„Историята тук изобилства от проблеми. В Босна и Херцеговина, например, имате три народа, които в исторически план никога не са се разбирали, никога не са приемали историческите процеси по един и същи начин (…)

В новата история всички воюват с всички – и сърби с мюсюлмани, и хървати с мюсюлмани, и мюсюлмани със сърби и хървати, така че всички винаги воюват.

Тази поляризация е много сложна. Животът днес не е място за идеални отношения. Дори за двама души, сключили брак, пък какво остава за цели народи. Ние трябва да се стремим към устойчивост, към мир, да не си пречим взаимно”, казва в интервю Милорад Додик, президентът на Република Сръбска пред bTV.

Вижте пълния разговор:

– Г-н президент, една част от Босна и Херцеговина, по-специално сръбската част, като че ли все още търси своята идентичност. Защо е така?

– След разпадането на бивша Югославия Босна се намира основно под влиянието на международните фактори, които не разбират ситуацията тук и развитието на отношенията в рамките на бивша Югославия. Но въпреки огромния натиск, страната успява да съхрани своята цялост.

Днес Босна и Херцеговина е разделена и неуспяла страна и това не е само моето лично мнение, такава е оценката на много експерти, страна, в която нещата се случват само под въздействието на международната общност и под международния патронаж.

Моята роля е да опазя постулатите, залегнали в Дейтънското споразумение. Ние, като сръбски народ, като Република Сръбска, сме доволни от Дейтънското споразумение, но не и от намесата в него, която си позволява международната общност от 1996 до днес. Ние вървим към Европейския съюз.

Имаме проблем с НАТО, който два пъти напада сърбите – един път тук, в Република Сръбска, в Босна, вторият път – в Сърбия. Затова нашият народ трудно може да приеме, да преодолее този факт, когато става дума за присъединяване към НАТО. Това определя и политиката ни по отношение на военната интеграция – ние сме за военния неутралитет, нито НАТО, нито която и да било друга военна структура. Но ЕС, във всеки случай, е цел за нас. Вярваме, че в рамките на българското председателство бихме могли да поставим въпроса за Босна и Херцеговина.

– Чуват се все повече гласове за промяна на Дейтънското споразумение. Каква е Вашата позиция?

– Дейтънското споразумение може да се промени само на базата на едно вътрешно съгласие в рамките на Босна и Херцеговина. През периода от 1996 г. до днес Република Сръбска изгуби 83 от правата си в рамките на Босна и Херцеговина и тя вече се явява като наш противник, а не като страна, с която можем да си сътрудничим, което, естествено, е проблем. Ние трябва да предоговорим насилствено наложените решения, защото те са в нарушение с Дейтънското споразумение.

Ние тук сме един експеримент, за съжаление – неуспешен експеримент.

– Какво имате предвид, като казвате „нашата автономия”?

– Нашата легитимна политическа цел е укрепването на автономията на Република Сръбска. Република Сръбска не е взимала нито едно решение в полза на отделяне от Босна и Херцеговина. Което не значи, че не бихме го искали, но ние не сме ирационални, ние разбираме, че подобна идея сега не би получила подкрепа.

– Колко голяма е Вашата лоялност към държавата Босна и Херцеговина?

– Не съм лоялен. Аз не гледам на Босна и Херцеговина като на моя страна. За мен моята страна е Република Сръбска. Сърбия е моята страна. Дори не викам за спортистите, които представят Босна и Херцеговина. Това не ме касае. Ако играят Босна и Херцеговина и Сърбия, аз винаги съм за Сърбия. Но не само аз съм така. Попитайте хърватите и те също ще ви кажат, че ако се срещат националните отбори по футбол на Босна и Херцеговина и Хърватия, всички хървати в Босна ще са за Хърватия. Това е нормално. Колкото и да ни повтарят европейците, че това не било политически коректно, аз ще им отговоря, че е коректно от човешка гледна точка, защото ние сме сърби, не можем да вървим срещу природата си. Що се отнася до лоялността, аз уважавам закона, нямам илюзии в това отношение, но ако ме питате за вършеното ми състояние, аз не се самоопределям като босненец, аз съм сърбин, принадлежа към сръбския народ и не съм лоялен към понятия като Босна, босненец и други подобни.

– Проблем ли е за Вас, ако Сърбия бъде приета в ЕС преди Босна и Херцеговина?

– Нашата политика е ясна, ние не сме за увеличаване на правомощията на институциите извън границите, посочени в Конституцията. В рамките на Босна и Херцеговина съвместно с Европейската комисия действа т.нар. Координационен механизъм по европейските въпроси, който предполага, че всеки, който има изключителни права за определени области, трябва да бъде включен в процеса на преговорите и разговорите по привеждане в съответствие към европейските норми и не може да приемем съвместните институции в Сараево да се ползват с изключителното право сами да преговарят със съюза.

