Депутати от първите две политически сили се срещат всеки ден, поставят си ултиматуми, пишат програми, но за правителство не отварят и дума. Какво ще произлезе от всичко това? Има ли уговорка между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за някакъв кабинет с втория мандат?

Каква е играта на Бойко Борисов, който стана депутат и нещата се задвижиха ускорено? А как президентът Румен Радев ще приеме едно парламентарно правителство, което ще му отнеме безконтролната власт, упражняване вече две години? Хипотезите на доцент Стойчев си заслужава да бъдат прочетени.

Ето какво каза той в интервю за "Труд":

- Между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ текат някакви разговори, поставят се ултиматуми, пишат се управленски програми... Какъв е коментарът ви, доцент Стойчев? Какво очаквате да произлезе от всичко това?
- Очевидно разговорите са дали някакъв резултат, щом продължават. Ако нямаше резултати, щяха да си мълчат като миналия път. А щом си говорят, значи са се разбрали.

Въпросът е как сега да се представи това пред избирателите на едните и на другите, но най-вече пред тези на ПП, защото те са най-критични към тази колаборация между двете парламентарни групи.

Ясно беше от самото начало, че правителство няма никога да стане с първия мандат на ГЕРБ, защото избирателите на ПП няма как да го преглътнат и ГЕРБ добре знаят това. И се мисли за някакъв вариант  да се реализира вторият мандат.

- В какъв формат може да стане това?
- Един Господ знае. Може с правителство начело с професор Николай Денков, който е бил заместник-министър при Бойко Борисов.

- Христо Иванов е бил и министър при Борисов, и вицепремиер при Георги Близнашки...
- Точно така, но Христо Иванов трудно ще влезе в такава конфигурация, където сто партийни лидери да му бъдат началници. Би го играл, но няма смисъл да го прави точно сега при такъв тип мнозинство, то няма да му е комфортно, защото ще бъде ясно, че това мнозинство е събрано насила, а насила хубост не става.  

Христо е достатъчно дълго в политиката и обигран, за да се жертва за няколко месеца или година или две да стане министър-председател на такъв тип кабинет на две парламентарни групи и хиляда партийни шефове, които през цялото време ще договарят някои неща които я му харесат, я не.

Докато Николай Денков е готов за такъв тип кабинет. Той си е технократ и му е все тая от кого се състои политическото мнозинство, важното е да вървят проектите и програмите, както е по план, а той ще организира нещата. Предполагам, че ГЕРБ го възприемат точно така, защото той никога не е бил изявен партиец.

- Като че ли не случайно в сряда при поредните разговори той бе единственият представител на ПП-ДБ, докато от ГЕРБ-СДС бяха десетина души...
- Точно така, Денков няма да има проблем да преговаря дори и с Путин. Той е химик, химиците мислят прагматично, при точните науки няма такива неща да не седнат на една маса с някой.

Откъде накъде? За тях няма ценностна определеност в тези отношения. При тях всичко е прагматично – да се свърши работа.

А това, че бе сам на преговорите с ГЕРБ-СДС може да означава, че търси подкрепата им за свой кабинет. Може и така да тълкуваме – че са го изпратили – ето го нашият кандидат.

Нали Борисов искаше ПП-ДБ да му кажат коя ще им е премиерът? И те казват – ето го нашия кандидат, говорете си с него и решете дали ще го подкрепите. Цялата работа натам отива, но в момента ГЕРБ играят сценката – ние ще ви подкрепим, пък вие няма да ни подкрепите.

- Това не е ли малко шизофренично – ПП-ДБ няма да подкрепят правителство на ГЕРБ или с участието на ГЕРБ, но те са в изолация от другите партии в НС, и искат ГЕРБ да ги подкрепи?
- Въобще не трябва да слушаме кой какво говори. Моята хипотеза е, че те са се разбрали да има правителство, което да бъде уж по-близко до ПП, за да може да го преглътне електоратът ѝ. И работно да кажем, че Денков ще е министър-председател.

На Борисов му е все тая с кой мандат ще бъде кабинетът и абсолютно все тая кой ще бъде вътре в този кабинет. Дори и Бойко Рашков да турят, той ще каже „добре“. За него е важно той да е в мнозинството и този кабинет да е зависим от него и пряко от неговия глас. Той затова стана и депутат.

