Докато Европа си повтаря, че "държи фронта", проф. Йонко Мермерски твърди обратното: фронтът се мести, зоните на влияние вече се чертаят, а Брюксел стои в ролята на зрител.
В откровено интервю пред БЛИЦ международният анализатор говори за края на войната в Украйна не като "мир", а като преразпределение – между САЩ, Русия и Китай, с Венецуела като предупредителен сигнал и с Европа, заплашена да остане празно пространство между големите играчи.
- Войната в Украйна навлиза в решаваща фаза. Виждате ли реални предпоставки за нейния край през следващите месеци или по-скоро сме свидетели на "замразяване" на конфликта?
- Няма как да се "замрази" конфликтът, защото руснаците напредват. Особено сега – с това, което се случва с Венецуела. Срещата в Аляска, за която сме си говорили и преди, е предначертала много траектории за бъдещето на света и за зоните на влияние. И това започва да се проявява.
Разбира се, там е имало и различни сценарии – при определен развой на събитията едно или друго да се случва. Но при условие че ние в Европа не сме си подредили къщичката, все още се опитваме да се правим на значими в Брюксел. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, но в новото разпределение на сферите на влияние ние се оказваме вакуум.
Ние сме зрители.
Ясно е, че разпределението ще бъде между трите големи полюса в света – Щатите, Русия и Китай. А европейците принципно трябва да сме един полюс с Щатите, но както виждаш – не щем да сме там.
За мен това, че Тръмп така смело екстрадира Мадуро, а реакциите от руснаците и китайците са заклеймяващи, продължава да потвърждава хипотезата ми, че вече са се разбрали кой къде ще играе.
- При срещата в Аляска, за която споменавате, основен акцент е било Русия и САЩ да не ескалират напрежението помежду си. Тя беше възприета и като опит да се предотврати Трета световна война. Но доколко подобни срещи наистина охлаждат ситуацията или става дума за дипломатичен жест?
- Такъв беше акцентът, да, но според мен ние в Европа продължаваме да сме заслепени, мислейки си, че тази среща е била само и изключително в посока да се срещнат Путин и Тръмп, за да спрат войната. Спирането на войната беше страничен ефект, но за нас е централен.
Ние отново си фантазираме и не се съобразяваме с фактите и с реалната ситуация. Става дума за икономически възможности, за санкции и за военни възможности в посока да се дадат помощи на Украйна.
- И твърдите, че се игнорира и друг важен факт…
- Абсолютно се игнорира фактът, че в Украйна това е една клоака за корупция. От Украйна постоянно излизат скандали – и то страхотни скандали, но медиите дори не ги подхващат, а Брюксел си затваря очите.
А скандалите са в такива мащаби, че не е за говорене, а в същото време ние търсим да даваме помощи на Украйна.
- Защо тези скандали не се афишират?
- Ти ми кажи. Принципно Тръмп, когото постоянно изкарват непредвидим и какъв ли още не, гледа внимателно. Нашите евромироворци постоянно го саботират, а той може, ако реши, да извади всичко на показ и да го направи основна новина. Абсолютно съм убеден, че ЦРУ има данни за тези скандали.
Той обаче гледа да не направи пълен разрив с Европа. Но постоянно дава сигнали към европейците.
- Какви например?
- Например, че европейските държави не могат да бъдат надежден партньор – в този си вид, с тази миграция и с това, че вече има големи градове и политици с мюсюлмански произход. Това го каза и Рубио. Не че Тръмп е срещу религията, но това носи със себе си голям екстремизъм.
- Къде минава днес червената линия между "контролируем конфликт" и глобална катастрофа – и по-близо ли сме до нея, отколкото признаваме публично?
- Много точен въпрос, защото е точно така. Най-големият цирк е, че от Америка трябва да ни казват какво ни е дереджето. А ние продължаваме да си затваряме очите във всяко едно отношение.
Затваряме си очите за това, че с тези "зелени сделки" разрушихме индустриализацията на континента. А без индустрия няма как. Не може само с таблети, телефони и електронни устройства. Трябва да има храна, армия, тежка транспортна техника, автомобили, самолети. Няма как с вятърни генератори и соларни панели от Китай да правим европейска енергетика.
Говорейки стратегически – не може, при условие че имаме застаряващо население, да храним мигранти с милиони в Европа, разпасали сме границите, а искаме да вдигаме данъците на данъкоплатците, за да финансираме война в Украйна, която нито е член на ЕС, нито на НАТО.
Всякакви абсурдни решения започват да се взимат и да се подкрепят. И нито крачка назад. Отпред гори, но няма проблеми – ще маршируваме в огъня! А как ще го направим?! С на гол тумбак… чифт таблети.
- А има ли реален шанс големите сили да изберат деескалацията като стратегия или логиката на силата вече е взела връх?
- ЕС и Брюксел са прекрасен пример за колективната социалистическа безотговорност. Не си отговорен пред гласоподавателите, защото те си гласуват за своите правителства в съответните държави. Отнел си обаче суверенитета на тези държави.
А в същия момент говориш за европейски суверенитет. Няма такъв термин. Суверенитет означава независимостта на един отделен народ – с неговите обичаи, порядки, празници, език и граници.
В момента, в който разградиш всяка една държава, правейки я подчинена на бюрократи, се получава това, което става в момента.
Моята надежда е големите да се разберат – и това разбиране няма да е в посока воюване. Очаквам Путин да си изземе от Украйна, колкото е решил, при условие и че ние нямаме западно единство. Си Дзинпин е много близко до това да си вземе Тайван.
Трите зони на влияние ще се разпределят така, че големите ще си вземат максимално много за себе си, ще си имат уважението един към друг, както навремето имаше уважение между Съветския блок и Западния свят. Хладен, не хладен – като има мир, ще го има и никой няма да бърка на другия в зоната на влияние.
Сега гледам за екстрадирането на Мадуро и как ООН заклеймяват, че се нарушавало международното право. Международното право е това право, което големите определят да бъде. Все едно сме за първи път сме в историята и няма предистория. Винаги големите са диктували историята.
Според закона на Щатите въпросният е наркотрафикант, престъпник и участник в организирана престъпност и конспирации – тоест те ще го съдят по американските закони. Ако някой друг иска да налага друг закон, трябва да е по-силен от Щатите.
Извинявам се много, но в този случай е много смешно някакви юристи и специалисти да обясняват кое как е трябвало да бъде. Международният закон е този закон, който големите сили определят.
Интервю на Анелия ПОПОВА
ОЧАКВАЙТЕ ВТОРАТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО С ПРОФ. МЕРМЕРСКИ, В КОЯТО ГОВОРИМ ЗА СИТУАЦИЯТА ВЪВ ВЕНЕЦУЕЛА, ЩЕ ИМА ЛИ ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА, КАКВО ГО ОЧАКВА ЗЕЛЕНСКИ И КОИ НОВИ ДВЕ СТРАНИ МОЖЕ ДА УДАРИ ТРЪМП!
