В планините и арктичните райони замърсяването и човешката дейност изпъкват най-бързо, казва в климатологът проф. Георги Рачев в интервю пред "Монитор".

- Проф. Рачев, днес отпътувате за Антарктида с основната група, която е част от 27-ата експедиция там. Защо решихте да се включите в това предизвикателство?

- Заминавам с втората група от 27-а експедиция на о-в Ливингстън, като след това ще пътуват още две. Причината е, че тази година участвах в един голям проект за промените в климата. Според изискванията на Световната метеорологична организация такива изменения могат да се проследят на 30 години. А сега се навършват точно толкова от заминаването на първата експедиция на Антарктида. Учените ни успяха да оставят следа в изследванията на Ледения континент, което е много важно. С колегата ми от Геолого-географския факултет проф. Христо Пимпирев отбелязваме една кръгла годишнина. Преди 30 години направихме и една голяма спелеоложка експедиция във Виетнам по пещерите на северната част. Тогава проф. Пимпирев беше заместник-ръководител. Така че ще имам отново щастието и отговорността да бъда част от сегашните проучвания. Тази година се проведе един много сериозен конкурс за научни проекти. В него участваха 22 проекта, от които 7 бяха одобрени от жури на високо академично ниво, като всеки един член беше бивш полярник. В нашия проект ще бъдат включени много сериозни географски изследвания от типа на геоморфологията, хидрологията и на климатологията.

- Ще проучвате ли как се променя климатът заради глобалното затопляне?
- Винаги съм изтъквал, че интересното на климата е, че не е материален. Неговият материален носител е атмосферата и климатичната система. Понякога завиждам на колегите геолози и ботаници, защото те имат реален обект за изследване. При климата не е така. Това е интересно природно явление, което включва други компоненти на природната среда. Така че дойде време да се занимаем с климата на о-в Ливингстън, за да открием онези деликатни точки, в които той се променя - с каква скорост и в каква посока. Това вече е видно дори и в България. Мога да дам пример - темите, по които работим за Пирин и високите части на планините, пряко кореспондират с о-в Ливингстън заради това, че във високата планина и арктичните райони замърсяването и човешката дейност най-бързо изпъкват при промените в климата, което пък е предпоставка за промени в природната среда. Ние ще продължим с тези изследвания на о-в Ливингстън и в него са включени точно геоморфология, хидрология и климатология. Така ще бъде завършен първият етап, но и поставено ново начало, защото колеги вече работят няколко години в тази посока. Има фактори, които могат да покажат накъде върви климатичната система. На всеки трябва да е ясно, че климатът се променя, което носи със себе си цената на въздуха, на горивата, на храните. Така че ще трябва да се съобразяваме волю или неволю с това. Колкото повече сме информирани, толкова ще се адаптираме по-лесно към измененията на природната среда.

- Колко време ще прекарате на Ледения континент?
- С част от групата, с която сега заминаваме, и част от колегите, които вече са там, ще се завърнем към края на януари. За празниците сме там.

- Какво планирате, ще празнувате ли все пак в българската база?
- Съвсем не в кръга на шегата с доц. Сарафов обещахме на Уляна, която бе избрана за готвач на българската база в Антарктида, че с доц. Сарафов ще помагаме при месенето на питката за Коледа.

- Имате ли опит в това?
- Разбира се, като всеки български мъж. С доц. Сарафов имаме слабост към кулинарията, а и все пак всичко ще бъде напътствано от Уляна. Общо взето, около 20 души ще посрещнем празника на 14 000 км от България. Така е било 26 пъти досега, така че няма да е нещо ново. Ще сме като едно задружно семейство. Надявам се да имаме успех с проучванията. Много е важна логистиката. България участва в доста органи, които управляват континента и вземат решения. Това е много сериозна инвестиция, която правим. Така че не бива да изпускаме тези ръководни лостове, защото до известна степен това решава съдбата на Ледения континент. Научната ни програма е може би най-евтината от цялата палитра от държави, които обитават Антарктида. Общо взето, се вписваме в рамките на 200-300 000 лева. Това е дългосрочна инвестиция не само за страната ни, но и за икономиката ни. 

- Говорим за промени в климата в глобален аспект, кажете обаче какво предстои за нашата страна? Ще ни изненада ли с нещо декември?
- Изненади засега няма, въпреки че когато говорим за природата, никога не можем да сме напълно сигурни. Декември започна ударно - с много студ и в момента сме с отрицателна аномалия, от порядъка на 1-1,5 градуса под нормата за различните части на страната. Задава се обаче един период на по-топло и меко време, в който температурите ще бъдат по-високи от нормалното. Така че тази аномалията ще бъде преодоляна. Предстои ни една доста динамична седмица, слава Богу, с много вятър, което ще предопредели чистия въздух. Особено от четвъртък до вторник. Така че няма да имаме онзи отровен смог от преди няколко дни, който бе обхванал почти цяла България. Фините прахови частици са само един от проблемите ни. Другият са химическите вещества в атмосферата. Това са аерозолите. В повечето случаи те са по-убийствени, отколкото фините прахови частици. Така или иначе колкото по-богато става едно общество, започва да обръща повече внимание на качеството на живот. Така непрекъснато ще се питаме какъв въздух дишаме. От четвъртък до понеделник у нас се очертава валежен процес.

- Само от дъжд ли?
- Не. В ниските части ще са от дъжд или смесени, а на над 800 метра височина от сняг. И там валежите ще са сериозни. В планините вече се образува снежна покривка. Това ще даде възможност по Коледа и Нова година да се радваме на сняг в планините.

- Но в по-ниските части ще се радваме ли на сняг?
- В по-ниските части се надявам снежната покривка да не бъде толкова съществена, макар че за неделя има прогнози за по-обилни снеговалежи. Но дотогава има време. В четвъртък ще стане ясно къде и колко ще вали. Така че декември се очертава да е нормален в температурно отношение, а по отношение на валежите - около нормата и по-малко от нормалното. Това обаче може да се промени заради средиземноморския циклон, който очакваме през уикенда. Той може да доведе до изпълнение на месечната норма, както се случи и през ноември. Целият месец беше сух и слънчев и накрая ни обхванаха студ и обилни валежи, което попълни нормата. Такъв е климатът в България - динамичен и може да се промени буквално за дни.

- Имахме няколко поредни топли зими. Какво да очакваме като цяло от тази?
- Очаква се зимата на Балканите и на Европа да е по-топла. Това е прогнозата на големите световни метеорологични центрове. Що се отнася до Балканите тя ще е с 1-1,5 градуса по-топла от нормалната. Дори за Централна Европа се говори за температури, по-високи с 3 градуса от нормалното. Така че засега прогнозата е за нормална зима по отношение на количествата на валежите и по-топла зима - с около 1-1,5 градуса над нормата.

Визитка:

Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух

Прогнозите му се реализират почти на 100 процента

Автор е на десетки научни статии и трудове

Какво ще е времето по дни и часове може да видите в рубриката на БЛИЦ, в която ви информираме в реално време какви са климатичните условия в страната.