Божидар Димитров е един от най-известните български историци. Завършил е история в Софийския университет. Специализирал е палеография в Париж и във Ватикана. Почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии. Дългогодишен директор на Националния исторически музей. Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина, в първото правителство на Бойко Борисов. Автор на 20 монографии и над 200 студии и статии. Сред книгите му са „Десетте лъжи на македонизма”, „Македония - свещена българска земя”, „12 мита в българската история”. По повод историческия договор с Македония той отговори на няколко въпроса на Marica.bg.
- Колко е важен договорът за добросъседство, който сключиха премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев? 
- Такъв договор България не е сключвала от десетилетия насам. Направен е така, че ликвидира македонизма - обществено-политическа идеология,  наложена от Комунистическия интернационал, съгласно с която от България  бяха откъснати насила 1.4 милиона души. На българската нация тогава бе нанесен тежък демографски удар. Нямаше начин да не рухне тази идеология, построена върху 100-процентово фалшива историческа доктрина. Една историческа лъжа може да оцелее, ако в нея има поне 2-3 процента истина. Но в македонизма няма и 1 процент истина, следователно няма как той да не рухне. За мен той рухна в средата на юни, когато в България дойде новият македонски премиер Зоран Заев и заяви в тв интервю, че българите и македонците са един народ. Което означава, че Заев не признава македонизма. Оттук нататък беше въпрос тия думи да се очертаят в договор, който премиерите на двете страни подписват  на 1 август. В преамбюла, където се изреждат принципите, въз основа на които се сключва договорът, има една забележителна фраза. Тя е достатъчна, няма смисъл да обсъждам 14-те точки и всичко останало. Тази фраза гласи: „Като се има предвид, че двата народа и двете държави имат обща история, то ние...”.  Два народа с две държави и еднаква история няма никъде по света. Все едно да кажеш „дървено желязо”. Два народа с една история правят един народ. Също и двете държави. Всъщност от 13. век до 1944 г. те са били в българската държава. 

- Т.е. подписването на договора е добро начало за нормализиране на отношенията ни със Скопие? 
- Точно така, това е добро начало по една проста причина. Разбира се, не всички договори се изпълняват във времето. Важното е, че знаменателните думи са казани - македонизмът не съществува!

- Кои са най-сериозните препъникамъни пред договора? Съседите все пак трябва да преглътнат доста неща. 
- О, препъникамъни много. Например много силното просръбско лоби в Македония в лицето на партия ВМРО-ДПМНЕ. Както и силното желание на Русия да не допусне и тази балканска държава да тръгне към НАТО, както стана с Черна гора. И много други препъникамъни има. Но  пътят към рая никога не е постлан с рози. 

- Кое най-трудно ще преглътнат съседите в исторически план? 
- Предвижда се комисии от учени да установят кое е исторически вярно, кое невярно. Проблемът  е, че от наша страна можем да представим 150 учени, но съседите не могат да представят нито един. Те нямат учени. Според техните „учени” историята е това, което напишеш или измислиш, а не това, което показват документите.  На това се опира историята в световен мащаб - има документи, има история, те просто не могат да защитят нито една от македонистките тези. Просто защото нямат документи за това. 

- Ще признаят ли обаче, че Самуил не е техен цар? 
- Как да го признаят?! Трябва да посочат поне един средновековен автор, който да твърди, че Самуил е македонски цар. Няма как да стане, тъй като името Македония не съществува в онези години и малко хора го знаят. Всички, включително и сръбските автори, пишат, че по това време при българите "се засили много един човек, син на велемощния комита Никола - Самуил, който стана цар на българите"! Източниците са десетки. Можем да сложим на масата 20 средновековни автори, те не могат нито един. Можем да отидем да измъкнем камък от собствения им битолски музей и да ги ударим с него по главата. А  битолският музей е на племенника на Самуил, който пише: Аз, цар Иван Владислав, самодържец български, българин родом!.  

- Толкова ли е силна опозицията в Македония срещу подписване на договора? Хората на Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ се заканиха да го бойкотират. 
- Нека бойкотират, кой ги пита тях! Те са опозиция, стоят там и лапат мухите. Като им свършат парите, ще започнат да се предават. 

- Т.е. ще клекнат и ще направят компромис заради приближаването към Европа? 
- Да, опозицията в Скопие разбра, че с македонистката теория, върху която беше построена държавата им, никога няма да влязат нито в ЕС, нито в НАТО - две силни световни организации. Трябваше да вземат решение - взеха го. Разбраха, че ще ги приемат, след като приключат с македонизма. Това е шанс за Македония.  И опозицията в Скопие  в крайна сметка ще клекне. Тя е откраднала много пари за десетте години управление.  Сега ги харчи. Като свършат, ще се предаде. Както се случи и с много наши партии.  

- Как обикновените македонци гледат на договора с България? 
- Изследване на македонската телевизия Нова  показва, че 83.4 процента от обикновените македонци са за договора, дават си сметка кое е полезно за тях. 

- Очаквате ли нов голям наплив за български паспорти в Скопие? 
- Зависи само от нас колко да приемем. В последните години български паспорти са получили около 120 000 македонци. Можем да приемаме 100 000 -200 000 годишно. Трябва да ги приемаме, какво му е рисковото? Тия хора са били българи. Те са извън България не по свое желание, а поради грешки на политиците. Ние имаме дълг към тези хора, който трябва да изплатим. Един от малкото начини за това е да ги приемем за наши граждани. В момента работя за една софийска болница, в която вече има осем македонци лекари - пет млади жени и трима мъже. Не е вярно, че им трябват паспорти, за да бягат на Запад. А и да отидат - какво? Ние не ходим ли?! 

- Имат ли основание упреците, че по време на Втората световна война нашите сили в Македония са проявявали насилие?  
- Абсолютно невярно. Нашите сили в Македония специално, не говоря за окупационния корпус в Сърбия - това е друга тема, са се държали нормално с местното население, защото Македония е била част от Царство България. Полковете там, администрацията, са формирани от местни хора. 

Начало на въоръжената борба на комунистите дава инцидент  в град Прилеп, при който младеж стреля в гърба на полицай, негов съсед.  

- Ще промени ли договорът за добросъседство предишните ви прогнози, че Македония е обречена на разпад?  
- Сега ние не трябва да позволяваме Македония да се разпадне. Казвал съм, че искам Македония цялата. Много пъти са ме обвинявали, че съм искал да разделя Македония, за да вземем българската част, а Албания - албанската. Не, искам Македония цялата - една втора българска държава. Не ме разбирайте криво, не искам да я присъединявам. За какво ми е? Само мога да се скарам с Краси Каракачанов кой да е областен управител на Охрид!  

- Има ли шанс Македония да се излекува от прословутата си криза на идентичността? 
- О,  те си знаят прекрасно, че са българи по произход, как няма да знаят - нали имат дядовци! Просто досега ги беше страх да го кажат, уволняват ги от работа, ако кажат, че са българи - и от частна, и от държавна. Сега вече  няма да е така - първо трябва да уволнят Зоран Заев, който каза, че българите и македонците са един народ. Значи и той е българин, познавам го отлично, от Струмица е.  

- Няма ли да му се случи нещо на Заев заради този смел ход? 
- Може, всичко може в тоя свят. 

- Няма ли опасност споразумението да остане само на хартия? 
- И двата парламента - и в София, и в Скопие, ще го гласуват.  Мнозинството в Скопие ще дойде от албанските партии, които подкрепят Заев. Друг е въпросът как ще се изпълнява. 

- Ние или Скопие печелим повече? 
-  Договорът, както всички подобни, е от взаимна изгода. Завиждам на премиера Борисов за този ход, с който влиза в историята. С магистралите можеше да влезе и да излезе, но с този договор със сигурност влиза в историята като обединител, като човека, постигнал единствения исторически реванш, който беше възможен. Не можем да постигнем такъв реванш в Беломорието, в Одринска Тракия или в Северна Добруджа, понеже нашето население там е малцинство. Македония, където е мнозинство, но със сменено име, беше постигнат в крайна сметка исторически реванш, който връща към България 1.4 млн. души. 

- Доказваме ли с договора, че България е вече силен политически играч? 
- От няколко години България по принцип е силен играч на Балканите. Противно на широко разпространените мнения, че в тая държава нищо не се произвежда, у нас в момента расте БВП, и то не с търговийка и туризъм, а с производство. В Пазарджик се открива завод с 2000 работни места. Само за шестмесечието сме продали електроника за 23.5 млрд. евро. България произвежда. При положение че примката от врата на българина все още не е махната напълно - има всевъзможни лицензионни и други спънки, които му пречат да се развихри. Но 3. 4 процента ръст на БВП и безработица 5.9 пункта - това го няма никъде в Европа. В никакъв случай не трябва да сме черногледи. 

- Как ще стоят нещата между нас и Македония след 10 години? 
- Ще имаме една втора българска държава - като Кипър и Гърция, като Косово и Албания, като Австрия и Германия. Ставаме цивилизовани Балкани. Естествено, опасенията от ислямска дъга остават. Затова пък има сигурен начин за справяне - нарича се кьотек (бой, от турски - бел. ред.). Як кьотек на всеки ислямист, който надигне глава - те разбират само от това.

Източник: Марица