Емил Радев е роден на 26 май 1971 г. във Варна. Завършил е право, в момента е евродепутат от ГЕРБ. Зам.-председател е на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и член на комисията по правни въпроси.

– Г-н Радев, какъв бе поводът да потърсите отговор на въпроса кой изготвя докладите по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния? Нима това не е известно, след като от 10 г. се изготвят такива доклади?
– Разбира се, че не беше ясно кой пише тези доклади, а всички знаем, че вече 10 години България и Румъния подлежат на мониторингов механизъм в областта на правосъдието и вътрешния ред. В същото време липсват критерии и яснота какво трябва да изпълним, за да бъде свален този мониторинг. Знаем, че първоначално се е предвиждало срокът да бъде три години, удължен е и продължава и до днес. В различните години и в различните доклади има различни препоръки, които често влизат в конфликт една с друга. В Европейския парламент (ЕП) ние настояваме от доста дълго време въпросният дискриминационен мониторинг за България и Румъния да бъде прекратен.

– С какви мотиви искате отпадането на мониторинга?
– Изтъкваме, че резултатите се използват, за да бъде спряна България от членство в Шенген и да бъде сочена като черната овца в Европа. Виждаме, че проблеми с корупцията и върховенството на закона на практика има в много държави членки и именно това наложи ЕП да приеме общоевропейски механизъм за върховенство на закона, за борбата с корупцията и нивото на демокрацията в целия ЕС, който за разлика от Механизма за сътрудничество и проверка предвижда избор на експертите. Те трябва да са бивши конституционни или върховни съдии от държавите членки, като всяка страна предложи един такъв бивш съдия. Останалите проверяващи е добре да бъдат от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и други европейски организации, като критерият да бъде техният професионализъм. Важно е занапред да има ясни критерии за проверките и наблюденията и прозрачност. Критериите трябва да са еднакви за всички държави членки.

– След отговора на въпроса ви от зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс разбрахте ли кой е правил мониторинговите доклади за България през последните 10 г.?
– Питах колко хора пишат докладите, имат ли юридическо образование, някакъв стаж. Докладът на практика е по глава „Правосъдие“. Питах и какво струва това на европейския данъкоплатец за 10 г. За съжаление отговорът, който получих, не е достатъчно ясен. Става ясно, че 5 души пряко се занимават с механизма – сред тях има по един представител в България и Румъния. От отговора става ясно, че не всички са с юридическо образование.

– Вие разбрахте ли от отговора колко от тези пет души, които пишат докладите за България, са с юридическо образование?
– Не става съвсем ясно, но може би един или двама от тях са юристи. Така излиза от отговора, който получих. Оттам нататък се използва експертна помощ от Службата за структурни реформи и другите правни служби в ЕС. Това е все едно да кажеш, че по дадено дело не работи само съставът от трима съдии, който го разглежда, а всички съдилища в страната имат експертния потенциал да се произнесат по съответния казус. От отговора на ЕК не става ясно колко са външните експерти…

– А каква е гаранцията, че въпросните външни експерти познават състоянието на българската правосъдна система?
– Няма такива гаранции. Няма и яснота дали сред въпросните хора има бивши и настоящи магистрати, имат ли необходимите познания и компетентност. Ние и без Механизма за сътрудничество и проверка можем да използваме капацитета на Службата по структурни реформи към ЕС, както дойдоха петимата прокурори да направят анализа на прокуратурата по покана на нашата държава. Но това е различен инструмент.

– Не разбрах как можем да сме сигурни, че докладите са обективни, след като дори не е ясно хора с каква квалификация и компетентност работят по тях?
– Не знаем дали при писането на докладите се прави обективен анализ, или се използва всичко, което се подава като информация от държавите членки и от неправителствения сектор. Знаем, че в неправителствения сектор има хора, които са заинтересувани този мониторинг да продължи, защото колкото по-дълго време той стои, толкова по-дълго време разни НПО получават грантове.

– Може ли да посочите НПО, което има интерес мониторингът да продължи?
– Ако България няма мониторингов механизъм, мисля че много по-малко НПО ще получават по грантовете пари за реформи, върху каквито те претендират, че работят.

– За европейски НПО ли става въпрос?
– Не, не говорим за европейско финансиране на НПО. Европейското финансиране е много ясно, то е примерно по програма „Конкурентоспособност“. То е общо финансиране с точни правила и всеки, който отговаря на условията, може да участва в процедурите за финансиране. Имах предвид НПО като „Америка за България“, където няма конкурсно начало, а финансирането се извършва по решение на фондацията.

– Стана ли ясно кой е съветникът на ЕК в България, който участва в писането на докладите за напредъка на страната ни в областта на правосъдието?
– Той е ясен. От дълги години това е господин Юри Тавание, който е представител за мониторинговия механизъм в България.

– Той юрист ли е?
– Нямам представа, попитайте него (б.р. – Тавание е завършил политология със специалност Русия в родината си Холандия).

– Как си обяснявате това, че ЕК не е отговорила на въпроса ви колко струват на европейския данъкоплатец мониторинговите доклади?
– Трябва да стане ясно какви публични средства се изразходват за изработването на един мониторингов доклад. И аз ще задам нов въпрос по финансовите параметри, защото става въпрос за средства от европейския бюджет и от европейските данъкоплатци. Много важно е и какви са резултатите. Последният мониторингов доклад за България казва много ясно, че стратегиите, които страната ни е приела и за реформа в правосъдната система, и за борба с корупцията, са правилните. Ние ще ги изпълняваме и със, и без мониторингов механизъм, защото тези реформи се правят не за да се харесаме на Брюксел, а за да бъде справедливо българското правосъдие, гражданите да получават честен и бърз процес и да има възмездие за онези, които нарушават закона.

– Излиза, че мониторинговият механизъм е напълно излишен.
– Този механизъм вече си е изиграл ролята. В началото на членството ни в ЕС е бил важен, защото в този период ние адаптирахме нашето законодателство към европейското, приемаха се много нормативни актове. Този период отмина. Убеден съм, че негативите от мониторинговия механизъм в момента са много повече от позитивите от него. Да, ние очакваме в края на годината ЕК да излезе със законодателно предложение за общоевропейския механизъм за върховенството на закона, така че критериите да са еднакви за всички държави. Тогава ще видим къде е България в ЕС. Виждаме, че когато говорим за проучвания в областта на правосъдието, в областта на административното правораздаване България е на челните позиции в ЕС. Проблеми има главно в наказателното производство, но тези проблеми трябва бързо и ефективно да се решават на местно ниво и това няма да стане с мониторинговия механизъм. Той има пожелателен характер, по него няма предвидени санкции. За разлика от него в предложения от нас общоевропейски механизъм има предвидени и санкции – когато има дадени препоръки и те не са изпълнени, може да се стигне и до спиране на европейски средства.

– Ще ви върна отново към отговорите на Тимерманс. Следва ли от тях, че оценката на българското правосъдие е поверена на четирима-петима еврочиновници със съмнителни юридически компетентности?
– За съжаление излиза така, че чиновници решават какво ще пише в доклада за напредъка ни в областта на правосъдието. Не се знае какви експерти и как се използват за съставянето му и виждаме, че този доклад може да бъде използван за политическа употреба. Той и така се използва както във външнополитически план, така и във вътрешнополитически.

– Не разбирам от отговора на зам.-председателя на ЕК какво означава „трима служители, които работят частично в Брюксел по механизма за сътрудничество и проверка“. Въпросът ми е за определението „частично“.
– Виждате отговора, мога само да го тълкувам. „Частично“ означава, че някой между другото се занимава и с механизма.

– Тоест той се занимава и с въпросния механизъм срещу определен хонорар?
– Може и това да значи. От отговора не става ясно какво точно се има предвид.

– Имате ли обяснение защо след като в ЕК непрекъснато се говори за прозрачност и публичност, Тимерманс е избегнал отговор на съществения ви въпрос колко струва изготвянето на докладите?
– Зададох въпроса ,защото исках да стане максимално прозрачно кой, как и срещу какви средства изготвя този доклад, но не получих очаквания отговор. Ще продължа да задавам въпроси, за да стане ясно на българското общество какво точно стои зад този механизъм. Убеждението ми е, че би следвало той да има принос в решаването на съществуващите проблеми, а не да бъде използван срещу българския национален интерес и да се обвързва с членството ни в Шенген. Не е редно чрез този механизъм България и Румъния да се превръщат в черните овце на Европа и да бъдат сочени с пръст. Проблеми с корупцията и върховенството на закона има във всяка страна членка. Гърция и Италия имат повече проблеми с корупцията, но заради мониторинговия механизъм България и Румъния винаги се сочат като лошия пример. Това е поредно доказателство за Европа на две скорости.

Източник: "Труд"