Лятото стана още по-горещо по Северното Черноморие, след като в началото на този месец жители на няколко общини се събраха на протест в Каварна заради издадената от МОСВ забрана за земеделие, лов, риболов, туризъм в района на крайморска Добруджа. Въведената рестрикция бе следствие от решение на Съда на Европейския съюз, който осъди българската държава заради изброените видове човешка дейност в защитените зони от мрежата „Натура 2000”. В нея попадат територии от общините Каварна, Балчик и Шабла. Последваха много въпроси – основният е кой е определил въпросните защитени зони, по какъв начин, защо отговорните институции не са предвидили, че това ще удари по поминъка на местните. Възелът започна да се разплита и в крайна сметка отново изплуваха имената на шепата организации от Коалиция „За да остане природа в България”. Защо точно тези НПО винаги са замесени в скандали, свързани с опазването на околната среда – „Труд” попита Емил Георгиев, председател на политически клуб „Екогласност”. Въпреки че е начело на „Екогласност”, той не споделя възгледите на така наречените „зелени”от „За да остана природа в България” и е сред най-големите им критици.

 – Г-н Георгиев, като председател на първата екологичнa организация у нас – „Екогласност”, какво е вашето мнение за казуса „Крайморска Добруджа” и конкретно за „Комплекс Калиакра”. Там местните хора се вдигнаха на бунт заради поредните рестрикции, прокарани от няколко природозащитни организации. Какъв е всъщност проблемът?
– Вече 27 години ние, представителите на „Екогласност”, защитаваме всеотдайно каузата по опазване на околната среда. Без да сме абстрактни еколози считаме, че от съществено значение е балансът между околната среда и динамиката на икономическия живот и затова в центъра на природата поставяме човека.

В тази връзка следим с интерес казуса с “Комплекс Калиакра”. Проблемът с тази защитена зона от екологичната мрежа „Натура 2000”, а и не само там, е заложен преди десетина години от преторианската екологична гвардия на Иво Прокопиев , именувала себе си „зелени”. Предводител на тази гвардия е Тома Белев, бивш директор на Природен парк „Витоша“, сега нелегитимен председател на сдружение „Асоциация на парковете в България” – нещо, за което няколко съдебни състава вече се произнесоха.

Към този кръг от взаимно свързани лица е редно да се добави неговата съпруга Весела Кавръкова, представител на Световния фонд за дивата природа за България (WWF). Към тях принадлежи Андрей Ковачев, председател на сдружение „За земята”, заедно със своята съпруга Катерина Раковска, също представител на Световния фонд за дивата природа, както и Петко Цветков от фондация „Биоразнообразие”, Петко Ковачев, член на коалиция „За да остане природа в България”и още няколко лица по шуро-баджанашка линия. Te се занимават с опазване на околната среда единствено за лична изгода чрез жалби и доноси срещу страната ни в Брюксел.

Заради подобен донос е задействана и процедурата на Европейския съд за налагане на санкция на България за казуса „Калиакра” . След което от кръжеца “зелените”, обединени като осем НПО под гръмкото име “За да остане природа в България”, регистрирани почти всички на един и същи адрес – бул. Евлоги и Христо Георгиеви 93 ,ет.1 ап.1, започнаха да обработват и скандализират населението от района. Същественият въпрос е защо се нажежиха страстите около този случай. Според мен съвсем съзнателно, защото „зелените” изпълняват нечия „мокра” поръчка. От друга страна чрез изнудване на властта в стил „крадецът вика „Дръжте крадеца”. Що се отнася до реакцията на местните хора, мога да кажа, че са в правата си да защитават своя поминък, и не трябва да се поддават на страха, насаждан от екологичните рекетьори.

– Защо преди години определянето на границите на екологичната мрежа „Натура 2000” в България е било поверено именно на тези неправителствени организации?
– Протекцията идваше от президенството. Един от ръководните фактори на екипа беше Симеон Марин – син на тогавашният вицепрезидент Ангел Марин. На тези “зелени ангели на демокрацията”, самообявили се за единствената екологична общност в България им беше предоставено и помещение в сградата на МОСВ.

След което започнаха в условия на пълна анонимност и без обсъждане да разпределят територията на страната в европейската екологична мрежа „Натура 2000” единствено по свое усмотрение. При това границите се определяха не на терен, а се чертаеха директно върху картата на България и без обсъждане с живущите в дадените региони. Стигна се дотам, че в мрежата се включиха 35 % от цялата територия на страната, което е рекорд за ЕС. Имаше и парадокси. при които в „Натура 2000” беше включен гробищният парк на Варна, летището на Балчик и какви ли не още чудати места.

Стана традиция и плановете за управление на защитените територии да се разработват, обсъждат и приемат в шуро-баджанашкото обкръжение със съдействието на представители на МОСВ. Така порочният кръг се затваряше в продължение на години, а местното население се поставяше пред свършен факт. След което започваха манипулациите чрез издигане на благовидни послания от рода на „Бъдеще за нашите деца” или „Да спасим природата”. Но мините на недоволството започнаха да избухват една след друга. Така стана с Калиакра. Също се случва и с построяването на магистрала „Струма” в района на Кресненското дефиле.

– Няколко поредни правителства очевидно изпитваха притеснения от кръга „зелените”. Защо според Вас е така?
– Вина носят всички министри на околната среда до сега. Безспорен факт е, че Тома Белев и компания поне до скоро бяха галените чеда на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Те колеха и бесеха във Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ по правила, написани от самите тях и даващи възможност да се утвърждават само техни проекти, някои от чудати по-чудати, за да не кажа идиотски. Как да се изразя по друг начин, когато става въпрос за проекти, свързани примерно с „Оплождане на пеперуда „Червен Аполон” и търсене на спокойни храсти за диви мечки”; „Мътене на яйца на костенурки”; „Как да се научат рибите да плуват”; „Чифтосване на лешояди” и още няколко подобни на обща стойност близо 45 мил.лв.

Все още не сме разбрали кой е главният оплождащ, кой мъти яйцата и кой учи рибите да плуват. А защо в МОСВ ги търпяха, мога само да предположа. Възможно е да са били изнудвани или да са съблазнявани с финикийски знаци. Факт е обаче, че след толкова години се намери един министър на околната среда в лицето на Нено Димов, който реши да ги постави на място. Това не се понрави на бандата екологични рекетьори и те изреваха на умряло. Поискаха дори оставката на министър Димов, с което доказаха, че изпълняват и политическите поръчки на розовобузестия олигарх Прокопиев и проекта „ Да България”. Вие да сте чули те да са поискали оставката на друг министър? Аз не съм и това е много показателно.

– Виждате ли изход от този омагьосан „зелен кръговрат”, в който е попаднала държавата?
– Изходът е само един – всички представители на коалиция „За да остане природа в България” да бъдат извадени незабавно от Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ, защото се компрометираха напълно. С години те безчинстваха и тероризираха бизнеса. Доказателство за това са над хилядата документи по съдебни производства, иницирани от тези екологични рекетьори. Заради тяхното поведение думата „еколог” се приема вече като мръсна дума. Крайно време е и прокуратурата да се задейства. Трябва да има възмездие и тези типове да си платят за злодеянията си. Трябва, защото с години се смятаха за недосегаеми и мислеха, че всичко е пито- платен, но не е платено.

– Откъде идва медийното влияние на тези зелени неправителствени организации?
– Както споменах, „зелените” получават огромно финансиране по различни проекти. Коалицията се финансира и от швейцарски програми „Зелени закони” и „Прозрачни планини”. Като активна фракция на „умните и красиви” протестъри, те имат соросоидна и прокопиева благословия. По тези причина са често канени в две национални телевизии. На тяхно разположение са и медиите за фалшиви новини на Прокопиев и още два, три сайта.

– Иво Прокопиев очевидно е Ваш „любимец”. Как се разви съдебната ви сага?
– Приключи с пълна победа за мен, с което се доказа, че в българския съд има и достойни съдии. Бях оправдан от Върховния касационен съд по всичките обвинения. Припомням, че Прокопиев и изпълнителният директор на тяхната фирма за добив на варовик от района на Меричлери Димитър Ангелов заведоха срещу мен поредица от съдебни дела, защото съм изнесъл истината за огромните нарушения на прокопиевци. Стигна се до там, че персоната с розови бузки подаде иск за обида в размер на няколко стотин хиляди лева. Сега олигархчето ще трябва да заплаща разходите по делата. С други думи, може би съм първият, който е поставил Прокопиев на колене. Ред е на прокуратурата и специализираните органи.

– Преди малко споменахте строежа на лот 3.2 от автомагистрала „Струма”. Каква е прогнозата Ви – ще изгуби ли България еврофинансирането за аутобана заради поредните„зелени” искания и условия?
– Автомагистрала „Струма“ е не само един от най-големите инфраструктурни и стратегически проекти в България, но е и от най-сложните от инженерно-техническа гледна точка, особено при преодоляване на дефилето между Крупник и Кресна. Като член на Комитета за наблюдение строителството на магистралата съм запознат в детайли с всички представени проекти за построяване на магистралата в този участък.

Съобразявайки се със заключенията, направени от редица учени и утвърдени специалисти в областта на строителството, геологията, сеизмологията и екологията от БАН и Камарата на строителите в България, както и становищата на експерти от Международната асоциация по инженерна геология, категорично подкрепяме варианта за преминаване през дефилето с две скоростни платна – едното върху сегашното трасе чрез система от малки тунели и виадукти в посока на Гърция и второто платно от Гърция към София. изнесено в източната част извън дефилето.

От екологична и икономическа гледна точка това е най-добрият вариант. За съжаление, вероятно защитавайки интересите на швейцарски фирми, т.н. „зелените” в лицето на Андрей и Петко Ковачеви дават мило и драго да провалят строежа на лот 3.2. във варианта, предложен от специалистите. След „Калиакра” отново с доноси са се прицелили в Кресненското дефиле.

Населението от региона трябва да е наясно, че ако се подаде на тяхната демагогия, България ще загуби финансиране от ЕК в размер на близо 1.3 милиарда лева. Тези средства ще се насочат към друга държава, а в региона ще се отглеждат само крастави жаби, смокове и пеперуди „Червен аполон”. За да не се случи всичко това, отново призовавам прокуратурата да потърси сметка на бандата екологични рекетьори, която от години върлува из страната. Време е вече да се сложи край на този фарс.