Промените в Закона за БВБ през валутния закон предизвикаха паника и мнозина българи побързаха да превалутират депозитите си, както и да подадат молби за превалутиране на кредитите си.

Имат ли основания подобни опасения, застрашен ли е валутният борд, както твърди президентът Румен Радев, и очаква ли се обезценяване на лева след влизането ни в еврозоната. По тези теми, както и за спешните промени в Закона за хазарта интервю пред "Труд" даде шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова.

– Г-жо Стоянова, президентът Румен Радев настоя да направите разяснителна кампания за влизането в еврозоната. Кога започвате кампанията?
– Ние направихме вече разяснителна кампания. Разговорът ми с вас е продължение на тази кампания. Ще използвам случая, ясно и категорично да кажа още веднъж, че влизането ни в чакалнята на еврозоната ще се случи единствено и само при настоящия курс лев-евро – 1,95583, както и че по време на целия ни престой в чакалнята този курс няма да бъде променян.

Ако някакви обстоятелства, чисто имагинерно, наложат промяна на курса, ние просто ще излезем от този механизъм. Това е решение на Народното събрание, със силата на закон. То може да се измени единствено и само с ново решение на НС. За валутния борд също няма друг гарант освен Народното събрание, защото същото това НС с промяна в Закона за БНБ може да промени борда и сега.

Много се радвам, че и опозицията, в лицето на Корнелия Нинова, която тук не подкрепи решението на НС, независимо, че то дава ясни гаранции, че няма да има промяна на курса лев-евро, в Брюксел твърдо заяви подкрепата на БСП за влизане в чакалнята на еврозоната.

– Основателни ли са опасенията на президента за валутния борд?
– Той използва определението реформа на валутния борд. Реформа означава промяна. Това е смисловото значение. За мен е учудваща подобна формулировка, при положение, че промяна във валутния борд няма и няма да има. Вероятно президентът е подведен от свои съветници.

Подобно твърдение, изляло от устата на президента е много авторитетно за хората и би могло да предизвика притеснения, че нещо се прикрива. Още веднъж категорично заявявам, че няма и няма да има промяна в борда, докато ние не приемем на 100% еврозоната.

– Какъв беше проблемът курса лев-евро да се фиксира в закона за БНБ?
– Проблемът е свързан единствено с изискването на европейските институции нашето законодателство да бъде напълно синхронизирано с европейското законодателство. Няма как да сложим този текст в закона, защото това би го направило несинхронизиран.

А това условие за продължаване на преговорите за влизане в ERM-2, нещо повече, вие сами станахте свидетели, че още същата вечер, след като бюджетната комисия прие поправката в закона за БНБ, получихме становището на Европейската централна банка (ЕЦБ). В него се посочваше, че имаме пълна синхронизация.

Текстът бе съгласуван с тях, беше договарян с тях много време. Министърът на финансите Владислав Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев положиха много усилия да убедят ЕЦБ, че нямаме нужда от подобен текст, защото ние сме особен случай – имаме валутен борд и изискванията, на които трябваше да се подчиним, са въведени още през 90-те години и по никакъв начин не са пригодени за страна във валутен борд.

От друга страна не можем да изискваме от тях да си променят правилата заради нас. Това бе причината текстът в Закона за БНБ да влезе в последния момент, защото до последно се надяваха, че ще ги убедят.

– Отчитате ли като грешка, че предварително не обяснихте на обществото необходимостта от промяната в Закона за БНБ и отговорът бе настъпилата паника?
– Обясних ви, че това се случи в последния момент, защото се надявахме да не се стигне до необходимостта от промяна в закона. Но дори и да се беше случило малко по-рано и този текст да бе минал по общия ред и да бе стоял един месец на сайта на министерство на финансите, мисля, че това само щеше да удължи дискусията и паниката щеше да е по-голяма. Слава Богу, че много бързо успяхме да овладеем положението.

– Успокоиха ли се вече хората и спряха ли да превалутират депозитите си?
– Надявам се да се спрели. Който не се е успокоил и е решил да превалутира, просто ще загуби от такси и комисиони. Още веднъж ще подчертая, че основният елемент на валутния борд е това, че срещу всички левове в обръщение стоят 160% евра. Т. е. имаме 160 процентово еврово покритие на левовата маса.

Това означава, че ако абсолютно всички хора и фирми решат утре да превалутират левовете си в евро, централната банка може да го направи и биха останали още 60% евро. Така че, всяка подобна смяна би довела до загуби за тези, които я правят, защото се върти през такси и комисиони, но това в никакъв случай не би могло да застраши борда или стабилността на държавата.

– Как ще отговорите на онези, които твърдят, че сега не е подходящия момент за влизане в еврозоната?
– Може би това са тези кръгове, които преди време искаха да приемем рублата, или да станем република на Съветския съюз. Влизането в еврозоната е последната, окончателна стъпка от необратимата евроинтеграция на България.

Още с приемането ни в ЕС през 2007 г. ние в договора сме приели, че ще станем част от еврозоната, тогава, когато сме готови за това. Факт е, че сега за първи път имаме шанса партньорите ни от ЕС да кажат: Да, заповядайте в първата стъпка. Надявам се, това да се реализира.

Ние нямаме друг път за излизане от борда, освен влизането в еврото. Какво означава да стоим настрана от еврото? Ние сме вързани за това евро и ако по някаква причина то девалвира спрямо други валути, това автоматично рефлектира в курса на лева. Струва ми се, че хората които твърдят, че не е добре да влизаме в еврозоната, знаят това, но се опитват да манипулират общественото мнение.

– Прави ли са финансистите, които твърдят, че преминаването на България към еврото ще доведе или до обезценяване на доходите, или до поскъпване на всички стоки?
– Определено не са прави и ще кажа защо. Обезценка на лева няма причина да се случи. Ние живеем 23 години при курс 1,95583. 23 години при този курс нашата икономика се справя перфектно – имаме ръстове, които са над средните за Европа, изключително ниска безработица, ръстове в работните заплати, международните рейтингови агенции повишиха финансовия рейтинг на България…

Виждате, че когато финансовото министерство направи емисия за външни инвеститори, при какви изключително ниски лихвени проценти се реализират тези емисии, което означава високо доверие във финансовата стабилност на държавата. Така е – няма как да има икономически причини левът да бъде с девалвация при влизането в еврото.

– Другата голяма тема от последните дни са промените в Закона за хазарта. Кое наложи в такъв спешен порядък да приемете тези поправки?
– Това е една стъпка в посока ограничаване на масовата лотария, която беше крайно време да се направи. Само да 2018 г. са приети залози от населението на стойност над 1,2 млрд. лв. Това са много пари от хора, които ги дават за надежда. Голямата част от тях, разбира се, не получават реализация на тази надежда. Агресивната политика, която водеше организаторът на лотарията, всъщност доведе до неимоверно разрастване, което продължава и в момента, в който стана ясно, че частен оператор вече няма да може да се занимава с това.

– След като толкова ви притеснява масовизацията на играта, защо не ограничихте рекламата й?
– Тя е ограничена. В закона е забранена пряката реклама. Разрешена е единствено непряка реклама, която включва наименоването на играта, тегленето на тиража и оповестяването на печелившите. Ако се върнем назад във времето, когато я нямаше тази голяма игра и беше само тотото и държавната лотария, те също теглеха своите тиражи по телевизията и на различни спортни събития рекламираха марката.

– Но по телевизиите не ни показваха непрекъснато някой спечелил и решил проблемите си с тази печалба…
– Да, става въпрос за неимоверно разрастване на една нормална непряка реклама. Формата по която това се случва, за мен е по ръба на закона. И това трябваше да се спре.

– Защо посегнахте на един частен бизнес и как така една дясна партия гласува за национализация на частен бизнес?
– Не съм съгласна категорично с думата национализация. Организаторът на хазартни игри продължава да има своя лиценз за други игри и никой не посяга на тях. Всъщност ние казваме само за един вид игра, че ще бъде изключително организирана от държавата чрез нейното държавно предприятие.

Ако погледнем европейската практика, ще видим, че в Европа има много държави, в които хазартът е изцяло държавна дейност. А в друга част от европейските държави различни видове хазартни игри също са държавна дейност. В Европейския съд през последните години има много дела, водени от различни хазартни оператори, които не могат да оперират свободно в много държави, които са забранили други оператори освен тях.

Позовават се на чл. 106 от договора за функциониране на ЕС като ограничаване на свободата за извършване на икономическа дейност. Решенията на ЕС са в противоположна посока.

Те казват: Да, това е икономическа дейност, но особена икономическа дейност. Нейното влияние върху социалния живот, върху икономическото състояние на хората е достатъчно голямо и всяка държава има основание да вземе решение затова само тя е единствено тя да организира всички хазартни игри или части от тях.

– Не се ли опасявате, че промените в закона за хазарта са противоконституционни?
– Член 18 на Конституцията изброява сферите, които могат да бъдат държавен монопол. Там хазартът го няма. Но ние не одържавяваме цялата сфера. Ние правим това само за една игра. Така че, чл. 18 по никакъв начин не може да бъде приложен.

Има критици, които казват, че трябва да гледаме и чл. 19, който отговаря на чл. 106 от договора с ЕС, но в Конституцията има и още един член 52, който казва, че държавата може да ограничи дейност, когато важни здравни или социални аспекти за населението имат приоритет.

– Какъв ефект очаквате от промените в закона за хазарта?
– Първо, ограничаване на тази лотария и на лудостта, която се случва. Ще се даде възможност на държавното тото да стабилизира своята дейност, защото освен таксите, които се плащат от хазарта, държавното тото превежда половината от своята печалба за различни спортове и културни дейности. Вместо печалбата да влиза в джоба на частния оператор, тя ще отива за подпомагане на българския спорт и култура.

– Защо премахнахте гратисните периоди, които бяха предвидени в началния вариант на текстовете?
– Защото не виждаме смисъл от тях. Какво би донесъл един гратисен период от три или шест месеца? Ще ви кажа какво се случва в момента. Хората продължават да купуват и да трият билетчета. Убедена съм, че операторът в момента не изплаща печалби над 100 лв. Хората няма да си получат печалбите сега и ако въобще ги получат, това ще е в бъдеще и се създават условия едни хора да останат измамени.

– Това означава ли, че след обнародване на промените в Държавен вестник, талончетата веднага ще изчезнат от магазини, пощи и лафки?
– Три дни след обнародването в Държавен вестник всички талончета трябва да бъдат прибрани, защото в закона ясно е записано, че се прекратява продажбата на такива удостоверителни знаци – талончета, билетчета и т. н. извън пунктовете на държавния тотализатор.

Менда Стоянова е един от най-активните депутати на ГЕРБ, избирана от Пловдив в 41-вото, 42-рото, 43-ото и 44-ото Народно събрание. Председател е на бюджетно-финансовата комисия в парламента и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Икономист е, с диплома от УНСС. Работила е в Община Пловдив и в Окръжен народен съвет като главен специалист и началник-отдел, а след това в Териториална дирекция – Пловдив, на НАП от редови служител до длъжността директор. В ГЕРБ е от създаването на партията, в парламента – от 2009 г.