"Много ме притеснява случаят с убийството на Нав да не се потули", това заяви актьорът Владимир Михайлов по повод убийството на психолога Иван Владимиров, което бе извършено от бивш полицай.

Иван Владимиров - Нав; Снимка: Фейсбук 

"Неразбираемо е да не се направи нищо, при толкова жалби към неговия съсед, който е агресирал и заплашвал, на събрание дори е бутнал свой комшия, а в близко заведение е извадил пред свидетели пистолет.

Един агресивен човек, който вижда срещу себе си подобна силна личност - с доводи, възпитание и култура и се чувства безсилен - единствено с груба физическа сила можеш да му отнемеш това предимство! Тази трагедия, която се случи сега с Иван е пример за това.

За съжаление, този манталитет в България се запази и след мутренските години. Иван е на друго ниво, той е видял, изпитал и осмислил толкова много от земния живот, че за това кратко време, което е бил тук, е живял повече от много от нас, защото умее да се радва на живота", допълни Михайлов.

Владо Михайлов

Ето какво още каза той в интервю за "Труд":

- Владо, ти си сред фаворитите в популярното шоу „Като две капки вода“. Какво е усещането да си част от този екип и кой е най-емоционалният ти момент досега?

- Усещането да си сред тези артисти, които са избрани да участват е много приятно. Отношението на водещите, журито и целия екип също е положително и за мен е голямо удоволствие да съм с тези хора. Най-емоционалният момент беше, когато семейството ми дойде да ме гледа и бяха само на няколко метра от мен.

Децата също много се вълнуваха, видях че са им блеснали очичките, а после ми казаха, че наистина съм се справил и направо не са могли да ме познаят. Много бяха впечатлени, когато имитирах Псай, но до момента харесват всичките ми образи.

- Ти си вокал на група „Сленг“ от няколко години. Виждаш ли качества от култовия им фронтмен Дими, в дъщеря му Дара Екимова, с която сте заедно в „Капките“?

- Виждам в нея не само качества от Дими. В Дара има една решимост и твърдост, каквато и той притежаваше, също така тя е много последователен човек  - от години си следва пътя и целите. Реално погледнато, тя е огромен талант, изключителна певица и артист.

- Ти още като малък си гледал „Исус Христос Суперзвезда“ на видео и си мечтал за ролята на Юда. Виждаш ли нещо съдбовно в това?

- Определено смятам, че има нещо съдбовно! Това е първата роля, с която стъпих на театрална сцена и е сбъдната мечта за мен. Борих се това да ми се случи и то се случи! Последваха и други интересни роли, а след като играх във „Фантомът на операта“, бях забелязан и поканен за Денис от „Братя“.

Сега се радвам, че отново имам възможността да играя ролята на Юда, но вече в друга постановка. Тази роля ме кара да си задавам въпроси и ми дава цялостна посока в изкуството и текстовете, които пиша. Ще се радвам, ако това, което правя е провокирало и вдъхновило някои хора да се променят, защото изкуството може да променя животи и съдби.

Деца са ми споделяли след спектакъла, че са били много вдъхновени и просто искат да се докоснат и да поговорят с теб - това е ценното за един артист. 

- Минаха вече 40 дни от нелепото убийство на твоя приятел – известния психолог Иван Владимиров-Нав, от негов съсед. Притеснява ли те този случай да не се потули, както се случва с други престъпления?

- Много ме притеснява и този случай да не се потули. Смятам, че трябва да се говори за такива нелепи убийства на деца и възрастни хора, както и за насилието над жени. Не мога да си представя, че някой, който не е освидетелстван, може да стигне до там, че хладнокръвно да извърши такова нещо!

Още стои и въпросът за другото подобно убийство - на Иво Андреев, пак следствие на битов скандал, при това извършено пред очите на съпругата му. Защо на хора, които могат да агресират така и са толкова опасни им е позволено да продължават да носят оръжие?!

Говорих с мой приятел - бивш полицай, който ми обясни, че има много други случаи с бивши военни и полицаи, които са си запазили оръжието. Той ми каза, че принципа за проверка при тях е на всеки пет години да им се прави тест, за правото да го притежават. Но ти може да се скараш с някой още на следващия ден и да извадиш оръжието – какво значи на пет години?! Според мен, тези тестове трябва да са месечни, особено за бивши военни и полицаи.

При цялото ми уважение, което дължим на тези хора, но това са професии, които те амортизират психически и не може при пенсиониране автоматично да си остават с оръжието. Трябва да се проверява всеки един. Когато си с тази униформа, ти носиш отговорност пред цялото общество и не можеш да се държиш като бабаит!

Случаят с убийството на Иван – неразбираемо е да не се направи нищо, при толкова жалби към неговия съсед, който е агресирал и заплашвал, на събрание дори е бутнал свой комшия, а в близко заведение е извадил пред свидетели пистолет!

Самият Иван, на няколко пъти е казвал в интервюта, че неговият съсед – бивш полицай, го тормози, но няма реакция от службите след жалбите...

Всички, виновни за това бездействие, трябва да си понесат отговорността, а всички ние трябва да се опитаме да променим тази система, която очевидно не работи. 

- Какъв човек и приятел беше Иван и има ли уроци, които си научил от него?

- Няма да говоря за Иван в минало време, той остава с всичко, което ни е завещал. Той умее да вижда красивото и е достигнал високо ниво на съзнание, доказал го е с книгите и есетата си, с общуването му с хората – отворено, фино и с много хумор, грижа и интерес.

Когато с него бяхме деца, бяхме по-смотани в някакъв смисъл и бях свидетел как други деца от нашия випуск му се подиграваха, че носи очила, или за нещо друго. Той реагираше на това с лека насмешка и никога не достигна до него – носеше едно вътрешно спокойствие.

Един агресивен човек, който вижда срещу себе си подобна силна личност - с доводи, възпитание и култура и се чувства безсилен - единствено с груба физическа сила можеш да му отнемеш това предимство! Тази трагедия, която се случи сега с Иван е пример за това.

За съжаление, този манталитет в България се запази и след мутренските години. Иван е на друго ниво, той е видял, изпитал и осмислил толкова много от земния живот, че за това кратко време, което е бил тук, е живял повече от много от нас, защото умее да се радва на живота.

Общуването ми с него през годините ми даде много, както и всяка наша среща – той ми е посочвал и много книги и автори, които да прочета. 

- Коя беше последната книга, която ти препоръча?

- Точно в деня на убийството му ние си писахме за едно интервю, което той искаше да направи с мен. Аз се пошегувах, че сигурно пак ще ме разпитва само за секс, а той: „Мислиш ли, че е лесно да задаваш въпроси за секс?“ (Смее се.) Безкрайно харесвам хумора му. Тогава ми препоръча да чета Том Робинс, който е любим автор и на жена ми.

Радвам се, че през годините с Иван си останахме приятели и дори имах възможността да му помогна с представянето на неговите книги. Последната му книга „Четенето като множествен оргазъм“, е за любимите му автори. Тя е като един паметник, който той остави с цялата си любов към литературата и мисля, че трябва да влезе в учебния план. Кончината на такъв човек, както и на Димо от П.И.Ф., толкова много боли, но тези хора изгарят, за да светят.

Явно трябва да ни заболи истински, за да се задействаме, но това трябва да се случи и на законодателно ниво.

- Уволнението на Александър Морфов от Народния театър също предизвика голяма реакция в обществото ни. Солидарен ли си с протеста на твои колеги в подкрепа на известния ни режисьор?

- Аз дори бях на единия протест в негова подкрепа. Първото, което смятам е, че вътрешните скандали в едно такова място, трябва да си останат и да се решават там, защото става въпрос за Народния театър.

Жалко е да се занимаваме толкова с подобни неща, при положение, че имаме много по-големи проблеми като общество, но един голям режисьор като Александър Морфов, заслужава подкрепа, защото той е оставил представления, които хората искат да гледат и ги вълнуват.

Аз не съм част от Народния театър, нито от състава му, но не ми харесва начинът, по който се политизира едно такова учреждение и че някой може просто така да уволни режисьор от неговия ранг, и то дисциплинарно!

