Д-р Щефан Майстер е водещ европейски експерт по Русия и постсъветското пространство. Ръководител е на центъра за Русия и Средна Азия в Германското дружество за външна политика (DGAP), сътрудник на Европейския съвет за външна политика (European Council on Foreign Relations).

В интервю за marica.bg той обяснява подробно защо, ако войната в Украйна се проточи, то няма шанс Киев да я спечели. Майстер прави широк анализ на международната обстановка. 

- Повечето натовски експерти твърдят, че съвсем скоро, някъде до есента, Украйна ще победи Русия и ще си вземе обратно всички територии, включително и Крим?

- Да, Западът би искал Украйна да победи, но колкото по-дълго продължават военните действия, толкова по-трудно ще бъде за Запада да оправдава поддръжката и помощите за Киев.

Разходите ще стават все по-големи и ще става все по-трудно да се обезпечава съгласието на обществото за нови и нови средства. Ако войната се разтегне още известно време, то и за Русия няма да е лесно да я спечели, но пък за Украйна още по-малко.

Тя не разполага с необходимите оръжия и няма кой да ѝ ги достави, да не говорим, че ѝ липсва и количество и качество личен състав за победа над Русия. Дори и да отвоюва обратно някакви територии при очакваната сега пролетна офанзива, това ще бъдат по-скоро временни неща.

С това войната няма да свърши и в близко бъдеще Украйна няма да я спечели. Затова съм скептичен по отношение на такива оценки за победа на Украйна над Русия.

- Доколко войната в Украйна създава напрежение в други страни от региона като Молдова и Грузия?

- Русия е способна да оказва натиск върху различни страни. Провежда информационни кампании, подкрепя определени групи и политически сили, чиято дейност съвпада с руските интереси. Особено в Молдова добре се вижда как прозападните сили се опитват да откъснат страната от руското влияние.

В Молдова горещата фаза на политическата борба тепърва предстои. Тази година ще има местни избори, в следващата – президентски. САЩ и ЕС все по-активно подкрепят своя кандидат, действащата президентка Мая Санду, в т.ч. и с финансови средства.

В Грузия нещата са много по-индиректни. Там последните месеци е в ход процес на поляризация. Конфликтът е между правителството, което за някои е твърде проруско, и определени неправителствени организации и части от обществото, които искат по-тясно обвързване с ЕС и НАТО, което води до нарастване на напрежението в обществото.

Всичко това показва колко силно са зависими отвън тези страни, в тях все още не е решено в каква посока ще се развиват. До голяма степен това ще зависи и от изхода на войната в Украйна или най-малкото от развитието на военните действия.

В момента и Молдова и Грузия са белязани от нестабилност, от вътрешни конфликти, от поляризация. 

- Как оценявате конфликта между Азербайджан и Армения?

- Той е междудържавен, независимо от това, че става дума за спорния район Нагорни Карабах. Азербайджан се ползва от подкрепата на Турция, затова и успя да се наложи над Армения във войната през 2020 г.

В момента Азербайджан продължава да засилва натиска върху Армения за постигането на окончателно решение, тъй като се опасява, че на предстоящите през май т. г. президентски избори в Турция Ердоган може да не бъде преизбран и Баку да загуби поддръжката на Анкара.  

Според Азербайджан в момента вниманието на света е приковано върху Украйна и е благоприятно за осъществяването на нова военна офанзива в Нагорни Карабах. Затова няма да е изненадващо, ако през следващите седмици конфликтът отново пламне с оглед оказване на натиск върху Армения за постигане на въпросното споразумение.

Възможно е Русия дори да го допусне, тъй като в момента има други интереси – нужни са ѝ транзитните коридори през Азербайджан към Иран и от там на изток и на юг. Също и Турция ѝ е нужна като страна, която не поддържа западните санкции срещу Русия, затова е готова на компромиси по отношение на Турция и Азербайджан.

Русия в момента няма ресурси, но няма и интерес да им се противопоставя.

ЕС също се опитва да се ангажира чрез Шарл Мишел и с наблюдателна мисия.  

- Как се отрази войната в Украйна на отношенията между Европа и Китай?

- Виждаме как Западът вече не е в състояние да накара други страни да подкрепят неговата украинска политика, нито може да ги накара да се присъединят към наложените от него санкции срещу Русия, нито да ги застави да осъдят Русия за войната ѝ срещу Украйна. 

Става дума за сериозни и големи страни като Китай, Бразилия, Индия, но и много други по-малки страни по целия свят. Даже напротив, виждаме как Китай все повече се позиционира в посока към Русия.

Все повече става ясно, че конфликтът между САЩ и Китай се проявява и в позицията му към Украйна. Това създава сериозни проблеми на Европа, става ѝ все по-трудно да намери своето място по отношение на Китай, тъй като е в много голяма степен зависима от търговията с Пекин.

Наскоро Европейският съюз под натиска на САЩ се отказа от руския тръбопроводен газ, сега е под натиск да се откаже от търговията с Китай. В буквалния смисъл, Европа ще бъде смляна.

- За какво отиде френският президент Еманюел Макрон в Пекин?

- Посещението на Макрон в Пекин показа, че Европа има свои интереси, които са по-различни от тези на САЩ. Това води до нарастване на несъгласието с американската политика, но пък европейската сигурност е зависима от американския ядрен чадър и ЕС не може прекалено силно да се опълчи на Вашингтон.

Усеща се как все повече нараства натиска на САЩ върху Европа да скъса своите отношения с Китай. И това много силно рефлектира върху конфликта между Русия и Украйна. Очакват ни нови, още по-големи напрежения. Ще дойде ден, когато европейците ще бъдат принудени да решават „за“ и „против“.

Това ще стовари върху Европа още по-големи икономически проблеми и ще предизвика в ЕС още по-остри напрежения, но също и в трансатлантическите взаимоотношения и върху по-нататъшната подкрепа за Украйна и преоценка на отношението към Русия.

- Къде е мястото и ролята на Китай и Русия в новите глобални размествания?

- За Китай Русия е важен съмишленик в създаването на новия световен ред, който трябва да  замени досегашния, установен преди повече от 50 години. От една страна Китай има интерес Русия да е слаба, но от друга страна има интерес да е силна, тъй като разчита на нейната военна и политическа мощ. Затова Пекин не е заинтересован Русия да загуби войната в Украйна.

Впрочем, САЩ са особено активни в Украйна и за да покажат на китайците, че са решени да реагират с военни средства срещу евентуално силово решение на Китай да присъедини Тайван. Американския ангажимент в Украйна е сигнал към Пекин, че са готови да се намесят военно.

Но независимо от всички тези събития, рано или късно ще се стигне до ново подреждане на тежестите и силите, на нова световна структура. Дори и днес някои неща вече се очертават – китайското влияние във всички райони на света нараства. Да вземем постигнатото с посредничеството на Китай съглашение между Саудитска Арабия и Иран, помощта към Русия в заобикаляне на санкциите.

За САЩ вече никак не е лесно да налагат своите интереси така безпрепятствено както по-рано. Китай в много случаи се противопоставя на американската политика и я блокира. Опитва се da убеди ЕС да не се поддава на американския натиск за прекратяване на връзките с Китай, а да продължава да ги развива.

В момента сме свидетели на различни противоборства и военни конфликти в света и Украйна играе важна роля в този процес. В нея като във фокус се събират различните линии на конфронтация – ЕС, САЩ, Китай и Русия.

Досегашният световен ред е в процес на разграждане

- За ЕС вероятно няма да е така лесно да извоюва свой баланс между САЩ, Китай и Русия?

-: Първо, защото ЕС не е вътрешно единен, има страни с различни възгледи и интереси. Унгария не желае да се обвързва докрай с американските интереси, други страни са не дотам директни, но доста скептични.

Второ, ЕС е силно зависим от китайския пазар и безсилен да се противопостави на Русия. Като цяло, нещата за САЩ стават все по-трудни и по-трудни, в т.ч. и поради не особено блестящото развитие на военните действия в Украйна, също и в резултат на търканията и липсата на единство на Запада в политиката срещу Китай.  

Независимо от всичко, Вашингтон продължава да упражнява масивен натиск върху ЕС да следва и изпълнява неговата антируска и антикитайска политика.

Досегашния световен ред вече е в процес на разграждане, предстои да бъде договорен нов и той ще бъде формиран в зависимост от това как ще завърши войната в Украйна, кой ще се окаже по-силния на бойното поле. Това ще определи и правилата на бъдещата европейска и световна система за сигурност.

Намираме се в трансформационна фаза, която се характеризира с висока степен на несигурност и нестабилност и притиска Европа от различни посоки и с различна сила.

- Каква ще бъде посоката на прехода?

- В новия световен ред ще заемат своето полагащо се място нови сили и региони, които ще изградят нов политически ред и икономически модел. ЕС вече няма да внася евтин руски газ, а ще търси решения във възобновяемите енергии, ще осъществи откъсване от китайския пазар, което означава трансформация към нов икономически и енергиен модел в света.

- Доколко е реалистично такова прекъсване на контактите на Запада с Русия и Китай?

- Прекъсването вероятно няма да е пълно, а ще се изрази в по-силна диверсификация. В  някои отрасли може и трябва да бъде доста всеобхватно от съображения за сигурност. В други ще е по-слабо, тъй като Китай е важен пазар за европейските стоки и ЕС ще се старае да не го загуби. За редица стоки Европа ще трябва да изгради свои мощности, за да не е зависима от китайската държава.

- Това няма ли да намали европейския износ за Китай!

- Да, но скоро нещата ще се променят. Самият Китай няма да иска да е зависим от европейския и западния внос и ще развие свои заместители.

За ЕС е важно навреме да хване тенденциите на прехода и да започне да развива свои алтернативи.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук