Бях кум на Андрей Баташов – на него тук не му стигаше любов
Тези дни медиите не спряха да пишат, че Михаил Белчев не е почел бившата си съпруга Васа Ганчева в последния й път. Репортер на „ШОУ” се срещна с известия певец и композитор, който сподели много неказани до днес истини не само за брака си с режисьорката, а и за Андрей Баташов, на когото е кум, за Иван Славков, с когото е работил дълги години, както за колегите и приятелите си от гилдията.
- Г-н Белчев, къде и как ви завари вестта за смъртта на Васа Ганчева? Вероятно сте останал шокиран, както всички...
- Лека й пръст, но аз няма да говоря на тази тема. Няма причина, просто не желая да говоря. Много хора са ме канили да говоря по темата за Васа Ганчева. Бареков ми се обади, кой ли не – отказах на всички. Жалко за жената... За мъртвите или добро, или нищо. То човекът е още топъл, те искат интервюта...
- Защото сте били най-близко до нея в определен период от нейния и вашия живот...
- Точно затова. Защото съм бил, затова не искам да говоря. Това е уважение! Мълчанието е в нейна памет. Който не иска да го разбере, това си е за негова сметка.
- Когато се чухме по телефона миналата седмица, ми казахте, че сте в Албена – на почивка или…?
- И на почивка, и на работа, защото аз в Албена бях жури на един много голям фестивал „Приятели на България”. Съчетах почивката с работата, защото всекидневно пред погледа ми са се изреждали по над 100 номера.
- А не ви ли тежи в натоварения график и директорското място в Столична библиотека, което заемате от 3 години?
- Не, не ми тежи, успявам да се справям. Не мога да кажа къде се чувствам по-добре – навсякъде, където мога да бъда полезен. Сега подготвям и 65-годишнината си – на 13 август. А по-късно – на 10-и ноември, ще направя и много голям концерт в зала 1 на НДК, където ще пеят и мои колеги и приятели. Подготвяме заедно със „Стефкос мюзик” и един двоен диск с най-добрите песни, изпети през годините по мои стихове. Догодина ще издам и нова книга. Май ви издадох всичко, дори нещата, които още не са за оповестяване, защото не е дошъл моментът.
- Знаете ли, че на сватбата си преди броени дни Маги Халваджиян поднесе изненада на съпругата си Кремена, изпълнявайки заедно със сина си Бедрос вашата „Не остарявай, любов”?
- Ами много се радвам. Нямам нищо против, разбира се, радвам се. Това са хубави неща. Значи една моя песен влиза в бита, в живота и душите на хората. Доколкото разбрах,
Кремена Халваджиян се е разплакала
при изпълнението, което ми е достатъчно – това ми стига, това ми дава живот.
- Говорите, че трябва да се радваме, но аз се сещам сега за Гого от „Тоника”, за когото неотдавна изтече шокиращата информация, че е поискал разрешение за евтаназия?!
- За Гого направихме един голям концерт заедно със Стефан Димитров. Успяхме да съберем цялата гилдия, което е показателно за отношението към него. За съжаление нямам информация как е той в момента, но си мисля, че това, което направихме тогава, беше много сериозно и поднесено с много голяма любов към него. Всички средства са там, но всичко е в Божиите ръце. Само част от парите разделихме между Пеци Гюзелев, за Миро от „Мери Бойс Бенд” и за Волен Николаев, който обаче за жалост почина...
Разпределихме събраните средства, но голямата част, основната, дадохме за Гого, защото всъщност концертът беше за него. Всичко е в ръцете на Бог! За евтаназията, която наистина шокира, наистина нямам представа... Но това е много сложна, много деликатна тема.
- Г-н Белчев, а как е синът ви Константин? Помня, че след като се сдобихте с наследник, направихте и знаменателната си равносметка: „Сега вече мога спокойно да умра. Разбрах, че мястото ми не е при светците, а при звездите, някъде над мен!" Тези думи не са ли прекалено крайни, защо мислите за смъртта?
- Косьо се чувства много добре, добре живее, умно момче е. Сега ще направи 16 години, разликата ни е 49 години. Но последните думи, които цитирате, са от едно мое стихотворение... Казал съм репликата, че мога вече спокойно да умра, защото всеки човек иска един ден
да има някой, който да му хвърли две буци пръст...
Разбирам ви, смятате, че е рано да мисля за това, но пък си мисля, че всеки би трябвало да се замисля. А и едно посещение на гробищата винаги провокира подобна мисъл... Аз съм го написал и в едно мое стихотворение, което се превърна в песен, с която напоследък ми се случва да изпращам приятели: „Ще се срещаме сигурно след години на масата, в стаята, в същия час. Все по-близо до ангела, който всеки път тихичко ще взима един от нас”. С тази песен изпратих и Андрей Баташов, и Васа Ганчева, колко хора си заминават и всички тези приказки зад гърба им, всичките гадости, нямат абсолютно никакво значение. Остава спомена за тези качествени, талантливи, необходими и рано отишли си хора! А на Андрей аз бях и кум...
- Спомням си, че при последната си среща с Андрей Баташов на въпроса от какво се страхува, той отвърна: „От нищо, защото има кой да ме пази”, посочвайки с пръст към небето...
- Еми да, да... е, опази го! При всички положения сега му е по-добре. Тук не му стигаше любов, той нямаше спокойствие, непрекъснато търсеше, търсеше, търсеше... Ще ви издам нещо отново – заедно с Хайго Агасян направихме много хубава песен за Андрей Баташов. Сега с мои средства ще направим и един диск в негова памет, без търговска цел. Казва се „Сбогом, приятелю”, аз ще изпълня песента, тя е вече записана. Много добро момче, талантливо, хубаво, гордо. И за него... колко гадости се казаха –
алкохолик, педераст, какво ли не беше...
Пълни нещастници, значи! Завистта е нещо страшно! Жестока работа...
- Тогава, говорейки с колегата на Андрей Баташов – Христо Мутафчиев, той заяви, че фактът, че от болница „Токуда” са искали 60 000 лв. от семейството на актьора, е проява на висш цинизъм. Мутафчиев нарече банката „финансова институция”...
- Това е частна клиника, няма милост. Наистина имаше нещо такова в един момент, но се занимаваха други хора с тази работа. Лошо е.
- Говорейки и за лошите неща, които се изписват и изговарят по адрес на хора, които не са вече между нас, не мога да не ви попитам какво мислите за отношението на БНТ към личността на Иван Славков, след чиято смърт от телевизията не закачиха дори некролог на вратите си, не поднесоха и венец на поклонението... След смъртта на Васа Ганчева пък вратите на телевизията бяха облепени с нейни снимки с посвещения и изказани благодарности едва 4 дни след кончината й – на 5 юли?!
- С Иван Славков сме работили толкова години заедно. Всъщност той създаде тази интелигенция там – колко хора минаха през него! Иван е едно явление! За него само може да се съжалява, да се помни с добро - чешит, личност, мъж. Какво искат? Педераст ли да бъде? Не мога да коментирам подобно поведение и отношение на БНТ. За Васа пак хубаво, че е сложено нещо. Не мога да ги коментирам, правя го само със собственото си поведение. Но подобно отношение за мен е въпрос на манталитет, на възпитание. Затова сме на този хал... БНТ никога не е видяла нищо лошо от Иван Славков – какво говорим – та той създаде съвременната телевизия, той въведе новата техника, създаде мозъчният тръст, създаде една журналистическа гилдия в тази телевизия, в която дотогава нямаше подобно нещо. А тя побра между стените си най-умните мъже на България! Бяха цяла плеяда от млади журналисти, които направиха тази телевизия. Как да я коментирам??!
- А шокира ли ви смъртта на Иван Славков? Никой не е очаквал да се случи това, негови приятели дори са споделяли, че са знаели, че Батето е болен, но са вярвали, че, както винаги, и сега ще премине през болестта, за да продължи да живее живота си...
- Шокиран съм, разбира се. Защото съм свикнал да го чувам, да го виждам, да е до мен. Когато се е случило най-лошото с Иван, аз пак бях някъде в провинцията. Абе, неприятни, много неприятни неща – не бива да си ходят такива хора все още! А в същото време безчувствени, тъпи, нагли и войнстващи простаци си живеят спокойно – еми да, защото
чувствителните ги убиват по-лесно!
Затова. Така е казал и поетът Найден Вълчев: „Чувствителните лесно ги убиват”. Жалко, наистина жалко.
- А има ли някаква драстична разлика в отношението един към друг между певците и творците в гилдията? Преди време се твърдеше, че между Лили Иванова и Йорданка Христова има нескрита неприязън... Двете са като че ли някак противопоставяни във времето?
- Що се отнася до отношенията между моите колеги от това поколение, за което говорите, честно да ви кажа, никога не съм имал проблеми. Ами аз ако не се чуя с Богдана (Карадочева, б. а.) или с Катя и Здравко (дует „Ритон”, б. а) поне веднъж на два дни, значи няма за какво да живея! Много близки приятелски семейства сме. Но по темата за неприязънта между Лили Иванова и Йорданка Христова – чак такива крайности... не знам как да коментирам това, но при всички положения не гледам с добро на такива взаимоотношения, най-малкото защото това не е професионално, не е колегиално. Не мисля, че е вярно това, че между двете има лоши отношения. Поне в мои концерти и двете са пели заедно, на една сцена. Никога не съм видял Лили Иванова и Йорданка Христова да си дърпат косите и да не искат да пеят заедно. Това са две големи жени, две професионалистки, две обичани от поколенията певици.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
ВРЪЗКИТЕ НА ПЕВЕЦА СА ВСЕ БУРНИ
• Първата сватба на Михаил Белчев е с вече покойната режисьорка и тв критичка Васа Ганчева. Двамата се запознават на бал на телевизията. Белчев следвал за инженер в Минно-геоложкия институт, но покрай съжителството си с посланическата щерка Васа той се увлякъл по режисурата и през 1977 г. заминал да учи в Театралната академия в днешен Петербург. В Русия Мишо, както повечето артисти, е преследван от много почитателки. Изживява и много любови, които по-късно определя като "любов-птица - идва, облагородява те и бързо отлита". След завръщането си от Русия Белчев нарича чувствата си към Васа Ганчева "шантава любов". Бракът им продължава само 6-7 години, а след развода двамата си остават приятели.
• Втората дълга любовна връзка на барда е със стюардесата Хрисимира, която после заминава за Канада.
• Истинската, голямата любов на Мишо обаче е тази, която го сполетява в късните му години - нея открива в
лицето на втората си съпруга Криси. Двамата се запознават в общи приятели - Кристина стажувала в Ловешкия театър. Преди 22 години Мишо Белчев написа песента за Лили Иванова "Самота", а когато я чува, бъдещата му втора съпруга, я обикнала мигновено. После била истински щастлива да срещне и автора на хубавия текст. Двамата заживяват заедно, но минават, 4 години преди заклетият ерген да поиска ръката на дипломираната актриса. По ирония на съдбата сватбата им е в същия този Руски клуб - там, където Белчев почерпи заедно с бившата си съпруга Васа Ганчева за развода си. С Кристина минават под венчилото малко преди Белчев да навърши 50 години. Булката е с рокля в черно и червено, а гостите са не повече от 30-ина. Не след дълго се ражда и синът им Константин.
БЕЛЧЕВ ЗАПОЧНАЛ ДА ЗАЕКВА, СЛАД КАТО ГО НАПАДНАЛ ПЕТЕЛ
"Случи се през една лятна ваканция. Още бях ученик. Майка ми е от Луковит и летните ваканции прекарвах там - при баба ми", спомня си бардът. "Докато играех на двора едно лято, изневиделица се появи петел. Видя ме, засили се и скочи върху мен. Уплаших се много силно. Оттогава, от този стрес започнах да заеквам. Необратимо!" Неприятната случка обаче преобърнала живота на Белчев наопаки, защото тогавашното малко момче, което преди не можело без приятелите си, вече се стеснявало, че няма да може да изрече това, което иска да им каже. Станал плах и затворен. И до днес гладкият говор липсва в речта на Михаил Белчев в общуването му с хората, за сметка на това обаче той пее перфектно гладко!
