Петър Кичашки е български юрист, правозащитник и общественик, изпълнителен директор на Института за модерна политика, водил е десетки дела в защита на хората с увреждания. Именно заради това президентът Радев реши да го предложи от своята квота за член на Комисията за защита от дискриминация. Това предизвика истерична реакция сред соросоидите и обслужващите ги медии. На какво се дължи това и на други горещи въпроси отговаря за БЛИЦ Петър Кичашки.
- Г-н Кичашки, Вие и гражданските организации, към които принадлежите, сте активни и публични опоненти на соросоидите, които непрекъснато ви нападат. Атакуваха ви и за назначението в антидискриминационната комисия. Имат ли основание техните нападки към Вас и на какво се дължат?
- Разбира се, че внушенията, които правят и нещата, за които така безогледно ме обвиняват не отговарят на истината. Но, вижте, аз имам дългогодишна публична биография и няма да влизам в обяснителен режим с този или онзи, чиито твърдения нямат общо с фактите и правото.

Да нападат мен и съмишлениците, с които работя по такъв клеветнически начин е цената, която плащаме за това, че сме независими от чужди мрежи на Сорос или на "Америка за България" и от близките до тях корпоративни схеми. Никога не сме мълчали и не сме се страхували да заемем обществена позиция в противовес на техните цели, защото сме убедени, че е в интерес на България.

Всички хора и организации с такава позиция плащат такава цена. Включително и затова, че не пригласяме, а напротив сме сред принципните опоненти на опитите за корпоративно-политическо овладяване на съдебната власт, които някои среди ни представят за "съдебна реформа", срещу уронващите държавността атаки към главния прокурор и въобще към институциите. Що се отнася до обидите и клеветите спрямо мен - вече ги преглеждат адвокатите ми и по съдебен път ще защитя честта и доброто си име.

- Този сезон се появиха информации от засегнати граждани, че плажовете не са достъпни за хора с увреждания. Какво трябва да се направи според Вас? 
- Да, очевидно е, че има проблем, след като гражданите се възмущават от създалата се ситуация. Председателката на Комисията за защита от дискриминация доц. Ана Джумалиева вече обсъди с мен и колегите този въпрос в работен порядък. Към момента мога да кажа, че ще направим необходимото нашите регионални представители да направят оценка на недостъпността по плажовете, след което ще обсъдим в Комисията и ако се стигне до решение, ще изпратим препоръки при подписването на концесионните договори да бъде заложено изискване за създаване на достъпност за хората с увреждания. С други думи от идната година всички концесионери да са длъжни да изградят и поддържат достъпна за хората с увреждания среда. Плажовете са публична държавна собственост и до тях трябва да имат достъп всички граждани, без значение дали са с увреждания или не. 

- Проблемът е, че не са само плажовете обаче, нали? Много места остават недостъпни за хората с увреждания. Защо така се случва?
- Така е, прави сте в тази констатация, наистина България е една от сериозно недостъпните държави в Европа. Факт е, че много се направи в последните години, особено в София това е видимо с просто око, но има и много още какво да се желае. Особено голям е проблемът с разнородни публични сгради - банки, застрахователни дружества, заведения, театри и др.

Разбира се въпросът с обществените институции - съдилища, общини, административни сгради и т.н., също все още на много места е отворен. Това са въпроси, които трябва да претърпят корекция. Много са проблемите - ето например масово банките инсталират банкоматите си на високи места, с което правят невъзможно за хората в инвалидни колички, както и за малките хора да използват тези банкомати въобще. Далеч съм от мисълта, че банките нямат пари да изградят достъпност в клоновете си или да направят банкоматите си достъпни.

В този смисъл в Комисията за защита от дискриминация сме решени да продължим активно да работим по тези въпроси и да направим всичко, което зависи от нас, проблемите с достъпността на средата да започнат да се решават. Ръководството на КЗД, както и колегите членове на Комисията са изключително големи
професионалисти и съм уверен, че с общи усилия ще успеем да постигнем резултати в тази сфера. Просто е недопустимо да продължаваме да се борим с едно прагче тук, друг тротоар там и да излиза, че тези елементарни въпроси сякаш надделяват над по-големия обществен интерес, а именно да направим приобщаваща среда за гражданите с увреждания. 

- През годините се създаде впечатление, че за дискриминация се говори главно по етнически признак. Това ли изчерпва проблема с дискриминацията в обществото?
- Не, далеч не го изчерпва. Много и сериозни са проблемите на хората с увреждания, дискриминацията на работното място и т.н. Статистиката на комисията е категорична - най-много жалби има за дискриминация по признак "увреждане", много са случаите и за дискриминация по признак "лично положение" и разбира се за дискриминация на работното място. Моето впечатление е, че досега комисията подхожда с еднаква сериозност към всички случаи на дискриминация, както когато става въпрос за етнически въпроси, така и когато говорим за увреждания и лично положение.

Но обективната истина е, че Комисията се занимава с много повече теми, отколкото се счита от някои. Производствата пред Комисията са безплатни, също така поемаме и пътните разходи на страните, които участват в производствата пред КЗД. Затова използвам случая да призова всички граждани активно да се обръщат към нас, ако се чувстват дискриминирани - това може да стане, както на място в нашия централен офис на адрес бул. Драган Цанков 35 в столицата, така и при някой от регионалните ни представители, а такива има в почти всички областни градове.