Михаела Маринова спечели убедително хитовото шоу „Като две капки вода”, с което окончателно затвърди силата не само на певческия, но и на актьорския си талант. Тя е млада, едва на 19, но вече има сериозни цели в живота, които постига със завидна лекота. Дни след гръмката си победа Мишето, както я наричат приятелите й, промотира и новия си самостоятелен сингъл „Един срещу друг”, в който си партнира с приятеля си Иво. Пред народното издание тя по традиция е откровена и непринудена – точно, каквито трябва да бъдат истинските звезди!
- Предишният ни разговор завърши леко пророчески, като ти казах, че те виждам победител в „Като две капки вода” и ето, че точно така стана! Ако сравниш тази победа с емоцията от X Factor, двете еднакво тежки ли са?
- Ооо, да, да, много се радвам. Благодаря ти за подкрепата. Стана точно така. Всъщност в „Капките” беше много по-различно – истинска победа. В X Factor завърших трета – да, за мен беше своеобразна победа, но сега наистина мястото е вече първо. Най-сладката победа. Предаването беше много различно, в което за разлика от X Factor не се залага толкова на гласови възможности, колкото на актьорски превъплъщения и добра гласова имитация. Заради това ми беше и много трудно да се справям с всяка една от задачите, но в същото време и безкрайно интересно. Още по-сладка е победата и защото аз съм най-малкият участник изобщо в историята на предаването. Чувствам се наистина горда от всичко това.

- Промениха ли се хората след тази победа към теб? Знаеш, че успехите на един човек са способни бързо да му „намерят” и куп нови „приятели”.
- Така е. От една страна, ситуацията е такава, да, но пък има и друго, което намирам за по-драстично като ефект. Че хората вече започнаха да ме възприемат като по-голямо и зряло момиче. Повечето вече се отнасят към мен като към дама. Очакват да съм по-пораснала, най-вече на акъл. Отношението е много сериозно. Вече не съм бебето Мише, което всички много харесваха и очакваха от нея по-детски изпълнения (усмихва се).

Сериозно са ме взели вече за голямо момиче

- А ти виждаш ли се такава?
- Всъщност се чувствам точно като на годините си – като на 19. Не знам дали съм малка или голяма, но тези среди, в които напоследък движа, ме карат да се чувствам действително малко по-голяма, отколкото съм. Хората, с които общувам, са доста по-големи от мен, няма как да се държа сред тях като дете. Но пък когато съм сред връстници, си показвам малко по-детинския характер.

- Какви бяха първите думи на твоя приятел Иво веднага след победата в „Капките”?
- Иво беше до мен през цялото време. Беше зад кулисите. Аз исках да е така, защото бях сигурна, че неговото присъствие ще ми повлияе добре. Така и се случи. Той беше първият човек, когото прегърнах, след като чух името си на победител в шоуто. А думите, които ми каза, бяха, че ме обича и че вярва в мен и е знаел, че ще успея. Почувствах се много щастлива – че наистина е имало смисъл от цялото това нещо.

- Няколко дни след победата си ти пусна нов сингъл – „Един срещу друг”, в който сте двамата с Иво и навярно отразявате истинската си любовна история?
- Да, абсолютно. Идеята на режисьора Люси Иларионов бе да пресъздадем връзка, която да изглежда така, както би могла да бъде днешната романтична история между двама души – щастлива, весела, като по филмите. Толкова прекрасна, че да те накара да помечтаеш малко. В същото време посланието е, че освен сладките моменти всеки има и проблемите, дрязгите, а понякога се стига и до раздяла. С друг човек, освен с Иво, нямаше как да ми се получи така истински.

- Славата никак не ти се отразява май, от каквато страдат не малко популярни родни музикални и не само звезди… Все така непринудена си!
- С Иво просто сме друг тип хора. Вървим по земята, не летим в облаците. И дори и да ни се случат някакви много големи неща, така сме възпитани, че няма да се променим. Факт е, че както те възпитат родителите ти, така си оставаш във времето.



- Как реагираха родителите ти на победата? В миналия ни разговор ми сподели, че голяма част от успехите си дължиш именно на тях.
- Да, така е. През тези три месеца имам чувството, че те преживяха повече този формат, отколкото аз. Вълнуваха се страшно много за всяка една задача и ми помагаха с каквото могат. Тази победа даже я чувстват повече като тяхна лична, не толкова като моя – супергорди и щастливи са, че преминахме заедно през всичко. Те от самото начало вярваха, че ще се справя, а самата аз, честно казано, не бях така сигурна. Изненадах се, че мога някои неща – чисто актьорски. Преоткрих ги в себе си.

- А съучениците ти поздравиха ли те или завистта им попречи отново?
- Ами… не ме поздравиха всички, само двама-трима от моя клас, включително и за сингъла, за което се радвам. Но тази ситуация не ме тормози изобщо. Така или иначе аз поемам по нов път от догодина. Ще уча нещо ново. Ще се радвам да поддържам контакт с някои от тях, но надали.

- Какво ще учиш, издай ми?
- Ще уча Музикално-сценична режисура в Музикалната академия. Нещо много различно, макар и свързано с музиката. Не е просто пеене, но вече и режисиране. Според мен ще ми се отрази доста добре на развитието. Мисля, че ще се справям отлично, защото още отсега ми е страст.

- Ти си голям почитател на Ариана Гранде. Съвсем наскоро на неин концерт в Манчестър се случи атентат, при който загинаха хора, по-голямата част от които деца. Допускам, че нещо подобно е разтърсило и теб?
- О, да. Звъняха ми да ме попитат как съм, добре ли съм и дали случайно не съм била на този концерт. Разбрах от Иво какво е станало, след което седнах да чета информациите в интернет. А той ми каза: „Мише, вярваш ли ми, че аз се колебаех дали да взема билети за Манчестър или за Барселона...”, а аз му отвърнах: „Добре, че си избрал Барселона”. 

Почувствах се много тъжно.  Стана ми някак си гнусно, защото хората, които са направили това, всъщност го правят не срещу самата Ариана Гранде, а за да властват над нас. Толкова хора са загинали, ужасно е. Представям си и на нея какво й е било. Но тя се събра и се върна отново на сцената, здраво стъпила на краката си. Направи благотворителен концерт в Манчестър, за което още повече й се възхищавам на смелостта. Доказа, че е над нещата, че е по-силна от всичко и че заедно можем да постигнем много.

- Голяма част от актуалните световни звезди, чиито образи изиграхте в „Като две капки вода”, са успели да чуят тези изпълнения. Стигнаха ли до теб някакви коментари от тях – включително и от Ариана Гранде, която ти пресъздаде брилянтно?
- Всъщност да, повечето ми изпълнения достигнаха до оригиналните си изпълнители. Имам отзивите от тях, но от Ариана Гранде все още не за съжаление (усмихва се). Ера Истрефи например беше споделила изпълнението ми в страницата си, което много ме изненада. Определено е признание, като имаш предвид колко трудно ми бе да науча албански.

Интервю на Анелия ПОПОВА