Петьо Петков - Шайбата от „Комиците“ пред в. "Шоу": Любо Нейков ме съблече гол

- Петьо, истински бум предизвиква пиесата „Жена ми се казва Борис“, в която играеш. На какво се дължи този успех?
- Този успех се дължи на желанието на целия екип да създаде нещо, което да е забавно и да разсмива хората. Изключително важно е, че между нас се получи голяма химия. Трето самата пиеса е написана добре, режисьорът ни остави възможност и ние да предлагаме възможности. Самият репетиционен процес продължи доста дълго, но се забавлявахме. Обикаляме цяла България, но най-много представлението е играно във Варна. То се случи благодарение на един изключителен човек, наречен Светлин Стоилов. Той разпространява пиесата, която е на Пазарджишкия театър. Благодарение на неговия талант и труд играем толкова много. Той застана с цялата си чест, възможности и талант, затова сме толкова успешни и идват да го гледат толкова хора. 
Аз много рядко съм доволен от себе си, мисля си, че може още и още. Но колеги твърдят, че се справям. Актьорите сме егоцентрични по принцип, всеки дърпа към своето. Между нас обаче се получи хубава спойка. Ние сме колеги, но преди всичко сме приятели, което се случва рядко. Това се предава на публиката, защото ние се забавляваме на сцената, не се състезаваме. 

- От къде идва прякорът Шайбата?
- По комунистическо време нямаше разни неща и аз свих една шайба от пързалката в „Славия”. Минало е давност, едва ли някой сега би повдигнал обвинение... (смее се) Имах шайба за хокей и така децата от квартала започнаха да ми казват по този начин. Добре си е в сравнение с други прякори на хора от нашия квартал... 
С приятели играехме хокей на улицата по цяла зима, нямаше коли. Чакахме с часове да мине някой автомобил и го целехме с топки. Трябваше ни шайба и така се стигна до моята кражба. 

- Спомняш ли си първия ден в „Комиците“? Издай нещо от задкулисието на предаването – карате ли се помежду си и за какво, кой кого дразни и т.н.?
- Не се караме, екипът е супер – изключително приятни хора. Любо Нейков понякога има нелеката задача да вкарва дисциплина, иначе 
каручката започва да се разпада
когато всеки дърпа към себе си. Но чак да се караме... за 10 години съвместна работа не си спомням такова нещо. 
В първия ден Любо ме съблече гол, облече ме в едно полицейско елече и ме накара да играя полицая Майкъл Джексън. Аз още млад шофьор, викам си на акъла: „Отиде ми книжката заради един скеч”. Обаче го изиграх и той ми каза: „Впечатлен съм. Въобще не си талантлив, но пък много се хвърляш да правиш глупости, така че ще те взема”. 

- Доволен ли си от поверената ти роля в „Столичани в повече“? В един от последните епизоди преспа с гаджето на най-добрия си приятел. Как би се почувствал, ако в реалния живот попаднеш в такава ситуация? 
- Чакай, чакай... Това си беше моето гадже, още в първата серия с Елеонора се загаджихме в един мини купър на „Александър Невски”... После отиде при Андрей, те жените пробват – ходят при други, виждат как е, връщат се. То е като в живота. Един приятел ми каза: „Бившата ми каза, че 
не иска толкова много и продължителен секс
затова щяла да се върне при мен”. Напускали са ме, но никога жена не се е връщала при мен. 
Мисля си, че можех още повече да се раздам в този сериал, но не ми стигна времето. 

- С какво се занимаваше, преди да навлезеш в родния шоубизнес?
- Последно бях ски учител, иначе съм се занимавал с много неща. Работя от 14-годишен и съм правил какво ли не. Работех и по време на следването си във ВИТИЗ и след това. Не беше ми възможно да се издържам само от театър.
По ските се запалих още като малък. Баща ми ме заведе на ски, като тийнейджъри с приятели се качвахме да караме на Витоша и то ми стана като цел в живота. 
 
Пиесата “Жена ми се казва Борис” с рекорден брой гледания

- Няма как да не те попитам за приятелка, гадже? Мислиш ли вече за по-сериозни крачки като сватба и дете?
- Замислям се за дете, защото остарявам – наближавам 40-те. Биологически мога да бъда дядо, а още нямам деца. А за сватба – не знам... Това е безсмислена работа, според мен. Имал съм 15-годишна връзка, през което време видях една дузина мои приятели да се разведат по два пъти. Не смятам, че този подпис ще промени нещо. Обясняват ми, че при млади семейства с брак има някакви помощи от държавата, което за мен е голяма мизерия и подигравка с хората. Има правни и юридически въпроси, според които е по-добре да се сключи брак. Но дори и да се оженя, ще го направя бързо и безболезнено. 
Предпочитам да не навлизам в подробности и да разказвам за моята приятелка, тъй като тя не се кефи да е позната на публиката. 

- Какво най-често те изкарва извън равновесие и кое е нещото, което ти помага да се окопитиш в такъв момент?
- Много неща могат да ме изкарат извън равновесие. Най-вече мизериите на българските политици и нечестността, в която поставят собствения си народ. Балансирам се, когато видя някое дете, което, въпреки че няма равен старт с останалите деца, е постигнало повече от тях. 
Не гледам новини, подбирам какво да чета, за да не се напрягам. Хубавите книги ме успокояват. 

- Животът на популярните личности не винаги е толкова лъскав, колкото си мислят хората отстрани. Кои са твоите най-големи проблеми, които не са те подминали, нищо че си обичано лице от екрана?
- Не смятам, че има нещо такова като звезди – всички хора са хора и сме равни. Аз си имам абсолютно всички проблеми, които има всеки човек, който не работи като актьор и не се показва по телевизията и на сцената. Никога не съм го гледал по този начин. Хората по улиците ме разпознават, но това е част от работата ми. Като си тръгнал да играеш това хоро, трябва да си наясно с тези неща. Неестествено е да си вирнеш носа и да се правиш, че не ги чуваш и не ги виждаш. Нормално е да се спреш и да се снимаш с някого, да си поговорите. Има и досадни хора, към които трябва по-рязко да се подхожда. Тук сме една шепа хора и ако мръднеш на 70-80 км вече никой не те е чувал и не знае какъв си. Така че... много-много да не звездеем. 

- Какво обичаш да правиш през свободното си време? 
- Зимата обичам да карам ски, да съм в планината. През останалото време чета, дрънкам на китара, надувам тромпета, с приятели се виждам, лежа в хамака на слънце... 

- Бил ли си някога на косъм от смъртта, когато някаква незнайна сила ти подава ръка и те измъква? 
- Два пъти съм се давил, в планината съм имам неприятности... Два пъти морето се опита да ме прибере... Първият път се случи през 1995 г., като тийнейджъри се бяхме напили и на Созопол, на Харманите, си тръгнаха спасителите и ние съвсем безразсъдно нахлухме в морето. Около 45 минути се мъчех да изляза. Накрая дори се отказах, но явно тази сила, за която ми говориш, е решила, че не ми е времето. Една вълна ме обърна, почти нямах въздух вече... Усетих се, че съм по гръб и една вълна ме хвана със страшна сила, бързо се обърнах по корем и вълната ме избута. Докоснах дъно и това ми даде сили, измъкнах се. На брега виждам един старец с бяла брада, сламена шапка, моряшка фланелка, седи облегнат на един чадър и пуши. А аз излизам и повръщам кръв. Той ми вика: „Какво правиш, момче? Щеше да се удавиш, внимавай повече”. В това време дойде една приятелка и нервно й казах да махне тоя дядка, че много ме дразни. Тя ми каза, че няма никой. Обръщам се и гледам, че верно го няма! Сега, дали го е имало въобще – един Господ знае… 
Всичко е заради злоупотреби с алкохола. Вторият път с един приятел сме на скалите в Созопол след тежка нощ. Бях застанал на ръба на скалата с гръб към морето - ама навътре, където не се скача. Паднах от високо на скали и си пръснах петата. Имаше големи вълни, страшна буря. Заплувах към мястото, където се излиза. Виках си: „Сега тази пералня ще ме смели”. Измъкнах се и сядайки горе ме удря пак една вълна и попадам отново в страшната пералня. Жив съм, явно не ми е настъпило времето. Трябва да се внимава повече с алкохола. Природата никога не трябва да се подценява.  

Обезчестиха ме на 13 години!