Доцент д-р инж. Димитър Стефанов е ръководител на секция "Сеизмично инженерство" в департамент „Сеизмология и сеизмично инженерство“ към Националния институт по геофизика, геодезия и география - БАН. Завършил е ВИАС, специалност „Промишлено и гражданско строителство“. Специалист с богат опит в областта на сеизмичното инженерство, динамика на конструкциите, моделиране и анализ на строителни конструкции и съоръжения, оценка на сеизмичната уязвимост и сеизмичния риск. 

Ще се гледа дали са спазени нормите, в сила по време на строителството и проектирането, казва ръководителят на на секция "Сеизмично инженерство" в интервю пред "Телеграф":

- Доц. Стефанов, коя земетръсна зона е най-голямата потенциална заплаха за България? Спомняме си земетресението от 1977 година във Вранча. Оттам ли е всъщност най-голямата заплаха?

- Огнището във Вранча е много силно, то е много дълбоко и поради тази причина сеизмичните вълни се разпространяват на голямо разстояние. За нашата страна огнището Вранча е меродавно за района около Русе, Силистра, въобще Североизточна България. В България най-силните огнища са в района около Пловдив и Крупник, също и около Шабла.

- Има ли карти на сеизмичната опасност?

- Има карти на сеизмичната опасност, които се използват от строителните инженери за проектиране на нови строителни конструкции. Тези карти са изготвени от НИГГГ-БАН. Като се каже опасни зони, това до голяма степен е свързано с това колко силно земетресение може да се реализира. Това обаче не бива да се свързва със скалата на Рихтер, която оценява енергията на земетресенията. Картите се правят за максимално земно ускорение.

Причината е, че строителните конструкции се въздействат от ускорението и то предизвиква в тях сили и ако тези сили превишат капацитета на съответния елемент, конструкцията претърпява повреди и разрушения. Така че тези карти са за употреба от инженерите конструктори. Трябва да се има предвид, че не трябва да се акцентира вниманието само върху това колко силно може да бъде земетресението и къде ще стане, а по-скоро върху това какво правим ние като общество, като държава, като общност да се предпазим от това бедствие. Последните години се акцентира върху управление на сеизмичния риск.

- Какво точно се разбира под сеизмичен риск?

- Под сеизмичен риск се разбират точно повредите или загубите, които предизвиква едно силно земетресение. Имаме три вида загуби. Единият вид са социални, те се измерват със смъртни случаи и ранени хора. Ранените хора ги подразделяме на леко, средно и тежко ранени. Втората група са икономически загуби. Това е необходимият финансов ресурс за възстановяване на повредения сграден фонд. Третата група са материални загуби, това са повредените и разрушените сгради, които после трябва да бъдат възстановени. Така че много е важно обществото да бъде подготвено и ако стане земетресение, да има съответните планове, да бъдат предприети съответните мерки, така че повредите да бъдат минимизирани и последствията да бъдат ликвидирани в минимални срокове.

- Имаме ли такива планове?

- През 2017 година екип от нашия институт разработи „Методика за анализ, оценка и картографиране на сеизмичния риск на Република България“, възложена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. След като мина през всички процедури, тя беше утвърдена от министъра и има силата на нормативен документ. Впоследствие тази методика бе приложена в рамките на един друг проект, озаглавен „Управление на сеизмичен риск“, за Севлиево. Понастоящем ние я прилагаме в рамките на Националната научна програма, която се нарича „Oпазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“. В рамките на тази програма има един работен пакет, който се нарича „Оценка на опасностите от катастрофални земетресения и следствията от тях“. И в рамките на тази задача се работи от колектив от института, като в момента работим за Благоевград и смятаме в рамките на този проект да разгледаме и други градове.

- До края на 2022 г. предстои паспортизация на сградите в България. Необходимо ли е това, няма ли по някакъв начин да се дублира с вашето изследване?

- Няма да се дублира, защото това са коренно различни неща. Нашето изследване акцентира върху сградите в дадено населено място, докато техническият паспорт акцентира върху една-единствена сграда конкретно. Това са съвсем различни сфери на изследване. Техническият паспорт показва абсолютно всички детайли на сградите. Нашето изследване е от съвсем друг мащаб. Първата наредба за паспортизация на строителните конструкции е от 2006 г. Там бяха цитирани някои срокове, които не можаха да се изпълнят и сега, както се говори в медиите, е определен срок краят на 2022 година.

