"Страх ме е от системен срив и паника сред хората." С тези тежки думи проф. Йонко Мермерски описва ситуацията в България броени седмици преди ключовия преход към еврото.
В откровен и на моменти взривоопасен разговор пред БЛИЦ международният анализатор говори за оставката на правителството, хаотичните протести, "перфектната буря" от бюджетен провал, политическа безотговорност и геополитически натиск.
Предупреждението му е категорично: дори минимални проблеми с банки, плащания или достъп до средства могат да предизвикат паника, при която днешните протести ще изглеждат като "детска игра".
- Г-н Мермерски, как си обяснявате серията протести и оставката на правителството само седмици преди влизането ни в еврозоната? Какви са основните институционални слабости, които доведоха до този момент?
- За оставката мога само да гадая, защото нямам информация. Но ми се струва, че заместник главният секретар Смит, който беше у нас на посещение, дойде с напълно ясна мисия – да ни обясни да не се дърпаме много около това да се постигне мир и да не подкрепяме призиви Русия да бъде "бита до дупка". Така или иначе Тръмп е решил, че този конфликт трябва да бъде спрян.
Това може да е бил допълнителен фактор, който да натежи за падането на правителството. Но за мен беше нелогично да подават оставка, защото реално тези, които бяха на площада, бяха изключително разнородни и неориентирани.
Виждам как медиите се опитват да ги обединят под нещо, което не значи нищо – "Джен Z", което реално не означава нищо.
В САЩ с буквите от азбуката просто се обозначават хора, родени в определен исторически и хронологичен прозорец от около 20 години. Това дали си милениум, Z или бейби бумър по никакъв начин не те прави нито по-добър, нито по-лош от другите поколения. Това е чисто описание, не оценка.
У нас обаче медиите се вкопчиха в това "Джен Z", сякаш става дума за нещо специално. Започнаха да ги интервюират, да ги карат да се самодефинират, а те самите не могат да го направят. Като ги гледам колко са объркани и каква какафония и нехомогенно послание отправят – нищо хубаво не мога да кажа.
Едни протестират, защото не искат еврото. Други – срещу бюджета. А когато вземеш хора, които не са плащали данъци през живота си – същата тази генерация Z – и те започнат да ми обясняват, че протестират срещу бюджета… просто припадам от смях (смее се).
- А вие одобрявате ли бюджета?
- Не, в никакъв случай. Няма как да ми хареса начинът, по който бюджетът беше арогантно лансиран, с внушението, че няма нужда да се задават въпроси. Леви обещания с десни средства – пълна глупост, абсолютен оксиморон.
Или преразпределяш, или не. Не можеш едновременно да унищожаваш бизнеса, той да не може да произвежда, и в същото време да разпределяш, при условие че няма какво да се разпределя.
Бюджетът беше убийствено тъп като концепция. Но истината е, че през последните 5-6 години всеки бюджет е сбъркан – небалансиран, популистки.
Няма как хем да ограбваш бизнеса, хем да очакваш той да ти се радва.
Ако поне беше обяснено, че се намираме в ситуация без особен избор заради влизането в еврозоната, може би щеше да има различен ефект. Лошото е, че повече от половината хора са против това влизане – едни от страх, други от неинформираност, трети по напълно основателни причини: когато влизаш в по-богат пазар, цените логично се вдигат.
Получава се така наречената "перфектна буря" – фактори, които поотделно не могат да съборят правителството, но заедно го правят.
Към тази буря се добави и посещението на Смит. Нашата позиция за руските активи според мен беше правилна – едно е да ги замразиш, друго е да ги пипаш.
Най-лошото е, че в момента ние нямаме бюджет за следващата година. Ще карат по американски тертип – месец за месец по стария бюджет, за да могат да консумират държавата.
- Какво означава оставката за плановете за приемане на еврото? Може ли политическата криза да забави процеса?
- Няма как да не го приемем. В момента сме им добре дошли на евромиротворците, защото те са с много по-големи заеми на глава от населението от нас. Добре сме им дошли!
Държавен резерв реално нямаме –
колкото и да се ослушват. Резервът е на ЕЦБ, не на държавите.
Континентът върви към упадък – миграционна политика, деиндустриализация, еко безумия, както обяснява Тръмп. В същото време Урсула, която не е глава на държава, му обяснява как Америка не трябвало да се меси в суверенитета на Европа.
Ама един момент! Извинявайте много, но Европа, поне на хартия, е съвкупност от суверенни държави. Самата тя не е суверенна. Суверенността принадлежи на отделните държави.
Урсула какво си мисли?! Че еврозоната е една държава ли?! Толкова е смехотворно и толкова абсурдно, че ако някой ми го беше казал преди 2-3 години, щях да помисля, че си фантазира някакви пълни глупости. Абсолютно всичко е лишено от елементарна логика.
Реално ние вече сме в еврозоната. Остава да видим кога ще извадят лева от обръщение.
- В такъв случай кои са най-големите рискове в този преходен период?
- Рисковете са огромни. Но ако това се беше случило преди да бяха изопачили Конституцията, вкарвайки правила с домова книга – кой евентуално трябва да бъде премиер на служебен кабинет и не знам какво още друго, за да не може президентът да избира, щеше да е друго.
Служебното правителство няма абсолютно никаква политическа отговорност, защото се избира от президента, който всъщност… не го избира. Няма как да кажеш, че президентът е отговорен политически, при условие че ти си му сложил списък с тези, които да назначи за премиер?!
В момента всичко е размито. Всеки може да обвини всеки.
Толкова е сбъркана ситуацията във всеки един детайл, че няма накъде повече.
Мен единствено ме е страх от системен срив и разпад! Ако не дай си Боже не са си свършили хубаво работата и започне да има тук и там по банките дори и минимални проблеми при смяната – банкомати, плащания, достъп до средства – хората ще изпаднат в паника, ще настане какафония, ще стане страшно.
Едно е да протестираш срещу бюджет, друго е да се страхуваш, че парите ти са изчезнали. Това изобщо не искам да го мисля като версия, но тя съществува.
Моля се на Господ в момента тихо, леко и полеко да ни се размине това.
А Радев няма как да назначи кабинет, защото трябват поне три седмици – една за първата политическа сила, после за останалите. Но ако първите две не искат – защото Борисов се отказа, а ПП-ДБ не искат да управляват, а само да хулят и да критикуват – третата не се знае какво ще реши.
Кабинетът звучи като някакъв оксиморон между намалена политическа отговорност на президента и политическа отговорност на този, когото назначат, например Рая Назарян. Тогава отново имаме споделяне на политическа отговорност, тоест, колективна безотговорност!
Дано Господ да ни спаси някак, това евро да влезе без много сътресения, за да няма допълнителни компоненти и страх в хората, че ще останат без пари.
- А ако не стане така, а стане обратното?
- Ще има метежи! Когато хората ги е страх за самите себе си, не само за политиката, към която е поела държавата, наистина ще стане страшно. Не смея и да си го помислям.
- Да го погледнем и в глобален геополитически контекст — как ще повлияе напрежението между САЩ, Русия и Украйна върху икономическата и политическата стабилност в България, с оглед на евентуални външни икономически шокове?
- Надеждата ми специално за конфликта с Украйна е, че наистина Тръмп ще наложи мир. Но не по начина, по който си го представя еврокомисията, а като изкълчи ръцете и ги принуди да подпишат.
Да не говорим за това, че там сме се наиграли допълнително и с това, че еврокомисията предлага всяка една държава поотделно да финансира възстановяването на Украйна, която дори не е в евросъюза. Очакват от нас точно това – да влезем в еврозоната, за да могат да ни казват после как ще се помага на Украйна.
- С други думи други ще взимат важните решения за България?
