Доц. Георги Рачев е търсен коментатор по темите за времето, климата и тяхното отражение върху здравето и стопанството на човека, автор е на десетки статии и книги. Специализира по проблемите на изменение на климата, възобновяеми енергийни ресурси, синоптична климатология, климат и икономика и други. Преподава “Климатология”, “Синоптичен анализ”, “Качество и контрол на атмосферния въздух”, “Климат и икономика”, “Изменение на климата” и други на студенти географи, историци, биолози и еколози в няколко факултета и университета в страната на всички нива – бакалаври, магистри и докторанти.
„Да се прогнозира времето винаги е било интересно. Българинът обича да коментира футбола, времето и политиката. Става дума за наука с главно Н. А когато по една или друга причина метеоролозите и климатолозите не познаят, почват и критиките към тях. За климата, глобалното затопляне и ролята на човека, индустрията и урбанизацията върху тези явления и процеси“ с тези думи доц. Георги Рачев започва интервюто си пред в. Труд.

– Г-н Рачев, метеоролозите предупреждават, че от неделя се очаква истинска зима. Колко ще продължи застудяването?
– Да, от неделя до четвъртък следващата седмица ще има сериозно захлаждане. Малък Сечко се показва като истински мъж. Ще бъдем свидетели на истинска зима, ще има виелици и снегонавяване, поледици. Очакваме температури до минус 10 градуса у нас. Но това ще е кратко – след 2 март предстои затопляне и край на зимата…

– А какво време ни очаква през цялата 2018-та година?
– Много от моите колеги смятат, че годишните прогнози нямат голяма успеваемост и е по-добре да гледаш на боб или на кафе. И те имат своето основание. Аз обаче се причислявам към по-малката на брой колегия. Вярно е, че природата на процесите e силно неопределена и има случаен характер. Въпреки това трябва да се опитваме да надникнем в бъдещето, дори и да станем обект на по-нататъшни шеги и закачки. Шестмесечната прогноза на Американската агенция за океански и атмосферни изследвания предвижда малко по-топли февруари и март, както и нормални по отношение на температурите април, май, юни и юли. Въпросът с валежите е още по-неопределен, но въпреки това март, юни и юли се очертават с нормални и по-ниски валежи, а февруари, април и май с валежи – малко над нормата. Предстои да видим дали тези прогнози ще бъдат реализирани. Още по-интересна е ситуацията в света. Започнахме годината с отбелязването на много ниски температури в централен Сибир, където в Оймякон бяха измерени стойности от порядъка на минус 62 градуса по Целзий. В Монголия и в североизточен Китай температурите също паднаха рекордно до минус 40 градуса по Целзий. А в Австралия пък бяха отбелязани максимални температури от порядъка на +40-45 градуса. Няма съмнение, че глобалното затопляне е причина климатът на Земята да се намира в положителна фаза, а поради този факт има голяма вероятност 2018 година да се нареди сред най-топлите от 1990 г. насам. Почти сигурно е обаче, че изминалата 2017 г. ще заеме първото място като най-топла година от началото на миналия век, през която не се проявява природният феномен Ел Ниньо. През лятото предстои на места в района на Близкия Изток да отчетем отново високи температури от около +52 градуса. Очакват се и още наводнения и температурни рекорди, както през последните години. Тъй като интересът на хората към климата логично нараства с течение на времето, ние, климатолозите, се стремим регулярно да припомняме и информираме за климатичните изменения.

– През 2017 г. природните бедствия из целия свят взеха стотици жертви и причиниха загуби за милиарди… Какви са прогнозите за планетата ни – ще зачестят ли бедствията и ще нарастват ли загубите?
– Природните бедствия, като тропичните циклони Ирма, Хосе и Харви например, бяха тема номер едно не само в Щатите, но и в целия свят доскоро. Интересното е, че още от времето на Колумб има писмени източници, които свидетелстват за наличието на подобни циклони в същия този район. Това показва, че природни бедствия с такива размери не са нещо толкова необичайно или случващо се за първи път. Американската агенция, която изследва и изучава тропичните циклони повече от 50 години, има детайлни прегледи на всеки един от тях, тъй като те са наистина опасни и нанасят много вреди. Ако погледнем данните, които изнася НАСА, можем да се убедим, че 90% от големите катастрофи и нещастия се образуват на базата на атмосферни и хидросферни обекти, тоест на лошо време. Едва 10% остават за всички други катастрофи с природен произход. Въпреки това веднага ви казвам, че ясна индикация за увеличаване броя или интензитета на тези природни нещастия няма. Колкото до въпроса дали загубите следва да нараснат, искам да отбележа, че много фактори се намесват в крайната оценка на нещастията от природните бедствия. Развитието на световната икономика помогна да заживеем в свят, който никога до този момент не е бил толкова уреден. Хората излязоха от вътрешността на континентите и населиха крайбрежията. Естествено е, че при цунами или силна буря тези хора ще попадат под въздействието на природните процеси и ще претърпяват загуби. Но само си помислете какво е имало на нашето Черноморие преди 50 години… 1-2 комплекса за по 5000-10 000 души.

– А как ще се промени климатът по нашите ширини в бъдеще? Да очакваме ли екстремни метеорологични условия?
– Климатът никога не е бил стационарен. Той непрекъснато се изменя към по-топло или към по-студено. Подхождам хумористично към благозвучни публикации, че България може да се превърне в пустиня, в която едва ли не ще тръгнат камили из софийските улици, а маймуни ще се замерят с банани. Всичко това е далеч от реалността. Балканският полуостров, който е заобиколен от три страни с морета, няма как да се превърне в пустиня. Не е възможно. Нека отбележим, че времето в България ще следва досегашните тенденции според сезоните и ще остане на границата на умерения климатичен пояс и субтропичния пояс. А колебания на валежите в положителна и отрицателна посока винаги е имало и ще има. В момента сме в период, в който валежите в равнинната част на България са били и повече на годишна база. Затова свидетелстват и наводненията през последните години, макар да има твърдения, че някои от тях са провокирани от човешка грешка.

– По какъв начин промяната на климата може да повлияе на икономически или социални аспекти от нашия живот?
– Климатичните промени влияят на голям брой фактори от нашия живот. Стопанството например, е подчинено изцяло на климатичните особености. През последните години България е на първо място по износ на слънчоглед на глава от населението. Миналата година страната ни прибра една от най-изобилните си зърнени реколти. Реализирахме добив от 10,5 милиона тона зърно, от които 2 милиона тона слънчоглед, като имате предвид, че годишно в света се добиват общо 40-45 милиона тона. България, която притежава една десетохилядна от преработваемата земя на планетата, дава 5% от слънчогледовата реколта. А всичко това се дължи на затоплящото се време. София конкретно е град, разположен в котловина, който има, както моите студенти казват, отвратителен климат. През ноември и декември столицата много често е забулена с мъгла. А ако заради нея летище София бъде затворено дори за няколко часа, 20 хиляди души ще изпуснат полетите или връзките си до други дестинации. Ето го икономическият ефект от една най-обикновена мъгла, дължаща се на климатичните условия.

– В София се отчитат опасно високи стойности на замърсяване на въздуха – може ли климатът да повлияе върху качеството на въздуха или обратно?
– По този въпрос мога да кажа, че и едното, и другото твърдение са верни. Особеностите на климата и релефа са пряко свързани с чистотата на въздуха. Например парижани могат да си позволят да емитират два пъти повече замърсители във въздуха от софиянци, и пак въздухът в Париж да е по-чист от този в София. Броят на ветровитите дни във френската столица е по-голям от този в нашия град, тъй като Атлантическият океан е на една ръка разстояние, а София, за разлика от Париж, се намира в котловина. Всичко това дава предимство на Париж да сменя своя въздух по-бързо, отколкото София. Особено валидно е това през зимата, когато над България се случи антициклонална обстановка. Мръсният въздух в градовете и индустриалните зони променя количеството и спектъра на слънчевата радиация. Това, заедно с индустриалния смог и киселинните дъждове, води до промени в елементите на климатичната система и до, макар и локална, промяна на климата в областта. 

– Как можем да свържем измененията в климата с глобалното затопляне и кои са най-значимите ефекти от този феномен?
– С покачване на температурата на въздуха от 1 градус през 2016 година се увеличиха изпаренията и влагата в атмосферата. При кондензацията на въздушните пари се отделя скритата топлина на изпарения и се получава кинетична енергия. В наше време атмосферата определено е по-динамична. Но къде, доколко и как точно се проявява тази динамика, обикновено е обект на спекулации. Въпреки всички тях лично аз виждам много повече положителни аспекти в климатичните промени, и в това число затоплянето на климата, отколкото отрицателни. Феноменът, наречен „глобално затопляне“, винаги се представя като нещо много лошо, но в никакъв случай не трябва да се гледа на него единствено и само по отрицателен начин. Трябва да бъде ясно отчетено, че когато климатът е по-топъл, човечеството увеличава ареала на селскостопанската си продукция, защото се включват и земи, които преди това не са били обект на селското стопанство. Читателите трябва да бъдат напълно наясно, че светът никога до този момент не е бил толкова богат и сит. Въпреки че до известна степен това се дължи и на социалното положение, то климатичните характеристики, особености и глобалното затопляне също оказват своето влияние.

– Какви са негативните аспекти на глобалното затопляне и могат ли да бъдат избегнати?
– Когато става въпрос за негативните аспекти на глобалното затопляне, то вероятно вече сте чували за някои от тях – топенето на алпийските ледници, съкращаване площта и обема на многогодишния морски лед, повишаването на морското ниво, промяната в ареала на селскостопанските култури, увеличение на киселинността на океана, разпространението на някои видове насекоми и болести и т.н. Те, разбира се, изобщо не са за пренебрегване, но за съжаление много от тях трудно могат да бъдат избегнати, защото развитието на обществото е свързано с енергия. Логично е, че колкото по-развита е една страна, толкова повече енергия консумира тя, а не трябва да забравяме, че на Земята живеят почти 7,5 милиарда души-консуматори. Ефектите от глобалното затопляне вещаят, че след около 10 години човечеството ще харчи повече енергия за охлаждане, отколкото за отопление – ще станем свидетели на реверс на потреблението. Традиционният начин да бъде добита тази енергия е чрез въглища, нефт и природен газ, чието изгаряне отделя колосално количество въглероден диоксид в атмосферата. В това число трябва да насочим вниманието си и върху ресурсите за изхранване на човечеството и тяхното влияние върху въздуха. Давам пример с добиването и консумацията на едно най-обикновено краве мляко или месо, благодарение на отглеждането на милиони крави по света. Докато обаче те пасат, отделят огромно количество метан, който образува от 15 до 25 пъти по-силен парников ефект от въглеродния диоксид. Това са само два от многото примери за това как изхранването и развиването на обществото ни е свързано с болестите на съвременния свят. Затова е много важно хората да разберат, че ние можем и трябва да живеем в унисон с природата. А за тази цел са нужни обединени усилия, чиито старт беше наложен в Париж през 2016 г., когато 174 държави, заедно с Европейския съюз, подписаха така нареченото „Парижко споразумение“.