Коцето Калки: Тайно общество ме беше набелязало, пиеха ми силите!

<br /> Наскоро ексцентричният певец и музикант се завърна от турне в САЩ и Канада, заедно с Ивайло Христов и Дони, където представиха култовия си спектакъл &ldquo;Секс, наркотици и рокендрол&rdquo;. Малко след това Ненчо Балабанов грабна наградата в &ldquo;Като две капки вода&rdquo;, имитирайки него с песента му &ldquo;Векът на любовта&rdquo;. <br /> <br /> <em>В уникална изповед пред &bdquo;ШОУ&rdquo; Коцето Калки разказва за новия си живот с Мартина и сина им Тео, или какво е нужно на човек, за да бъде щастлив... </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Коце, как ти се видя Ненчо Балабанов като Калки в &ldquo;Като две капки вода?</strong><br /> - Самата вечер аз имах ангажименти в Златни пясъци и не успях да гледам финала. Успях да погледна между ангажиментите и смятам, че Ненчо се справи много добре! В този формат е много лесно да се преиграе и при него имаше лек елемент на пародия, но общо взето беше подходил сериозно. Вече за трети път виждам своя имитация &ndash; в &ldquo;Шоуто на Слави&rdquo; и два пъти в &ldquo;Капките&rdquo;. Миналата година Иво Танев направи моята песен &ldquo;Връх в океана&rdquo;. Честно казано, не мога да преценя Иво или Ненчо беше по-добър в &ldquo;Капките&rdquo;, но всички казват, че Ненчо е бил изключително сполучлив в моя образ.<br /> <br /> <strong>- Ти самият какво мислиш?</strong><br /> - Е, то няма как всичко да се докара едно към едно!...<br /> <br /> <strong>- Кой друг от участниците ти хареса?</strong><br /> - Фицата<em> /Филип Аврамов &ndash; б. а./ </em>също си е актьор и имитатор много добър! Той е актьор от висока класа и аз го харесвам. Но моите адмирации за Азис и за Жана Бергендорф. Те вокално бяха най-добрите, особено Азис. А Ненчо е добър имитатор, има личен чар <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и имаше изключително силен бекграунд с имитацията на Бойко Борисов</strong></span><br /> <br /> Този комплекс от фактори несъмнено наклони везните и симпатиите на публиката в негова полза. <br /> <br /> <strong>- С Ивайло Христов и Дони представихте култовия си спектакъл &ldquo;Секс, наркотици и рокендрол&rdquo; в САЩ и Канада. Как мина турнето? </strong><br /> - За мен беше изключителна вълнуващо, защото за пръв път стъпвам на този континент, и поради факта, че сестра ми живее в Канада. Тя ме кани от 15 години там, но аз досега все не съм намерил време да отида, въпреки че няколко пъти ми праща покани. Сега направихме едно прекрасно турне, включително и в Торонто, където живее Деси! Бяхме в десетина града в Щатите и 3 - в Канада. Започнахме от Сиатъл, след това - Сан Франциско, Сан Диего, Лас Вегас, Тампа, Вашингтон, Атланта, Бостън, Монреал, Торонто и накрая Чикаго. Може би пропуснах няколко града... Беше много вълнуващо да усетиш американския дух, американския начин на живот, да видиш мащабите на тази страна! И въпреки че съм бил в Азия и в Русия, където също има невероятни мащаби, досега не бях виждал такава степен на организация в една огромна страна, каквато съществува в Съединените щати! И това е наистина възхитително!<br /> <br /> Играхме пред българска публика. Беше направена много добра организация на нашите спектакли. Дори на някои места се наложи да изиграем по още един път спектакъла поради големия зрителски интерес. Всички зали бяха пълни, даже препълнени. Някъде се наложи да се връща публика, защото нямаше място. Спектаклите завършваха с нестихващи аплодисменти, както се казваше едно време, и излизахме да изпеем втора или трета песен. Най-често изпълнявахме на &ldquo;бисовете&rdquo; песента &ldquo;Бяла тишина&rdquo; на Георги Минчев, защото българите на нея доста се трогваха.<br /> <br /> В Чикаго се наложи да изиграем спектакъла два пъти един след друг! Това беше голямо предизвикателство, особено за Ивайло <em>/Христов &ndash; б. а./</em>, защото товарът в този спектакъл е основно на неговите плещи, но това ни се е случвало и в България.<br /> Това, което мечтаехме, е да се срещнем с Ерик Богосян - автора на &ldquo;Секс, наркотици и рокендрол&rdquo;. Имахме намерение да се видим с него в Ню Йорк, но се оказа, че той по същото време е на турне и представя новата си книга. <br /> <br /> В няколко града се разминахме. Ерик Богосян беше изпратил специално видеопоздравление за нас по повод 20-годишнината от нашия спектакъл. Сигурен съм, че щеше да се види с удоволствие с нас. Ние успяхме да гледаме там на видео и неговото изпълнение на &ldquo;Секс, наркотици и рокендрол&rdquo;. Надявам се следващия път да осъществим срещата си с него.<br /> <strong><br /> - Кое е най-вълнуващото нещо, което лично ти преживя там?</strong> <br /> - Посетих най-големите музеи на авиацията и космонавтиката, особено във Вашингтон! Като фен на Гагарин, на авиацията и като авиаторско чедо! Видях невероятни неща в тези музеи &ndash; космическия телескоп &ldquo;Хъбъл&rdquo;, един от най-мощните в света, първите изобретени самолети от братята Райт... Много е вълнуващо да се докоснеш до всичко това! Замечтах да заведа баща ми там, особено в музеите във Вашингтон и Отава. Той тази година има юбилей, прави 80 години, и дори издателската група &ldquo;Еър груп&rdquo; са решили да издадат малка книга за него. Ако мога да му организирам това пътуване да види музеите на космонавтиката, за мен ще бъде сигурно по-голямо щастие, отколкото за него! Баща ми беше пилот от ВВС. Аварирал е няколко пъти във въздуха и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>два пъти е приземявал горящ самолет! </strong></span><br /> <br /> Навремето исках да ставам пилот като него. Учих усърдно физика и математика, много ме влечеше висшата математика. Когато Гагарин идва в България пред 1964 година, баща ми лети на военен самолет &bdquo;Ил-14&rdquo; и е бил в екипажа, който го вози из България. Когато летят от София за Варна, Гагарин е помолил да &bdquo;подържи&rdquo; щурвала на самолета. Не са имали право да му позволят това - по това време Гагарин се е обучавал на изтребител и е бил пилот за друг клас самолети. Но те му позволяват да хване щурвала, той прави една блестяща маневра &ndash; завой на 360 градуса, и то &ldquo;без да мръднат чашите по масичките&rdquo;, както казва баща ми. От земята веднага се обаждат и питат какво става и от екипажа са опитали да смънкат, че... заобикалят облак. В крайна сметка&nbsp;на летище Варна ги посреща военна милиция и арестува екипажа.&nbsp;Това им създава големи проблеми, но Гагарин се намесва и няма сериозни последствия. От тази случка за мен резултатът е, че имам автограф на първия космонавт на моя бебешка снимка! <br /> <br /> А сега в Сиатъл за пръв път се качих и на кулата, която се казва &ldquo;Спейс Нийдъл&rdquo;, един вид космическа игла и е символ на града. Там видяхме невероятни произведния в Музея на стъклото. <br /> <br /> Малко по-екстремно беше посещението ни в Гранд кениън<em> /Големия каньон &ndash; б. а./ </em>Впечатляващо е да видиш реката Колорадо от скала на 2 км височина, от ръба на Гранд кениън! За съжаление, нямахме време да се спуснем по каньона, защото това отнема 2-3 дни.<br /> Много обичам индианската култура и там успях да се срещна с индианци, които са собствениците на тази земя. Те дори имаха и малко представление, в което танцуваха традиционния си танц &ldquo;пуауа&rdquo;. Тази култура ме завладя още когато за пръв път прочетох книгите на Карлос Кастанеда. За да опознае тази култура отблизо, човек трябва да поостане малко и да поживее сред индианците, за да разбере техния начин на живот и тяхната философия.<br /> <br /> <strong>- Въпреки че не ставаш пилот като баща си, ти на няколко пъти едва не срещаш смъртта заради твоето неописуемо влечение към екстремното. Какви са тези случаи?</strong><br /> - Трябваше да участвам в един фестивал на любовната песен в Летния театър на Пловдив. Решихме да тръгнем с мотоделтапланер с моя инструктор от летище Кондофрей, да прелетим в началото над летния театър, а на крилото на планера пишеше: &ldquo;Полет лучше секса!&rdquo;<br /> <br /> <em>/&ldquo;Полетът е по-хубав от секс!&rdquo;/.</em> Трябваше да кацнем на летище Пловдив, а там да ни чака военен джип, който да ме закара в театъра да изнеса рецитал. Но&hellip; нещата във въздуха не се развиха така, както ги очаквахме. Още като излетяхме, ни посрещна много силен насрещен вятър. Кацнахме аварийно в едно село някъде в Рила. Свърши ни бензинът и трябваше пак да кацнем аварийно при село Радуил. Оказа се една много малка поляна, на която имаше много напречни канали. Перката отряза част от крилото на мотоделтапланера. Ние се отървахме с леки натъртвания. Намерихме един бус, който ни закара в едно близко летище до село Баня. Там направихме ремонт на крилото и успяхме да излетим. Преди&nbsp;Пловдив вятърът се усили, заваля градушка като яйца, която започна да пробива крилото. Приземихме се в невероятна кал. Инструкторът ми каза: &ldquo;Оставам да пазя крилото от градушката, а ти намери някакъв начин да се придвижиш до концерта!&rdquo;. Хванах един &bdquo;Москвич&rdquo; на стоп и, както бях кален, с пилотски костюм, пристигнах 10 минути преди началото на рецитала. Хората се бяха притеснили много. В гримьорната се измих, колкото мога, облякох си сценичните дрехи, които междувременно ми бяха донесли. Излязох на сцената и се получи страхотен концерт - толкова бях зареден с адреналин!&nbsp;<br /> На връщане към София имахме пак аварийна ситуация &ndash; забихме се в боклуците на Костенец. Добре, че не паднахме в язовира. Едни цигани ровеха с някакви пръчки, изгледаха ни учудено и казаха: &bdquo;Бате, хайде да ни повозите малко!&rdquo;. <br /> <br /> Веднъж пък в Черноморец излязох със сърфа малко неразумно в морето. Имаше огромни вълни - такива не бях виждал по Българското Черноморие! В един момент се оказа невъзможно да се върна на брега, защото там те ставаха още по-високи. Сърф, мачта, платно, пясък, море &ndash; всичко се сля в едно... Изведнъж усетих, че сърфът лети към мен с мачтата <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и ще прободе корема ми! </strong></span><br /> <br /> С някакви нечовешки усилия успях да задържа мачтата, но все пак тя успя да ми изкара въздуха.<br /> <br /> <strong>- Преживявате премеждие и с Дони в Индия&hellip;</strong><br /> - Когато отидохме с експедиция в Индия през 1996 година, за да правим &ldquo;най-високия&rdquo; концерт в света, някои се разболяха, може би от малария. Дони вдигна страшна температура &ndash; към 42 и нещо градуса! Беше отслабнал много, почти нищо не можеше да яде. В резиденцията към посолството ни в Делхи идваше един индийски лекар да го лекува.<br /> <br /> Една нощ скочи от леглото и извика: &ldquo;Да знаеш, Бог съществува! Аз го видях и Той ми каза, че трябва да се кръстя с тези три пръста, по този начин!&rdquo;. Никога няма да забравя тази случка! До този момент той малко скептично се отнасяше към моите християнски увлечения. Нещо много важно се случи с него тогава.&nbsp;Заради болестта без малко да се размине със срещата с Далай Лама!<br /> <br /> Няколко дни по-късно се разрази една от най-страхотните бури, а в този момент 12 експедиции атакуваха връх Еверест. Загинаха 9 от най-добрите алпинисти в света, някои от които се бяха превърнали в идоли за местното население.&nbsp;<br /> <br /> Теодосий Спасов също се почувства зле, вероятно някакво хранително отравяне. До последно не знаехме дали ще се състои концертът. Но все пак на 15 май 1996 година го направихме - на платото под връх Калапатар на височина около 5400 метра. Точно срещу Еверест. Концертът беше заснет с няколко камери, изпратихме го в &ldquo;Гинес офис&rdquo;, където го признаха за едно от най-добрите постижения за 1996 година.<br /> <br /> <strong>- Ти призна преди време, че тайни организации са те били набелязали и са се мъчили да изсмучат силите ти. Би ли разказал по-подробно за какво става дума?</strong><br /> - Има такива тайни общества, които се занимават с черна магия. Действително, това беше преди повече от 10 години. При мен беше дошла една жена, която едва се измъкнала от такава организация. Показа ми снимката на един човек, който е тарторът, и ми каза много да се пазя от него, защото те си набелязват определени хора в обществото, не знам точно по какъв признак, и започват да им изсмукват силите и да им правят различни неприятности. Тогава аз имах един много труден период, в който ми се случваха какви ли не беди &ndash; изведнъж гръмна системата в зъболекарския ми кабинет и го разкопаваха цял месец, после влезе неизвестен вирус в компютъра ми и го унищожи целия, не можеше вече да се възстанови и цялата информация изчезна! Аз самият се чувствах отпаднал! Такива неща&hellip; Веднъж трябваше да пея на едни от първите ММА състезания във &ldquo;Вила Аква&rdquo; край Варна. Сцената беше в огромна клетка, където те се биеха. Още с излизането ми причерня пред очите без никаква причина! Успях да се мобилизирам и да изкарам песента докрай...<br /> <br /> Някой сподели тогава, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>всеки от ММА бойците си кани по някакъв магьосник да въздейства на противниците му! </strong></span><br /> <br /> Опитали са се да въздействат и върху мен, изпробвали са си възможностите!...<br /> <strong><br /> - Коце, ти разведе ли се със съпругата си Жозефина?</strong><br /> - Не сме се развели още с Жози, защото просто нямаме време и в момента никой не ни гони да го правим. Но това предстои да се случи. Всяко нещо ще си дойде на мястото в определеното време.<br /> <br /> Купих нов апартамент, в който живеем заедно с Мартина и със сина ни Теодор, но малкият в момента е на морето при баба си и дядо си &ndash; нейните родители. Скоро ще си дойде...<br /> <br /> <strong>- Уталожиха ли се вече страстите около промяната в живота ти, около появяването на малкия Теди? Ти положи огромни усилия да не нараниш никого - успя ли?</strong><br /> - Аз по принцип съм пацифист и не обичам да наранявам хората, но не е имало някакви огнени страсти в тази моя семейна трансформация.<br /> <br /> <strong>- А как се чувстваш?</strong><br /> - О, супер съм! Чувствам се в отлично състояние на духа, чувствам се на мястото си по начина, по който устроих новия си живот!<br /> <br /> <strong>- Мартина беше ли с теб в Америка?</strong><br /> - Не, но при едно бъдещо мое музикално турне се надявам тя да ме придружи. Сега ми предстои една поредица участия по морето и на 24 юли ще имам концерт с една американска госпъл певица - Джанис Харингтън, по покана на фестивала &ldquo;Варненско лято&rdquo;. Ще участват с варненския госпъл хор и малка симфонична формация. Мартина ще се присъедини към концерта и ще изпее една песен като солист. Но по принцип нейната най-голяма сила и сърцето й са в класическото пиано. Свири виртуозно! Но има интересен глас, надявам се да го развива... Имам песен, която можем да запишем като дует, предполагам, че ще стане есента. Наскоро имахме концерт с Поли Генова и Софийския духов оркестър в зала &ldquo;България&rdquo;. Мартина беше гост пианист и изпя песента &ldquo;Една българска роза&rdquo;. Малкият също изпя една песен с мен и с вокална група &ldquo;Таласъмчетата&rdquo; - &ldquo;Най-хубавият ден&rdquo; по текст на Майка Тереза. Тео беше съвсем официален, с папийонка. Той вече е на 4 години и 4 месеца. Учи с майка си пиано, а за го уча да свири на укулеле - малък инструмент, който донесох от Щатите, подобен е на китара, но по-малък, с 4 струни. Може би ще го присъединим и към някоя детска вокална група, например &ndash; &ldquo;Таласъмчетата&rdquo;, ще видим. Искаме да му дадем обща музикална култура, а той в бъдеще ще си избира с какво да се занимава. Привърженик съм на тезата, че не е задължително човек да има само едно поприще в живота. Аз съм по-полифоничен и се надявам и той да бъде такъв и да има по-широки възгледи за нещата, да общува с повече общности от хора, да се движи в различни среди. Това ще му даде по-богата култура. <br /> <br /> <strong>- Започна ли вече да &ldquo;зарибяваш&rdquo; Мартина по източните култури?</strong><br /> - По принцип никога не съм &ldquo;зарибявал&rdquo; никого. Всеки си е сам за себе си. <br /> <br /> Но, да, няколко пъти съм я водил, когато са гостували лами в Будисткия център в София да я запозная с тях. Тя изпитва интерес към йога. Още когато беше бременна, я стимулирах да ходи на йога. Но никога не съм я пресирал излишно да се вдълбава в други философии. Тя си е християнка и приема от другите култури това, което счита за рационално и добро. <br /> <br /> <strong>- Даваш ли си сметка какво преживя тя през последните няколко години?</strong><br /> - Да, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>даже сме ходили няколко пъти на психолог</strong></span><br /> <br /> Това е полезно, когато човек е в трудни житейски ситуации. Ценното е, че психолозите помагат да приемеш ситуацията и да знаеш как самият да се чувстваш в нея &ndash; какво да правиш, как да реагираш&hellip; Есенцията е, че всяко решение, взето под влияние на емоцията, в 80 процента от случаите е неправилно. Решенията трябва да бъдат основани единствено на логиката и на позитивното отношение към света и събитията.<br /> <br /> <strong>- А какви са отношенията със съпругата ти?</strong><br /> - Изключително приятелски! Тя ми е пациент и идва от време на време в кабинета. Виждаме се, наскоро имаше рожден ден и аз бях поканен...<br /> <br /> <strong>- Жозефина е кардиолог - ти неин пациент ли си?</strong><br /> - Скоро не ми се е налагало! <em>/смях/ </em>Но преди години имах някакви сърдечни проблеми, може би под влияние на напрегнатия ми живот, и няколко пъти съм посещавал кабинета й... <br /> <br /> Така е... &ldquo;Животът е всичко онова, което се случва, докато човек си прави планове&rdquo;, както пее Джон Ленън... <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong>