Проф. д-р Пламен Гацов даде ексклузивно интервю пред "Телеграф" за здравословните проблеми при българите. Той е завършил е медицина във ВМИ - гр. Плевен. От 1990 г. след спечелен конкурс е асистент към Националната кардиологична болница - гр. София.

От 1992 г. е специалист по вътрешни болести, а от 1996 г. и по кардиология. През 2005 г. защитава степен „доктор по медицина“, от 2007 г. е доцент, а от 2017 г - професор по медицина. пециализирал е в Гърция (изследователска стипендия на Европейското кардиологично дружество за 1997 г.), Япония (стипендия на института „Кинки“, гр. Осака) и САЩ (по програмата на МЗ за развитие на инвазивната кардиология в България).Има повече от 200 научни публикации в български и чужди списания, доклади на български и международни конгреси. 

- Проф. Гацов, вие сте специализирали в едни от най-добрите кардиологични школи в света - Япония, САЩ, Гърция. Коя школа се доближава най-много до здравеопазването в България?

- Може би гръцката. Но всяка държава има своите особености. В България, както и в Гърция, здравеопазването е много по-достъпно от една Америка, да речем. Обикновено сме свикнали да оценяваме държавите като цяло и да смятаме, че по-богатите държави имат и по-добро здравеопазване.

Това не винаги е така. В една богата Англия например здравеопазването е с много недостатъци - то е по-трудно достъпно и по-неосигурено с медицински персонал.

Англия има по-малко лекари на глава от населението в сравнение с повечето европейски страни, в това число и България. Това не може да не се отрази и на качеството на здравното обслужване. В тези страни, разбира се, има и големи болници с много развита медицина, но тук ние говорим за общото състояние на системата.

- Коронавирусът ли е най-големият проблем в момента, който стои пред кардиолозите в света? 

- Аз не смятам, че коронавирусът сам по себе си поставя големи проблеми пред кардиолозите, доколкото тежките сърдечни увреждания пряко от вируса са сравнително редки в сравнение дори с обикновения грип, а да не говорим за други вирусни заболявания като шарките например или коксаки Б вирусите, които могат да доведат до сериозни увреждания на сърцето.

Кризата с коронавируса обаче косвено засегна цялата здравна система, в това число и кардиологията. Отделянето на голям ресурс - човешки, финансов, логистичен, за подсигуряване на лечението на болните с Ковид 19 в специализирани отделения (а не както досега са се лекували други вирусни епидемии като грип например) доведе до „изпразване” на останалите болнични звена от персонал, което затрудни съществено работата им и безспорно ощети останалите пациенти.

Щеше да бъде много по-подходящо, ако вместо да се създават специални отделения (и дори болници!) за лекуване само на Ковид-19 болни, те да бяха лекувани според клиничната симптоматика в съответните отделения (с белодробни проблеми - в белодробни отделения, с кардиологични - в кардиологични, и т.н.). При спазване на съответните предпазни мерки, разбира се. Опитите за създаване на „инфекциозни” и „чисти” болници също поначало бяха обречени поради естеството на тази основно въздушно-капкова инфекция. Това доказа и практиката.

- Какви са първите признаци, които да ни покажат, че имаме кардиологични проблеми?

- Признаците могат да са различни, в зависимост от проблема. Ако това е исхемична болест на сърцето, това са стягането и болките зад гръдната кост при усилие например. Ако става дума за нарушение на сърдечния ритъм - пристъпи от ускорен или неритмичен пулс. Ако става дума за сърдечна недостатъчност - задухът при усилие, отоците по долните крайници. Това обаче са симптоми, които може да има и при други състояния, така че не бързайте да си поставяте сами диагнозата, а се консултирайте с квалифициран лекар.

- След няколко седмици настъпва пролетта. Температурните промени ще повлияят ли на болните с кардиологични проблеми?

- Температурните промени поставят организма в условия на допълнителен стрес, който може да спомогне за дестабилизацията на едно компенсирано сърдечно заболяване и изява на симптоми на влошаването му. Студът обичайно води до по-високи стойности на артериалното налягане. Но някои сърдечноболни не се чувстват добре предимно през горещите летни месеци. Зависи.

- Статистиката е, че 60% от всички смъртни случаи в България са от кардиологични проблеми. Има ли някаква профилактика?

- Да, за съжаление това е статистиката и колкото да не вярваме безрезервно на нея, тя до голяма степен се припокрива с действителността. Около 2/3 от смъртните случаи в страната се дължат на сърдечни и съдови заболявания.

Дали има профилактика? Да, разбира се! Тя трябва да започне буквално от детска възраст, с възпитанието на детето на правилен режим на живот и хранене, на спорт и избягване на вредните навици като тютюнопушене и консумация на алкохол. Това започва от семейството и трябва да продължи и в училище, през целия живот на човека.

Отговорността за здравето на хората е преди всичко тяхна лична отговорност. В това отношение обществото и медицината само помагат. Спорт, физически упражнения, закаляване, балансираното хранене - това е пътят към здравото сърце.

- Вие сте специализирали в Япония, страната на дълголетниците, където всеки японец ходи поне 8 км на ден, така ли е?

- Да, действително японците са най-дълголетните хора в света. Това обаче не е само от ходенето. Социалните фактори са много и те включват начина на хранене, източния по-спокоен светоглед, темперамента, ако щете. Не на последно място дълголетието се определя от материалното благополучие. Движението безспорно е изключително важно за здравето и специално за сърдечно-съдовата система. Може би 10 км извървени на ден звучат твърде много, но всъщност не е така. 

- Заблуда ли е, че алкохолът действа съдоразширяващо?

- Не, не е заблуда. Но зависи от дозата. В малки количества - да. В големи количества - над 100 г концентрат на ден например, алкохолът води до артериална хипертония. Така че както беше казал някой: „Проблемите с алкохола не са от употребата на нещо лошо, а от злоупотребата с нещо добро”.

- Как да следим сърдечно-съдовото здраве, ако генетично сме обременени?

- На първо време това трябва да е за нас важен сигнал, че трябва да спазваме горните правила за профилактика много по-усърдно от останалите хора, които не са генетично обременени. Иначе профилактични прегледи веднъж годишно след 40 г. и особено след 50 г. възраст, ако нямате оплаквания, са достатъчни. Тези прегледи трябва да включват и лабораторни изследвания за показатели като кръвна захар, липиден профил, пикочна киселина и др.

- Какво точно означава инвазивна кардиология?

- Това е клон на кардиологията, който използва различни, най-често катетърни техники за лечение на сърдечни заболявания като исхемичната болест на сърцето, клапни и ритъмно-проводни заболявания. Инвазивната кардиология продължава нашите възможности да лекуваме сърцето извън профилактиката и медикаментозното лечение.

- Има ли достатъчно специалисти в България?

- България се намира на добро място в Европа и света по осигуреност с кардиолози и инвазивни кардиолози, а по брой диагностични процедури на глава от населението сме на първите места в Европа. Много от големите болници в София и големите български градове имат катетеризационни лаборатории. Такива има и във всички окръжни градове, в някои повече от една.

Така че - да, има достатъчно специалисти и болнични заведения с тези възможности. А студентите и специализантите по кардиология имат огромен интерес към тази част на кардиологията, която им дава допълнителен много по-богат поглед към сърдечно-съдовите заболявания.

- Колко хора в България умират на година от сърдечно-съдови заболявания? А от коронавирус?

- Вече имах възможност да го кажа. Сърдечните и съдовите заболявания са причина за смъртта на около 2/3 от българите, което прави на година около 70 000 души. На този фон починалите от коронавирус са многократно по-малко. Разбра се, жалко е за всеки починал човек, но тук мярката при вземането на „мерките” е много важна. Тя според мен надхвърли разумното и навреди на хората, страдащи от другите „обичайни” болести. Това е недопустимо!

- Самолекува ли се българинът?

- Самолечението не е само българска черта. В обстановката на коронакриза обаче това стана по-масово явление и е свързано както със затруднения достъп до болниците, от страх да не се заразят в тях, така и от масовото рекламиране на недоказани и направо фалшиви „вълшебни лекарства” с цел, разбира се, трупане на печалби от тези, които ги продават. Това определено създаде допълнителен хаос.

 - Изразът „стяга ме сърцето“ с какво е свързан? Може ли да ни стяга от стрес? А от любов?

 - „Стягането” в сърдечната област най-често не е от сърдечен произход. Може, разбира се, да ни стяга от стрес и от любов. Любовта е приятно чувство, но може и да е стрес!