"Тече групова терапия след очевидния разпад на коалицията", това мнение изрази криминалния психолог Росен Йорданов. Според него ни очакват поредица от избори.

"Това ще е така, докато след местните не се появи хоризонт за по-стабилно правителство", уточни той.

Ето какво още каза Росен Йорданов в интервю за "Фокус":

- Диалогът между БСП, „Демократична България“ (ДБ) и „Продължаваме промяната“ (ПП) при третия мандат е гарантиран, има шанс за правителство, казва лидерът на БСП Корнелия Нинова в очакване президентът да даде третия мандат на нейната партия. Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов също очаква същия мандат и е още по-конкретен: „За нас е ясно, казва той, че третият мандат трябва да е нещо като повторен опит за реализиране на първия мандат. който и да го вземе, трябва да работи с всички и да е ясно, че „Продължаваме промяната“ ще има водеща роля, защото осигуряват най-много от гласовете“.

Забележете – казва го лидер на друга партия, тоест, на друга коалиция. При положение че на 22 юни падна правителството точно с водещата роля на „Продължаваме промяната“ и точно при поредния опит за последващ мандат на тази партия, тя не успя да реализира кабинет със същите тези политически субекти – БСП и „Демократична България“, се питаме на какво се разчита сега да се направи кабинет, откъде ще дойде липсващата за него подкрепа. Отчаяната налудност в говоренето по тази тема ни кара също да се замислим, тези хора наистина ли искат да правят правителство или разиграват предизборен пиар на желанието.

И какво е третият мандат – панацея, мит, реалност? Поканихме за анализ социалния психолог Росен Йорданов. При предишната среща, малко преди да падне правителството, г-н Йорданов, вие прогнозирахте, че управляващата коалиция се намира във фазата на разпад на илюзиите за сплотеност, затова финалът й е близо. Казахте го на 11 юни. Точно 11 дни по-късно коалицията се срина, тя падна. Обаче същата тази коалиция сега иска отново да управлява в мандат, все едно какъв и на кого. Как го обяснявате?

- Първо, не е сигурно дали иска автентично наистина. И второ, вижте, вие добре описахте ситуацията. Аз съм свикнал да разчитам на факти, не на заклинания, не на делюзии, на други форми на манипулиране на общественото мнение.

Повече съм склонен да вярвам от това, което наблюдавам като поведение и като действие, и като предпоставки и потенциал, разбира се, че в случая става дума по-скоро не толкова за класическото стандартно предизборно говорене, а става дума по-скоро за друг тип поведение, което бих оприличил на нещо като терапевтични внушения тип Кашпировски.

И веднага ще се опитам да обясня ясно какво имам предвид. Имам предвид следното: субектите, замесени в тези опити, всъщност направиха така, че отгледаха, буквално отгледаха една много силно фрустрирана, в момента отчаяна група от хейтъри, казано по модерно му, хора, които са развили изключително радикални и крайни възгледи за социално-политическата обстановка в България, на които в момента те се опитват да покажат един нов тип поведение, което да изглежда на същите тези хора по-консенсусно и по-зряло, тъй като сега няма да спорим дори с най-големите апологети на отминалото управление, че една от характеристиките на това управление беше бруталната незрялост, така бих я нарекъл, изключителна незрялост от порядъка на 36-годишна възраст.

И всичко това има за цел да направи един преход в нагласите, в интерпретациите на реалността и основен терапевт в тази роля е г-н Иванов. Разбира се, г-н Атанасов изобщо не му приглася. И разбира се, никой, освен г-жа Нинова, която пък има вече съвсем различна мотивация от тази на г-н Иванов, се опитват да влязат в ролята на такива терапевти, които да успокоят фрустрираната общност, която те сами отгледаха с изключително незрялото си говорене и с изключително радикалното си говорене, което между другото беше, както става ясно вече, силно подплатено от могъщите съюзници, които към онзи момент те са имали.

Очевидно тези могъщи съюзници в момента не са толкова подкрепящи, еднозначни и се прави опит да се запази една, да се направи една електорална профилактика на тези групи, радикализирани групи и по този начин да се направи плавен преход към една нова реалност.

Иначе вижте, каквото и да ви говорят, тези неща, за които те говорят, са невъзможни. Те не включват в уравнението променливата „Има такъв народ“, която каквото и да казва, е важно какво прави. Както видяхме, нещата в тази изключително нелепа коалиция, бих я нарекъл така, се счупиха още в момента, в който г-н Петков нарече „леке“ г-н Каримански, и както г-н Слави Трифонов обясни, от тогава те не водят разговор.

Ако човек малко познава психологията на г-н Трифонов, който има пълното основание да се смята за успял човек, независимо в коя сфера говорим, независимо с какъв жанр и в коя област на живота, но той е успял човек – човек, който може да накара 100 000 души да отидат на концерт, със сигурност е такъв. Няма как г-н Трифонов да приеме това нещо за нормално и няма как да го забрави, както и най-верните му поддръжници. Така че как да ви кажа – терапия, в момента тече групова терапия след очевидния разпад на групата.

- Кои са „могъщите съюзници“, които вече не подкрепят?

- Ами, могъщите съюзници се появиха в една ситуация, която аз нарекох „перфектна буря“. От една страна, това беше Американското посолство, което излезе отпред, от друга страна имаше сили от Изтока, които също имаха своите интереси, активно прокарвани през президента в продължение на една година и неговото обкръжение, и нейни представители в правителството бяха БСП. И разбира се, на местна почва – местни бизнесмени, които със сигурност имаха сметки за уреждане или някакви интереси.

Тези три сили очевидно дадоха много кураж на тогавашната коалиция и съответно това доведе до този тип крайно говорене. Имайте предвид, че впечатлението беше, че се задава нова вълна, нов тренд, нова епоха, апокалиптична картина се чертаеше. И определено бяха лансирани фашизоидни идеи. Значи няма какво да се лъжем – абсолютно фашизоидна идея е да смяташ, че 1 милион души от населението може да бъде обявено еднозначно за мафия и съответно да бъде изчегъртано по някакъв начин. Това е фашизоидна идея.

Истината е, че корупцията няма партийно представителство, това е самата истина, че много българи са изкушени от корупцията, когато тя засяга прекия им интерес, и за това има много изследвания. Аз си спомням за едно, което цитираше около 80% от хората, които са готови да се възползват да получат предимство или да предотвратят някаква санкция или неудобство за себе си, биха прибегнали до корупционни практики, и на тоя фон ти да излезеш и да кажеш, че ще изкорениш корупцията.

Лесно е да обвиняваш и да посочваш корупцията, но не и когато тя е част от твоето семейство. Когато е част, вече се променят нещата. Така че това са съюзниците.

- В интервю говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прай каза, че насърчава диалога за формиране на правителство. И моментално се задейства машината – излязоха коментатори, които казаха „Ето, сега е моментът да се направи компромис, да се направи диалог, да се покажем зрели, мъдри“. Реалистично ли е да стане и дали зад Океана си дават сметка за реалната ситуация тук?

- Не мисля, че си дават реална сметка. Мисля, че неуспешният мандат на г-жа Мустафа беше пример за това. Освен всичко друго, аз мисля, че това говорене не е адресирано до доскорошните питомци, нека така да ги наречем, на тези същите сили, а по-скоро до други, адресатът е друга голяма сила, която наскоро започна да… или всъщност направи няколко много важни геостратегически хода – имам предвид коалицията ГЕРБ-СДС, чрез всъщност решителната намеса за приемането на френското предложение и включително и за подкрепата за доста нескопосаното изгонване на руски представители на Руското посолство, защото не искам да ги наричам „дипломати“, тъй като се оказа, че всъщност малка част от тях са дипломати.

Така че тези два хода показаха, че тук има още партньори на евроатлантическите сили в България. Така че аз мисля по-скоро, че тези послания са отправени именно към коалицията ГЕРБ-СДС.

- Имате предвид, че посланията са за след изборите коалицията ГЕРБ-СДС да бъде водеща при формиране на евроатлантическо правителство.

- Точно така. Точно така, смятам, че това е посланието.

- Вие казахте, че сега обаче политиците в своите изявления, в своето говорене ни манипулират. За какво ни манипулират?

- Манипулацията е за това, че в момента наистина се правят реални усилия за съставяне на правителство и хиперболизирането на голямата заплаха от избори. Извинявайте, но същите тези хора преди една година говореха точно обратното. Те не се бояха от избори. Вижте, много е странно на фона на бих казал доста интересната социология – не искам да я наричам по друг начин, защото ми се стори много странна, която не дава никак лоши шансове на една коалиция примерно между „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, с едни общо около 27%.

Аз лично не знам откъде биха могли да бъдат извадени точно, но това би трябвало да ги окуражи изключително много да отидат на избори. Тези усилия в момента, при положение че се говори за закони, а в парламента няма нито един вкаран закон в продължение на 7 месеца, всичко това е наистина една доста неумела за наблюдателните хора манипулация. Но явно се очаква тя да работи за определен, все по-стеснен кръг от хора, които имат все още борбата в себе си, или както аз го наричам, обратното махало на когнитивния дисонанс, тоест, да осъзнаеш, че изборът, който си направил, има и доста големи недостатъци.

- Дали въпросната коалиция от три партии всъщност не разчита много на венецуелския софтуер и тези резултати, които дават социологически агенции, да не залегнат в програмата й за отчитане на резултатите от гласуването?

- Ще го кажа съвсем ясно и кратко: всеки демократично мислещ човек не може да се довери, когато Централната избирателна комисия няма абсолютно никакъв контрол върху процесите, които се случват вътре в черната кутия, и четири човека в държавата, чието СV не ни е съвсем ясно, както и чиято мотивация, ценности и т.н., държат основния ключ за софтуера на тези машини. Това е абсурден фарс.

Това да се каже, че е връщане назад, това просто е абсолютен фарс. Демокрацията има принципи. В Европа не се гласува така и всичко трябва да е ясно на всеки един човек. Във всеки един момент хората, които претендират за това, трябва да знаят, че дори най-елементарната хартиена бюлетина – там са представители на всички партии, когато се брои това нещо, те могат да наблюдават всяка една бюлетина, могат да си казват мнението.

Всичките тези процеси на наблюдение, контрол, възражения и т.н. в момента са премахнати, защото не се сравняват дори вотовете спрямо бележките, които машините издават. Така че какво да ви кажа, мисля, че това е напълно достатъчно.

- Защо са необходими консултациите при държавния глава, след като третият мандат едва ли се очертава като реалистичен?

- Ами, те са необходими церемониално. Важни са от гледна точка на придаване на цивилизованост на процесите, защото мисля, че те доста се варваризираха и трибализираха през последната година. Вижте, ние наистина се нуждаем от някакъв вид терапевтично общуване, защото това, което в продължение на една година се случва, беше наистина много тревожно. Не може да наслагваш идеята в представите на хората, че политическият ти опонент ти е враг.

Не може да наслагваш идеите, че има огромни концентрирани на едно място части на обществото, които са корумпирани, останалите са чисти. Това са абсурдни идеи и стъпката до някаква форма на съвременна диктатура, в която може да влезем, е много малка от тези идеи натам.

Вижте, много хора се опитва в момента да рационализират субективните си пристрастия. Не им се получава, защото реалността тежко ги компрометира. Просто тези хора мразят. Когато мразиш, ти просто не търсиш рационални аргументи, а търсиш аргументи, които подкрепят твоите страсти.

- Емоционално?

- Емоционално, да. И си изключително избирателен, съответно си склонен и да не виждаш очевидните разминавания между твоите наблюдения и факти. И освен това да си измисляш.

Затова има разлика между илюзиите и делюзиите, защото при илюзиите чисто психологично винаги имаш някакъв дразнител, който провокира сетивата и сетивата ти изкривяват възприемането на този дразнител. Докато при делюзиите генерирането на процесите може да става и отвътре, тоест, да имаш преживяване за възприятия и факти, които всъщност не са обективно представени.

Аз мисля, че ние живеем доста време в делюзии.

- Г-н Йорданов, от какво сме болни, каква е вашата диагноза? От какво е болно обществото ни?

- Както казах, нашето общество е болно – може да прозвучи крайно на хората, нека да не им звучи обидно, но мисля, че в някаква лека форма на биполярно разстройство, люшкащи се между депресивни състояния и мании. А бяхме дълго време в манийно състояние, сега навлизаме в депресивното, защото както при вас също казах, ние ще достигнем до този т.нар. „мазохистичен триумф“, след което следва една депресивна фаза, в която ти започваш да контактуваш с реалността и няма как, реалността винаги побеждава. Иначе отиваме в крайно състояние на шизофрения, за която имаме симптоми, имаме халюцинации вече.

И ако се поддадем на тази реалност, тогава вече отиваме в разпад, защото шизофренията в крайна сметка е разпад и на личността, и на живота на човека, той губи връзка с реалността.
 

- Едно такова болно общество може ли да селектира адекватно индивиди, които коректно да го управляват?

- Ами, както виждате, голяма част от избирателите се въздържат, защото те не искат да се замесват, което не е правилно, разбира се, аз не го толерирам, защото смятам, че това участие е изключително важно. И все по-малки сепаратистки групи от хора продължават да гласуват еднозначно. Трудно, но може.

Аз мисля, че това е процес, който ще продължи поне още една година и нещо, докато накрая се нормализираме и приемем, че да си демократичен означава да спазваш основното правило, което – сега позволете ми да сгреша, но мисля, че Русо беше казал, че „Аз мога да не възприемам твоите възгледи, но съм готов да умра за правото ти“…

- Волтер, Волтер го е казал.

- Волтер, да, извинявам се. Беше казал, че „Аз мога да не съм съгласен с теб, но съм готов да умра за правото ти да може да говориш“. Така че ще стигнем и до тази фаза, но за съжаление, ние все пак се демократизираме от съвсем кратко време – 30 години са малко за обществения процес.

- Като преведем психологическата диагноза на политологичен език, какво ни очаква?

- Ами, очакват ни едни избори, след които ще има изключително сериозни, сложни напъни да се преформатира, тоест, действителността ще се разминава много от очакванията на част от най-радикализираните групи от обществото, ще се сформира не експертен – твърдя го дебело, нужен е политически кабинет, в който всеки да има и точна политическа отговорност, който ще има хоризонт около една година, до местните избори. На местните избори най-вероятно ще се преформатира, ще се наложи отново преформатиране, защото местните избори са най-точният лакмус, не литмус, лакмус – подчертавам, казано на чист български, за това какво избират хората.

И съответно след местните избори ще имаме вероятно импулс за нови вече избори, които да дадат малко по-стабилна картина, хоризонт за по-стабилно правителство.