Ники Илиев сензационно: Разработих сценарий на филм за гангстерския живот на Васил и Георги Илиеви, но искам помощ от държавата

– Ники, ти си един от режисьорите на новия сериал “Скъпи наследници”. Кога ще го видим на екран и би ли издал какъв ще е сюжетът му?

– Сериалът е комедийно-драматичен и би трябвало да започне да се излъчва от септември по Би Ти Ви. В него става въпрос за семейство от София, което отива да живее на село заради наследство. Действието се развива в измислено село – Бели Вит, което напомня на Лещен и Ковачевица и е с такъв тип къщи. Специално за сериала е построено почти истинско село. Продуцентът на сериала Михаил Менкаджиев, с когото бяхме копродуценти на “Чужденецът”, ме покани да съм един от режисьорите по време на една благотворителна прожекция на “Живи легенди”. Казах: Супер! В сериала ще участват много известни актьори, включително и Орлин Павлов, Жоро Кадурин и Любо Ковачев, с които вече сме работили заедно.

– Скоро предстои премиера и на игралния филм, който режисираш – “Нокаут, или Всичко, което тя написа”. Какво послание или провокация отправя той към зрителите?

– Посланието до голяма степен е за толерантност – да приемаме различните хора от нас и да ги разбираме. Главните герои във филма имат леки психически проблеми, отличават се от повечето хора и се сблъскват с предразсъдъци спрямо тях. Идеята е хората да оценяват по-важните неща, а не това кой как се държи и каква позиция заема в обществото. Сюжетът е разказан по забавен и интересен начин, без да порицава и да сочи с пръст.

– Ти самият сблъскваш ли се често с предразсъдъци спрямо теб?

– Естествено, че се сблъсквам. Чувал съм например: ето, той е бил манекен, как ще бъде режисьор и ще прави филми! Когато обаче направих “Чужденецът”, доста хора дойдоха при мен и ми споделиха, че са приятно изненадани от филма, след като са го гледали, и искат да ми се извинят, че са имали такова мнение за мен. Затова е хубаво да не съдим само по обвивката и по това кой как изглежда, а да сме по-отворени спрямо останалите. Премиерата на филма ще бъде след септември.

– В главната роля в твоя филм е звездата от “От местопрестъплението” Гари Дарден. Какво му хареса най-много по време на снимките в България и какво го изненада тук?

– Много му хареса Банско – планината, хубавата природа, докато в София му беше малко празно, защото беше тук в началото на август. Харесаха му и някои наши ресторанти, а той е много взискателен спрямо своето меню и се храни здравословно. Той сподели, че за първи път е в Източна Европа и е учуден от това, че тук не е видял нито един чернокож; също така си мислел, че всички говорят английски. Иначе хората тук много му харесаха, както и професионализмът на нашия екип. Остана впечатлен и от нивото на музикантите във филма, както и от каскадьорите и работата на оператора Боби Славков. Гари изпълнява на живо три песни във филма и също ни впечатли с музикалния си талант. Той се отнесе с огромен респект към нас и към това, че се опитваме да направим нещо добро, въпреки че не разполагаме с големите бюджети в американските филми.

– Как се снима такава продукция без голям бюджет?

– Нашият проект е качен на платформата Indiegogo, където хората, които имат желание, могат да ни подкрепят. Бюджетът за филма ни излезе повече заради снимките в Ню Йорк. Нещата не са прости, трябват ни още малко средства за права за музика, както и за цветни корекции и оформяне на звук. Сложно е да ги намерим по друг начин, защото вече не можем да предлагаме продуктово позициониране и затова хората, които искат да ни помогнат, могат да погледнат кампанията, да я споделят и примерно да си купят фланелки, бойни ръкавици, плакати или билети за премиерата тук или в чужбина.

– В биографичен филм за коя съвременна или историческа личност би искал да се снимаш или да режисираш?

– Интересен въпрос. С един мой приятел, който ми е копродуцент, разработихме сценарий за Георги Илиев и Васил Илиев. Доста интригуващ филм би се получил, но е сложно да се направи. Това беше много интересно време за България и те двамата са доста противоречиви личности. Аз се кефя на такъв тип филми, гангстерски, а това би било точно такава продукция. Би ми било интересно да заснема тяхната история, но само да режисирам, а не като актьор. Единственият проблем на биографичните филми е, че пресъздават цяла една епоха, а от продуцентска гледна точка това е скъпо. Ако държавата помогне, ще е по-лесно, но за моите филми държавата не помага. Така че не знам дали ще се осъществи, но определено би било интересно.

– Много световни звезди като Хийт Леджър, Матю Макконъхи, Том Ханкс, Джарет Лето и други печелят голямо признание с гей роли. У нас тази тема като че ли е табу и актьорите ги избягват. Ти би ли приел подобна роля?

– Ако филмът е интересен и ролята също – да, разбира се. Вярно е, че у нас избягват тези роли, но например в “Забранена любов” героят на Любо Ковачев беше бисексуален. Аз също нямам предразсъдъци и въобще не ми пука, стига наистина филмът да ме заинтригува, а не да е самоцелно. У нас не смеят да експлоатират тази тема, не мога да разбера каква е причината, защото според мен не трябва да има такова разделение.

– А защо според теб актьорите твърдят, че снимането на любовни сцени е много неприятно, а същевременно толкова често се влюбват в сценичните си партньори?

– Според мен няма как да е истина, че е много неприятно, просто не е чак толкова приятно, колкото изглежда на екрана. Като снимаш филм, повтаряш едно нещо прекалено много пъти, влияе ти и прекалено силното осветление, а често някой от екипа е седнал на леглото до вас, за да придържа фокуса, и наистина не е много романтично. Условията не са окей, но човек го възприема повечето пъти като работа и хореография, а не като удоволствие. Освен това е неудобно да си гол пред толкова хора, дори си е тегаво.

– Харесван мъж като теб имал ли е някога комплекси?

– Разбира се, сигурно и още имам. Като младеж бях много затворен и стеснителен и ми беше трудно да общувам свободно с хората, особено с жените. Това ми беше голям комплекс, но в един момент осъзнах, че не е толкова лошо да си срамежлив и би могло дори да бъде предимство. Отне ми обаче време да го разбера.

– Споделял си, че много харесваш Моника Белучи. Тя ли е любимата ти актриса и би ли я поканил да се снима в твой филм?

– Моника сигурно ми е била симпатична, когато съм бил на 20, но това не значи че ми е любима актриса. Не съм мислил да я каня във филм, защото трябва да има подходяща роля за нея, иначе не си поставям бариери. Като актриса много ми харесва Мерил Стрийп.

– Ревнив ли си и как би реагирал, ако твоята съпруга Саня си партнира в романтичен филм с някой привлекателен актьор?

– Тя си партнира с Гари Дарден и двамата имат по-близки сцени в “Нокаут, или Всичко, което тя написа”, но в случая аз въобще не ревнувах. Изобщо не съм ревнив, дори аз съм писал тези сцени. Гари е доста симпатичен мъж, но за тях това е просто работа.

– С какво те промени Саня, откакто сте заедно?

– Станах по-смел и може би започнах да си гоня повече целите. Все пак заедно с нея направихме тези филми и тя беше през цялото време до мен.

– Колко деца бихте искали да имате?

– Не знам, бихме искали деца, но ще видим – колкото Господ даде.

– Дразни ли те понякога, че в медиите много се акцентира върху външния ви вид със Саня и често ви наричат най-красивата ни двойка, българските Брад и Анджелина или Барби и Кен?

– Да, понякога ме дразни. Аз и затова не искам да даваме много интервюта заедно, защото така пак е лепване на етикет и подценяване на другите ни качества. Иначе тези сравнения не са толкова страшни, че да кажа, че чак ни обиждат.

– Смяташ ли, че ако Леонардо ди Каприо не беше толкова привлекателен, щеше да вземе “Оскар” много по-рано, след всичките силни роли, които направи през годините?

– Не, там хората нямат такива предразсъдъци, просто така се е случило. Не мисля, че наградата има нещо общо с външния вид, защото там са по-отворени към тези неща.

– Ти лично кой актьор смяташ, че също заслужаваше “Оскар” тази година?

– Раян Гослинг. Много ми хареса в “Ла-Ла Ленд”, а и не само там.

– А ти за какво се бориш и каква е твоята кауза?

– Моята кауза се променя с годините. Боря се по-скоро за толерантност и за това, хората да се приемат каквито са, да не се разделят на религии, раси, отбори и на други неща, а да се ценим като хора.

– Ти преподаваш режисура, а заедно със Саня ви предстои да водите и двумесечна програма по актьорско майсторство. На какви умения ще обучавате желаещите?

– Това е интензивна програма по актьорско майсторство, ориентирана към телевизионни и кинопродукции. Курсът е подходящ за всеки, който има отношение към филмовото изкуство и желае да получи нови знания в тази посока. Програмата Cinema Acting 360° започва от 6 май и е съвместен проект с Танцова академия International Dance Academy 360°. Ще включва теория и практика за снимачния процес, както и различни практики и техники за работа пред камера.

– Коя е темата извън киното, която те вълнува най-силно в момента?

– Това е благотворителната кауза за Отбора на надеждата, която обединява младежи от домове от целия свят. Сега предстои в България да се съберат отбори от 12 държави за Европейски стрийт футбол фестивал от 25 до 28 маи? в Княжеската градина в София. Поканиха ме да съм един от посланиците на тези мероприятия през тази година, ще има и различни уъркшопи, а в края на август предстои и световното първенство в Норвегия. Хубавото е, че самата организация се грижи за децата в неравностойно положение и те да се реализират след това в живота – да си намерят работа и покрив.

– Вярваш ли, че има сила, която те пази и ти помага?

– Вярвам, че горе има някой, който ни пази и помага, но също така смятам, че човек сам донякъде ръководи съдбата си, като мисли позитивно и прави добри неща. Ако човек не се отказва и действа разумно, повечето неща му се получават.

– Любимата ти мисъл?

– Когато се измъчвате от нещо, защо не си кажете: Какво би се случило, ако не се чувствам зле от това?!