- Изобщо няма да ни се дава възможност да решаваме дали ще подкрепяме Украйна, а направо евросъюза ще ни казва с колко точно. Толкова е сбъркана ситуацията, че дори сега, говорейки ти тези факти, сякаш някой друг ги говори, а аз седя и се чудя този ужас откъде дойде.
Погледнато в по-глобален мащаб, Тръмп буквално ни спасява с това, че ни отваря очите. Години наред Брюксел говори безумия, на които никой не се противопоставя. Сега абсурдът просто узря.
Ние сме част от него, защото дори си нямаме наша валута – като поляците, чехите, унгарците, румънците, словаците…
Абсолютно вързани сме за тоя ужас, който тепърва ще се разгръща. Както има една приказва – новите дрехи на царя ще са констатация, че той всъщност… е гол.
Колкото и да се опитват да обясняват, че Доналд Тръмп мрази Европа и иска не знам какво да прави, няма да им се получи. Преди него Путин беше виновен за всичко – че нямаме индустрия, че сме деиндустриализирани и не можем да правим оръжие, че нямаме енергетика в Европа.
И за мигрантите руснаците ни бяха виновни. Дори по едно време обяснихме как е хванат руски заговор – чрез България ние да залеем Европа с мигранти. Помниш за този абсурд. И това, при условие че Европа, още от Меркел насам, са я налели с мигранти.
Щях да съм много по-спокоен за България, ако си бяхме още с нашата валута,
защото щяхме да сме в състояние да опонираме, да дадем отпор на малоумието на еврокомисията. В момента ние дори и да искаме да се противопоставим, няма как, тъй като сме финансова част от другото нещо.
- Какво трябва да направи следващото управление?
- По-оптимистичният сценарий – да дойде служебно правителство, което да организира избори и за премине през въвеждането на еврото с минимални сътресения. Въпрос на доверие е в системата.
Дано да нямаме гърмежи и мини, които да ни се взривят във физиономиите.
Следващата стъпка е да има изявени и достатъчно подкрепени партии, за да може да се направи политически стабилно и отговорно правителство – на мнозинството, а не на малцинството, както сега.
Резултатът от тази идиотия в момента, е, че имаме четири политически играчи, несъвместими един с друг. Те даже се и мразят, а после се обединяват, "жертвайки" принципите си (а всъщност нищо не са жертвали, просто искаха да управляват всички), за да може ние да стигнем до обетованата земя и обещания евросъюз.
Съюзът, който на практика е пропастта, до която ни избутаха. Просто да се застреля човек!
- Май пак завършваме с добре познатата надежда нещо някак да се подреди…
- Надеждата винаги крепи човека. Наистина се надявам на помощ Отгоре. Траекторията на развитие, ако има такова, е, да няма сътресения, да влезем в тая еврозона и да изберем правителство, което да носи политическа отговорност.
В по-голям мащаб се надявам Тръмп да спре тая война в Украйна и хората от всички държави да се противопоставят постепенно на безумните европолитики.
В интерес на истината има страхотно преливане на избирателна подкрепа към консервативните партии, което ще доведе и до отлив от безумните евролиберални кретении с това, че мъжете и жените могат да си определят пола, пък с миграциите, изобщо всякакви безумия.
- В духа на този смисъл за надеждата и помощта Отгоре, правя неполитическа препратка към емблематичното лято на САЩ’94, когато се казваше, че "Господ е българин!". Този рефрен ли ще си припомняме и сега?!
- (усмихва се) Много хубава асоциация правиш. Браво! Но просто не виждам откъде ще дойде Костадинов да уцели вътрешната страна на гредата и да отбележи гол. Но Дай Боже да дойде отнякъде! (смее се).
Надявам се на такъв шанс, да. Топката да лизне вътрешната страна на гредата и да влезе в мрежата. Дано да стане тази асоциация, която направи за САЩ’94.
За разлика от брилянтните звезди, които имахме в отбора тогава, на политически терен изобщо не виждам дори и една звезда. Пълно е с компрометирани играчи с червени картони.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
