Маргарита Хранова не се нуждае от представяне, защото музиката й говори достатъчно красноречиво за нея. Тя е от онези гласове, които открояваш сред много други, а след това оставаш впечатлен и от човека зад таланта – искрен, земен и усмихващ се. Тя е от онзи тип хора, които стоят осезаемо над нещата, защото само така и делата, и душата им е в баланс. Всеки път, когато разговарям с нея, тя подава късче от душата си – без грим и без маски. И винаги е болезнено откровена. Този разговор е поредното потвърждение за това. Особено сега, когато емоциите преди големия концерт на 13 ноември в зала 1 на НДК, на който тя ще отбележи своите 45 години на сцената, са във вихъра си!
 
- Марги, преди години големите концерти в България бяха често явление, а днес, когато се случат, е истински празник. Предполагам, че за теб това е осезаем гъдел за душата?
- Така е, но знаеш ли, ние не сме спирали да работим през всичките тези години. Участията не са спирали. Разбира се, концертите вече не са чак толкова на брой, колкото преди години, когато Концертна дирекция се грижеше и координираше всички възможни градове, но желанието за работа е същото. Днес действително е по-трудно, но тези, които имаме желание, продължаваме да го правим. Случва се рядко, защото, ако трябва да бъда честна, трудно се организира подобно събитие. А и хората вече по-трудно влизат в залите, ежедневието стана твърде забързано, освен това навремето нямаше чак толкова изяви и събития, колкото има днес. Сега София и големите градове са препълнени от хиляди и най-различни събития и в един момент човек се губи в множеството възможности да отиде на културно мероприятие. Ако обаче организацията е наистина добра, хората стават отворени, идват на нашите концерти и което е по-важно – не са спирали да обичат нашата музика. Особено тези, които са израснали с нея, защото тази музика е мелодична, красива и се запомня. Не е нещо по-отвлечено, което го забравяш скоро, след като си го чул.

- Преди няколко години, когато осезаемо навлезе така нареченото хип-хоп и рап звучене в съвременната популярна музика, създаде ли се дори за кратко в теб усещане за музикална пропаст – най-вече заради динамиката, с която младите хора поощряват подобни стилове?
- Интересен, хубав въпрос… караш ме да се замисля, но може би усещането не е било точно за пропаст. Просто всяка музика е с времето си. Тази нова музика, която излезе впоследствие, привлече младите хора, защото явно е музиката на тяхното време.
 
Пропаст няма как да има, защото музиката ни винаги се е харесвала
 


а и няма как да е иначе, защото тя се възприема с душата и със сърцето; тя говори, има послание, разказ, текстовете са смислени, мелодични. Хората няма как да спрат да я харесват, особено тези, които обичат истински музиката. Имам предвид по-зрелите хора, не толкова тийнейджърите, защото те се влияят от всяка нова вълна в музиката. Разбирам ги и ги оправдавам, защото и ние сме били млади, и ние сме се влияели от онова, което е било модерно.

- Да вземем като пример импровизираните дуети, които направихте в „Като две капки вода” със Софи Маринова. В тях видяхме как се сливат в невероятен синхрон два крайно различни музикални стила...
- Ами да, наистина е така. Със Софи Маринова ще направим музикална изненада и на концерта ми на 13 ноември в зала 1 на НДК. Защо не?! Получава ни се много добре (усмихва се). Просто, когато човек е професионалист в своя жанр, винаги може да намери как да съчетае с друг стил. И когато има и точната музика, която и двете страни да харесват, наистина се получава нещо добро. Когато направихме дует със Софи Маринова – тя го изпя по нейния начин, с нейното усещане за музика, а аз по моя. Тя е достатъчно гласовита и музикална, за да може да се справи с жанр, различен от нейния. Аз също се справих с нейната „Едерлези” (усмихва се). Всеки дава от себе си своето чувство. И всъщност точно това е интересното – различният прочит на всеки един изпълнител за музиката.

- Софи Маринова на няколко пъти тогава сподели, че се прекланя и възхищава пред изпълнителите от твоето поколение – пред теб, Лили Иванова, Васил Найденов и т.н. Може би след края на „Капките” й се е искало да продължи по един или друг начин това музикално сътрудничество?
- Софи пее много хубави неща, които изобщо не са с типичното поп-фолк звучене, а по-скоро в цигански ритми, но това е част от нейния етнос и й е в кръвта. Заради това й се получава невероятно добре. Тя има талант и дар Божи за тази музика, която поднася по много естетски начин. Мога да кажа дори, че в нейния жанр Софи Маринова е една от най-добрите! А на концерта, на който я поканих сега, тя пее много по-различен тип песни, включва и някои от хитовете, които пресъздаде в „Капките” – по свой автентичен начин. Интересна е определено.



- Означава ли това, че в един хубав момент двете ще направите дует и извън съвместните си ангажименти покрай концерта?
- (Смее се.) Ооо, не ми е минавала засега такава идея, но кой знае. Не знам… Истината е, че трябва да се намери нещо наистина много свежо и оригинално, за да се случи подобен дует, защото и двете сме доста разпознаваеми гласове.

- Наскоро имаше концерт в Бургас заедно с приятелите от „Капките”, където обаче, разбрах, че организационно ситуацията не е била на ниво…
- Просто се случи така, че по същото време там имаше фестивал „Бургас мези”, на който звучеше поп-фолк музика. Нашият концерт не се наруши чак толкова, Слава Богу, но не беше приятно, че двата типа музики се сливаха в един и същ момент. Неприятно беше повече за публиката, не толкова за нас, изпълнителите, защото за хората усещането е по-ярко. Вероятно тези, които са били в залата, са се възмущавали, защото на сцената ние чуваме основно музиката, която пеем.

- А защо кметът на Бургас Димитър Николов не е уважил събитието? Нали по традиция го прави…
- Така е, да, но всеки има право на своя избор. Аз се старая да не обръщам чак такова внимание на тези неща – който има желание, да заповяда, като не може, значи не може. Може да не е могъл да дойде. Не вярвам да е нещо тенденциозно от негова страна. Не вярвам и кметът да не ме харесва, или пък с нещо да не съм му симпатична. Всеки има право на решение, аз никого не съдя, не съм съдник.

- Помниш ли кой пръв ти даде съвет за музиката?
- О, да, разбира се. Бях ученичка, когато станах част от естрадната група на ансамбъл „Маяковски”, чийто ръководител ми даде първия съвет за музика.
 
Редовно ми даваше насоки и ме окриляваше
 


Дори ми даваше възможност да пея соло в групата – бяхме 2-3 солистки, а останалите пригласяха. Впоследствие получих много ценни съвети и от моята педагожка Ирина Чмихова, която ми оказа и голямо влияние изобщо. А също така много ни влияеха тогава и песните, които слушахме по другите радиа – освен българска там пускаха и много италианска музика. По този начин се осведомявахме и за световните музикални тенденции. Навремето аз лично слушах много и Арета Франклин.

- Има някои твои колеги, които през годините са споделяли, че навремето са ги спирали да пътуват в чужбина. Такъв е бил режимът у нас. Но успя ли това да остави отпечатък в душата ти до днес?
- Не бих казала. Знаеш ли, нас не ни спираха да пътуваме в този смисъл, напротив – винаги са се отнасяли с огромно уважение към хората на изкуството. По-скоро имаше музиканти, за които се притесняваха дали, като заминат, няма да решат да си останат в чужбина. Да избягат. Такива бяха времената, да, но лично аз съм ходила да разговарям с директори на съответните отдели, за да могат те да разрешат на моите музиканти да пътуват с мен по света. И действително
 
мои музиканти никога не са оставали в чужбина
 
Винаги са се връщали в родината, където и да сме пътували. Гласували са ми доверие, не е имало нито невъзвръщенец, нито избягал от групата през годините. Плюс това моят съпруг ги държеше изкъсо през цялото време (смее се).

- А пробуждало ли се е у теб желание да останеш в някоя страна извън България?
- Не, никога. Още не бяхме женени с мъжа ми, когато ни пуснаха да пътуваме до Париж, Франция, където живееше неговият брат. И през ум не ни е минавало да си хвърлим паспортите и да останем там. Винаги съм искала да си бъда в България. Човек си тежи на мястото на родна земя. Какво ще прави по света? Да не си мисли никой, че в чужбина някой чака да ни посрещне с отворени обятия. Човек сам трябва да изгради по някакъв начин – и себе си, и мястото, където живее; да се постарае да го направи такова, че то да бъде приятно за живеене. А не само да разчитаме някой да ни оправи! Ние винаги разчитаме на това! Най-лесното е да си вдигнеш чукалата и да изчезнеш – по-добре направи възможното тук, не бягай. Вярно е, че има трудни моменти, но ако заедно се опитаме да се справим, да се преборим с тях, в това има далеч повече смисъл, отколкото в другото.

- Неслучайно песента „Устрем” е твоята визитна картичка! Принципната устременост е много характерно качество за теб – и в музиката, и в живота. Права ли съм?
- Напълно права! Това е факт (смее се). Всъщност е точно така – изпях навремето тази песен и не съм мислела, че след години този текст и тази устременост ще бъде за цял живот в мен. Такъв човек съм – работохолик. Много си обичам работата, музиката, обичам да пея, да се срещам с хората – тяхната енергия идва при мен, а аз давам моята. Получава се една обща симбиоза, която е много ценна за мен. Затова и непрекъснато правя нови и нови неща. Наскоро излезе и новият ми албум, който е посветен на тези 45 години на сцена, които ще отбележа с концерта на 13 ноември.

- Какво съдържа този албум?
- Съвсем нови песни. Но всъщност това е двоен албум, защото освен новите песни са включени и най-популярните ми хитове през годините. И въпреки че този албум е вече факт, към днешна дата вече
 
имам записани още 4-5 нови песни


 
Заради този албум ще се случи и концертът, на който ще представя част от тях, но най-вече популярните си хитове, които, ако не изпея, хората просто не ме пускат да сляза от сцената (смее се). Показваме, че работим, а не лежим само на стара слава.

- Даже май работите и в пъти повече, отколкото някога?!
- Абсолютно вярно е. Така се получава. Аз лично не съм спирала да работя и се чувствам отлично от това. Имам желанието, енергията и идеите да продължавам да радвам хората, които обичат българската музика.

- Май устремеността тук е обусловена и от огнената ти зодия Стрелец!
- (Смее се.) Така сме ние – огънят ни кара да се бунтуваме, да творим, да живеем със замах и с това, което правим всеотдайно. Между другото, аз вярвам в зодиите, защото има много верни неща при тях, убеждавала съм се в това многократно във времето. Знам по няколко неща за всяка зодия и наистина, когато съм се запознавала много пъти с различни хора, те са се потвърждавали чрез поведението и реакциите им. Моите внуци пък са Лъвове, така че отлично се разбираме (смее се). С теб също, и ти си Лъвица (смее се).

- Прекрасно огнено царство! А време за почивка остава ли от толкова приятни емоции?
- Винаги остава, аз така си организирам дейностите, че успявам да си отделям такова. Сега например ми предстои пътуване до Хисаря – ще отида там за 10 дни, за да си почина. Хем ще се отпусна сред уникалната природа и минералната вода, хем ще си науча някои от песните, които ще записвам. Ще съчетая полезното с приятното. Хисаря е наистина прекрасно и любимо мое място, на което ходя от години. Наскоро бях за 10 дена и в Турция. Определено намирам време за релакс.
 
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. "ШОУ"