Падна един от най-опасните слухове за смъртността от К-19 у нас! А починалата д-р Иванова била...
Възмутителен фейк е, че болници надписвали диагноза COVID-19, заяви шефът на сливенската болница
"Възмутителен фейк е, че болници надписвали диагноза COVID-19. Панацеята трябва да се търси в създаването на ваксина и ефективно лекарство", това казва директорът на Многопрофилната болница „Д-р Иван Селимински” - Сливен.
"Подсилихме инфекциозното отделение с двама лекари, грижат се за 14 инфектирани с коронавирус", уточни медикът.
Кой е той?
Д-р Васислав Петров е завършил медицина в Старозагорския медицински университет през 1989 година. Започнал е веднага работа в Сливенската многопрофилна болница за активно лечение, в която работи вече 30 години.
Има специалност вътрешни болести и обща медицина. От 2010 г. е директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” в Сливен
Д-р Васислав Петров
Ето какво още сподели той в интервю за в. Монитор:
- Д-р Петров, преди броени дни изгубихте д-р Нели Иванова - първия лекар, който си отиде след заразяване с COVID-19. Как се справяте, след като в инфекциозното отделение, в което работеше тя, остана само един лекар?
- Обстановката при нас е тягостна от загубата на д-р Иванова. Колкото и да сме чели за починали лекари и да сме информирани за опасността, толкова по-тежко е, когато човек, когото познаваш, с когото си работил, вече го няма. На всички ни е тежко, но трябва да продължим и да сме в помощ на пациентите.
Инфекциозното отделение, в което работеше д-р Нели Иванова, остана само с един лекар. От вторник вече имаме още двама колеги. И двамата са от болницата.
Единият сам пожела да бъде преместен, той беше в отделението по ендокринология. Другата колежка е от отделението по пулмология. Нея я командировахме, но тя нямаше нищо против. Сега тримата работят и се грижат за пациентите.
- За колко пациенти се грижат те?
- В момента са 14 човека, двама изписахме преди ден.
- Колко от 14-те са с инфекцията COVID-19?
- Всички са инфектирани.
- Имате ли достатъчно медицински сестри?
- Още на 1 май командировахме 4 медицински сестри от други отделения в инфекциозното, за да заместят болните. Направили сме всичко възможно отделението да работи нормално и то работи нормално. Ние не можем да допуснем то да спре. През месец април в него са лекувани 26 души с COVID-19.
То е основното в областта, което приема такива пациенти. Само в момента не приемаме нови болни, докато обучим новите лекари и медицински сестри, които влязоха в него да лекуват. Правим дезинфекцията в отделението. Очакваме в средата на другата седмица да започнем отново да хоспитализираме пациенти в него.
- За каква численост население се грижи болницата?
- Сливенска област наброява над 200 000 човека. Има общинска болница само в Нова Загора, всички по-тежки пациенти приемаме ние. Имаме всички видове отделения с изключение на съдова хирургия и гръдна хирургия.
- Започна постепенно разхлабване на мерките, макар и със задължителни санитарни изисквания. Според вас хората в България ще се съобразят ли с тях?
- Всичко зависи от съзнанието на хората. Ние не бива да забравяме нито за миг, че не сме се преборили с инфекцията от новия коронавирус COVID-19.
Не се е преборила не само България, не се е преборила Европа, не се е преборил светът. Това трябва да се помни!
Това, че свършва извънредното положение и някои мерки отпадат, не означава по никакъв начин, че ние можем веднага да се върнем към стария си начин на живот. Инфекцията ще продължи месеци, а може би и години до откриването и въвеждането на ваксина, която да предпазва по-голямата част от населението.
Ние трябва да свикнем да живеем с нея и постоянно да имаме едно на ум, че сядайки в ресторанта, отивайки на курорт или някъде другаде, можем да се заразим с коронавируса.
Аз не искам в населението да остава впечатление, че всичко е свършило и ние спокойно можем да се върнем към стария начин на живот.
- Все пак оптимист ли сте, че ще се съблюдават мерките?
- В Сливен хората спазваха мерките стриктно като цяло. Ние имаме една голяма ромска махала в града. Къщите там са нагъсто, в тях живеят много хора на малка площ.
Там противоепидемичните мерки не можеха да се спазват по никакъв начин, дори живеещите да искат. Затова и 50% от пациентите ни в инфекциозното отделение на болницата са оттам.
На други места повечето хора се стараеха да бъдат с маски, да носят дезинфектанти, да съблюдават дистанция. В магазините се дезинфекцираше. Аз много се надявам, че българските граждани ще преосмислят за какво става дума и ще продължат да спазват изискванията.
- Българският лекар е хвален, но и охулван. Сега сякаш обществото се консолидира и оцени хората, които го лекуват. Защо според вас толкова много бяха ругани, обиждани, че и бити медиците преди кризата COVID-19?