И сега ще гледа сеира – хайде управлявайте! Защото той не иска да управлява, той иска тези, който ще управляват, да го оставят на мира. Затова иска да бъде в управляващото мнозинство. И не някакъв депутат, заврян в ъгъла, а  конституиращ фактор в държавата. Но няма да е в изпълнителната власт, за да не го плюят.

Ще каже – ето, аз не съм влязъл във властта за да крада или да управлявам, аз съм в мнозинството, за да има правителство. Нали искахте да управлявате и да правите реформи? Заповядайте! Тази ситуация го устройва максимално и сега го играе стратегически – щом те се назлъндисват, и ние ще се назлъндисваме.

Кирил вика – как ще го кажем на избирателите си, Бойко вика – ами и ние как ще го кажем на нашите. На всяка тяхна простотия той слага негова контра. Но идеята зад цялата тая работа е, че ако те нямаше да правят правителство и не се бяха разбрали, нямаше изобщо да си правят труда да играят тази игра.

- За някои тя може и да е забавна, но на хората взе да им писва...
- Така е, тази сценка е достатъчно омерзителна за участниците в нея, за да се играе просто ей така, ако няма нещо сигурно, някаква договорка. Затова аз съм абсолютно сигурен, че те са се договорили за кабинет, който да мине с втория мандат, защото иначе няма как да го обяснят на гласоподавателите на ПП, ако това стане с първия мандат.

Те ще кажат – ние гласувахме да махнете Борисов и ГЕРБ, а вие ги върнахте на бял кон в управлението, като подкрепихте тяхно правителство. А сега ще стане обратното – ПП ще редят кабинет,  Бойко ще го подкрепи.

Разбира се, вътре ще има хора, които са партийци и такива, които са близки до ГЕРБ, защото почти няма професионалист, който да не е бил свързан по някакъв начин с ГЕРБ – те управляваха достатъчно дълго. Или са били близки до ГЕРБ, или са правили проекти, свързани с ГЕРБ.

Например Калина Константинова беше  съветник на Румяна Бъчварова. Идеята на ГЕРБ, пак казвам, е не да управляват, а да са в мнозинството. А имайте предвид и обществената реакция, ако Борисов или негови министри влязат на „Дондуков“ 1.

- Каква очаквате да бъде реакцията?
- Веднага отпред ще цъфнат Мая Манолова и Бабикян с вувузели. А ако кабинетът е на ПП, какви протести ще има и какво ще търси Мая Манолова отпред?

- Ако наистина има договорка за правителство, защо тогава ГЕРБ казаха, че предложат правителство на малцинството или че ще започнат преговори с другите партии в НС? Това нещо като рекет към ПП-ДБ ли беше – давайте по-бързо, защото ние  имаме и план „Б“, че и план „В“ даже?
- Това си е част от сценката. ПП няма да откажат. За да тръгнат въобще да говорят означава, че върху тях е оказан много силен натиск, да кажем – от американците, и който тях ги е страх да минимизират. Те не са се изрепчили, когато им е било казано, и сега няма да го направят.  Просто са казали – трябва ни време да го подготвим и сега в момента изпълняват ангажимента си.

Така че тази игра с план „Б“, план „“В“ е просто участие на Бойко Борисов в театъра, за да изглежда всичко правдоподобно – ето, те трудно се съгласиха, не беше лесно, ние го направихме в името на страната,  бла-бла-бла, да има бюджет, за да има бонбони за децата и така нататък.

- Колко е голям електоратът на ПП, та толкова държат на него? Той не е ли доста променлив, както показаха изборите на 2 април?
- Променлив е наистина, но говорим за този електорат, който е близък с гласоподавателите на ДБ. Това са хора, за които няма нищо друго, освен махането на Борисов. Това са хора със самочувствие, макар че в политическо отношение са абсолютно примати и няма как да им продадеш колаборацията с ГЕРБ, затова го играят този водевил.  

- А как електоратът на ГЕРБ ще преглътне подкрепата за кабинет на ПП?
- Ще го преглътне, защото на него, а и вече на всички в държавата е ясно, че Бойко Борисов тържествува в парламента, че той дирижира събитията. За електората на ГЕРБ щом Бойко го е измислил така, значи става, това е най-доброто, щом той контролира играта. И след като той го прави това, как няма да е най-гениалният ход? Това е висш пилотаж.

