След посещението на българска делегация в Битоля и Охрид напрежението между България и РС Македония се засили. В антибългарския македонски хор се включиха президентът и премиерът. Отново изплуваха исторически спорове между двете страни.

Всичко това - на фона на появилите се предположения, че премиерът Кирил Петков ще вдигне еднолично българското вето за започване преговорите за членство на РС Македония в ЕС.

Няма по-подготвен политик по темата „Македония“ от почетния председател на ВМРО Красимир Каракачанов, бивш вицепремиер по сигурността и министър на отбраната в кабинета „Борисов“ 3, пише Труд.

- Бяхме заедно в Битоля, г-н Каракачанов, когато за откриването на клуб на дружество „Културен център „Иван Михайлов“ в града дойдоха вицепрезидентът Илияна Йотова, премиерът Кирил Петков, сегашен и бивш външен министър, депутати от различни парламентарни групи. Някои определиха това посещение като историческо, други - като знаково. Вашият коментар?

- За тях е историческо, защото им е за пръв път и се надявам нещо да са разбрали, освен че се видяха по медиите. Македония е един от основните въпроси на българската политика и дипломация от първия ден на съществуването на Третата българска държава след Освобождението ни от турско робство.

И в момента България се намира в една много знакова фаза от развитието на този въпрос, защото в един от малкото случаи, когато България има тежест и влияние поне в европейски мащаб като член на НАТО и ЕС и от нея зависи кога, как и какво ще се промени в Македония.

От друга страна, всички виждаме натиска на няколко от партньорските ни страни като САЩ, Германия и няколко други за това България да няма изисквания към започването на преговори с Македония или по-скоро да започне преговори, пък после ще видим.

И тук е въпросът дали българските политици ще успеят да устоят на този натиск, защото той е силен и не е откакто съществува това правителство, а е буквално от 2020 година.

- Тогава на власт бяхте вие и ГЕРБ. Усещаше ли се, откъде идваше този натиск?

- Е как не! И върху тогавашния министър-председател, и върху тогавашния външен министър Екатерина Захариева и върху мен персонално.

В негов стил премиерът казваше - ако ние направим компромис, нашите коалиционни партньори от ВМРО ще свалят правителството и прехвърляше част от напрежението върху мен като вицепремиер по сигурността и министър на отбраната.

Неслучайно ме беше сложил в групата, която води преговорите, а по принцип те се водят от външния министър. Това беше с цел да поемем ние част от натиска. А той беше факт и при посещението ми в САЩ през октомври 2020 година.

Преди това в България дойде тогавашната министърка на отбраната на Германия с послание от госпожа Меркел, която бе основният европейски фактор, който напъваше, отделно посланиците на няколко европейски държави. Включително на годишната среща на посланиците на европейските страни съм обяснявал за какво става дума.

Повечето от европейските страни въобще не се интересуват от това какви са нашите интереси, но когато им даваш пример със собствените им държави, започват да те разбират.

Примерно попитах испанския посланик как биха погледнали, ако нещо подобно се случи с баските или каталунците, когато започнат да предявяват претенции не само към историята на Испания, но и за баски и каталунски малцинства в Испания.

Или фламандците и валонците в Белгия и проблемите между тях. И като им дадеш няколко примера, които ги засягат, те разбират, почват да кимат с глави и млъкват.

Така че натиск имаше и тогава, но Борисов, в неговия характерен стил на политика, добре усвоил прийомите на Тодор Живков и на царя, за разлика от днешния премиер Кирил Петков, успя да се изплъзне от този натиск. И основно с този натиск се заехме с Екатерина Захариева, която в интерес на истината, беше изключително твърда и на принципни позиции.

Имаше натиск и върху медиите, върху НПО-та, върху интелектуалци да обърнат общественото мнение в България. Една от съветничките на днешния премиер работеше за едно НПО, което беше финансирано от чужди посолства точно с тази цел - да се работи с интелектуалци и с медии, за да имат те друг поглед за Македония, т. е. да клекнем.

- Още не бяхме излезли от Македония и президентът Пендаровски каза, че България ни предлага сближаване чрез нацист и хитлерист, имайки предвид Иван Михайлов, а премиерът Ковачевски също не остана по-назад и заяви, че „с последното посещение на българската делегация в Битоля, духовете на миналото се събудиха, разпалвайки отново езика на омразата и недоверието, срещу които успешно се борихме.

Как да тълкуваме тези изявления на политиците на върха в Македония?

