Докато Европа спори за санкции, бюджети и "червени линии", светът вече гледа на север – към Гренландия. Огромен остров с малко население, но с ключово значение за бъдещото разпределение на силите.
Проф. Йонко Мермерски поставя неудобния, но логичен въпрос: защо точно Гренландия се превърна в лакмус за отношенията между САЩ, Русия и Европа – и защо наивната представа, че „там нищо не може да се случи“, може да се окаже една от най-големите стратегически грешки на нашето време.
Отговорът е като бомба със закъснител!
- Проф. Мермерски, защо Гренландия се оказа толкова стратегически ключова?
- Ако човек е запознат с географията на Земята и не е плоскоземец, а знае, че земното кълбо е кълбо, би трябвало малко да се позамисли.
Картата на света на Меркатор, която децата ползват в училище, изключително нереалистично отразява реалните дистанции и отстояния между САЩ и Русия.
Ако погледнем Земята отгоре – от Северния полюс – ще стане много ясно, че най-краткият път за балистични ракети, независимо дали са изстреляни от Русия към САЩ или обратно, минава точно над Гренландия.
Руснаците са разположили страшно много бойни глави с ядрен заряд на колския полуостров, който се пада точно до Финландия. За Русия той е горе долу периферия, докато до Вашингтон и до западната част на континенталните щати правите линии минават точно над Гренландия. Тя е точно по средата на пътя.
С други думи, по отношение на стратегическо разположение за предпазване, Гренландия е основното място и локация, която би била място за осуетяване на тактически или военен обмен на ядрени ракети.
- Да припомним, че САЩ имат военна база в Гренландия още от времето на Студената война…
- Точно така. Но едно е да имаш военна база и съвсем друго – способността да разполагаш допълнителна военна защита, включително и нападателна техника. Да не говорим, че Гренландия вече е обградена и от руски, и от китайски кораби и подводници. Нека не се заблуждаваме.
В анализите, които се правят в Европа, ние системно бягаме от същината на въпроса. Именно затова администрацията на Тръмп твърди, че Гренландия е необходима за национална сигурност на САЩ.
Не става дума за отнемане на нещо от Дания – държава, която е по-малка от България като население и която не се намира на пътя на интерконтиненталните ракети между двете големи ядрени сили. Не говорим за хулиганство.
Да не навлизаме и в начина, по който Дания исторически е придобила Гренландия. Доскоро тя се възприемаше като замръзнала земя без особено стойност, а всъщност се оказва стратегически безценна. Отделно, Дания няма капацитет да разработи природните ресурси на острова.
- Ако правилно Ви разбирам, без Гренландия няма как да се говори за технологичен суверенитет?
- Точно така, много хубаво го казваш. Освен технологичен суверенитет, няма как да има и стратегическа сигурност.
Има и още нещо, което е изключително важно. Говорим за война, която всички се надяваме никога да не се случи. Неслучайно Тръмп покани Путин в Аляска – за да се постигне разбирателство, че независимо от риториката, идваща от Европейския съюз, САЩ няма да бъдат въвлечени в директна ескалация с Русия. Това беше основният акцент.
През цялото време ние си мислехме, че срещата е само за Украйна. Всъщност там се обсъжда и предначертаването на постглобалисткия световен ред – на зони на влияние. Американците искат Северна и Латинска Америка, руснаците – своята зона, а Европа можеше да бъде час от евроатлантическата. Вместо това обаче с всеки ход става ясно, че Европа влиза в конфронтация с Тръмп – сякаш е готова да воюва със САЩ.
- Излиза, че в Европа има сериозен политически наивитет – дори по отношение на базови неща като география, камо ли за стратегически договорки между великите сили? Друг е въпросът, ако тази илюзия се поддържа умишлено, но тогава ще е интересно кой има интерес от това…
- Даже си прекалено щедра и снизходителна с това, което казваш относно наивитета. Точно така е. Това е комбинация от двете – наивитет и умишлено затваряне на очите. Дали е нарочно или не – не е обяснимо как не щем да разпознаем очевидните факти, а по дефиниция знаем, че с фактите спорят само ненормални хора. Наивният, когато му покажеш фактите, ги разбира.
Такова възприятие обаче няма нито в Европейската комисия, нито сред т. нар. "лидери" – Стармър, Макрон, Шолц и т.н. Нямам нищо против тях, но да не тласкат целия континент към пропаст.
Освен военните аспекти, има и друг ключов фактор – Северният морски път през Арктика. Той се отваря. Планира се активно с ледоразбивачи, така че китайски товарни кораби да достигат директно до Ротердам. Този маршрут е по-бърз от Суецкия канал и няма ограничения за размерите на корабите. Търговията между Китай и ЕС ще се ускори драстично.
- В този смисъл Гренландия изглежда като идеалната комбинация – малко население и огромна стратегическа стойност…
- Много се радвам, че го споменаваш това, защото е точно така. Населението на Гренландия е 30 000 души, основно ескимоси (инуити). Логиката напомня космическите територии – който първи стъпи, заема пространството.
От логистична гледна точка китайските подводници също могат сравнително лесно да преминават през Арктика към Северния Атлантик – а може и вече да го правят.
Вместо Дания да застане зад стратегическата отбрана и партньорството със САЩ, тя предпочита да поддържа илюзията, че нищо няма да се случи. А реално няма ресурс да развие острова и да използва богатствата му. Не се осъзнава, че без Гренландия САЩ са стратегически по-уязвими.
- Тоест Гренландия се явява реален барометър за това кой ще диктува правилата в Арктика през следващите поне 20-30 години. Греша ли?
- Не, абсолютно точно. Става дума за зони на влияние. Ако европейските миротворци не се усещат и не разбират, че постглобалисткият свят вече е реалност, ще платим висока цена. Колкото по-силни и защитени са Щатите в своята зона, толкова по-силно се явява и НАТО.
Слоганите, че Европа сама ще се оправи, са меко казано несериозни. Русия разполага с хиляди ядрени бойни глави. При ескалация – не дай Боже – на какво ще разчитаме? На френския ядрен чадър? Това е илюзия. Да бъдем "женени за фактите", а не "разведени с тях", е жизненоважно.
- Какви са вариантите оттук нататък?
- Най-лесно би било, ако оженим Бърнс за датската принцеса Изабела и Гренландия да дойде като зестра (смее се).
А ако оставим шегата – най-разумното от гледна точка на евроатлантизма, е САЩ да компенсират Дания по някакъв начин. Чрез споразумение, включително и чрез референдум, защото юридически това трябва да бъде американска територия. Това е стратегията – и в търговски, и в стратегически план.
Интервю на Анелия ПОПОВА