Идеята за паспорта е прекрасна. Проблемът е, че паспортизацията трябва да се извърши за всички сгради на територията на страната без незаконните постройки. Това всъщност е трудно изпълнимо поради факта, че изисква невероятен ресурс като труд и средства. Тези пари не са никак малко. Стойността на паспортизацията зависи от това къде се намира сградата. Но осреднената стойност е между между 3 и 6 лв. на квадратен метър. Това е цената само да се направи паспортът. Но ако вътре има предписание за укрепване и ремонти, това рефлектира върху финансови средства, които са много по-големи и собствениците трябва да инвестират. Цялата площ на сградния фонд в страната е милиони квадратни метра. Ако тези суми се стоварят върху собствениците, на фона на пандемията, когато хиляди домакинства изпитват затруднения заради коронавируса, тези неблагоприятни фактори се наслагват и се създава известно напрежение сред населението. Вероятно има вариант да се смекчат малко нещата. Един смекчен вариант е вниманието първоначално да се концентрира върху новостроящите се сгради, а на по-късен етап да се премине към по-старите.

- Новите сгради би трябвало да имат паспорти.

- Да, тези, строени в последните поне 10 г., би трябвало да имат паспорти. Ако някоя сграда няма, това е по-скоро изключение. Като правило болшинството нови сгради би трябвало да имат такъв паспорт. Големият проблем е, че в един блок живеят стотици хора, а на село има хиляди къщи, в които не живее никой. Техническият паспорт обхваща абсолютно всички елементи на сградата. Както един проект има строителна част, архитектура и конструкции, има и ВиК, вентилации, има електросистема. Всичките тези неща трябва да бъдат обследвани и ако някоя от тези системи не отговаря на съвременните изисквания, тогава се дават предписания да бъдат приведени в съответствие с изискванията. Всичко това е свързано с изключително големи финансови ресурси. Би било хубаво част от тях да бъдат поети от програми, било европейски, било национални.

- Санираните сгради имат ли такива технически паспорти?

- Не мога да ви отговаря на въпроса, защото все пак аз съм от научен институт, нямам толкова преки наблюдения. Такъв паспорт предполага обследване на място на всички системи, а пък санирането се концентрира само във външна топлоизолация на стените, смяна на дограмите и хидроизолация на покриви. Така че не ми се струва много логично само заради санирането да имат технически паспорт. Но аз нямам такава информация.

- Има ли достатъчно специалисти, които да могат да извършат този обем работа в рамките на година и половина?

- Има кадри, но те са ограничен брой. Те трудно биха могли да се справят в този срок да обхванат всички сгради в цялата страна.

- Какво точно ще бъде посочено в паспорта по отношение на сеизмичната устойчивост на сградата?

- В паспорта има оценка на сеизмичната устойчивост към датата на проектиране и строителство. Оценката може да бъде положителна или отрицателна. Положителна се дава, когато се разгледа проектната документация и се види, че сградата е в съответствие на нормите, в сила по време на нейното проектиране и построяване.

- Може ли да се каже кой тип строителство е по-сигурен от гледна точка на устойчивост към земетресения - да направим съпоставка между тухлено, паянтово, ЕПК или панелно строителство?

- Когато говорим за сеизмична устойчивост, трябва да се имат предвид три неща. Първото нещо е проектиране съгласно нормите, които действат в дадения момент. Второто нещо е качеството на строителните материали, които трябва да отговарят на строителните стандарти. И третото това са стриктните изпълнения на технологичните изисквания при самото изпълнение на конструкцията. Ако в някой от тези три компонента има пропуски, накрая това рефлектира в намаляване на сеизмичната устойчивост на сградата. Има много случаи, в които имаме неподходящ проект или вложени некачествени материали или се реализират технологични изпълнения, които също не съответстват на стандарта. Тогава се получават пропуски и в резултат страда качеството на крайния продукт. Когато са изпълнени горните три условия, тогава се смята, че една сграда е сеизмично осигурена.

Не трябва да ги делим на видове строителство. Има сгради в България, които са в малките села, които не отговарят на нормите. Това са сгради, които не могат да бъдат причислени към инженерните конструкции. Съответно тяхната сеизмична устойчивост е по-ниска. Има други сгради, които са направени както трябва, но вътре са реализирани нерегламентирани преустройства. Това са премахване на тухлени стени, прорязване на бетонни стени, на шайби и т.н. Всеки случай трябва да се гледа индивидуално, тъй като през годините нещата се променят. Сградите трябва да бъдат поддържани, тъй като с течение на времето се появяват процеси на стареене, които нарушават качеството на бетона, започва корозия на армировката. Всичко това са неблагоприятни фактори и те намаляват сеизмичната устойчивост.

- Последното по-мощно земетресение, което стана в България, бе през 2012 г. в Перник. Как бихте оценили начина, по който реагираха сградите? Какви са изводите от това земетресение?

- Сградите са реагирали нормално, това не е разрушително земетресение. Проблемите бяха по сгради в селата с авариране на покривите. Причината за това е, че не са обрамчени съгласно правилата, липсват пояси, с които покривът да бъде фиксиран към стоманобетонната конструкция. Всъщност това са минимални грешки и пропуски.