- Изводът за нашите политици, най-вече за тези, които за пръв път посещават Македония, трябва да е един. Знаете ли как посрещнаха Кирил Петков?

Още като кацна с хеликоптера в едно съседно на Битоля село, там го чакаше една групичка от 30-40 души, която го освирка, скандираше обидни думи и издигна обидни плакати. И забележете - агитката се предвождаше от битолския митрополит.

За македонците няма добри и лоши български политици. Всичките са лоши. Включително и такива като Кирил Петков, които правят всичко възможно, събират от девет дерета вода, само и само да угодят на външните си ментори по темата „Македония“ да клекнем на Скопие.

Друго - по думи и квалификации македонските политици показват само едно - че тези хора не само че нищо не са научили в последните 30 години, откакто Македония е независима и уж демократична държава, а продължават да повтарят клишетата от времето на комунистическа Югославия.

Какви сънища от миналото, като Иван Михайлов е историческа личност, записан в историята не само на Македония и България, но и в европейската история! Него го има в „Енциклопедия Британика“. Едва ли някой от съвременните наши и македонски политици ще има честта да попадне в нея. Второ, тези хора боравят с антибългарски клишета.

Иван Михайлов бил фашист, великобългарски шовинист, националист и т. н. От всичко това е вярно, че Иван Михайлов е националист, български патриот. Всички помним последните му интервюта при Кеворк Кеворкян, в които той - на 94 години - продължава да отстоява българската кауза. 

- Сигурно в Скопие заради това ги е толкова яд на Ванче Михайлов?

- Яд ги е и за друго. Не могат да го фалшифицират. И той, и Гоце Делчев, и всички революционери в Македония, са се декларирали като българи. Но ако за Скопие е по-лесно писмените документи - лични писма, спомени, че са българи, да бъдат неглижирани и фалшифицирани, Иван Михайлов има не само документи, за които могат да кажат, че не е вярно това, което пише.

А Иван Михайлов има и телевизионни изяви след падането на комунизма, с образ и глас. Не само по БНТ, а и по една от скопските телевизии и радио. Едно от последните му интервюта е пред италианското списание „Епоха“.

Няма как да го фалшифицираш, защото влизаш в ютюб и ти излиза Иван Михайлов какво е казал на живо по телевизии и радиа със собствения си глас.

От 1934 година той е политически емигрант, не е в България. Той е човекът, от който трепереше целият Балкански полуостров и както беше казал един английски професор - от Иван Михайлов зависи мирът или войната на Балканите.

И този човек някой ще го уплаши да се нарече българин... Той е критикувал политиката на българските правителства по македонския въпрос, както и Гоце Делчев и Тодор Александров, но не заради това, че са македонци.

Те критикуват българските правителства заради това, за което и аз критикувам днешното - че няма куража да отстояват твърдо българския национален въпрос.

Дълги години след войните Иван Михайлов и Тодор Александров ръководят ВМРО и им се налага да влязат в сблъсък с комунистическата идеология, дори участват в преследване на комунисти и в България, и в Европа заради това, че те се поддават на московската идея за македонска нация и предават българските национални интереси.

Тъй като се борят срещу комунизма и в България, и в Македония, Тодор Александров и Иван Михайлов бяха титулувани като фашисти и великобългарски шовинисти...

- И сега Пендаровски продължава тази линия...

- За него това е нормално. Защото още като млад преподавател по научен комунизъм са му викали „Стево Коминтерната“. Какво да очакваме от Стево Коминтерната? Нищо друго освен това, което говори. И за друго го е яд.

След промените в Македония Иван Михайлов и Тодор Александров, тъй като най-много бяха плюти като великобългарски шовинисти, станаха знаме на българите в Македония. Ако кажеш, че си привърженик на Даме Груев и Гоце Делчев - ами те всички са привърженици на тях.

Защото примерно в Македония Гоце Делчев го обявяваха за социалист и го използваха за ширпотреба в цялата си комунистическа пропаганда. А Тодор Александров и Иван Михайлов няма как да бъдат обявени за комунисти, след като бяха антикомунисти.

И те се превърнаха в знамето на българщината. Българите в Битоля са избрали да нарекат своя център Иван Михайлов не за друго, а защото това е онзи голям трън в задника на македонската пропаганда, който няма как да бъде махнат.

- От двете външни политики, за които говори министърът на външните работи Теодора Генчовска, може ли да се подозира, че премиерът Петков е решил еднолично да вдигне ветото над СР Македония за започване преговори за членство в ЕС?

- Ще го кажа не като човек на ВМРО, а като бивш вицепремиер по сигурността, който все още е добре информиран. Самият Кирил Петков и проектът „Продължаваме промяната“ бяха измислени от външни фактори, за да прокарат две неща в българската политика - да се смени българската политика спрямо Македония и второ, да се пробута Истанбулската конвенция.

Първо виждаме кои са съветниците на Кирил Петков. Това, което външната министърка Генчовска каза преди няколко дни, аз го казах преди един месец. Че България има две външни политики и че Кирил Петков провежда собствена политика без да се съобразява нито с решенията на парламента, нито със становища на външно министерство.

Фактът, че първото му посещение в Скопие и още няколко срещи, които той направи с премиера Ковачевски, не са организирани от външно министерство, нито от българското посолство в Скопие, а са организирани от неговата съветничка Весела Чернева.

Защо никоя медия не се позаинтересува, че тази дама допреди месец нямаше допуск до класифицирана информация?

И сега питам - продължава ли да е така? И откъде накъде един човек, който няма допуск до класифицирана информация, който е служител на НПО-та, които са развивали противни на българската политика тези за Македония, формира политиката на българското правителство?

И като се позамислим по тази тема, ще видим кой му дърпа конците на Кирил Петков. Той не е компетентен нито в икономиката, нито във външната политика, този човек е крайно некомпетентен по всички теми, един случайно попаднал във властта.

И всички го виждаме - не само от глупостите, които плещи всеки ден по телевизорите, но и от действията му като министър-председател. Така че нямам основание да смятам, че той по македонския въпрос има компетенцията да взема самостоятелни решения. Изпълнява чужди поръчки, нищо повече. И това, че има две външни политики, е факт.

- Пендаровски заяви, че вие и Екатерина Захариева не би трябвало да сте в делегацията в Битоля, защото сте архитектите на блокадата от България и че „доброто намерение на Петков е минимизирано със състава на делегацията и името на центъра - на един доказан фашистки сътрудник“...

- Аз не съм бил в никаква делегация, защото съм достатъчно самостоятелен, за да мога да ходя където си искам и когато си искам. Ако бях част от някаква официалната делегация щях да дойда със самолета на Петков или със служебните коли, но аз дойдох с моята.

Ако някой си мисли, че с политиката на фалшифициране и антибългарска политика ще влезе в ЕС, значи не е в час с това за какво става дума. А въпросният г-н Пендаровски, когато се подписваше договорът на 1 август 2017 г. беше частно лице, което нямаше отношение в преговорите и подписването на договорите.

Но това му изказване показва едно - че тези хора като Пендаровски си мислят, че ще продължават, и че с наглост могат да пробият позицията на България за отмяна на ветото. Наглост и нахалство! 

- Евродепутати пък призоваваха Съвета на ЕС да даде зелена светлина за преговорите за присъединяване към ЕС на Северна Македония и Албания, позовавайки се на изпълнението на условията и геостратегическия контекст, свързан с агресията на Русия в Украйна. Има ли някаква връзка?

- Не. Войната на Русия с Украйна няма общо с проблемите между РС Македония и България. Второ - основен критерий за започване на преговори в ЕС е всяка държава кандидатка да е изпълнила основния критерий - а именно решаване на двустранните проблеми със съседите си.

А Скопие не желае да реши тези проблеми и продължава да се държи по неадекватен начин. Така че тези европейски депутати може да си говорят каквото искат. България е суверенна държава, член на ЕС от 2007 г. и би следвало европейските институции да упражняват повече контрол върху политиката на Скопие и да положат усилие Скопие да спре с антибългарската си политика.

А иначе може да гласуват каквито искат си резолюции, те нямат правна стойност.

Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 г. в Русе. През 1990 г. завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски” със специалност история.

Доктор по право на Югозападния университет “Неофит Рилски” с дисертация на тема “Външнопо итическата дейност на ВМОРО (1893 - 1918 г.)” (2014). Женен е, с едно дете. Бил е депутат в 38-мото, 40-то, 43-то и 44 НС.

Вицепремиер и министър на отбраната от 4 май 2017 до 12 май 2021 г. На два пъти - през 2011 и 2016 г. е бил кандидат-президент, като вторият път получава 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани и се класира трети.

25 години е председател на ВМРО, а от тази година стана почетен председател.