Доцент д-р Веселина Вачкова е родена в София. Завършила е история в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1996 г. е преподавател по история в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“. През 1997 г. защитава докторска дисертация. От 2017 г. е директор на Историческия музей в Перущица. От 2018 г. е експерт по късна античност в ИИИ на БАН. Автор на десетки книги и публикации в областта на ранната българска история. 

В интервю за "Монитор" тя разкрива любопитни подробности за историята на България и внася нови дати за произхода ни. 


- Доцент Вачкова, какво отличава новото училищно помагало „Моята България“ като трактовка на българската история?

- Всичко е ново и различно. Това помагало е плод на колективния труд на 5 академични учени, всеки специалист в областта си. Всички ние сме присъствали на всеки един урок по история в училище и сме убедени, че написаното от нас трябва да влезе в това помагало. Знам, че то ще предизвика много спорове. Но това е новата история на България, която трябва да се напише. В наши дни стават все по-добри разчитания на историческите извори и все повече учени започват да говорят за автентичната българска история, неповлияна от въздействието на различни фактори и чужди школа. В помагалото привеждаме доказателства, които се публикуват за първи път. Учебното помагало се издава от фондация „Българска памет“ и издателска група „Просвета“ по идея на д-р Милен Врабевски.

- Една от големите дискусии през последните години е относно кога именно е създадена българската държава...

- Според мен най-много трябва да се дискутира новата ни история. Защото навремето професор Ивайло Знеполоски направи цял институт по тази тема. В моята област няма такъв. Но, както се казва, и сам воинът е воин.

- Вие давате една интересна датировка - 480 г.

- Аз оспорвам две дати. Първата е кога е създадена България като призната държава и втората – кога е покръстена. Върху това работя около 15 години. Да, първата дата, когато се споменава България като субект на договор и като ангажимент между две държави, както е прието в международното право, е именно 480 г. Има запазен договор от тази година, подписан между българския цар Божан и един от най-известните ранни византийски императори Зенон. Според гръцкия историк Йоан Антиохийски Зенон извикал българите за съюзници срещу готите, които по това време опустошавали тракийските градове. Тази година е важен маркер за историците, по който трябва да се преразгледа и времето, което се определя за начало на българската държава. За признаване на една държава в древността често се счита годината на политически или военен договор, която тя сключва с някоя от великите сили в даденото историческо време. В потвърждение на тези теза са и изображенията на карти от V и VI век, които показват ясно провинция България. През 681 година, когато официалната история смята, че е образувана българската държава, се провежда VI вселенския събор в Константинопол по повод ереста на монофизитите. Но тогава няма договор. „Ако бяхте ме послушали, нямаше да ни се случи това с България“, казва един от участниците в събора относно битката при Онгъла, където, както иначе всички сме учили, водената от Константин IV Погонат 40-хилядна византийска армия е разгромена и империята е принудена да подпише мирен договор, по силата на който "се задължава да плаща годишен данък на новата българска държава". Само че държавата не е нова – тя вече съществува. Едва след два века се появява хрониката на Теофан Изповедник, който започва да разказва тези неща. Те нямат нищо общо със създаването на българската държава, но са възприети от нашата официална историография. Теофан се позовава на някакъв изгубен извор, който уж споменава някаква българска държава от 681 г. Но преди това отдавна има български държави на Балканите. Едната е с център Доростол и е от 354 г. Но все пак аз съм „минималист“ и се придържам към датата 480 г. и договора между цар Божан и император Зенон.

- Другата дата, която вие оспорвате, е времето на покръстването на България.

- От античността в нашите земи има 8 апостолски църкви. А известно е, че няма апостолска църква, която да изчезне. Дори и да е попаднала в земите, по-късно завладени от исляма. Не са се изгубили и нашите. Още в първи век след новата ера на територията на днешната държава са съществували няколко апостолски църкви. Известни са тази в Одесос, основана от свети Андрей Първозвани, в Августа Траяна, във Филипопол, Сердика, където е проповядвал бъдещият папа свети Климент Римски. По повод хипотезата на някои изследователи, че апостол Павел е извършил едно от първите покръствания във водите на река Марица при Филипопол, много е възможно наистина да става дума за днешния Пловдив, а не за античния Филипи, близо до днешния Ксанти в Северна Гърция.
 



- Каква тогава е ролята на цар Борис Първи?

- Това също е разгледано в помагалото. Той създава структурата на българската църква с нейните 7 диоцеза. И те с много по-далечно влияние от това на границите на българската държава. Те са в покрайнините, не са в централните части на страната. Иначе дори не знам кой е първият български архиепископ, поставен от Византия - има 4 имена. Но оттук тръгва духовното влияние, което се разпространява надалеч чрез словото. Да си спомним за дъщерята на цар Симеон - Олга-Елена, която става киевска княгиня. Но тези неща дълго време бяха премълчавани. Както и това, че с нея е бил и брат й Боян Магесникът. Който става големият певец на руската земя, обезсмъртен в народния епос. Има 6 паметника на него в Русия. А ние като направихме един в Бургас, щяха да ни удавят в морето. Но той има и други заслуги, за които също се мълчи.

- За какво става въпрос?

- Той се завръща в България и заедно с болярина Петър вдига въстание против византийците в Северна България през 976 г. И я освобождават без всякаква помощ от Самуил и братята му от Охрид. Тя си остава българска чак до 1001 г. Само че това минаваше някак между другото - всички се бяха вторачили в семейните драми на Самуил.

Темата траки и тяхната цивилизация също вълнува все повече любители на историята...
Тракийската писменост има има 1380 знака. От тях 62 са в основата на глаголицата. Академик Литаврин твърди, че е крайно време да видим, че тракийски руни са в основата на глаголицата. Това е писал през 1987 г. Но неговата книга я знаят малцина историци. Живот и здраве с фондация „Българска памет“ нашият екип готви една много по-голяма книга, която скоро ще се появи на бял свят. Там ще разкажем подробно за всички тези неща. Тя ще бъде строго академична, с огромен научен апарат. Който иска, нека прочете и се убеди.

- Споделете все пак основните неща.

- Първо, тракийската писменост предшества т. нар. линеарно писмо А, ползвано на Крит, и линеарно писмо Б. Вече никой не оспорва и съществуването на Библията на бесите. Гръцките извори никога не забравят да споменат, че писмеността им не е дадена от финикийците, а от траките. Факт е, че свети Йоан Златоуст проповядва на тракийски език, а Константин Кирил Философ в своята реч в защита на славянската писменост също изброява създателите на гръцката азбука – всички те са древни тракийски мъдреци. Редица изследователи доказват как се развива писмената система на нашите деди до времето на светите братя Кирил и Методий. Съвременните жители на България несъмнено сме потомци на траките – факт, който дълго се неглижира от науката у нас. И в новото учебно помагало не пише, че траките са "претопени" от прабългарите и славяните, както сме учили поколения българи. Византийските императори Лъв I Бес, Максимин Трак и Константин Велики имат тракийски произход. За Максимин Трак всеки любител на историята знае, че той не е имал знатен произход и неслучайно се нарича Тракиецът, а не е случайно и името на Лъв I Бес. Известно е, че имената на римските императори са подсказвали техния произход, а едно от най-известните тракийски племена по нашите земи са бесите. Това означава, че в известен период от историята може да говорим за „тракизация на Рим“, а не на романизиране на Тракия и Балканите.

- Как ще се нарича тя?
- „Тиранията на датите“.

- Кои са те?

- Двете дати, които са убили историята ни - 681 и 864 г. Тази книга изискваше много, много труд. Коства ми много време, защото трябваше да проверя всички известни документи. Един историк трябва 100 процента да е уверен в това, което твърди. Защото само ако веднъж те хванат в грешка, цялата ти теза рухва. Така, както рухва една защита в съда, ако обвиняемият и адвокатът му са хванати от прокурора в лъжесвидетелство. Всичко трябва да бъде точно – от А до Я. За да може да кажеш - хора, това е истината.