Българският лекарски съюз предложи методика за това как да се остойностява медицинският труд и я представи по случай Световния ден на здравето, пред представители на синдиката КТ “Подкрепа”, на Министерството на здравеопазването, на Здравната каса, на новото Народно събрание, на медицинските университети, на общинските и частните болници, на съсловните и пациентските организации. За мотивите на предложението и за същността на методиката предлагаме интервю с председателя на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Венцислав Грозев.
- Д-р Грозев, защо поставяте въпроса за реално остойностяване на труда на медиците?
- Темата е достатъчно интересна и провокативна, но премълчавана или нежелана да бъде чута, или дискутирана с неприязън, независимо от всички опити за реформи. Тя години наред стои пред системата на здравеопазването и пред цялото общество, но непрекъснато беше отлагана във времето. Не мога да се съглася, че висококвалифицираният медицински труд ще продължава да има минимално заплащане. Колко струва трудът на медицинските специалисти е стара тема, но днес става все по-актуална, защото страната ни е изправена пред кадрова катастрофа в здравеопазването.  

- Колко медицински специалисти годишно напускат системата заради ниско заплащане?
- През  последните 3 - 4 години страната ни напускат ежегодно 450 - 500 лекари. При медицинските сестри и акушерките статистиката е още по-ужасяваща. Там цифрата е двойна - около хиляда сестри на различна възраст напускат България или сменят професията, за да търсят по-добра реализация. Не след дълго няма да има на кого да кажем: “Благодаря ви за лечението и грижата”. 

Според изследване на Институт “Отворено общество” и според собствени проучвания на БЛС, една от първите причини за миграцията на медиците е ниското заплащане, което не компенсира инвестициите, вложени в обучението по медицина, и не съответства на полагания лекарски и сестрински труд.  Ние не сме учудени от изтичането на медицински кадри от страната ни. Чудя се само как обществото още не се е стреснало. 
Затова Българският лекарски съюз пое инициативата в свои ръце. На нашия 63-ти събор преди две години създохме комисия, която да изработи методика за остойностяване на медицинския труд. През октомври 2016 г. вече публикувахме готовата методика на сайта на БЛС и сега я предлагаме за дискусия с всички заинтересовани страни - държавни институции, съсловни и пациентски организации, за да се приеме остойностяване, което да удовлетворява всички страни. 

- Откъде е взаимствана тази методика?
- Съобразихме се с опита на страни, в които остойностяването на медицинския труд отдавна е направено. При изработването използвахме опита на френската, немската и австралийската система, но адаптирани към българските условия. Ето защо това си е наша, българска методика.
Не е редно българските медици да продължават да разчитат на възнаграждения, които са остатъчна величина от разходите по така наречените клинични пътеки. Това не е нормално и аз мисля, че обществото ни вече е узряло да даде наистина полагащото се за хората в системата на здравеопазването. 



- Ако тази методика не бъде приета?
- Ние не претендираме, че непременно трябва да се приеме и влезе в действие нашата методика за остойностяване на медицинския труд. Ние поставяме нещата на масата и очакваме диалог. Ще може да се споделят и други методики. Важното е държавата да се обърне с лице към този проблем и да избере най-рационалната система, която да удовлетворява както работещите в здравеопазването, така и останалата част от обществото. Вече се наслушахме на твърдения, че всяка година се осигуряват повече пари за здравеопазване. Тези пари обаче не са достатъчни, за да гарантират конституционното право на всеки българин за достъпна и качествена медицинска помощ. 
Бюджетът на НЗОК  всяка година е заложен с дефицит и няма как да приемем твърдението на всички управляващи, че здравеопазването е приоритет в политиката им. 

- Какви ще са средните възнаграждения в съсловието според предлаганата от БЛС методика?
- Според тази методика, която предлагаме за обсъждане, стартовата заплата на лекар ще надхвърля 1700 лв., а на медицинска сестра - 900 лв.  

- Каква е сега стартовата заплата на млад лекар?
- В различните лечебни заведения е различна. Но за да бъда коректен и да избегна всякакви спекулации, ще ви кажа каква е моята основна заплата - 760 лв. Като имате предвид, че съм  хирург с 35-годишен стаж и асистент в университетска болница. Определено има лекари с по-ниски заплати от моята. А заплатите на медицинските сестри са още по-ниски.
За сравнение погледнете какво правят в нашата северна съседка - Румъния, с която заедно влязохме в Европейския съюз. Преди броени дни стартовата заплата на медицинска сестра стана от 1026 до 1277 лв., а на лекар - от 1897 до 2362 лв.  

- Обяснете накратко методиката за остойностяване на медицинския труд, която предлагате?
- В основата на методиката са залегнали базисни и коригиращи коефициенти, чрез които се отчитат спецификите и тежестта на всяка медицинска дейност: вложен физически и интелектуален труд, квалификация и опит на колегите, място и време на извършване, например в празнични дни или в тъмната част на денонощието, състояние и възраст на пациента. Това са обективни критерии в цифрово изражение. Накрая се определя тотален коефициент за тежест на всеки отделен клиничен случай - Кт като сума от коригираните базисни коефициенти на всички медицински дейности при лечението и изследването на пациента: Кт = Кд1 + Кд2 + Кд3 и т.н. Спрямо цената на условно приетата единица “общ преглед”, която преди 15 г. беше изчислена да е 27 лв., се измерва коефициентът на тежест. Над 5000 медицински дейности са оценени с коефициенти за тежест. 

- Във всички лечебни заведения ли ще се прилага тази методика, ако се приеме?
- Да, би трябвало да се прилага във всички лечебни заведения. Вероятно така ще се определят минималните трудови възнаграждения. Защото никой не може да задължи работодателите, при различна форма на собственост на лечебните заведения, какви заплати ще дават.  Но заплатите не би трябвало да падат под тези граници. 

Мара КАЛЧЕВА