Борисов печели във всяка ситуация, постоянно трупа позитиви. Оня ден щяха да го арестуват, че бил корумпират, сега спасява държавата с враговете си, дето искаха да го затварят.  

- Превръща ли по този начин Борисов ПП и ДБ в заложник?
- Не, напротив. Той не иска те да му бъдат заложници. Той просто иска да ги неутрализира по отношение на себе си и партията си. Това на първо време, да не му навредят.

Сега като е вътре в къщата, щом са се оженили, няма как да го изхвърлят. Освен това той ще участва във всичко, предвидено в законодателната програма, включително и в съдебната реформа.

Това е голям успех за Борисов. Тя ще тръгне нанякъде и кой знае къде ще отиде. Важното е да не я правят те, което е най-лошият вариант, а да я правим заедно.

Най-добрият вариант е нищо да не се прави, по-добрият е ние да я правим, което не става, най-лошият е те да я правят, което е недопустимо, най-добре е тогава те да я правят, но ние да участваме. Тогава ще можем да я блокираме, да предложим нещо друго, всичко може, само да сме там. 

- ПП-ДБ ще пишат и управленската програма...
- Кой какво ще пише няма никакво значение, важното е кой какво ще внася в Народното събрание и като го внесе после кой какво ще предлага между двете четения. Защото там се решава един законопроект, когато всеки народен представител има законодателна инициатива. И тогава може да минат и големите далавери на малките партии.

Борисов добре знае, че каквото дадеш лесно, то не се цени. Затова той гледа да продаде подкрепата за кабинет на някаква цена, та да може да каже – аз колко много ви дадох, а вие нищо не направихте!

- Как според вас президентът ще реагира на едно правителство ГЕРБ-СДС – ПП-ДБ, което ще му отнеме безконтролната власт, която има от две години?
- Президентът сам иска вече да я дава тази власт. Стига му толкова. Иронията на съдбата е, че той много искаше да управлява, но му се случи във време, което не му се искаше – войната в Украйна. Сега ежедневно му се налага да взема решения, които той не би искал и които не би му се наложило да прави, ако всичко си вървеше по мед и масло, както преди войната. Сега стои между чука и наковалнята – между хората, които са го направили президент и другите, на които България реално им е стратегически партньор.

Едните го натискат по една линия, другите – по другата. Той си има свои планове и към момента е капитализирал това, което му е трябвало. Така че той сам иска да се отърве от тази власт временно, защото вижда, че и рейтингът му пада. И му е крайно време да минава в критикарската позиция, която му е изключително удобна, защото оттам си трупаше популярността.  

- Какъв е според вас залогът за местните избори, та всички погледи и сметки на партиите са насочени към тях?
- Голям залог са. На първо място, през общините се разпределят големи бюджети. Второ, кметът е голям разпоредител не само с обществени поръчки, но и с щатни бройки.  

Кметът е на практика несменяем и там, където имаш кметове, можеш да командваш една голяма клиентела от администрация, учители, детски градини, каквото щеш. Тези хора са много важни, когато дойдат парламентарни избори -  те се организират и гласуват през тях, въобще който ги контролира, разполага с една много сериозна организация, когато се правят избори. Затова е важно да имаш местната власт и да разполагаш с такива ресурси. 

- Но на местни избори има много локални коалиции, които въобще не се съобразяват с партийните централи в София...
- Разбира се, на местно ниво работят клиентели, а не партии. Няма значение от коя партия си съветник, в момента, в който влезеш общинския съвет, трябва да си добре с кмета. И става една голяма коалиция от партии, които на национално ниво не могат да се траят, но на местно ниво никой не ги гледа тези неща.

И ако общинският съвет е от 20 души, кметът си събира 15-16, които са на софрата, ще включи и останалите, ако искат. Идеята е да няма някой да крещи и да блъска и да вика медиите. И оттам нататък общински съвет и кмет си управляват по мед и масло. Ако кметът е кадърен, той изгражда тези клиентели. И без тях партиите не могат да пробият на национални избори.

Хората, които са назначени от кмета, трябва да са лоялни и да гласуват за неговата партия. Защото ако дойдат другите, ще ги уволнят. Няма нужда дори да им го обясняваш, тези хора си го знаят. Защото за да са те на работа, някой друг преди това е бил уволнен....

Кой е той?

Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет - бакалавър, 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България.

Доц. д-р Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук