Проектът за въвеждане на втора здравна вноска у нас, решението на ЕС да започне наказателна процедура срещу Унгария и анонсът, че България смята да открие генерално консулство в Йерусалим, станаха обект на оживени дискусии. Полезни или вредни са тези намерения, готова ли е страната ни да реагира адекватно при бедствия, аварии и терористични атаки и има ли последователи Медицинският университет във Варна, който първи у нас въведе задължително обучение по контратероризъм за стажант-лекарите, това коментира проф. д-р Красимир Методиев, в интервю за "Труд".

– Реформата в здравния сектор отново прикова вниманието на обществото, този път с проект за въвеждане на допълнителна здравна вноска. Смятате ли, че това ще стабилизира системата, проф. Методиев?
– Здравеопазването има нужда от революция, която неминуемо трябва да се случи. Проблемите в сектора са много и трябва да се решат без самарянство и емоции. Един от тях е наличието само на една каса. Друг е липсата на алгоритъм за обединение на всички служби, ангажирани за реакция при бедствия, аварии и терористични атаки.
Спешната помощ, болниците, БЧК, полицията, пожарната са отделни структури и при екстремни обстоятелства не могат да действат светкавично.

– Имате дълъг опит в тази сфера като идеен двигател на уникалните за България семинари по контратероризъм, които Медицинският университет във Варна заедно с посолството на Израел организира вече пет години. Какво трябва да предприемем, за да не буксува системата?
– Нужно е да приложим румънския модел, който се сочи като пример и в Брюксел. В северната ни съседка действа перфектна структура, обезпечена с модерна техника. В Букурещ работи Национален център за реакции при бедствия и аварии. В една сграда един до друг работят медици, пожарникари и полицаи. При всеки сигнал, независимо къде на територията на страната, те реагират координирано и на секундата. Автор на модела е проф. Раед Арафат, експерт към НАТО и държавен секретар по въпросите на масовите поражения, природните бедствия и тероризма. С него имаме дългогодишно сътрудничество, той е „Доктор хонорис кауза“ на МУ-Варна и редовен гост лектор. Преди два месеца по негова покана със здравния министър Кирил Ананиев и главния секретар на МЗ проф. Красимир Гигов посетихме този национален център и звената, които отговарят за първата помощ в Румъния. Имахме и работни срещи с министрите на вътрешните работи и здравеопазването на Румъния, които изявиха готовност да ни помогнат да внедрим тяхното ноу-хау. В момента с министър Ананиев подготвяме работен протокол, на чиято база да започнем промяната и да размърдаме нашата закостеняла система. Защото дори и да сме пожалени от терористични атаки, бедствия и аварии винаги се случват. Ще дам два примера от Варна – наводнението в Аспарухово, което взе 13 жертви, и обръщането на понтонния мост в Белослав, където загинаха десетки и пострадаха стотици. Тогава цареше пълен хаос, ранените буквално бяха струпани в двора на тогавашната Окръжна болница. Такива неща днес не бива да се случват.

– Само липсата на алгоритъм ли ни пречи или става дума и за много пари за оборудване?
– И двете. В Румъния системата далеч надхвърля нашите възможности. Там има оборудвани автомобили и мотоциклети за парамедици, хеликоптери, санитарни самолети, както и болнични бази в Букурещ, подготвени за обслужване на пострадали при масови поразявания. Но Румъния е усвоила над 800 млн. евро от фондовете на ЕС за здравния си сектор, а в момента кандидатства за нови 200 млн. евро. Би трябвало да се поучим от опита на северната ни съседка, за да спрем да изоставаме. У нас държавата дава огромни средства за здравния сектор, но има много течове и ефектът се губи.

– Бихте ли посочили откъде изтичат средства?
– Пример са загубите от неосигурени пациенти. Над 1,5 млн. българи не внасят и лев! Не може те да бъдат лекувани наравно с коректните платци. Недопустимо е. В Израел, например, това не може да се случи. Там който не плаща, просто е извън закона, защото всеки трябва да носи отговорност за собственото си и за националното здраве. Друг остър проблем е регионалната медицина. У нас има модерни центрове, но има и цели региони, в които населението не е виждало лекар от години – няма дори джипита. Тези хора са дискриминирани. Затова потокът към университетските болници е огромен и често затруднява тяхното функциониране.

– Повече болници ли са ни нужни?
– Не, нужна е организация. Ще направя паралел. У нас има над 420 болници, а в Израел са 25, но там до 7 минути пациентът е доставен до специализирано звено, въпреки че населението вече е 9 милиона души при 7 милиона в България. Израел е водеща в света държава и по отношение на реакцията при бедствия, аварии и тероризъм. Там е много трудно да се случи ранени при масови поразявания да починат заради забавяне на помощта – нещо, което у нас още е факт.

– МУ-Варна първи у нас въведе задължително обучение за всички стажант-лекари по контратероризъм. Миналата година ректорът проф. Красимир Иванов призова този модел да бъде приложен във всички университети и получи подкрепата на вицепрезидента Илияна Йотова. Има ли напредък тази инициатива?
– Ректорът на МУ-Варна проф. Красимир Иванов гледа далеч напред в бъдещето и затова тук постигаме неща, немислими за България. Веднага след атентата в Сарафово организирахме уникалните уъркшопове по контратероризъм, на които гостуват водещи експерти от Института по контратероризъм в Херцлия, Израел, както и от държави от НАТО. В началото те бяха доста озадачени от това, че нямаме никаква организация, но след последния уъркшоп ни похвалиха, че сме постигнали оптималната координация. Благодарение на проф. Иванов създадохме основата на един работещ модел за реакция при бедствия, аварии и терористични атаки, който е основа на едноседмичното обучение по теория и практика на стажант-лекарите. Те са подготвени да работят по израелската система, но една птичка пролет не прави. Пак се връщаме към началото – нужна е ефективна координация с останалите служби. Признанието, че сме първи, ни радва, но няма да има ефект за обществото, ако останем единствени. Затова предлагаме нашия опит на другите медицински университети и вече има интерес от Плевен, Пловдив, Стара Загора.

– МУ-Варна изпраща и много специализанти във водещи израелски болници. Колко от тях се връщат да работят в България?
– До днес сме изпратили над 120 млади български лекари да се квалифицират в болниците „Хадасса“ в Йерусалим, „Рамбам“ в Хайфа и „Шиба“ в Тел Авив. За радост, но и за жалост, повече от половината не се връщат у нас. След като са работили на толкова престижни места, за тях светът на медицината е отворен. Канят ги от цял свят.

– При последното си посещение в Израел на среща с премиера Бенямин Нетаняху министър-председателят Бойко Борисов анонсира, че България ще открие свое генерално консулство в Йерусалим. У нас това предизвика вълна от притеснения, че така ще станем мишена за терористите. Основателни ли са тези опасения?
– Радвам се, че премиерът участва в годишната среща на Института по контратероризъм в Херцлия, с който си сътрудничим активно. Убеден съм, че като експерт в сектора на сигурността Бойко Борисов е оценил нивото на работа в Израел и ще подкрепи идеите ни за реформа в сектора. Откриването на генерално консулство е дипломатически въпрос. Но защо да не го направим? Повечето от латиноамериканските страни вече изнесоха посолствата си в Йерусалим, Румъния и Чехия също заявиха такива намерения. Според мен това ще е плюс за България. Учудвам се на притесненията, те са нелогични, а авторите им вероятно никога не са стъпвали в Израел. Трябва да престанем да се страхуваме, че това е рискова страна. Който е бил там, признава, че е попаднал в рай. Израел е модерна държава с изключително високо ниво на демокрация и почти никаква корупция, която ни е приятел и от която можем да почерпим опит в много сфери.

– Можем ли да сме спокойни, че България е остров на стабилност в Европа по отношение на терористичните атаки?
– В света днес почти няма острови на стабилност. Но ако погледнете къде в Европа се случват най-много терористични атаки, ще видите, че това става в държави, чиито политически лидери се опитват да принизят заплахите. А те не бива да се отричат. Тероризмът е винаги едни гърди пред нас, никой не е застрахован и затова трябва винаги да сме нащрек и добре подготвени. Избиването на невинни хора в името на грешна кауза противоречи на основните ценности на Европа, защото никой не бива да натрапва другиму своята религия, политически възгледи и лични амбиции.

– Но Европа сякаш пренебрегна тези ценности, допускайки бежанската лавина. Грешка ли беше това?
– Смятам, че беше огромна геополитическа грешка. Над 3 млн. бежанци са влезли в Европа, прииждат и нови, но те се капсулират, оформят гета. В някои от южните градове на Франция бял човек вече не влиза изобщо! Добре е да бъдем хуманни и да приемаме хора в нужда, но те трябва да бъдат асимилирани и адаптирани към нашите общества съобразно християнските ценности. Голяма част от Африка също е тиктакаща бомба от милиони потенциални бежанци. Изумен съм, че европейските политици допуснаха такава грешка, която сега се опитват да поправят пак по неподходящ начин – чрез разселване. Унгария зае изключителна национално отговорна позиция, за което сега искат да я накажат, Полша – също. А България – най-бедната държава в ЕС, защо да поема това натрапеното от други бреме?!

– Като експерт по биотероризъм в НАТО, бихте ли посочили кои са най-страшните заплахи?
– Биотероризмът е най-опасен, защото бързо може да порази огромни групи от хора. Безспорно най-страшното оръжие са спорите на антракса, ако са модифицирани за бързо действие. Инфекцията е мълниеносна. С един дрон терорист може да разпръсне спорите и да порази хиляди хора до 5-8 часа. Втори в класацията е вирусът на вариолата, която за щастие отдавна е забравена, но в специализирани лаборатории се пазят щамове. И там пораженията са бързи и изключително тежки.

– А добилият напоследък популярност „Новичок“ колко опасно биооръжие ли е?
– Този нервно-паралитичен агент не е така опасно оръжие, защото не е за масово, а за индивидуално поразяване – също като чадъра с рицин, с който бе отровен Георги Марков. Слава Богу, че биотероризмът не е първи избор на злонамерените хора. Те предпочитат конвенционални средства, тъй като за добре подготвена биологична атака са нужни експерти и модерна лаборатория. Това изисква време, а терористите днес искат да действат бързо, всявайки страх и ужас. В историята обаче има примери за биотероризъм. Такъв е превземането на крепостта в Крим преди стотици години чрез прехвърляне с катапулти на трупове на умрели от чума хора. При усвояването на Америка има данни, че войниците са подарявали на индианските племена заразени с холера одеяла. И в по-скорошни години има такива случаи – в заведение за бързо хранене в САЩ злосторник зарази над 200 души със салмонела. Затова биотероризмът не бива да се подценява.

– Какви са наблюденията Ви като почетен консул на Израел в България – увеличават ли се туристите и инвестициите?
– Туристите стават все повече. За последната година над 240 000 израелци посетиха България, като повечето идват на почивка по Черноморието. Има и много добри примери за социално отговорни инвеститори. Ще посоча Офер Миретцки, собственик на Грандмол Варна, апарткомплекси, верига хотели и бизнеси в столицата. От 20 г. той работи у нас, вложенията му са над 300 млн. долара и е активен спонсор на варненските болници. Предложил съм го за гражданин на България, защото трябва да насърчаваме инвеститорите, отворени към нуждите на обществото. Страната ни няма да има проблем с привличането на чужди инвеститори, ако свие бюрокрацията и корупцията. И ако спонсорите и дарителите биват улеснявани, а не възпрепятствани в благородните им начинания. По света такива хора получават признание най-малкото с благодарствени табели, на които са изписани имената им, защото са добър пример. У нас този обратен рефлекс все още е рядкост. 

Проф. д-р Красимир Методиев е ръководител на катедра “Предклинични и клинични науки” в Медицински университет-Варна и експерт по биотероризъм към научния отдел на НАТО. Президент е на Интернационалната медицинска асамблея България (ИМАБ) и е почетен консул на Израел в България. Двукратен носител е на наградата на БЛС “Лекар на годината” и на много други отличия у нас и в чужбина.