Босна и Херцеговина не е държава, тя е територия. Босна и Херцеговина се формира от две части (ентитета) и три народа, което е залегнало и в член 3 на Конституцията. Двата ентитета са Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, а трите народа са: бошняците – мюсюлмани, сърбите – православни и хърватите – католици. Един конгломерат. Самото изброяване на съставните му части говори колко сложна е ситуацията тук. Във всеки случай, по въпроса за присъединяването към Европейския съюз ние няма да отстъпим своите права на Сараево. Как ще се договаряме, ще видим.

– Брюксел често критикува избирателната система в Босна и Херцеговина. Възможна ли е реформа?

– Реформата на избирателното законодателство е изключително сложна и не може да се случи тази година. Има много нелогични неща.

– Коя е успешната формула за предстоящите избори: политиците да говорят за национализъм или за европейската интеграция?

– Терминологично можем да говорим и за национализма и за смисъла на европейската интеграция. За нас европейската интеграция е процес на приспособяване. Ние не сме срещу Европейския съюз. Що се отнася до национализма, днес всяка индивидуална проява на даден народ се нарича национализъм. Трябва да кажем още, че тук идеите на неолиберализма се провалиха и заличаването на значението на една държава и силата на една държава, които характеризират неолиберализма като такъв, в значителна степен бяха променени. Днес имате един Тръмп, който заявява: „Америка преди всичко!“ Защо тогава ние тук да не кажем: „Република Сръбска преди всичко!“ Или вие, българите, да не кажете: „България преди всичко!“ Или който и да е друг на света? Щом го прави Америка, която популяризира неолиберализма.

Никой обаче няма да обвини Тръмп в национализъм. Може да го нарекат популист, но, естествено, не и националист. Дръзнем ли обаче ние да защитаваме Република Сръбска, веднага ще бъдем обявени за националисти, а защо не дори за фашисти. Това си е чиста проба пропаганда.

Ние провеждаме една легитимна политика. Аз съм избран за президент на Република Сръбска, избран съм от този народ. Разбира се, имаме и своите проблеми. Работата ни не е лесна. Средната ни заплата възлиза на 435 евро. Естествено е да не сме доволни от това, но не сме далеч от средните доходи за региона и всичко, което правим е в името на това да осигурим по-добър живот чрез инвестиции и други методи.

И щом се борим за тези инвестиции, щом се борим за нещо, което е международно признато, каквато е Република Сръбска на базата на Дейтънското споразумение, ние считаме, че борбата ни е политически коректна и напълно политически легитимна.

Също както Макрон се бори за французите, така и аз се боря за сърбите. Така постъпват всички лидери. Така е и в Европа. Няма нищо различно. Аз се гордея, че три пъти съм бил премиер, а след това вече два пъти ме избират за президент на републиката. Малцина в региона са постигнали същото. Особено в условия като тези в Босна и Херцеговина, която е обременена с редица политически проблеми.

– Кои са вашите международни партньори?

– Най-важният партньор е Европейският съюз. Градим отношения на двустранно и многостранно равнище. Наши партньори, естествено, са и американците, но не онези, които седят в Сараево, предвождани от посланичката, защото тя подкрепя само едната страна в Босна и Херцеговина и се държи доста безотговорно, що се касае до политиката на Щатите. Имаме добри инвестиционни отношения и с Русия.

Всички са добре дошли тук. Само да не ни учат как да живеем, това е наше право, също както вие сте в правото си да живеете, както желаете. Ние не искаме да рушим статуквото. Не се борим за нещо ново. Борим се за конституционните си права. А Конституцията казва, че имаме право на собствена армия, на собствени служби, на граници и т.н., а междувременно всичко това ни бе отнето.

– Защо политиците на Балканите не може да се разберете?

– Историята тук изобилства от проблеми. В Босна и Херцеговина, например, имате три народа, които в исторически план никога не са се разбирали, никога не са приемали историческите процеси по един и същи начин. Ако мюсюлманите са се радвали на Османската империя, за нас тя е окупация. Когато тук е властвала Австро-Унгария, католиците са я смятали за своя родина, а за нас това отново е окупация. След създаването на Югославия заявили, че това е Великосръбска идея и нито хърватите, нито мюсюлманите са се чувствали добре тук.

В новата история всички воюват с всички – и сърби с мюсюлмани, и хървати с мюсюлмани, и мюсюлмани със сърби и хървати, така че всички винаги воюват. Тази поляризация е много сложна.

Животът днес не е място за идеални отношения. Дори за двама души, сключили брак, пък какво остава за цели народи. Ние трябва да се стремим към устойчивост, към мир, да не си пречим взаимно. Ако бошняците могат да изградят една добра икономика, ние не трябва да им пречим, а да ги подкрепим. Ако ние имаме възможност тук да създадем нещо, Сараево не трябва да ни спира.

И като казвам това, цялата ни история се събира в един момент, като доказателство за влошените ни отношения. Как да решим този проблем? Всички народи трябва да управляват своя път, своето настояще, своето бъдеще, да създават безконфликтни общества и това е възможно, аз вярвам, че е възможно. Само трябва да не си пречим, да не се отричаме взаимно, да не фаворизираме никого. Не знам дали това не е идеализъм, но във всеки случай смятам, че можем да се гордеем с онова, което имаме - един продължителен мирен период.