Мисис България Мариана Маринова застава начело на благотворителната кампания #One Voice. Тя поведе новите носителки на титлата Мисис България 2017 от тазгодишното издание на конкурса на шествие. Тя е посланик на кампанията за България, като част от конкурса „Мисис Свят“. Пред репортер на „ШОУ“ тя разказва подробно за инициативата срещу домашното насилие, както и реални случки от личния й живот и споделени от различни миски по света.
- Мариана, разкажи ни повече за кампанията срещу домашното насилие, която подхвана наскоро? 
- Това е кампания за борба с домашното насилие. Борба силно казано, защото няма да тръгваме на бой. За момента кампанията е информационна – нашата основна цел е да я популяризираме. Искаме да покажем, че домашното насилие не е нещо нормално за семейството и че не е правилно. Хората, които са жертва на такова нещо, трябва бързо да търсят помощ от специалист. 
Най-важното нещо за човек с такъв проблем е той да го признае първо пред себе си и да не се срамува да го направи и пред другите. Понякога минават години и човек, който живее в такава атмосфера на насилие, се затваря в себе си и не дава никакви сигнали извън къщата си, че е подложен на такова нещо. Това води до сериозни емоционални проблеми при самия човек. Свикнали сме най-често да говорим за жени, жертви на домашно насилие, но и децата също са потърпевши, пък защо не и мъже?! 
Ние искаме да обединим гласовете си и кажем: „Това не е редно. Не трябва да се търпи“. Жените, които си мислят, че физическото насилие е признание за вечна любов – не, не е. 


Домашното насилие се превръща в сериозен проблем 

- „Бий ме, обичам те“, не случайно съществува тази фраза? 
- Манталитетът на Балканите е такъв, че мъжете имат силно чувство за собственост, трябва винаги да доминират, да се покажат. Да упражниш насилие върху жена не е мъжко. Това „Бий ме, обичам те“ в България важи с пълна сила. За съжаление самите жени се гордеят, когато човекът до тях ги ревнува до полуда, когато не им дават да говорят по телефона, когато ги следят… Това в никакъв случай не са признаци на много голяма любов. 

- Певицата Дебора излезе и сподели пред медиите, че е подложена на системен физически и психически тормоз от мъж! Цялото това нещо обаче й навлече само негативи и в момента лежи в психиатрия! 
- Нейният случай е малко по-различен, защото все пак е публична личност. По принцип телевизията не е мястото, където да се решават проблемите на домашното насилие. По този начин можеш да засилиш злобата на насилника както се получи при нейния случай. В един момент обаче на човек му писва и е готов на всичко, само и само да прекрати това нещо. Решила е да говори публично и по този начин да опита да се спаси от тази връзка. Моите адмирации, че тя има смелостта да говори и да се бори. А дали е намерила най-правилния начин – не знам…

- Но по този начин, когато се говори публично, има шанс повече жени в нейното положение да се осмелят и да предприемат някакво действие… 
- Дали ще се бият тихо и тайно вкъщи, или ще го кажат публично – не виждам огромна разлика. Така или иначе седиш и живееш в кофти среда. По-добре да излезеш смело напред, да кажеш „Край, стига“. 
Много често, когато една жена в семейството е жертва на домашно насилие, самите деца стават после агресори. Това оставя траен отпечатък в тяхното съзнание и израстване като личности. В тях се заражда такава идея, че това е правилното отношение на мъжа към жената. Това са страхотни проблеми върху децата. 


Мариана и Мари Вачева 

Има случаи, в които самите родители са насилници върху децата. Бях лице на една международна компания преди години, в която основна линия бяха децата, жертви на домашно насилие. Работих с един дом в България, който е с принудително извеждани от семейството си деца. Има ужасяващи случаи! Има родители наркомани, проститутки, алкохолици… Домашното насилие не се изразява само в биенето на шамари. Психическият тормоз е по-страшен. Темата е супертежка и не е лесно да се разреши. 
Много хора казват, че с тези проблеми трябва да се заемат институциите. Преди тях обаче трябва ние да го направим. Много жени изпитват страх, защото са зависими – дали финансово, емоционално, или пък си мислят, че няма кой да ги погледне с децата, или пък съпругът ги плаши, че ще им ги отнеме… Водени от страха си, са склонни да живеят в нещастие. 

- Освен теб кой друг застава зад тази кампания? 
- #One Voice не е българска идея, а международна кампания на „Мисис Вселена“. Това е най-големият форум за омъжени жени, към който работя от години. Обединената идея на този конкурс е за домашното насилие. Вече 8 години провеждаме големи форуми със специалисти в различни континенти. Повечето жени, които участват на тези конкурси, са били жертви на домашно насилие и разказват личните си истории. Чувала съм много страшни неща от жени от Ирак, Индия, Пакистан - там жената няма никакви права. Там домашното насилие е съвсем нормално. Виждала съм жигосани жени. През 2015 г. едно момиче от Афганистан сподели покъртителна история, но, слава богу, е успяла да избяга от тази страна. Тя е претърпяла страшни неща – бита е, изнасилвана от братя си, 14-годишна е продадена от родителите си на възрастен мъж, който й става законен съпруг… Всяка година на тези форуми изтръпвам и плача. Това са хора, които са намерили начин да избягат. Това е правилният път. По-добре да страдаш 3-4-5 дни, но това да е краят, отколкото да се потискаш цял живот. 
В Южна Африка също има голям проблем с домашното насилие. Направихме кампания и за България и носителките на тази титла през последната година в България я подкрепиха. Заснехме една фотосесия и държа да отбележа, че нашата кауза на този етап е само информационна и цели да популяризира идеята за домашното насилие. Ние не събираме пари и по-добре, защото се спекулира с това. Имаме идея с Мари Вачева да направим пропаганден спот, който да се върти по телевизии и радиа. Ще включим доста популярни личности от българската поп сцена, артисти, модели и т.н., а да може гласът ни да бъде чут от много хора. Моята голяма мечта е да успеем да направим в максимално кратки срокове едно защитено жилище, в което да идват хора, изстрадали от домашното насилие. В България има такива жилища, но аз искам да си създадем наше. 

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