Мария Грубешлиева, или Муки, както я наричат всички, е родена на 1 април в София. Единствено дете на грандамата на родната комедия Стоянка Мутафова от брака й с Леонид Грубешлиев. Играела е в Димитровградския и Пернишкия театър, 15 години е на щат в Младежкия, но го напуска заради брака си с гърка Никос и повече не се връща към професията. Наш репортер се срещна с Муки и майка й, за да разкажат какво ново се случва при тях, както и да ги върне назад в годините, към най-милите им спомени.

- Муки, в какво настроение те хващам?
- Не в идеално, но долу-горе се старая да бъда добре. Правим ремонт вкъщи, това е много трудно за мен. Даже бях против, но Стоянка искаше и аз се съгласих. Щом съм на крак, значи съм добре.

- Щом нямаш здравословни проблеми, значи всичко е наред!
- Нямам здравословни проблеми, пък аз и не ходя на лекар. И да имам някакви проблеми, по-добре да не ги знам. Не вярвам на лекарите, превърнаха професията си в бизнес.

- Как ще коментираш думите на Адриана Андреева, че биеш и тормозиш Стоянка?
- Господ отгоре ще я съди. Не само, че не я тормозя, а май вече става обратното. Живея вече нейния живот. Вярно е, че понякога се караме, не мога да го отрека, но чак пък да я бия… Знам от къде идва това нещо, но няма да спомена човекът, който е говорил тези простотии.

- Някой е станал свидетел на скандал между вас ли?
 - Има такова нещо. Имаше хора, които се завираха вкъщи и ставаха свидетели на някои караници. Едно е да се скараш с някого, съвсем друго е да го тормозиш. Даже не ми е приятно да говоря на тази тема.



- Тежко ли е да се грижиш за възрастен човек?
- Нямам личен живот. Крада малко време да си направя косата. Какво да говоря, ясно е, че не е лесно с възрастен човек. Но пък от друга страна тя е доста самостоятелна, което е хубаво. Още играе в театъра, пътува, доста е самостоятелна. Ние сме ужасно много свързани една с друга. Не мога с нея, но не мога и без нея. Без нея ми е по-тежко, все пак си е компания.

- Ти да не вземеш да забегнеш в Америка, след като имаш и предложения за женитба от там…?
- Брат ми е там, имаше някакви такива работи от негови приятели. Като ме ядоса Стоянка може и да забегна в Америка. Ще я оставя да види какво е пък без мен. Ако съм егоист, имам тази възможност. Но никога няма да я оставя сама, абсолютно никога.
Най-голямата ми грешка е, че навремето не останах в Гърция. Щях да имам сега семейство там, личен живот. Заради нея
 
направих всичко това, без да си давам сметка, че тя ще остарее
 
Много съм наивна и не мога да поглеждам в бъдещето. Ако бях създала семейство там, сега тя щеше да дойде при мен. Сега какво направихме?! Всичко това се случи в България.

- Тогава изцяло по твое желание ли се върна в България или имаше и от нейна страна настояване?
- И от нейна страна имаше, но изборът си е мой, защото никой не може насила да ме накара да направя нещо. Аз исках да живеем в България, но мъжът ми искаше в Гърция. Оттам станаха големите конфликти. Вместо да погледна мъжа си, аз през цялото време гледах нея. В Гърция между нас нещата вървяха много добре и съжалявам, че дойдохме тук. Като че ли човешката завист ни изигра роля. Сбърках много, че се върнах. Стоянка беше млада, играеше си в театъра, можеше да се справя и нямаше нужда от моята подкрепа. Съдба!

- След него имаше ли човек, който го усети като сродна душа?
- Имах една 14-годишна връзка с човек, който беше по-голям от мен с 14 години. С него имах силна връзка. Той започна да остарява и аз се уплаших, че освен майка ми ще трябва да гледам още един старец. Това щеше да ми дойде много. Аз се отдръпнах от тази връзка. Не останахме приятели, което е грешка.

- Книгата „Добър вечер, столетие мое“ върви много добре. Доволна ли си от крайния резултат?
- Доволна съм, но най-много за успеха е виновна Стоянка. Тя говори, това са нейни думи и разкази. Тя разказа целия си живот – от младата и жизнерадостна Стоянка с нейните любови, след това като улегнала жена. И т.н. Целият неин живот е включен по подреден начин. Тя има интересен живот и всичко върви в градация. Интересна е книгата.
 
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ, в. "ШОУ"