Георги Марков разкри какво се случва между Борисов и Цветанов и колко дълго ще ни управлява лидерът на ГЕРБ

- В последния месец тонът в парламента се изостри, престрелките между управляващи и опозиция се засилиха. Кой печели от непрекъснатите скандали и компроматната война, в която ГЕРБ даде свидни жертви? 
- Парламентът като институция е известен с острите дебати и политически сблъсъци. Бил съм депутат във Великото народно събрание 1990 година, мажоритарно избран и си спомням какви драми имаше тогава. Стигна се до гладна стачка, в която участвах. Беше направен опит от опозицията за компрометиране на Делян Добрев - знакова фигура в ГЕРБ. За това, че има кум или братовчед зам.-кмет в Хасково, се вдигна голям шум. Но Конституцията защитава братовчедите и всеки може да се счита спокоен на своето място. Добрев изпадна в тежко психическо състояние, защото е честен човек. Подаде оставка, но ние не я приехме, защото неговото волеизявление е формирано в резултат на невероятен психологически и истеричен натиск. Сега се надявам КС да се съобрази с решението от 1993 година, където е посочено, че оставките на депутатите се гласуват, стига да не са в резултат на насилие, заплаха, измама или психически натиск. А иначе скандали ще има още. Някои от тях се преувеличават - като опитът да се изкара, че има проблем между Борисов и Радев. Те сигурно не се обичат, но мисля, че отношенията им са нормални. В синхрон действат във външната политика. Ако се върнем назад, ще си спомним за напрежението между Иван Костов и Петър Стоянов, между Желю Желев и Филип Димитров, а да не говорим за Първанов и Станишев, които дори си разцепиха партията. Докато неотдавна Борисов се раздели много спортсменски с Плевнелиев и смятам, че така ще се раздели и с президента Радев. 

- Има ли обаче напрежение между ПГ на ГЕРБ и Борисов? В обществото остана едно усещане, че депутатите бламираха лидера си при гласуването на оставката на Добрев? 
- Като нов депутат от гражданската квота на ГЕРБ мога да кажа, че от началото на този парламент министър-председателят не е дошъл нито веднъж на събиране на групата. Премиерът не иска да влияе върху решенията на депутатите. Борисов се е съгласил с оставката на Добрев, но нито има времето, нито има възможността надълго и нашироко да живее с такива проблеми, като се има предвид какво му е на главата. Той постигна много във външната политика - договора с Македония,  Балканската четворка във Варна, успя да извоюва Юнкер публично да заяви да влезем в Шенген и еврозоната, постигна точка от дневния ред догодина лидерите на  27-те страни да бъдат на една маса с лидерите на Западните Балкани, които не са в ЕС. Разнобой няма, тъй като и за децата е ясно, че ГЕРБ без Борисов не може да съществува. Той е единственият български политик, станал за трети път премиер, спечелил четири пъти поред парламентарни избори и единственият български политик еднозначно приет в Европа, която в момента е силно разделена на Западна и Централна.  

- В какви отношения са Борисов и Цветанов? 
- Борисов и Цветанов са като сиамските близнаци. Единият не може без другия. Партията не може без Борисов, който е неоспорим лидер, мажоритарно избран министър-председател, но ГЕРБ не може да е толкова силен и без Цветанов, който много добре е изградил структурите. В ГЕРБ има класическо разделение на властите - партията и изпълнителната власт се ръководят от Борисов, докато Цветанов се занимава с парламентарната група и структурите. Двамата са образец за спортсменски отношения и колегиалност. 

- Вашата оценка за третия мандат на Бойко Борисов каква е?   
- Тежък мандат, но той досега не е карал леки. Или трябва да управлява в правителство на малцинство или в коалиция. А винаги, когато се прави коалиция, има проблеми. Но мисля, че мандатът върви добре. В България се случиха много положителни неща във външнополитически аспект, важни за нашата страна, които вече споменах. А във вътрешната политика също има напредък - вдигнаха се  пенсиите, има икономически растеж, прави се всичко възможно да се вдигат доходите на хората в една изключително изстрадала страна като нашата. На практика Борисов е най-успешният български премиер в последните години и няма алтернатива. От БСП пак говорят за вот на недоверие и избори, но Борисов ще ни управлява, докато му омръзнем.    

- Ако трябва да давате съвет на Борисов, какво бихте му казал?    
- Той си има съветници и пиари, аз съм само депутат. Мисля, че добре си върши работата, успява да балансира. Както знаете, аз съм привърженик на Виктор Орбан още от 1989 година, когато за пръв път го чух да говори на площада в Будапеща, когато призова съветските танкове да напуснат страната. Доколкото мога да дам съвет на Борисов е, колкото се може по-близко до вишеградската четворка или петица, каквато се очертава да стане след изборите в Австрия    

- Да, само за една седмица се проведоха знакови избори в Австрия и Чехия. Ще има ли наистина Вишеградска петица?   
- Формално, като договор едва ли Вишеградската четворка ще стане петица. Тя е основана като Вишеградска тройка от лидерите на Чехословакия, Унгария и Полша през 1991 година - Лех Валенса, Йожеф Антал и Вацлав Хавел, после стана четворка, след разпадането на Чехословакия. Едва ли ще се стигне до договор между петте страни. Но де факто ще има Вишеградска петица. Себастиан Курц - новият млад бъдещ министър-председател на Австрия от Народната партия, по време на предизборната си кампания сочеше Орбан като пример за защита на християнството и суверенитета на границите. Той води преговори за коалиция с Партията на свободата, която много държи Австрия да е до Вишеградската четворка. Изборите в Чехия и Австрия, преди това във Франция, Германия, Холандия, Испания и Хърватска показаха три тенденции. Първо, социалистите навсякъде бяха разгромени. Политически разгром в Германия и Франция. Във Франция социалистите ги нямаше даже в тройката на президентския вот. В Германия отбелязаха най-ниския резултат от Втората световна война - 20%, в Австрия от управляващи станаха трети, а в Чехия от управляващи с премиер Бохуслав Соботка отидоха на смешните 7%.

Втората тенденция е, че Народните и Християндемократическите партии печелят на повечето места, но не могат да постигнат убедителни победи. Меркел спечели изборите, но това е най-ниският резултат на Християндемократическия съюз от Втората световна война - 33%. В Австрия и Чехия спечелиха, но ще правят коалиции, и то не леки. Същото се получи в Холандия. Третата тенденция е голям възход на радикалните партии - Марин льо Пен  във Франция втора, в Германия за пръв път от Втората световна война Алтернатива за Германия проби и с 13% стана трета сила. В Австрия Партията на свободата е втора сила, същият е резултатът и в Холандия. Тези партии ясно говорят, че Европа трябва да стане християнска и са срещу ордите от ислямистки преселници, които пресичат незаконно границите на десетки държави.  Очевидно Европа е разделена на Западна и Централна. Макар и по-бедни, Австрия, Чехия, Полша, Словакия успяват да постигнат нещо много важно -  да защитят здравето и живота на своите граждани, докато Западна Европа показа пълна неспособност да се справя и тепърва ще има да пати от този мултикултурализъм. 

- След европредседателството догодина очертават ли се предсрочни парламентарни избори?     
- Не. Европредседателството приключва на 30 юни, а няколко месеца след това ще има редовни евроизбори, а после местни. Т.е. в България през 2019-а ще има два вота, които ще покажат има ли нужда от предсрочни избори. Знаете, че Борисов, ако види, че губи единия или другия вот, ще предизвика предсрочни. Но мисля, че ще спечели. В момента може да не харесват Борисов, но той няма алтернатива като министър-председател на България. Нито една политическа сила не е готова да излъчи премиер, признат в страната, да държи местната власт и същевременно да е добре приет в чужбина, което за бедна и изтощена България е изключително важно.


Георги Марков e роден на 20 март 1950 година в София. Депутат от СДС във ВНС от София и в следващото Народно събрание. През 1994 година е назначен за конституционен съдия от президента Желю Желев. Председател на УС на ПФК „Левски” от 2000 до 2003 г. От декември 2005 година е председател на партия „Ред, законност и справедливост”. През 2006 година участва в изборите за президент. От 19 април 2017 година е народен представител от ГЕРБ в 44-ия парламент.