От неотдавна естрадната легенда Мими Иванова е със счупена дясна ръка след нелеп битов инцидент. Това е и причината тя да откаже редица ангажименти това лято. Въпреки че наскоро я видяхме на сцената на фестивала „Бургас и морето”, макар все още да не е свалила гипса. До момента певицата не е патила от такъв тип домашни несгоди, но е от хората, които силно вярват, че нищо не се случва случайно в този живот. Може би пък сега ще има възможност да се отдаде на заслужена почивка, каквато не са си подарявали с Развигор от години. Пред репортер на „ШОУ” Мими е повече от откровена, но и заредена с добро настроение въпреки стресиращата ситуация.
 
- Мими, как си сега? Подобно падане може да бъде доста коварно…
- Наистина е така. И стресиращо. Изведнъж всичко се обръща надолу с главата, защото трябва да промениш редица вече поети ангажименти, свързани с работата. А ти знаеш колко динамично работно темпо имам ежедневно. Наскоро бях и в журито на „Бургас и морето”, но гледах да се скрия от вниманието, защото гледката не е приятна. А и аз имам непрекъснато болки, гипсът все още не е свален. Ужасно нелеп случай е това, каквото и да си говорим.

- Какво точно се случи?
- Ние живеем в мезонет, който е толкова съвършено направен, че е като визитна картичка за майсторите си. На долния етаж има просторен хол, който обаче е с плочки, наподобяващи мрамор. Да, много е красиво, но и доста коварно. Аз толкова се радвах, че сме в мезонет, защото е на най-горния етаж, нямаме съседи, които да ни тропат над главата, в същото време ние много внимаваме да не притесняваме някого. Ще кажат – ей ги тия, музиканти, не спират да ни надуват главите… С Развигор много се съобразяваме. Но имаме единствено една обща стена с още един, също толкова голям мезонет. Неговият собственик го продава, не се грижи добре за него. Сифонът му се запушил от някакви мръсни неща, оттам водата отишла към балкона, през спалнята и чак до нас, макар и с лека тънка струя вода. От тавана капеше и се беше образувала малка локвичка, в която всъщност се подхлъзнах. Та слизам аз от горния етаж, бях си взела току-що душ, и отивах да си правя кафе. И така се хързулнах, че се намерих на 3-4 метра от плота. Даже не знам как точно се случи падането, защото последва много силен страх. Докато лежах по гръб усетих, че косата ми е мокра, гърбът също, въпреки че бях с халат.
 
Помислих си, че това е кръв и умирам, защото съм си разбила главата
 
От шока в същия момент си изгубих и гласа. И не мога да викна Развигор, който спи на горния етаж… Правех отчаяни опити, но не се получи. После някак си се извъртях и видях, че не е кръв, а вода, но вече се бях уплашила до такава степен, че в първия момент не разбирах положението зле ли е или не толкова.



- А Развигор усети ли, че нещо не е наред?
- Да, в този момент го видях как слиза по стълбата. Явно междувременно се е събудил и просто слизаше, а не защото ме е чул, аз все още нямах глас. А и не можех да мърдам кой знае колко. Усетих, че ръката ми е усукана и доста подута до лакътя. Той реагира мигновено, закара ме до болницата. Още повече че ми обясни, че в такива ситуации трябвало до 2-3 часа да се реагира, в случай че е счупено, за да се намести мястото. В болницата много съвестно се погрижиха за мен. Наложи се операция. Не беше никак приятно. Но в крайна сметка всичко мина успешно за щастие.

- Собственикът на другия мезонет, заради чиято немарливост всъщност се е случило обстоятелството около инцидента, потърси ли те, за да види как си?
- Да, направи го, още докато бях в болницата. Обади ми се по телефона, но аз не успях да говоря нормално с него, шептях през цялото време, защото една седмица нямах никакъв глас. Извини ми се, каза ми, че съжалява.

- Имали ли сте друг път подобни битови инциденти у дома – ти или Развигор?
- Имали сме, но не до счупване. Веднъж стана така, че си навехнах глезена, защото нали все ходя с много високи токове (смее се). Но тогава доста бързо се нормализира положението. А Развигор да ми е жив и здрав още дълго.
 
Той е толкова грижовен и внимателен
 
И в момента буквално е моята дясна ръка, защото тъкмо тя ми пострада при падането. Казах си даже, явно за да си успокоя съзнанието, че сега е моментът да си развия малко и лявото мозъчно полукълбо (смее се). Около седмица след инцидента трябваше да отида на един конкурс като жури. Наложи се да пиша с лявата ръка… ами нищо не се получи. Песента продължава 3-4 минути, в които по принцип аз трябва да си водя някакви бележки, за да знам какво да кажа после на децата. А аз успявах да напиша не повече от две-три думи. Тъжна и смешна картинка едновременно.



- Какви са прогнозите на докторите за пълното възстановяване на ръката?
- Казват ми, че поне до декември ще продължи възстановяването. Скоро трябва да направим пак снимка, за да решат дали да свалят гипса, с който се чувствам ужасно, особено в това задушно време. Не мога и да върша почти нищо с една ръка, при това лявата. Много е неприятно. Бях толкова преуморена от целия динамичен сезон, който имахме, и
 
кроях толкова планове как ще си почина това лято
 
а виж какво стана. Мислех поне два пъти да отида за по 4-5 дни някъде, да си проветря мислите, да успокоя душата, за да мога да вляза бодра в следващия сезон. Е, човек предполага, Господ разполага.

- Може би можеш и сега да реализираш намисленото…
- Да, бих могла, макар че няма да е същото. Ако успея, ще отида дори и малко на морето, защото климатът там се отразява много добре на костите, в случай че са счупени.



- Наскоро си говорих с Марги Хранова, която сподели, че открай време е влюбена в Хисаря и по традиция лятото си почива и там. А Хисаря е твоят роден град!
- О, да, много се радвам (усмихва се). На мен също ми предстои пътуване до Хисаря, но за да пея там, не за да си почивам. Там предстои много култов концерт с всички изпълнители от Хисар, които ,между другото, израснаха именно покрай този конкурс. Много е полезно. А помня как на първия конкурс нямаше още добри изпълнители, нямаше кого да наградим. А сега талантите са толкова много, че е страшно трудно да се избере.

- Може би това счупване има и своя положителен ракурс… Сега пък ще имаш възможност за наистина пълноценна почивка.
- Абсолютно си права, така ще стане. Кога иначе щях да си го позволя?! Освен това има моменти, в които като че ли някой ти дава знак малко да се поспреш, да си отдъхнеш от работата. Аз наистина бях обезумяла от работа, особено през юни, когато почти не се спирах. И сега, да ти призная, малко се тревожа, защото не съм свикнала на такова лежане.

- Човек има нужда и от това понякога…
- Така е, да. Съдбата ми даде знак и ще се кротна.
 
Интервю на Анелия ПОПОВА,в. "ШОУ"