Актуализацията на бюджета трябва да бъде внесена с проекта на Закон за бюджета за следващата година. Това казва пред „Труд“ финансистът Любомир Дацов, който е и бивш заместник-министър на финансите.

„Когато ние бяхме в Министерството на финансите, винаги сме избягвали да правим актуализация до последна възможност, защото това не говори добре първо за бюджета, дава лоши сигнали, и второ - не говори добре за уменията на едно правителство да управлява“, обяснява Дацов.

Финансист разкри скрития мотив зад актуализацията на бюджета

Според него в обществото се генерират големи очаквания, което се дължи на говоренето на политиците. Но някой трябва да си носи отговорността за това, че е говорил и е породил очаквания, а пък реалностите са в друга посока, категоричен е финансистът.

- Г-н Дацов, служебното правителство казва, че е необходима спешна актуализация на бюджета. Какво е вашето мнение?
- Въпросът е малко по-комплексен. Моят съвет е тази актуализация да бъде внесена с проекта на Закон за бюджета за следващата година. Друг е въпросът, че министърът на финансите най-добре знае къде го стискат нещата. От гледна точка на пари в бюджета - има достатъчно средства.

Дали законът позволява да има гъвкавост на прехвърляне и преструктуриране, ако зададете така въпросът, отговорът е да. Никой до момента не предрече промените в макрорамката у нас - имам предвид икономистите, които правим такива прогнози.

Всички, които оценявахме икономическата ситуация, бяхме консервативни. Това, което наблюдаваме, е коренно променена ситуация от преди 4-5 месеца, когато бяха последните макроикономически прогнози. Очакванията за икономически растеж бяха за анемично възстановяване през тази година.

А виждаме, че в момента за второто тримесечие сме имали растеж от 10%.

- На какво се дължи той?
- Нещо, което е традиционно - когато има много голям спад и стагниране на икономиката и на обществения живот, както беше през миналата година заради ковид, при едно възстановяване - растежът се случва много бързо.

Това е принципът на махалото, когато го натегнете много на едната страна, то се връща с много голяма сила в обратната посока. В случая много важен е и психологическият момент, за пръв път имаме пандемия, на която трябва да реагираме.

Хората се радват на свободата в момента без да мислят какво се случва. Това възстановяване е естествено, а размерът на ръста на икономиката се дължи на оценката на затваряне при модела на поведение. Както виждаме голяма част от този ръст се дължи на увеличение на потреблението - хората в следствие на затварянето потребяват много повече, чувствайки се на свобода.

- Това значи ли, че има пари в бюджета, за да не е нужна неговата актуализация?
- Ако погледнете данните, виждате, че приходите в бюджета абсолютно съответстват на този сценарий. Възстановяването на приходите започна още през март.

Както казват икономистите - моделът на възстановяване на икономиката е благоприятен за данъчните приходи, т. нар. богат модел на възстановяването, когато то е следствие на потреблението на домакинствата, каквото е в момента. Тогава приходите, които постъпват, са дори с по-голям процент отколкото ръста на БВП. Другият модел е, когато ръстът е базиран на износ и на инвестиции. Това е по-лошият вариант за бюджета, в кавички естествено, защото всеки един вариант, базиран на приход, е благоприятен за икономиката.

- В свое изказване посочвате, че първо трябва да се направи оптимизация на държавните разходи.
- Актуализацията, освен базирана на икономически или други причини, е и въпрос на политическа целесъобразност. Ние не знаем точно министърът на финансите или премиерът къде го стиска.

Когато ние бяхме в Министерството на финансите винаги сме избягвали да правим актуализация до последна възможност, защото това не говори добре първо за бюджета, дава лоши сигнали и второ - не говори добре за уменията на едно правителство да управлява.

От моя гледна точка има големи възможности за преструктуриране на разходите - има резерви в заплатите, в управлението, а огромните са в капиталовите разходи, макар че нещата там трябва да бъдат погледнати по-задълбочено. Под една трета е усвояването на инвестиционните проекти.

Ако приемем, че до края на годината средствата, които ще се похарчат, ще са две трети, то показва, че ще има големи спестявания в капиталовите разходи.

Според мен депутатите в Народното събрание трябва да поискат задължително оценка на капиталовата програма, за да се види докъде са стигнали проектите.

По моя оценка близо 1 милиард лева има само в тази позиция за спестяване. Аз не бих залагал на този сценарий, че няма да има пари за здравеопазването или за подпомагане на бизнеса. Средствата, нужни за двата компонента, са под 600 -700 млн. лева. Само около 2 млрд. лева са гласувани в този бюджет за гъвкавост.

- Какво ще се случи с бюджета до края на годината, ако се приемат предлаганите промени?
- Голямото предизвикателство пред бюджета и тази актуализация са ефектите, които оказват върху бюджета през следващите 2-3 години.

Независимо, че в момента ЕК има дерогация на фискалните правила, които ще важат през следващата година, никой не е отменил разумният тип поведение. Икономиката в момента, ако се приемат новите прогнози, показват, че бюджетът трябва вече да не бъде на дефицит, а на превишение - на излишък.

Ако сложим разходите, които са еднократни заради кризата, се получава, че бюджетът трябва да бъде в балансирана ситуация. Тоест трябва да е близо до нулата, хайде приемаме концепцията за широко балансиран бюджет.

Тази година, за да няма значителни сътресения, все пак повече от 1% дефицит не трябва да има. За следващата година важи същото. Въпросът за създаване на публични буфери е актуален и сега. За следващата година фискалната цел пак ще изисква 1% или 2% дефицит.

Пак трябва да има предвидени средства за реакция, но няма как да продължим да бъдем на голям дефицит, както досега се говореше. Следващата година една голяма част от допълнителните приходи ще трябва да бъдат спестени и задържани, с оглед намаляването на дефицита.

2023 г. фискалните правила ще важат и ако ние не направим бавно и постепенно необходимите изменения и структурни промени в бюджета, ще имаме един проблем - свиването на разходите или увеличаването на приходите трябва да бъде в много голям размер.

Такъв импулс в икономиката е практически невъзможен. Тоест трябва да се мисли в по-дълъг хоризонт, извън текущата политическа нестабилност и пристрастия. В крайна сметка бюджетът е една голяма машина и си има собствена логика и не го интересува вълненията, които съществуват в едно общество.