За вноса от Украйна, за Шенген, за възможностите да наваксаме закъснението ни по Плана за възстановяване и устойчивост, както и за защитата на българските интереси спрямо Северна Македония коментира пред bTV българският еврокомисар Илиана Иванова на кореспондента ни за европейските институции Десислава Минчева.

- Една от горещите теми тази седмица е украинското зърно. Гореща за България заради протестите и заради исканията за забрана за внос. Гореща за Европа, защото три държави членки въведоха едностранни ограничения. Може ли всяка една държава членка в един момент да реши да въвежда едностранни ограничителни мерки?

- Вие сама казахте, че това е обща европейска политика. Така че там, където имаме европейска компетенция, важат европейските правила. Ще бъде в разрез с правилата въвеждането на едностранни мерки, но разбира се държавите членки могат сами да решават какво да правят. Последиците обаче… Знаем, че при всяко нарушаване на общата политика има такива последици. Не бих съветвала да вървим в тази посока, а да търсим общо европейско решение, което мисля, че се случва и виждаме с еволюцията на събитията от последните дни, че това е правилната стъпка.

- Вашият съвет е да не се въвеждат едностранни ограничителни мерки. А за такива има ли санкции?

- Моят съвет е да продължаваме да търсим диалога, конструктивната дискусия, което правим и в момента. Защото и двете страни имат своите аргументи.

- Оттук нататък смятате за по-разумно България да договаря директно с Украйна или да минава през Брюксел?

- Аз мисля, че процедурите са много ясни. Ние трябва да търсим общо европейско решение. Комисията работи заедно с всички държави членки и това е пътят.

- Темата за Шенген… Какъв жест от страна на Европейката комисия беше падането на Механизма за сътрудничество и проверка? Жест към България?

- Мисля, че това е обективна истина. Да, важно признание е, но това са факти. Още през 2019 г. беше прекратен докладът, формално Механизмът го прекратяваме сега. Това са обективни факти и България е изпълнила всички критерии. Това е нещо, с което трябва да се поздравим, да бъдем доволни, но пътят към Шенген минава през одобрението на държавите членки. Позицията на ЕП и на ЕК е ясна от много отдавна.

От 12 години България изпълнява тези критерии. Мисля, че се уморихме всички да повтаряме едно и също – и евродепутати, и национални власти. И позицията на ЕК, която беше много ясно изказана и от председателката в речта за състоянието на ЕС миналата седмица – изключителната добавена стойност и принос, който България и Румъния имат към опазването на границите. Така че за ЕК това остава приоритет.

Искам да Ви уверя, че ние ще продължим да работим много активно с всички тези, които все още не са повярвали и не са съгласни, докато това стане факт.

- Другата държава, спряна за Шенген – Румъния, заяви, че дори възнамерява да съди Австрия, ако отново я спре за Шенген. Възможно ли е това? Възможно ли е да има обезщетения, възможно ли е да има съд за Австрия?

- Не е редно аз да коментирам какво трябва да правят отделните държави, това е работа на държавите членки да взимат своите решения какви мерки да предприемат и в каква посока да адресират тези проблеми. Позицията на ЕК, още веднъж повтарям, е много ясна - ние ще продължим да подкрепяме и България, и Румъния в този път, докато това стане факт.

- Планът за възстановяване… България е сред най-закъснелите. Всички пари трябва да са усвоени и всички проекти трябва да са завършени през 2026 г. Какво е възможно да спасим ние по този План за възстановяване? Според Вас върху кои цели трябва да се концентрираме, за да не загубим всичко?

- Нека първо да кажем, че не е само България тази единствена страна, която има проблеми, забавяне и предоговаряне. Това е нещо ново за всички. Този механизъм е нов за всички държави членки и е нормално да има този процес на напасване, на предоговаряне, на доизглаждане на някои несъответствия.

Доколкото видях изпълнението на тези ключови етапи и цели, е около половината, за да можем за заявим искане и да получим плащане по втория транш. Трябва да се ускорят тези процеси от българска страна. Но искам да уверя, че това, което е възможно от наша страна, от моя страна, като съдействие, като помощ и съвети – напълно е отворена нашата врата за съдействие, с българското правителство да наваксаме това изоставане, но работата трябва да се свърши от страна на България.

Защото особено в тези трудни, тежки моменти на ограничени бюджети, имаме най-голяма нужда от това финансиране, което е тук, то е на разположение, просто ние трябва да си свършим работата, за да го получим. Над 700 милиона евро по второто плащане чакат да бъдат усвоени, просто трябва да изпълним ключовите етапи и цели.

- Ще има ли гаранции за защита на интересите на България спрямо Северна Македония?

- Дали ще бъдат запазени българските интереси? Аз мисля, че правилата са много ясни. И всяка държава, която е в този процес на предприсъединяване, трябва да извърви своя път и да изпълни своите ангажименти. Така че, ако говорим за Република Северна Македония – имаме ясни ангажименти по отношения на промени в Конституцията, имаме два други протокола в Договора за добросъседство и приятелство. И когато тези неща бъдат изпълнени… Аз разбира се не съм човекът, който ще се ангажира със срокове кога ще стане, но правилата са ясни за всички и комисията не прави изключение за никого.

- Правилно ли разбирам, че отговорът Ви е „Да, българските интереси ще бъдат защитени“?

- Аз мисля, че е ясно. В тези ангажименти, които са дефинирани в предприсъединителните споразумения на страната кандидатка – докато те не ги изпълнят, процесът на присъединяване няма да се случи. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук