Читателите на БЛИЦ вече се запознаха с мъжа, който заедно с колегите си спаси повече от 400 мигранти. В края на миналата седмица заедно с екипажа си капитан Александър Бонев изкараха от морето 120 души, които се опитваха да стигнат бреговете на Гърция с две гумени лодки, но за съжаление 10-годишно детенце почина.

Капитанът даде интервю пред Виктория Пенкова и в. „Телеграф“. Ето какво каза героят:

- Капитан Бонев, в събота спасихте с кораба „Обзор“ две лодки със 120 бежанци в гръцки води край о. Лесбос. Вие ли ги засякохте, или ви подадоха сигнал от Фронтекс?
- Ние ги забелязахме. Патрулираме предимно по границата между Турция и Гърция. През нощта засякохме лодка, която е навлязла от турски в гръцки териториални води. Подадохме й сигнал и тя спря. Приехме я на борда и започнахме качване на мигрантите при нас. 

- Опитваха ли се да бягат от вас? 
- В събота сутринта посрещнахме 2 лодки. Първата не се опитваше да бяга. Приближихме се към нея и започнахме да качваме хората. Те бяха 54 човека. Преди да приключим качването, забелязахме втора лодка, която също беше в гръцки води, на около 2 мили от нас. Първо изпратихме нашата корабна лодка, за да осъществи контакт, докато привършим качването на мигрантите. След това се насочихме към нея. При подхождане на лодката ни мигрантите първоначално отказаха да спрат, но после видяха, че и „Обзор“ приближава, и спряха. 

- Все пак са опитали да избягат?
- Повечето хора ги е страх, защото смятат първоначално, че сме от турската брегова охрана и ще ги върнем обратно. Докато не видят символите на Фронтекс, не спират. Сумарно за двете лодки спасихме 120 човека, от тях 33 деца, 34 жени и 53 мъже. 

- Как реагираха хората, когато започнахте да ги качвате на борда, бяха ли уплашени? 
- Те се опитват да бягат, докато разберат, че сме от Фронтекс. Вече когато са сигурни, знаят, че ще бъдат спасени и превозени до о. Лесбос. Хората се приемат един по един на борда, като започваме с децата и жените, след това са мъжете. 

- На колко години беше най-малкото дете на борда?
- Най-малкото беше на около 2 г. Но сме имали случаи, когато качваме и бебета на по няколко месеца. 

- На борда на коя лодка беше детето, което почина?
- На втората. Беше момченце на около 10 години. В момента, в който почнахме качването на бежанците, забелязахме, че има дете в безсъзнание, качихме го на борда веднага, но установихме, че няма дишане, няма никакъв пулс, започнахме да му правим изкуствено дишане и сърдечен масаж, междувременно извикахме линейка. С нашата бързоходна лодка го откарахме до пристанището, където го чакаше линейката. От откриването на детето до закарването му на брега минаха не повече от 10-12 минути. После вече в болницата само са констатирали смъртта му.

- Разбра ли се от какво е починало детето? 
- Причината за смъртта могат да я кажат лекарите. Ние не можем да установим. Детето беше с майка си най-вероятно, защото една жена опитваше да пита за него чрез мъж, който знаеше малко английски. Ние обяснихме, че момченцето е изпратено в болница, останалата информация я знаят лекарите. 

- На борда само бежанци ли бяха, или имаше трафиканти, които управляват лодките?
- По принцип на гумените лодки има един от бежанците, на който трафикантите дават инструкции как да управлява и накъде. Не сме засичали още трафиканти, тъй като те седят на бързоходни лодки и не се качват на гумените. Капацитетът на надуваемите е около 15 - 20 човека, а в тях качват не по-малко от 40 души. Имахме случай на лодка със 75 човека в нея. Специално за двете плавателни средства в събота мога да ви кажа, че в едното имаше 66 човека, в другото - 54. Лодките бяха много близо една до друга и затова едновременно ги прибрахме. 

- От снимките на спасителната операция се вижда, че не всички са със спасителни жилетки. На кого се дават - на мъжете с предимство ли?
- Тези жилетки ги раздават трафикантите, и то не на всички. Обикновено докъдето стигнат – на жените и децата първо, а на мъжете дават автомобилни гуми. Използват ги като пояси. По принцип пътуването в такава надуваема лодка е много рисковано, защото тя не е обезопасена. От края на миналата година трафикантите ги пускат през нощта, за да се избегне засичане с турската брегова охрана. 

- Как отривате лодките през нощта?
- Нашият кораб е оборудван с термовизионна камера. Първо я засичаме на радара, след това се взема информация колко хора има в нея от термовизионната камера. Когато се приближим близко, осветяваме, казваме им, че са в гръцки води, че сме от Фронтекс, и ги качваме.

- Бежанците как реагират - благодарни ли са, или по-скоро агресивни?
- Те са ни благодарни и очакват да бъдат спасени. Случвало се е да целуват ръце на колегите, защото са ги извадили от водата. До момента не сме имали случаи на пряка агресия срещу нас. Специално ние с кораба „Обзор“ участваме в операция „Посейдон“ от 1 ноември и ще останем в гръцки води до края на годината. Преди нас за два месеца - колкото трае мисията, беше друг екипаж от България. От началото на месеца „Обзор“ е извадил хората от 9 лодки, на практика са спасени  466 човека – 205 мъже, 130 жени и 131 деца, като от тях е имало бебета под 1 годинка. 

- Бежанците споделят ли как тръгват с бебета, които могат да се удавят за секунди? 
- Повечето от тях не говорят английски, да не казвам, че в лодките има по един човек, който едва разбира. Случва се да няма нито един, което затруднява работата ни малко. Всички отиват към Западна Европа. Целта им е по вода да стигнат от турския до гръцкия бряг. В Гърция ги настаняват в центъра за бежанци и от там вече продължават към различни държави.
 
- Колко плащат на трафикантите за превозването с лодката?
- Споделяли са, че плащат по около 1000 евро на човек за транспорта с такава лодка. Ако се превозват с бързоходна, цените са около 3000 - 4000 евро на човек. Такава моторница може да вземе разстоянието от единия до другия бряг за около 25 минути. С тях е доста по-сигурно, докато с гумените лодки разстоянието се минава за няколко часа. А ако времето е лошо, има риск от обръщане. 

- Вие имали ли сте досега случай с обърната лодка?
- Засега не, но сме имали случаи на спукана лодка, което ни принуждава по-бързо да качваме хората, за да не се удавят, да не се намокрят, измръзнат и т.н. 

- От 1 ноември до днес (б.р. - вчера) кой ви е най-тежкият случай?
- Случаят с починалото дете, за който ви разказах. Имахме и друг, при който лодката беше претоварена със 75 човека. На нея имаше 33 деца, а от тях 20 бяха бебета. Наложи се екипажът да държи по едно-две бебета в ръце, за да можем да качим хората на борда. 

- Имате ли жени на борда, които да помагат, особено в такива ситуации?
- Нямаме, само мъже сме на кораба. Бяхме голяма картинка с по две бебета в ръце, но успяхме да се справим. В момента, когато хората са в безопасност на борда, първото, което правим, е да видим какво им е здравословното състояние и имат ли нужда от помощ. Нямаме лекар на кораба, но всички сме минали обучение за оказване на първа помощ съгласно всички документи и стандарти за плаване. Идеята е да ги обезопасим, особено които са мокри, да се раздадат одеяла, вода, докато ги превозим до пристанището. При една операция стандартно успяваме да ги докараме до брега за час-час и половина. Когато се наложи, може и по-бързо. 

- Колко души е екипажът на „Обзор“?
- 28 човека сме, работим на две смени по 14 души. Колегите от другата смяна също имаха много драматичен случай с деца. В една от лодките е имало две деца със заболявания, на които се наложи да правят обдишване, докато стигнат до пристанището и, слава богу, всичко приключи благополучно. Едното дете страдало от детски паралич, другото от астма. Нямаше как да бъде обяснено от родителите какво им е на децата, но колегите успяха да се справят. 

- Оценктата на Фронтекс е, че българите се представят блестящо. Това първа мисия „Посейдон“ ли ви е?
- Да, за мен това е първо участие в операция „Посейдон“. Участвал съм в други мисии. В „Посейдон“ обаче бих се включил пак. Ние се готвим за такъв тип работа и се опитваме да дадем най-доброто от себе си. Работим с различни държави, трупаме опит.