Светът вече не е в Украйна, а в Иран. Докато големите сили си разпределят конфликтите като шахматна дъска, Европа остава без ход, а България – без защита.
В тази нова геополитическа реалност проф. Мермерски чертае тревожна картина: войните не спират, а просто сменят приоритетите си. И сметката тепърва идва.
В откровен разговор за БЛИЦ той прави мрачен, но логичен прочит на случващото се – от ролята на Тръмп и Путин до реалните рискове за България.
- "Иран и Тръмп ни излекуваха от Украйна", беше споделил наскоро. Това означава ли, че светът вече официално е изместил фокуса си?
- Украйна изобщо не е на монитора на Доналд Тръмп. Нейната позиция ще бъде такава, каквато реши Владимир Путин. На практика руснаците оставиха Тръмп и Израел да действат в Иран, както преценят, по две причини.
Първата е, че очевидно има договорка между големите сили – конкретните два конфликта на Путин и на Тръмп. Фокусът на Путин е в Украйна, а този на Тръмп – в Иран.
И това не е само мое мнение, а и на американски експерти и анализатори – че САЩ нямат военния капацитет да водят повече от една широкомащабна война. Тези снаряди, самолети, кораби и всякакъв военен ресурс не падат от небето – те се плащат от американския данъкоплатец.
Има лимит.
Затова на Тръмп му беше важно още миналата година да приключи с конфликта в Украйна, за да може да се фокусира другаде. Защото Китай се надига, а Иран е проблемен с ракетните си възможности.
- За Израел тази война е по-скоро екзистенциална, ако те разбирам правилно? В такъв случай къде минава границата между защита и ескалация, която може да въвлече целия регион?
- Да, тази война е екзистенциална за Израел. Много хора казват, че в иранската конституция било записано, че една от основните цели е унищожението на Израел. Това не е точно така формулирано, но посланието е същото.
Освен това това присъства и в политическите изказвания на аятоласите – те не го крият. Включително адресират и към целия цивилизован свят, част от който сме и ние – че трябва да бъдем мюсюлманизирани.
Но да се върнем към разпределението на конфликтите – преди дни Тулси Габард, която ръководи американското разузнаване, заяви, че руснаците водят правна война в Украйна. Това показва позицията на САЩ – Америка дава пас, а в същото време руснаците се произнасят за Иран с декларации и заклеймяване.
С други думи – Тръмп е оставил руснаците да действат в Украйна, а руснаците са оставили Израел и САЩ. Израел е по-скоро локален бастион на американската политика.
- Целите на Тръмп изглеждат ясни – ограничаване на ядрената програма и ракетния потенциал на Иран. Но реалистично ли е това да се постигне с военни действия?
- При липса на преговори – да. Иранците отказват да преговарят, затова Тръмп им обяви пълна капитулация. Без дипломация, войната ще се води, докато на едната страна не й свършат ресурсите. Предполагам, че това ще е Иран.
САЩ няма капацитет да водят едновременно конфликт в Близкия изток, Украйна и евентуално в Азия.
- Има ли реален сценарий за смяна на режима в Иран или това е по-скоро политическа реторика?
- Това е най-слабото място на ситуацията. Най-трудният сценарий. Иранското общество е силно разделено – между консервативни и прогресивни групи. Именно това прави смяната на режима изключително трудна.
Не може да стане като във Венецуела – да обезглавиш властта и останалите да се подчинят. Там китайците са инвестирали огромни средства и въпреки това не реагират активно.
Ако забелязваш, Китай в момента наблюдава, негодува на думи, но не предприема действия, въпреки че губи финансово.
- Възможно ли е конфликтът да прерасне в сблъсък между големите сили или ще остане в контролирана ескалация?
- Не вярвам. По-скоро виждаме контролирана ескалация. Американците и руснаците правят геополитически рокади, а китайците мълчат.
За Европа най-важното е Ормузкият проток да остане отворен.
Ние сме най-зависими и уязвими.
Имаме три варианта. Първият – да купуваме скъпо от САЩ. Вторият е това, което Урсула казва, че няма да се случи – да се върнем към руския газ. И третият – да се солидаризираме и да участваме в охраната на протока.
САЩ не са толкова зависими – те имат собствен добив и достъп до венецуелския петрол.
- С теб сме си говорили за това, че Тръмп е недоволен от съюзниците си в НАТО. Означава ли това, че Западът губи единство в ключов момент?
- Губи го, да, и това е огромен проблем. Това лично мен много ме дразни, но би трябвало да дразни и всеки един гражданин на Европа.
Европа страда от решения на чиновници, които не носят политическа отговорност.
Икономиката, миграцията, енергетиката – всичко това се плаща от европейския данъкоплатец. От теб, от мен, от всички. Това е системен проблем.
- Европа не изглежда ли малко като наблюдател на всичките тези процеси? Има ли изобщо реален инструмент да влияе на конфликта?
- Точно така е, да. Това е най-голямата деградация – НАТО на практика съществува на хартия. Не подкрепихме САЩ с бази. Бомбардировачите летяха по 19 часа в едната посока, за да стигнат до Иран.
След това започнахме да пращаме кораби, но без реална подкрепа. Дори техническите средства за обезопасяване на Ормузкия проток са в Европа, а ние не действаме, продължаваме да се ослушваме. Това е абсурд!
Тръмп наскоро направи една шегичка пред японската премиерка, казвайки, че за "Пърл Харбър" японците не са предупредили американците, като са им потопили целия западен флот, след което бяха пуснати и ядрени бомби, с които да приключи Втората световна война и Япония да капитулира.
Малко е циничен този паралел от негова страна, но пък така добре им дава пример за това, че след като будиш военни действия и трябва да победиш, не казваш на пресата да публикува предишния ден какво планираш да правиш, а го правиш и после те го отразяват.
- Като споменаваш ядрена заплаха – ако Иран наистина разполага с потенциал за ядрено оръжие, колко близко сме до ядрена ескалация?
- Иран има средства за доставка на бойни глави. Това е факт. Според американски източници те разполагат с обогатен уран, достатъчен за около 10-11 ядрени заряда.
Вече три седмици продължават да стрелят, макар и с много по-малък интензитет, но ако разполагат и с бойни глави, ще е друго.
Главният преговарящ Стив Уиткоф каза в интервю, че са се опитали да преговарят с иранците, за да се даде достъп до инспекция, и тази програма да спре. Те са им се изсмели много нагло. Казали са им:
"Гледайте си работата! Ние имаме 460 кила обогатен уран 60% и от него можем да си направим 11 ядрени глави".
Самото изявление на наглост и на несмиреност, както и изказването, че това не може да бъде тема, подсказва, че единственият вариант за действие остава генетичният – или военно нападение от страна на Щатите.
Когато дипломацията се изчерпи, идва силата.
- А подготвена ли е България за подобни сътресения?
- Ще ти отговоря с четири думи: Абсолютно не сме подготвени! Дори САЩ не могат да разчитат на съюзниците си. А ние? Влизаме във всяка криза реактивно, без стратегия.
Дори най-голямата сила на НАТО – САЩ, не може да разчита на своите партньори за подкрепа. А ние, които сме от най-малките членове в този алианс, каква подкрепа можем да изискваме?! Възникват много въпроси.
Вместо колективен запад, имаме тотално неколективен запад. С всяко следващо послание, което започна рязко да прозира от 28 февруари 2025 г. Тогава Зеленски, просейки помощта на Щатите, се държеше така, сякаш са му длъжни. Едва ли не ги командва кога и какво да му дават. От тогава беше осветено разединението в НАТО.
- Това означава ли, че влизаме в нова криза без план за изход?
- За съжаление – да. Единственото, което можем да направим, е да се надяваме Тръмп бързо да постигне целите си и да бъдат ограничени иранските военни възможности.
По всичко личи, че ресурсът на Иран намалява – броят на изстрелваните ракети вече е спаднал до 5-10% от началото на конфликта.
Ако тази тенденция се запази, в рамките на седмици конфликтът ще започне да затихва. Засега развоят върви точно в тази посока. Да видим какво следва.
Иран би трябвало да е изтощен и да няма с какво да се бие. Засега уцелвам развоя на събитията, да видим нататък.
Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