Това ми мирише на неща от едно друго време и един друг режим. Някои хора не си дават сметка, когато говорят, че в театъра няма личности – напротив, винаги е имало и ще има! Подкрепям Александър Морфов, като представител на личностите в театъра и човек, оставил много.

- В киното, ти си си партнирал с големи холивудски звезди, като Ейдриън Броуди и Салма Хайек. Успя ли да споделиш на Салма, че освен актьор си и певец и на нея хареса ли й как пееш?

-Да, тя разбра че съм и музикант и дори имахме един дует във филма, но във финалния монтаж той отпадна. За мен беше много трудно да съм близо до такава жена - с такава силна енергия и излъчване, на която съм фен и съм гледал филмите й, но тя определено ме предразположи да не се притеснявам. Покани ме даже на вечеря с майка й, която е оперна певица и си говорихме много за музика. Самата Салма пее страхотно, макар че се притеснява. Тя също ме хареса как пея и беше впечатлена, а на партито след филма й изпях една много любима песен на Стиви Уондър – „Overjoyed“. 

- Вярваш ли в любовта от пръв поглед и помисли ли си още в началото, че Михаела ще стане твоя съпруга?

- Да, абсолютно вярвам и така се случи. Още като я видях ми дойде такава мисъл, че тя ще ми стане жена! Дори в един от първите ни разговори я попитах: „Колко деца искаш да имаш?“ (Смее се.) Миша отговори – три, колкото имаме сега, защото ние двамата имаме едно, но тя се грижи много и за другите ми две дечица.

Първата ни среща беше в един клуб, в който има две сцени - тя беше с група „Силует“ на едната сцена, а аз с моята банда на другата. Сега, с нея имаме и общ музикален проект – група „Rewind“.

- Защо казваш, че любовта е ежедневно спасение и от какво те спасява твоята половинка?

-Спасява ме от тежките настроения, в които бих могъл да изпадна в трудни  моменти, ако съм сам. Спасява ме от мен самия и от моите слабости, защото тя е много здраво стъпила на земята и успява да държи и мен здраво стъпил на земята. Това да е с мен, често й коства много, защото когато ме няма вкъщи и цялата грижа за дома ляга на нея.

Тя е абсолютен войник и върши страшно много неща за нас и за други близки хора. Винаги е готова да помогне и се раздава много – безкрайно чист, истински човек. Жена ми е най-истинският ми приятел!

- На какво учиш децата си и успяваш ли да ги откъснеш от модерните телефони и компютърни игри?

-Това е тежка борба! С жена ми се опитваме да показваме на децата, че животът с устройството е опасен и ако прекалиш, забравяш да живееш истински. За щастие, с големите ми деца тази битка вече е спечелена, но сега я водим с малкия ми син, който е много добър с игрите и английския език.

Опитваме се да ги предпазим от неща, които са пагубни, като им показваме плюсовете и минусите. Стараем се да им вдъхваме вяра в тях самите - да вярват, че могат да постигнат всичко, но да знаят, че това става с много труд.

Кой е Владимир Михайлов?

Той се изявява еднакво успешно на артистичната и музикалната сцена. Той е част от известните групи „Сафо“ и „Сленг“, както и от Equinox, с които е участвал на „Евровизия“.

В момента, фронтменът работи над нови парчета с групите „Rewind” и „Сленг“. Тази седмица бе заснет и клип към най-новата песен на „Сленг“ – „Изгубен“, в който участва известният актьор Валери Йорданов.

В киното, Владо се е снимал в над 70 чужди продукции. Най-голяма зрителска любов у нас му носи ролята на бизнесмена Денис Топал в хитовия сериал на Нова ТВ - „Братя“. Много харесвани от зрителите са и ролите му в мюзикълите „Mamma mia”, „Фантомът на операта“, „Зоро“, „Клетниците“ и „Исус Христос суперзвезда“.

В момента, той репетира представлението „Аз и ти, преди ние“, написано специално за него и актрисата Йоана Темелкова от Светослав Томов. Премиерата ще е на 4-ти и 5-ти май в „Сити Марк Арт Център“.

Владо, заедно с колежката си Неда Спасова, ще участва и в пълнометражния дебют на Яна Лекарска „Защото обичам лошото време“. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук