Кузман Илиев: Борисов се опитва да цели с един куршум два заека
Моят рационален анализ е, че няма да ходим на избори, твърди икономистът
В навечерието на гласуването на предложеното от ГЕРБ правителство на малцинството, все още стоят много неизвестни. Засега е официално, че ГЕРБ може да разчита единствено на твърдата подкрепа на ДПС. Останалите в парламента ППДБ, „Възраждане“, БСП и ИТН отказват да подкрепят кабинет с първия мандат. Позицията на „Величие“ остава неизвестна.
Кузман Илиев е бизнес консултант, икономически и политически анализатор, докторант по финанси и продуцент. Възпитаник е на Френската гимназия. В студентските си години е избран за “Студент на годината” на НБУ, печели и престижната стипендия “Чарлз Мозер”. Магистър по публичен мениджмънт от IEP Тулуза, Франция. През 2018 г. получава награда за телевизионна журналистика “Свети Влас”.
Темата на докторската му дисертация е в полето на банковото дело, паричната теория и финансовата икономика в катедра “Финанси и кредит” на Стопанска академия “Димитър А. Ценов”, Свищов. В момента е лектор в дисциплина “Теория на парите”. Автор и бивш водещ на редица телевизионни предавания, като последните му проекти са “Boom and Bust” по Bloomberg TV Bulgaria и “Плюс-Минус” по Нова телевизия. Съосновател и изпълнителен директор на продуцентска къща Cadre. Aвтор на книгите “Кой контролира парите ни?” и “България може сама”.
За яснота на политическите ходове, лидерските игри и задкулисните договорки, говори икономистът и политически анализатор Кузман Илиев пред "Труд".
- Г-н Илиев, завъртя се рулетката с мандатите. Ще мине ли кабинетът, предложен от Борисов?
- Това, което Борисов иска да направи, е да даде сигнал на собствената си партия, че няма да даде много назад и с една такава заявка в следващи етапи на преговори, да направи жестове и допусне други играчи, да изглежда гъвкав и умерен. Според мен се опитва да цели с един куршум два заека. Възможно е да се получи тази подкрепа за малцинството на този етап, по накакъв ход, който е по-държавнически, който ни изважда от изключително патовата ситуация и ни помага да вървим към конкретните цели, изброявани в последните дни.
- Преди предложеното правителството на малцинството от ГЕРБ, се очертаха няколко варианта за съставяне на кабинет, през програмен с експерти до анти -ГЕРБ и ДПС коалиция. Какъв е възможният вариант?
- Общият знаменател във всички тези идеи е политиката на споделената безотговорност. В един момент обаче, става толкова очевидно, че натискът върху Борисов вътре, от неговата собствена партия, е силен и той иска да поеме частична отговорност. И хем да управлява, хем да не управлява. Това нещо се постига по един много умел начин и на нас ни се създава усещането, че ГЕРБ ще бъде в позиция на правителство на малцинството, а всъщност има мнозинство. Така е, защото и ИТН са отворени за подкрепа, да не кажа абсолютно, в конкретни и важни моменти.
И „Величие“ определено дадоха много крачки назад от това, което бяха заявили като профил. Ето защо, това правителство има абсолютно пълно мнозинство. Борисов иска да ни убеди, че ще управлява само, защото го молим, защото няма друг вариант, той не иска да се натрапва и това се прави изключително целенасочено. А целта е да се предотвратят евентуални бързи протести, които биха засилили от ППДБ. Те са силни в това и могат да направят сериозни брожения и да свалят кабинета, да се върнат във властта и пак да седнат в определени скутове.
Затова Борисов отказва да вземе властта веднага и да демонстрира пълно мнозинство, което има всъщност. Сега играе, че прави жест да имаме управление. С това парира, тъй като никой в момента в България няма да иска в един момент да се върже на приказката на ППДБ: „Дайте веднага да ходим да сваляме това правителство на Борисов“. Това е една маневра. Абсолютна илюзия е обаче, че това мнозинство не е пълно, то дори е конституционно.
- Като заговорихте за ППДБ, ако съборят правителство с протести, както казахте, и се отиде на избори, каква подкрепа ще получат?
- За мен тази политическа групировка, (легитимен термин от 1990 г. насам) сваля правителства, в които не участва. Самата философия и хората, които ги подкрепят, изключително крайно са убедени, че те са най-хубавите, най-умните, най-красивите и какъвто и резултат да имат, те трябва да управляват държавата. Не мисля, че ще имат още отлив на избиратели.
