В четвъртък миналата седмица, намирайки се в малко градче, където хората имат приходи в евро, реших да проверя дали някой ги сменя за левове или прави обратното – разменя левовете си за евро. Причината за интереса ми бе обсъждането в пресата и в парламента на проектозакон, с който (освен всичко останало) се променя чл. 29 от закона за БНБ от 1997 г., пише финансовият експерт Красен Станчев за "Труд", след завръщането си от Банско.

Алинеи 1 и 2 на този член постановяват, че курсът на лева към германската марка е 1 към 1 и че курсът му към еврото автоматично се умножава по курса на марката към еврото (когато то бъде въведено като легално платежно средство).

В проекто-изменението (нова алинея 3) се казва, че „от датата на участие на България в механизма на обменните курсове“, официалният курс на лева към еврото се определя според Амстердамската резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове на валутите на страните, които приемат еврото.

Докато траеше обсъждането в парламента, от моята проверка излезе, че хората по-скоро купуват, отколкото продават евро.

Това впечатление, естествено, нищо не означава само по себе си. Дали тези сделки са необикновено много, не може да се знае с точност.

Парламентарното обсъждане завърши с нещо като резолюция, че ако ще се променя разменният курс на лева към еврото, България няма да го приеме като легално платежно средство.

Същият четвъртък привечер БНБ получи и публикува становище на ЕЦБ, в което се приветства новата разпоредба на чл. 29 от закона за БНБ.

Как следва да се тълкува напрежението по този пръв поглед дребен повод?

Общественото мнение

Единственият индикатор на обществена несигурност в действията на БНБ и парламента е допитването на ЕКИП и Тренд, публикувано миналия вторник (25 януари), проведено през първата половина на ноември миналата година.

Мнението тогава е било, че над 50% от избирателите искат референдум за еврото, половината от тях са „против“ това да стане, а само 1/5 – „за“. Няма разлика между гласоподавателите на основните партии, но 60% са на мнение, че и двете валути са стабилни.

Очевидно обсъждането на законопроекта попада в полето на обществена тревожност, която вероятно през януари е с по-висок градус от ноември м. г., при общо взето традиционно недоверие към институциите на властта.

Искането за референдум за еврото (изглежда това е първият зададен въпрос) вероятно е израз именно на такова недоверие, което вече засяга и БНБ, обикновено ползваща се с относително високо доверие преди 2014 г., преди несъстоятелността на КТБ. Възможно е обаче съмненията да имат по-дълбоки корени и причини.

Макар изследването на европейските ценности, резюмирано от проф. Георги Фотев преди една година, да показва по-скоро трайното им присъствие в българското обществено мнение, възможно е да се развива недоверие към ЕС.

Негов извор може да са разгръщащите се настроения за намеса в икономиката (от „борбата“ с промените в климата, през регулирането на командированите работници и минималната работна разплата, до опитите за уеднаквяване на данъчната политика), неяснотата и сложността (поне за широката публика) на вземането на решения по повод различни политики, неуспехът на българските представители да защитят онова, което само представят като „национален“ интерес.

Не на последно място от значение за общественото мнение има и ехото от реториката на управляващите политически партии.

ЕС все по-често бива представляван от тях като колонизатор, разрушител на традиционните ценности и почти винаги има облика на „голям брат“, приличащ – поне като отношение – на „Съветския съюз“.

Това съвпада с практическата липса на обмисляне на достиженията на политическите и стопански развития след 1989 г., безогледното обругаване на реформите и успехите, глорификацията на миналото и „Русия“ като алтернатива в геополитическата ориентация. Определена роля има и примитивизмът в разбирането на конкуренцията, икономиката и международните отношения.

Мними и реални проблеми

Цитираната разпоредба на чл. 29 от закона за БНБ, където е фиксиран валутният курс, не се променя. Преписан е само параграф 2.3 от Резолюцията на ЕС за разменния механизъм.

Той действително е приложен без промяна на установения разменен курс за страни като Естония и Литва.

Всъщност, отчитайки перспективата на членството на тези страни и България в ЕС и Еврозоната, през декември 2003 г. ЕЦБ излиза със становище на Управителния съвет, като се подчертава, че „новите страни-членки, като определят своята оптимална стратегия по отношение на ERM II и по-късното приемане на еврото, трябва да вземат предвид специфичните обстоятелства в тяхната страна, включително цялостната им парично-интеграционна стратегия, рамка на валутната политика, валутен курс и фискална позиция“.

Освен това се казва, че тези страни „не трябва да са обезценявали централния курс на своята валута спрямо еврото по собствена инициатива в този период“.

Изглежда, че страхове у нас са безпредметни, особено тези за обезценяване на лева, ако всичко върви по план.

Тук е мястото да сравня България с Естония и Литва

Те кандидатстват за „чакалнята“ заедно с встъпването си в ЕС през май 2004 г. На 27 юни с. г. (седем-осем седмици след членството в Съюза) ЕЦБ излиза с резолюция, че:

„след внимателна оценка на целесъобразността и устойчивостта на валутния борд на Естония беше прието, че Естония се присъединява към механизма на валутния курс със съществуващото си споразумение за валутен борд като едностранно задължение, като по този начин не поставя допълнителни задължения към ЕЦБ“.

В това едностранно задължение е и курсът на естонската крона към еврото.

Същият ден абсолютно същото решение е взето и за Литва, разменният курс на литата е запазен. И в двете страни стабилността и предвидимостта на икономиката се запазва, ръстът на доходите е по-бърз от този на цените.

Така е и в България от 1997 г. насам.

Разликата между България с тези страни е, че те са членове на механизма от годината на членство в ЕС. Приемането на еврото в тях има друг ефект: правителствата им започват да взимат много заеми.

Нищо чудно, даже е сигурно, това да се повтори и в България.

Тук през последните години сякаш господства политическото настроение за одържавяване на всичко – от ВиК, през ЕРП-та и ТЕЦ-ове, разтуряне на концесии за минно дело, услуги, курорти и плажове, до лотарийни игри и комар.

Иначе казано, основният проблем са политическите рискове в България.

Но и ЕС е трудно предвидим. Преди поне Комисията, за разлика от парламента, бе източник на стабилност.

Много страни членки и ЕЦБ също преминават в режим на непредвидимост. От 2018 г. насам политическите документи на ЕЦБ са отстъпление от принципите на здравословно централно банкиране, познати ни в Европа, особено Германия от 1948 г. насам.

Заявката е за намеса в икономиката и дори за отчитане на климатичните промени – каквото и да означава това.