- Възпитанието на населението през последните години е такова, че то няма уважение към почти никоя институция или професия. Непрекъснато се търсеше вина. Едва ли не всеки болен умираше от лекарска грешка.
Някои забравиха, че болестите убиват. У много хора се промениха възпитанието и моралът. Това доведе и до ескалация в отношението лекар - пациент. Аз се надявам, че коронавирусната инфекция ги е отрезвила и дано да проумеят, че медиците никога не искат да навредят. Напротив, те винаги работят за здравето на човека и за подобряване на неговото състояние.
Няма лекар в България, който да не иска пациентът му да оздравее. Наистина се надявам създалото се положение да бъде една сериозна мотивация, всички в обществото да разберат, че никой не може без лекаря.
- Преливането на плазма от излекувани пациенти с COVID-19, които вече са създали антитела, като начин на лечение вече е факт и у нас при двама човека. Според вас може ли този метод да се окаже панацея?
- Не, той не може да е панацея.
- Защо?
- Защото излекуваните все още не са много, за да има кръвна плазма за всички нуждаещи се. Освен това не знаем в каква част у тях са се образували антитела.
Според мен панацеята срещу COVID-19 трябва да се търси в създаването на ваксина и лекарство. Този метод ще бъде начин на лечение само на най-тежките случаи.
- В многопрофилната болница в Сливен по какъв алгоритъм лекувате пациентите с коронавирус?
- По утвърдения алгоритъм от Националния оперативен щаб, а именно с хининов препарат, антибиотици, понякога повече от един, и антивирусни препарати.
- Колко са излекуваните пациенти, изписани вече от болницата?
- От 29 пациенти, лекувани през месец април, излекувани са 15 човека. В момента протича лечението на други 14.
- Имат ли достатъчно лични предпазни средства медиците, болницата има ли нужда от апаратура?
- Към момента сме задоволени с всичко. Лекарите, медицинските сестри и всички останали са добре защитени, но нуждата от постоянно закупуване на гащеризони, маски, шлемове, ръкавици е постоянна, тъй като те се ползват еднократно. Погрижили сме се обаче всекидневно да има за всички.
В началото на месец март нямахме, но вече сме подготвени. Консумативите се изчерпват, но купуваме нови и така успяваме. Само за месец март болницата е дала 33 000 лева за предпазни средства. Ако все пак се намерят дарители, имаме банкова сметка, на която те могат да преведат сума, която ще отиде за закупуване на още предпазни средства.
С постъпили суми по нея купихме един дихателен апарат за реанимацията, апаратура - монитор и перфузори за оборудване на инфекциозното отделение и отново на реанимацията. Затова в момента средствата, които даряват хората, ползваме за закупуване на защитни предпазни средства.
- Два месеца хора в България живеят с новините за COVID-19, но вече има и фалшиви новини. Как ще коментирате този факт?
- Като лекар мога само да кажа, че най-гнусната фалшива новина, освен че няма епидемия, е, че болниците плащали на пациенти да казват, че са болни от COVID-19. Разпространява се и лъжата, че пак болниците плащали на близките на починали, за да разпространяват, че хората са си отишли от коронавирусната инфекция. Мога само да кажа, че това не са новини, а вредни тиражирани лъжи.
Смятам, че ако ние не бяхме взели тези мерки и не беше направено ограничаване на някои неща като придвижването на хората в страната, ситуацията щеше да е друга, а това помогна много на болниците. Така не дойдоха изведнъж много болни, с които в един момент не бихме могли да се справим.
Избегнахме варианта на Италия, където пациентите бяха настанявани в палатки и големи зали. По този начин се даде възможност на здравната система да поеме пациентите, които имаха нужда от лечение, болниците да се подготвят, да бъде купена нова апаратура за реанимационните отделения, за да могат те да отговорят на изискванията.
Ограничаването на придвижването и събирането на хора беше много полезно.
- На какво ни научи пандемията?
- Пандемията ни научи, че човекът, макар и най-висшата форма на живот на планетата, не може да прави всичко, каквото му се иска. Той трябва да се съобразява както с природните, така и със здравните възможности на своя организъм.
И по този начин да разберем, че не сме безсмъртни и не сме вечни във всичко. Смятам, че всички хора вече преосмислиха начина си на живот. Пандемията ще сложи една черта - живот досега и живот оттук нататък.
- По-добри ли ще станем?
- Всичко зависи от човека. Едни ще станат по-добри, други - по-лоши.
Дарителска сметка на МБАЛ „Д-р Иван Селимински”- Сливен
Титуляр: МБАЛ ”Д-р Иван Селимински” АД Сливен В лева Банка: ПИБ АД кл. Сливен IBAN: BG92 FINV 9150 10BG N0AX 39 BIC : FINVBGSF МБАЛ ”Д-р Иван Селимински” АД гр. Сливен, бул."Христо Ботев” №1 ЕИК 119502733 № по ДДС BG119502733
Последвайте ни