Хора повярваха в тази идея за промяна най-вече заради президента. Помислиха, че наистина се появява нов, чист, безпорочен субект. Ние се завръщаме в полето на тази градска левица, забележете левица, не десница. Няма как либерална формация, която е за трансджендър идеологията, за Зелената сделка, за каквото се сетите от сферата на либералното, да не е левица. Модерна, градска, но левица. И тези хора си се подкрепят, на тях единственото, което им трябва е просто мобилизация.
Така че, те са преглътнали сглобката с Пеевски и им трябва малко време да се избелят с белина. Това с оглед, че са доста окаляни, няма да стане много бързо. Затова аз не виждам никаква полза в момента да има избори за никой политически играч. Каква е ползата за ИТН - те може да не влязат. Каква е ползата за ДПС и ГЕРБ - да влезе примерно някой субект като МЕЧ да речем, знаете, техният лидер е с много смигаща и болезнена реторика. Не виждам нито един от политическите играчи да има полза.
Сега абсолютно всички тупкат топката и чакат да видят какво ще стане есента в САЩ. Дали ще дойде Тръмп. Знаете, ГЕРБ и Борисов в частност, управляват съвсем спокойно, докато в САЩ са консерваторите. Не е ли Тръмп обаче, върне ли се демократическата партия, независимо с какъв кандидат, то най-вероятно ППДБ ще бъдат окрилени на гребена на вълната и тогава ще се правят някакви смени и ще бъдат вкарани отново в играта.
- А топката се прати в полето на президента. От ДПС ще разчитали на неговата роля като медиатор, може ли той да помогне за сформиране на правителство?
- Според мен това е тактически ход на ГЕРБ и ДПС, които демонстрираха, че са добри в това да свалят противника, да го овъргалят. Те искат сега да вкарат президента в един режим на тесен съюзник, който легитимира изцяло тяхната задруга. Безспорно умела игра е това, Радев да сложи този гумен печат на този брак. Не мисля, че той ще влезе в тази реторика.
- Един евентуален политически проект на президента какви резултати би постигнал на следващи избори?
- Ако участва днес в избори със сигурност би бил първа политическа сила и то безапелационно, може би и с двойно по-висок резултат от втората политическа сила. Но това е днешната снимка. Да поразсъждаваме, ако сме на негово място - защо ви трябва в една изключително торпилирана политическа среда, която всеки ден доказва своята немощ, да правите рязък ход, да станете едни от многото, без дори да си изпълните мандата? Влизате, вземате властта, другите се обединяват срещу вас, правят един протест и ви свалят.
Политически погледнато, за него ми се струва по-логично това да се случи в края на мандата му. Към момента няма полза да влиза в това блато. Ако направи проект като послание Тръмп-Орбан стил, нещо традиционно, с умерена позиция към Запада, съвсем спокойно може да бъде много сериозен играч на политическата арена. Но може Радев да реши, че сега е силен и да действа по-рано.
- Възможен ли е вариантът широк кабинет анти-ГЕРБ-ДПС коалиция, както поискаха от „Възраждане“ и БСП?
- Вариантът е равен на ние с вас да пием по едно кафе, да викнем приятели да направим едни кабинет в сянка, да го предложим и да вземем властта. Точно толкова е тежестта на такова правителство. Когато „Възраждане“ и БСП са с ясна обща позиция поне за войната в Украйна и седнат на една маса да правят правителство с евроатлантически настроени хора, дори ястреби, които смятат, че България трябва да е първа на амбразурата, ако трябва да влезе военно дори и да е тил на Румъния в едни военни действия - това са две вселени, два тотално различни свята. И когато някой тръгва това да го говори сериозно, както говори Костадин Костадинов, за мен има много видимо откъсване от реалността.
- Изпокараха ли се във „Величие“ вече, какво прозира зад тези спорни 6-ма депутати, за които си искаха извинения?
- Ако е вярна тази караница показва, че тук липсва стабилност на личностно и идейно равнище, липсва като цяло център. Това са хора, които са решили нещо да правият, имат някакъв ресурс, популярност, влизат в парламента и започват да правят циркове. Другото е, че това е абсолютно театро, което цели да покаже: „Ами нещо не се разбираме, ето ви 6-ма депутати“. Това вече ще е много по-грозно спрямо избирателите на такъв тип формати. Изключително жалко, ако е второто.
- Веднага след като излязоха резултатите от изборите се заговори, че правителство ще има ГЕРБ, ДПС и ИТН. Защо тогава от партията на Трифонов дават разнопосочни сигнали?
- Те са една симпатична, игрива булка, която си е харесала жених, но се дърпа. За мен те от много отдавна знаят, че ще дойде моментът да се коалират с ГЕРБ и ДПС, но ясно осъзнаха, че това ще бъде краят на политическото им битие. Затова търсят варианти. В случая те нямат много опции и за мен анализът е такъв - могат да седнат на масата с Борисов и Пеевски и да кажат просто: „Изчакайте да видим в САЩ Тръмп ли е, защото ако е той, ние ще управляваме с вас четири години. Не ни позиционирайте сега, че едва ли не ние ви приставаме и да приключим“.
Ако няма накъде, ще подкрепят, ако има тази възможност да се удължи това нещо, на тях им отваря повече полето. А това, че „Величие“ въобще са отворени за разговор с ГЕРБ, всъщност дава изключително поле за маневра на Борисов и ДПС, те знаят че с тези 6 депутата имат мнозинство. ИТН не са в позиция да им казват с третия, петия и ще трябва, щат - не щат, да гласуват за председател, бюджет и пр.
- Защо първоначално Борисов поиска само премиер от ГЕРБ и две министерства?
- Тук цялата битка на ГЕРБ е да запазят облика си на най-добрите евроатлантици. Дори Борисов е изявен евроатлантик дотолкова, че неговият живот е застрашен, снайперисти го пазят, защото се опълчва на Русия за Украйна. За партията е важно не дали ще влезе в управлението, а да запази евроатлантическия си профил и да бъде добре приета от американските ни партньори. МВР е ключово за изборите, а външно министерство е инструмент да обличаш ти посланията навън. Другото го харизваш, за да кажеш, че отговорността не е само твоя.
- Заговори се за гръцката изборна система, смятате ли, че е възможно да се приложи у нас?
- Това, което е факт - има дефицит на отговорности при управлението на страната. Погледнете ПВУ - Пеканов за мен беше един от хората, които допринесе за това той да не сработи. 9-10 млрд. лв. са на трупчета, но прехвърля топката на Асен Василев. Сега трябва да се върнем назад да даваме историческа оценка кой е виновен. Тази система е много опасна, защото обществени средства се губят и не се носи отговорност.
Българите се чувстват в безвремие и без хоризонт. В този смисъл мисля, че избирателната система тип Германия по-скоро е удачна, завръщането на мажоритарен елемент, дори президентската република в полупрезидентска Франция и т. н. Време е да се говори за това, защото и сега има хора, които са овластени да реализират изпълнителната власт, но казват: „Ние сме за малко, ние сме експерти, нямаме мнозинство...“, получава се една голяма мешавица. Настъпва времето, когато това няма да се търпи. Ние делегитимираме демокрацията категорично.
Това от 10 човека жури, трима да вдигнат номерчето и 7 да не искат да го вдигат изобщо, имам предвид броя на гласувалите - 70% от суверена не иска да гласува. Това е много лош атестат и води до ситуация, в която практически тези, които управляват, нямат никаква легитимност. Те почват да позиционират себе си в ситуация на тотална липса на подкрепа от обществото. Това е много опасно за всеки един политик.
Изпускаме проблемите с демографията, енергийната сигурност. Има огромна бомба с пенсионната система - неизбежно е да не му хрумне на някой да се национализират фондовете по втория частен пенсионен стълб, който е т. нар. доброволен, защото там има сериозни суми, а дупката в НОИ расте постоянно. Тези големи рискове висят и в един момент няма да може някой да си измива ръцете и да го кара до изборите по два три месеца.
- Като икономист откривате ли друга причина от обявената, за да не приемем еврото?
- Не е сериозно от нашите партньори ЕК да казва: „Не ви достига един процент от инфлацията“, а ЕЦБ да сочи почти 2%. Да седнат да се разберат колко не ни достига. Оказва се, че влизането в еврозоната не е въпрос на правила, а на политическо решение. А това е много опасно за самата нея, защото ако няма формални правила, на които отговаряхме 2019 г. напълно, а има политика - няма смисъл да се пънем да изпълняваме правилата. Но за нас политическият риск е ние да не сме в еврозоната, а във валутен борд.
Последвайте ни
0 Коментара: