Животът е превърнал Маргарита Петкова в силен, борбен и вдъхновяващ човек. И има защо. Тя е голямата българска поетеса, за която „болката отляво” е всичко, което понякога може да каже сърцето. И днес нейното сърце разкрива своята голяма болка – вече двегодишната борба на дъщеря й Надежда с коварно заболяване. „Аз не съм героиня. И не съм богоравна. Щом Ти даваш живот, само Ти го отнемаш. Щом така си решил, да е Твоята слава, да е Твоята воля! Но след мене. СЛЕД мене!”, пише поетесата ни във фейсбук профила си, но онова, което добавя в този до болка откровен разговор съдържа много повече от думи, много повече от обикновен смисъл и истинска човешка топлина.
 
 - Марги, не бих те попитала как се чувстваш, защото знам, че пределната ти мобилизация сега е точно толкова голяма, колкото се оказа и човешката подкрепа към дъщеря ти Надя от последните дни. Познати и непознати хора се обединиха в социалната мрежа в събирането на огромната сума пари, необходима за лечението й, с което доказаха, че добротата наистина върши чудеса!
- Това добро, което сега ни заля като една голяма вълна от топлина, някак компенсира последните две години, през които аз не съм обелила и дума за състоянието на дъщеря си. Всичко сме си го преживявали в семейството.

- Може би, ако бе споделила още тогава, щеше да усетиш същата мощна човешка подкрепа?
- Но тук има нещо друго. Дъщеря ми се лекуваше в Англия и всичко вървеше по план. Няма смисъл да занимавам хората, да се жалвам. Всеки човек има своята болка, своята мъка, своите недобри неща, малките трагедии, през които преминава ежедневно. Има хиляди болни от тази болест, а и от много други. И какво бих допринесла аз, ако се изжалвам в общия хор?! Знаеш, че аз не обичам да съм в публичното пространство, особено за лични неща. Но сега нямаше начин да не изляза под прожекторите. И не пожелавам на никого да е в тази светлина по такъв начин. Нещата опряха до пари, които ние няма как да имаме, това е истината. Животът е такъв. Дотук сме се справяли сами – заради това и малкият ми син сега отиде в Англия, за да помага. Там законите са такива, че детето не може да отиде само на училище, нито ти имаш право да го оставиш само вкъщи. У нас също има такъв закон, но той е прекалено рехав. А внучката ми е на 9 години и всеки ден трябва да бъде водена на училище. Дъщеря ми и докато беше на операция, и по време на тежките химиотерапии не е преставала да работи. Не е отишла в Англия, за да си купува тоалети и да ходи по екскурзии. Не е мръднала от Англия един ден, дори когато беше здрава. Но аз много искам да кажа какво чувствам към всичките тези мили хора, които реагираха към дъщеря ми. Ти знаеш какъв виждаме всеки ден света около нас. Хората имат проблеми, не са ведро усмихнати, всеки гледа да отиде там, за където е тръгнал, да си преброи стотинките, да види дали може да си купи и 1/2 килограм плодове. И в един момент тези хора изведнъж се усмихнаха широко, топло и подадоха ръка. Аз съм човек, който плаче само от доброто. От невъзможност да върна обичта така, както ми се иска. Мисля си, че съвсем не е достатъчно просто да харесам със сърчице всичките тези коментари в социалната мрежа с репликата „Благодаря Ви”. То просто не стига. Не стига на моето сърце. И аз не мога да намеря такива хубави думи, които да отговарят на жеста на всички тези хора.


- Най-хубавото е, че всичките тези думи, емоции и жива човешка подкрепа стигат до Надето, която най-много се нуждае в този момент от тях.
- Господи, двете с нея ревем. В момента, в който тя пусна тази набирателна кампания в социалната мрежа, цяла нощ стояхме на слушалката по интернет и плачем. Защото там се показва кой дарил, а това са толкова много хора. И не е важно дали си дарил 10 лева или 100, това не е от значение – ценна е всяка стотинка, защото човекът я е откъснал от залъка на децата си или от своя. Стояхме с Надето, от двете страни на Европа, кротко ревем и взаимно се успокояваме. Тя ми каза: „Мамо, аз не вярвах”, а аз й отвърнах: „Наде, аз още по-малко”. Все пак съм на повече години от нея, с по-голям жизнен опит. Но когато тя реши да направи тази кампания, аз нямах начин да не я подкрепя, споделих я и аз. Тук става въпрос за живота на детето. Аз за себе си нищо никога не съм поискала. Ако някой може да излезе и да каже – тая ми е искала пари на заем за нещо, нека го направи. Но няма такова нещо.

- Казваш, че две години сте се борили съвсем сами с болестта. Какво се случи през този период?
- Досега Надя мина през три операции. Откриха й тази болест през май 2016 година. Започна лечение. Интензивна химиотерапия. От 1 март 2017-а започнаха операциите. Махнаха основния тумор. Извадиха стома, защото освен основния тумор се оказа, че тя има и други неща, които трябва да се отстранят. Премина през още две химиотерапии, които не помогнаха. И лекарите в Лондон вдигнаха ръце, казаха, че нямат друга опция и терапия, която да приложат. Основният тумор даде разсейки в черен и бял дроб и не се повлия от химиотерапиите. Дори нейната онколожка й беше казала: „Твоите тумори са прекалено умни”, та се смеехме, че какво друго да очакваме – ние сме глупави, но туморите ни са умни... Ако не се шегуваме, няма как да продължим.
Не седим и просто да искаме някакви пари от хората, а продължаваме да се борим, да търсим решението, начина. Вече имаме назначена дата в болница в Истанбул – вместо началото на август първата процедура е сега на 16 юли. Там ще прекъснат кръвотока към заразения лоп на черния дроб. След това отново ще има химиотерапия, а после и операция, за да отстранят, каквото е необходимо.


- Ти си човек с много богата и чувствителна душа, твоята дъщеря е същата. Преди две години, когато тази ситуация се случва, появи ли се онзи неизбежен въпрос у вас „Защо на мен?”
- При мен специално този въпрос никога не се е появявал. Никога не питам защо на мене – ами да, защото на мене. Никой не е застрахован. Аз не съм нищо повече от другите и другите не са нищо повече от мен. Ние всички сме хора. И най-лошият човек си мисли, че е добър. Ние сме лоши за другите. Аз се смятам за един нормален човек. Не съм светица, имам своите грешки. Няма начин да нямам грехове, всички грешим – волно или неволно. Има хора, които ме смятат за най-лошия човек на света сигурно и това е тяхно право. Ние виждаме у другите само това, на което сме способни ние самите, ти чудесно го знаеш. За мен големият удар бе в момента, когато Надя ми каза по телефона какво се случва, какво са й открили, а след половин час моят издател трябваше да дойде с колата, да ме вземе и да ходим в Разград, където имах среща с обществеността. Бях в нокаут, но съдията живот ти брои... и просто ставаш. Разбрах, че сега, ако отида и просто скоча от балкона, това няма да помогне на никого – нито на дъщеря ми, нито на внуците, нито на другите ми две деца, нито на майка ми и сестра ми, и на мен няма да помогне. Затова просто си взех чантата, слязох долу, качих се в колата и отидох да работя.
Надя е по-млада и по-чувствителна от мен. И когато лекарите й казаха, че нямат повече варианти за лечението й в Англия, тя каза: „Мамо, не е честно...”. А аз й казах: „Надя, нямаш право да говориш така! Всичко е честно на този свят! Щом ти се е случило, значи е трябвало да преминеш през това.” Цял живот съм мислела така. Никой не е застрахован. Най-страшното нещо е да попиташ: „Боже, ама защо на мене??!” – А какво искаш, на съседа ли?! Каквото е дошло, това е. Още от баба си съм възпитавана така – че човек всеки ден трябва да благодари – и за меда, и за жилото.

- Този въпрос по-скоро е израз на вътрешна съпротива или на моментно безсилие за онова, което е тръгнало да става съзнателно...
- Така е, права си. Аз знам, че 90% от хората си го мислят, защото всеки се смята за добър човек. Но аз съм от другите 10, които някак си знаят, че не сме бели и добри. И че животът е без застраховка. Не можеш да си платиш. Още когато решихме да споделим с хората какво се случва, предупредих Надя – да знаеш, че това ще ти донесе повече негативи, отколкото позитиви. Цялото това крякане – „и сега какво, тя, като е дъщеря на поетеса, ние да мрем ли?”. Такива реакции са чести. И снощи, когато Надя си дойде от Англия, ми се обажда късно от летището и казва: „Мамо, стана ми лошо, но хората ми помогнаха. Дадоха ми вода...”. Попитах я от какво, защо... „Ами защото четох коментарите”. Отвърнах: „Ей, момиченце златно, аз какво ти казах! Четеш статията и надолу курсора не минава.”

- Тя е чела коментарите на така наречените хейтъри, за които отдавна е ясно, че не е важно към кого ще отправят негативите си, а колко ще бъдат те за деня!
- Точно така. Тези хора се хранят от това, аз ги съжалявам, защото те няма в живота си нещо, за което да се хванат. Те са дълбоки нещастни, затова реагират така. „Мамо, те пишат, че ти ходиш да крякаш по медиите „Спасете детето ми!”, или пишат „Тая и без това ще умре, защото в Турция всички умират, ракът е нелечим”. Викам: „Надя, айде влез си сега в платформата, влез си в профила, влез в моя профил и чети там, защото тези хора, които пишат там, са си изпратили от паричките, които са изработили и могат да дадат за нещо друго”. Те й казват „Мило момиче, всяка сутрин се моля за тебе!”. „Надежда, ти ще успееш!” Аз не мога да вляза във форумите ли, за да подредя тези хора, както трябва?! Глупости на търкалета! Моят татко имаше един прекрасен израз, когато някой се заяжда. Казваше: „А ощипи се сега с един пръст!” С други думи – не отговаряй, нека всеки си приказва, каквото поиска. Затова отвръщам към всички тези хора по същия начин – мили хора, успейте да се ощипете с един пръст и бъдете щастливи! Ако тези сквернословия ви правят щастливи, ми пишете! На Надя винаги съм й казвала – славата е кръст. А аз този кръст го нося вече 40 години. Оставям настрана периода, в който съм била ученичка и в училище съм печатала или рецитирала стихотворения и е имало деца, които ми завиждат, или пък родителите им. Но аз съм вече старо куче, нищо не може да ме учуди. Интересува ме само животът на детето ми и това, че тя ще живее благодарение на добротата, на човещината. А тази, която се случва сега, е нещо огромно, огромно. Надя онзи ден ми каза: „Мамо, знаеш ли, че у всеки човек, и у най-лошия, има някакво зрънце добро. И когато го полееш, то покълва”.


- И затова доброто ще й се върне, умножено по 1000!
- А на тези хора, които й помагат, нека се върне, умножено по 100 000. Наистина си мисля така. Винаги съм казвала, че очите ми не са на мокро място, което не значи обаче, че не съм чувствителен човек, просто гледам да не показвам болния си пръст на никого, защото всеки ще те удари по него. От 29 юни вечерта не мога да спя, нито да ям – заради всичките тези хора, на които просто не знам как да се отблагодаря. Прегръщам ги всичките – и познати, и непознати. От сърце желая на всеки един да му се стовари такава огромна доброта на главата и да може да я понесе. Но не по такъв повод, не по лош повод. Аз благодаря за всяка стотинка, но най-вече благодаря за вярата и надеждата, които вдъхват в моето дете. Тя ще живее, за да може да се отблагодари с живота си на тези хора, които повярваха в нея. Надя цял живот, дай Боже да е по-дълъг, трябва да връща доброто. Но не с „Благодаря ти”, а със своя живот и с този на децата си – с това какви хора ще бъдат те в дните, които им предстоят.

Дарете Надежда за Надежда
 
Един от най-удобните начини да дарите средства за лечението на Надежда Огойска е този, който предлага фейсбук, защото както става ясно – тя няма право на DMS-кампания, тъй като живее в чужбина. SMS-кампания също е малко вероятна, тъй като мобилните оператори обикновено се ангажират с кампании на институции, а не на обикновени граждани.
Предоставяме банковата сметка на Надежда Огойска на всички, които биха искали да й помогнат:
IBAN BG77STSA93000021658416
BIC STSABGSF
Банка ДСК
Христина Огойска в полза на Надежда Огойска
Също така PayPal – [email protected]
 
 Адв. Красимир Недев призова депутатите 
„Тя е Надежда. Учител по живеене. Има рак. Но той няма нея... (потърсете я във ФБ – Надежда Огойска. И ако откриете прашинка слабост в нейна публикация, аз ще се хвърля от Аспаруховия мост. Без въже!). Майка ѝ се казва Маргарита Петкова. Да – същата Маргарита. Поетесата. Кой не е разплисквал емоция с нейните „Иване, Иване”, „Отведи ме оттук” или „Болката отляво”? Кой??? Нейната „болка отляво” обаче днес е детето ѝ. Нейната Надежда. Казах ли ви, че Надежда също е поетеса? Не? Е, тя също има талант. Но няма време. Животът няма цена. Но спасението на Живота има. Не пречи да пишем статуси. Но има нужда от пари. Банален кеш. За здраве. И за живот...”, това написа в профила си адвокат Красимир Недев в момента, в който Маргарита Петкова афишира какво се случва с нейната дъщеря. И не само това. Навръх рождения ден на Надежда – 2 юли, Недев призова депутатите от 44-тото НС да реагират своевременно!
„...Този апел е популистки. И е към всеки един от вас, но в лично качество. Спокойно можете да го приемете като шанс за себе си. Надежда Огойска от две години се бори с рака. Ако ви трябват хора-знамена за разни ваши каузи, спокойно можете да се свържете с нея. Днес, 2 юли, Надежда има рожден ден. Има и воля. Погледнете надписа на Парламента – уверявам ви, че силата й е по-голяма от онази, която трябва да има(те), ако бяхте съединени. Единственото, което няма в достатъчна степен, е време.
Впрочем тя има и двусмисления шанс да е дъщеря на голямата ни поетеса Маргарита Петкова. Защо двусмислен ли – ами защото не е наследница на богаташко парвеню. А за струващата 78 000 паунда операция не можело да се плаща със стихотворения... Бил нужен банален кеш!”, се казва в него.
 
Ажда Чаушева помага чрез благотворителен базар 
„Благотворителен онлайн базар за Надежда. Очаквам да поканите всички Ваши приятели, добавяйки ги, и, разбира се, да наддавате за любими артикули! Благодаря Ви!”, така представя каузата си и Ажда Чаушева, за която да помага на онези, които имат нужда от помощ, отдавна се е превърнало в начин на живот. И добавя още: „Дъщерята на обичната българска поетеса Маргарита Петкова - Надежда е нашата кауза. Ще я спечелим с Ваша помощ.”
Към момента, в рамките само на 4 дни от откриването на базара в социална мрежа фейсбук, е събрана сумата от 2253 лева.
Междувременно поетът Ивайло Диманов също поде инициативата, създавайки събитие в подкрепа на дъщерята на Маргарита Петкова. „Скъпи приятели, елате идния четвъртък (12 юли, б.а.) в Клуб „Журналист”, за да подкрепим една млада, красива жена, която воюва с коварно заболяване. Надя е най-хубавото стихотворение на Маргарита Петкова и трябва да живее!”, пише той в профила си.
  
БЛИЦ припомня, че Деси Радева продаде роклята си в помощ на Надя.
Съпругата на президента Румен Радев – Десислава, бе една от първите, които откликнаха на призива за събиране на средства за Надежда Огойска. Тя се включи във фейсбук търга, създаден и организиран от Ажда Чаушева. Първата ни дама дари своята рокля от копринен жоржет, с която бе на приема на 24 май, а под фотосите написа: „За да има надежда за лъчезарната Надежда”. Включването на Деси Радева в търга трогна до сълзи нейната майка Маргарита Петкова – така, както го сториха и стотици други хора. „Има личности, които нямат нужда от подкана, защото знаят, че не личният ПР, а личният пример е това, от което се нуждаем всички в тази държава”, са част от думите, които голямата ни поетеса написа като отговор в профила си.


 
Подготви: Анелия ПОПОВА. в. ШОУ