Очаквам до няколко дни земетресение в България, разкрива жената-скенер
<em>Мая Попова е родена в София. Учи в България до пети клас, след това продължава образованието си в Лондон, където баща й Живко Попов е дипломат по това време, а по-късно - министър по кадрите на Министерство на външните работи. В България Мая Попова завършва социология. От 18 - годишна работи в БНТ като репортер и редактор в &bdquo;По света и у нас&rdquo;, &bdquo;Отзвук&rdquo; и други предавания. Известна е още като жената-сензор, тъй като по парещите болки по своето тяло локализира и прогнозира земетресения по целия свят.<br /> </em><br /> <strong>- Мая, как така се случи по време на социализма баща ти Живко Попов от министър да се превърне в затворник?<br /> </strong>- По мое подозрение, пък и не само по мое е имало заговор на друга групировка. Мои приятели от онова време, чиито имена не искам да спомена, считат, че това е било сблъсък на групи в МВР, на Първо и Второ главно. Татко може би е жертвено агне. <br /> <br /> <strong>- Все пак в какво официално бе обвинен, за да го приберат на топло?<br /> </strong>- Обвиниха го за присвояване на 1 400 000 долара в периода, в който курсът бе лев равен на долар. Така и не ги намериха тези пари. По това време баща ми бе заместник-министър на кадрите на външните работи. Тогава той се явяваше нещо като Свети Петър за България, беше шеф на дипломатите. Но иначе заедно с Людмила Живкова водеха всичките разходи за фонд &bdquo;Културно наследство&rdquo;, което се занимаваше с културата. Людмила Живкова се опита и го направи &ndash; аз го наричам &bdquo;Малкият Златен век на България&rdquo;. Но не баща ми е бил шеф, над него стояха Людмила Живкова и Петър Младенов. Незнайно защо обаче него го обвиниха, че е разхитил и присвоил парите. Примерно на наша сметка се водеха всичките коли, които са закупени за културно наследство, за да се прекарват картините от чужбина, които Богомил Райнов и Светлин Русев са подбрали. Те се водят на баща ми, все едно си ги е купил за собствено удоволствие &ndash; тирове, микробуси... Аз не съм ги видяла, пък те ги водят, че са наши.<br /> <br /> <strong>- Как го начитат с парите?<br /> </strong>- Какво са го начели? Те просто го прибират в България от Прага в чувал. Едни юнаци го заобикалят, хващат го и със специален полет от Прага за София го довеждат. По това време той бе посланик там. От Прага повече никой от семейството не му видя очите. Първо две седмици със завързани очи го водят из различни вили, докато получат официално разрешение да го задържат. И той не знае къде са го водили, предполага, че е някъде тук из Бояна из вилите на управленците тогава. Това е времето, в което баща ми предполага, че са убеждавали Тодор Живков във вината му. От покойния ми свекър Цветан Бояджиев - пряк подчинен на ген. Кашев, знам, че Тодор <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Живков първо им е казал: &ldquo;Няма да ви го дам, той е добър човек&rdquo;. <br /> </strong></span><br /> Те без разрешението на Тодор Живков, по свое усмотрение, всъщност го прибират. Това се случва три месеца след смъртта на Людмила Живкова - тя още, както се казва, е прясно погребана. <br /> <br /> <strong>- Дали пък арестйът на тогавашния зам.-министър Живко Попов не е имал нещо общо и със смъртта на Людмила? <br /> </strong>- Има нещо общо. Светлин Русев й е много близък, но той е художник, Богомил Райнов също й е близък, но той е писател, колекционер на картини. Любомир Левчев &ndash; прекрасен, вдъхновен, философ, поет. Само баща ми и Емил Александров са нейни приятели от групата й &ndash; администратори. Точно те са хората, които работят заедно с нея &ndash; тя в международен план, пък те &ndash; тук. Затова аз, пък и приятелите ни от прекия кръг около Людмила и тези, на които им е посегнато по някакъв начин, мислим, че това е натаманена история, а в дъното си всъщност е сблъсък между Първо и Второ главно. И бившият ми свекър също много скоропостижно почина. Той толкова пъти ми е казвал: &ldquo;Мая, колко знам, ама ме е страх да пиша, че ще ме убият&rdquo;. <br /> <br /> Две седмици преди смъртта на Людмила първият задържан е - забележи &ndash; Кирил Башлиев, касиер на службите, единственият, който знае на кого е давал парите, защото документите са унищожени. Прибират го със всичко &ndash; документи, тетрадки, счетоводство, всичко. И той не вижда вече бял свят &ndash; в Главно следствие, няма тогава пет-шест, няма тук задържане под стража, пък пускане, дори не се чува нищо &ndash; направо в Главно следствие и директно в затвора. Прибират го и го държат 10 години. И той излезе от затвора, за да умре болен от рак. И дойде да се извини на баща ми. Казали му: &ldquo;Клепай Живко и ще излезеш&rdquo;. Написа му каквото знае на две-три странички преди смъртта си, да се прости.<br /> <br /> <strong>- Колко години стоя баща ти в затвора?<br /> </strong>- 10 години. До последно го държаха при усилено строг режим. Не са го били вътре, имал е авторитет. Той се е запознал там с Емил Кошлуков и всички днешни дисиденти и политици, които са били тогава в Старозагорския затвор. Баща ми изкара там до края, докато Григор Шопов, приятелят му, който едно време не е успял да го спаси &ndash; явно заради силния натиск отгоре, също от смъртния си одър му казва, че от Димитър Стоянов идва всичко на българска територия. По това време Стоянов е министър на външните работи. Той си въобразил, че Людмила Живкова ще прави правителствена реформа и баща ми ще стане министър или на вътрешните, или на външните работи. Допускам обаче да има и много по-голяма игра. <br /> <br /> <strong>- Не опита ли ти, тогава си била 20-годишна, да се свържеш с някой от властимащите &ndash; Тодор Живков или някой друг, за да разбереш какво става, да ходатайстваш за освобождаването на баща си един вид?<br /> </strong>- Не. С Тодор Живков не съм се опитвала да се свържа. Взех телефона на Григор Шопов и през 1989 г. точно преди промените го потърсих. Бях тогава и единственият свидетел от семейството, допуснат на делото на баща ми. Естествено делото се гледаше при закрити врата. Пиле не можеше да прехвръкне там. През целия период го държаха при засилен строг режим в единочка. Той върху цимента и хлебарките. В затвора баща ми е направил общо около десет бронхопневмонии и дори излезе оттам с бронхиална астма. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>В затвора обаче умишлено му предозират лекарството <br /> </strong></span><br /> и му го дават, защото от астма умираш само ако или те предозират, или ако не са ти дали илачите. Просто са искали да си спестят доста разправии. Те са били наясно, че той много знае... <br /> <br /> <strong>- Да не са го изпратили посланик в Прага, за да го държат по-далеч от Людмила Живкова? <br /> </strong>- И аз подозирам, че тогава е започнала подготовката на всичко. Защото изведнъж баща ми го изпращат в Прага, далече от Людмила. Тя ненадейно умира, <br /> <br /> <strong><span style="color: #800000">мнозина казват, че е отровена... Но не се е самоубила! <br /> </span></strong><br /> Няма начин да няма нещо, много е подозрително. Защото касиерът Башлиев е единственият, който знае на кой къде е дал пари, колко е дал, за какво е дал. И го прибират и него заедно с документите му, за да не видят нито той, нито документите му бял свят. Естествено той умира. <br /> <br /> <strong>- Къде са се запознали баща ти и Людмила Живкова? <br /> </strong>- В Лондон, където бе консул, там се запозна с Людмила. Аз тогава бях 12-годишна.<br /> <br /> <strong>- Спомена ми, че няколко дни преди да почине Батето, си го сънувала?<br /> </strong>- Невероятно, няма да си го простя никога. Иван Славков е свързан с най-прекрасните ми години от детството, от работата ми в телевизията. За пръв път го сънувах в живота си точно три седмици преди смъртта му. Най-неочаквано ми се присъни за пръв път, въпреки че семействата ни се познават 30 години, че е един много едър &ndash; два метра, и ми говори нещо на висок глас. Аз много впечатлена казвам на баща си: &ldquo;Сънувах Иван, да ми дадеш телефона на Валя или да му се обадиш&rdquo;. Татко каза, че сега не се чуват, защото Славков нещо в книгата си написал... Не мога да си простя, че тогава не потърсих телефона му от журналисти, от познати... <br /> <br /> <strong>- Популярна си и като жената сензор заради способността си по болките на тялото си да прогнозираш земетресения по целия свят. Очакват ли ни скоро сеизмични трусове в България?<br /> </strong>- О, да. Обажда се на няколко места, и то доста упорито. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Очаквам до няколко дни да стане земетресение в България - <br /> </strong></span><br /> 4-4,3 по Рихтер. <br /> <br /> <strong>- Плаща ли ти някой твоя труд? Как се издържаш? Някои учени те наричат шарлатанка...<br /> </strong>- Каква шарлатанка съм аз, при положение че не вземаш пари, никой не ми плаща. Кой да ми плаща? Господ Бог? Кой? Барак Обама? Не печеля нищо от това, освен че си раздавам времето. Баща ми и мъжът ми ме издържат, категорично не се издържам от земетресения.... <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА, в. &quot;ШОУ&quot;<br /> </strong>