В последните дни валят все важни новини, свързани с икономиката и финансите на страната ни. Финансовият министър Теменужка Петкова вече е готова с проектобюджета и скоро сметката ще влезе в пленарна зала, за да може депутатите да си кажат тежката дума. В същото време излезе докладът на Евростат за инфлацията в Европейския съюз (ЕС) и в еврозоната, според който страната ни покрива критериите за влизане в еврозоната.
Последва и изпращане на съвместно писмо от Теменужка Петкова и шефа на БНБ Димитър Радев до Европейската Комисия и Европейската централна банка с искане за извънреден доклад за приемането ни в еврозоната.
Днес обаче дойде и лошата вест, че губим пари по втория транш от ПВУ (План за възстановяване и устойчивост).
Какво бъдеще ни очаква в тази обстановка, трябва ли да се промени сметката в бюджета, коя е най-реалистичната дата за приемането ни в еврозоната и трябва ли вече да обръщаме всичко в евро, тези и още въпроси попитахме икономиста и финансист Румен Гълъбинов.
Ето как отговори той на въпросите на БЛИЦ:
- Как виждате нещата за бъдещето ни приемане в еврозоната с оглед предстоящото приемане на бюджета и новината от днес - загубените пари по втория транш от ПВУ?
- Бюджетът е наша главна цел. България трябва да има приет бюджет в НС. Надявам се това да стане съвсем скоро. Освен бюджета за 2025 година, трябва да се приеме и макрорамката за следващите 3 години - до 2028 година включително.
И тази макрорамка да остане в ограниченията на показателите по Маастрихтските критерии за членството в еврозоната, т.е. да имаме устойчивост във времето на спазване на тези показатели.
- Смятате ли, че заради тези 653 млн. евро, които губим от ПВУ (План за възстановяване и развитие), трябва да се промени по някакъв начин сметката в бюджета?
- За 2023-а и 2024-а година България не получи нищо по ПВУ, ако и тази година не получим, наистина ще е много разочароващо. Хоризонтът за ПВУ е до 2026 година включително. Тогава на нас ни остава само една година, освен ако не бъде направено някакво изключение и ни бъде удължен срокът.
- Вицепремиерът Дончев заяви, че със сигурност губим тези пари (втори транш) и ще се прави анализ кои проекти да отпаднат.
- Има държави, които вече получават 4-ти и 5-ти транш (Гърция, Португалия), има други държави, които са по-напред с усвояването. Ние получихме само един транш и този един транш е едва 20% от това, което трябва да получим. Затова казвам, че догодина - 2026-та изтича срокът за тези пари и ако ние не съумеем да ги вземем, просто ще ги загубим, или ако не ни удължат срока за това ползване.
Може по някое изключение да ни удължат срока и да успеем да вземем това, което ни се полага. Въпросът е доста сложен. Не бих могъл да знам и политическите нагласи и в ЕК, и европейските органи, които ни оценяват, но факт е, че ние фатално закъсняваме.
- Какво Ви е мнението като цяло за предложения бюджет от кабинета "Желязков"?
- Този бюджет се опитва да остане в макрорамката и показателите за членство в еврозоната. Като такъв, той ще успее, надявам се, да удържи инфлацията на сравнително приемливо ниско ниво, ще успее да удържи и бюджетния дефицит в границите под 3%.
Мисля, че с нивото на дълга нямаме някакви проблеми, тъй като поддържаме сравнително ниско ниво, което ще остане около 30% в следващите 4 години, а това е 2 пъти по-ниско, отколкото са 60% по Маастрихт за еврозоната.
- Смятате ли, че тази най-спрягана дата за присъединяването ни към еврозоната - 1 януари 2026 г. е постижима? Започна ли вече обратното броене?
- Щом сме изпратили писмото за извънредните конвергентни доклади, ЕК и ЕЦБ в следващите месец или 2 биха могли да се произнесат. От предишните доклади не е минала и една година. В Европа следят нашето текущо развитие, включително и по показателите - количествени и качествени за членство.
Този път тези извънредни доклади няма да отнемат много време, за да ги направят. Затова мисля, че до края на април ние бихме да очакваме от тях мнение и становища.
Надявам се, че тези отговори да бъдат положителни за нас и да ни бъде определена дата. Засега най-вероятна се очертава да е 1 януари 2026 г.
- Редица общини и някои търговски вериги вече въведоха еврото, трябва ли и другите да последват примера им, или могат да изчакат още?
- Освен търговските вериги, които в касовите бележки и във фактурите дават през фиксирания курс - 1.95583, равностойност в евро и лева, банките също го въведоха. Когато теглите от банкомат, може да видите, че в бележката ви се отразява както изтеглената сума в евро и лева, така и останалата, която ви остава като баланс по сметка.
Освен в общините, предстои да се въвеждат такива паралелни отчитания и в държавната администрация, държавните услуги. Почти навсякъде в нашата икономика.
Фирмите, особено тези, които имат международна дейност и работят с външни контрагенти, те издават фактури и в двете стойности. Това нещо ще продължи. Това е предверието на цялата тази техническа и организационна подготовка, която ще продължи и в следващите месеци.
Мисля, че ще стартира и по-активно информационна кампания, която да може да осведомява хората и фирмите и бизнеса за преимуществата на членството в еврозоната, за това, че разплащането с евро е нещо полезно за нас и да се разсеят страховете на хората, които се насаждат вече 3 години, откакто свърши пандемията.
- На какво трябва най-много да се наблегне в информационната кампания?
- След като минахме Ковид-19 пандемията, след като започна едно така плахо възстановяване през 2021 г. на глобалната икономика, на европейските икономики, на българската икономика, дойде войната в Украйна като един много неприятен факт.
Тя се понася с доста неудобства от Европа и европейските държави. В тези 3 години отбелязваме засилване на цялата тази анти-Европа, анти-евро кампания - информационна и дезинформационна. Виждаме го буквално ежедневно.
- Имахме и протест на "Възраждане"...
- Аз не съм политик и не мога да политизирам, гледам да намеря икономически и финансови доводи. Но в повечето от тези активности целта е политическа. Гонят се политически дивиденти и ползи от това да се противопоставя някой на ЕС.
Като цяло се препокриват тези анти-ЕС и анти-евро доводи. Дори се стига до някои евроскептични перспективи, които се чертаят пред България.
От икономическа и финансова гледна точка, аз не виждам основания за такова нещо. България и за миналата 2024 г. успя да е под средната инфлация за еврозоната и вече отговаря изцяло на критерия за инфлация по Маастрихт.
Ние успяхме да отбележим растеж на българската икономика, българският БВП е по-висок, отколкото е средно в еврозоната.
Българската икономика няма проблеми с безработицата. Ние сме в групата държави със сравнително ниска безработица в ЕС. Да, ние имаме проблеми с демографията, но това е друго нещо. Демографията обаче не е само наш проблем. Има и други държави в ЕС и в континентална Европа, които срещат трудности в това да могат да стимулират и мотивират населението си за увеличение на раждаемостта.
Същото е и с проблема с продължителността на живота, който е свързан със здравните системи, с подобряване на здравните услуги.
В чисто икономически параметри ние стоим добре. Нашата икономика се развива сравнително добре, на фона на това, че имаме други държави, които са доста задлъжнели, а ние не сме. Ние сме на 30% при маастрихтски критерии - 60%, има държави, които са над 100% съотношение на дълг към БВП в ЕС. Освен това доходите се повишават непрекъснато, каквото и да се говори.
- Цените също!
- Това е една непрекъсната гонитба. Тя навсякъде е по един и същи начин. И в най-развитата икономика цените и доходите се гонят и обикновено цените изпреварват доходите, които след това ги настигат.
Но пък това поражда инфлационни процеси и т.н., свързани са тези неща. Но доходите пораснаха, пенсии, заплати, обезщетения, социални плащания.
Не знам дали това прави впечатление, но българите все повече и повече пътуват. Даже имаше класация за държавите в ЕС за миналата година, според която България и Хърватия са двете държави, в които най-често са пътували гражданите им с въздушен транспорт - като брой на хора на глава на населението.
Много по-често пътуват хората - по празници, по почивни дни. Освен, че хората много пътуват, те и потребяват доста, тоест купуват си - както стоки за широко потребление ежедневно, така и други стоки.
Има, разбира се, не малка група от българските граждани, които все още са с ниски доходи, които имат нисък стандарт на живот. Това трябва да е на вниманието на всяко управление, защото във всички икономики има и такива групи хора и те трябва да са на особено внимание.
Има хора за енергийно подпомагане, за социално подпомагане, има хора със здравословни проблеми, инвалидизирани, които трябва да бъдат подпомагани. Това е един процес, той няма да спре и там ще се увеличават и сумите, които ще се получават от тези групи.
- Ще видим дали в бюджета за 2025 г. ще са достатъчни отделените средства за тях.
- Имаме доста неща да правим, освен да разчитаме на бюджета. Много важно е да може да разчитаме на инвестиции, инвеститори, на повече добавена стойност в реалната икономика, от което да дойдат по-високите доходи, а не само през бюджета и да се разчита на хората, които са в държавна администрация да си подобрят доходите.
По-скоро трябва да се подобрят доходите в реалната икономика, благодарение на по-ефективна, производителна и конкурентна българска икономика, което не е лесно, особено привличането на инвеститори и инвестиции.
А влизайки в еврозоната на нас ни се отварят възможности повече такива инвеститори да дойдат в България. Ставаме по-атрактивни. Заприличваме на всички останали държави-членки на еврозоната, където като цяло стандартът на живот и покупателната способност са на високо ниво.
Кой е Румен Гълъбинов?
Завършва УНСС като магистър по Икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ, Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия.
Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия.
През 2002 година Гълъбинов става първият председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 година – заместник-председател на новоучредената Комисия по финансов надзор (КФН).
Членувал е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на няколко книги и поредица от статии в областта на застраховането и финансите.
Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ
