Проф. Пантев: Липсата на стойностни лидери роди обожанието към Елизабет II
Силата на кралицата като лидер беше в умереността, в невземането на страна, каза преподавателят от СУ
Светът оплаква съвършената Мисис Равновесие, която стабилизира британската монархия. Това заяви в интервю за "Марица" проф. Андрей Пантев.
- Коя все пак е най-голямата заслуга на британската кралица?
- Най-голямата ѝ заслуга е в това, че декларира и демонстрира, че монархическият институт не трябва да се занимава с партийна и политическа дейност, а да е стабилизатор и балансьор на управлението на страна и дори общество.
Силата на кралицата като лидер беше в умереността, в невземането на страна. Тя беше съвършената Мисис Равновесие.
- Проф. Пантев, знак за какво е уникалната траурна церемония, с която британците изпращат най-дълголетния си монарх? Защо хората стоически чакаха часове на опашка, за да се простят с Елизабет Втора?
- И от вярност към суверена, и за да станат част от изключително събитие. В нашето кризисно откъм стойностни лидери време е напълно естествено да има такъв френетичен поклон пред кралицата.
Най-сетне Англия се олицетворяваше от личност с космополитно значение за състоянието на света - това е една от причините за масовата скръб.
Но и целият свят показва респект към личност, която не е само монарх
Елизабет Втора показа как може да се запази баланс в управлението на една страна - без пристрастия, без предпочитания, без преки съучастия. В това отношение тя е пример не само за управление на кралство, но и за всяка институция.
Управлението на покойната кралица е неин личен успех, който се вписва в общочовешката история. Тя допринесе много и за престижа на монархията - британската и по света.
- Приключва ли със смъртта на кралицата епохата на големите лидери, за които отговорността към нацията е мисия?
- Едва ли приключва, но Елизабет Втора даде такъв ярък пример, че рядко вече може някой от монарсите да дръзне да се намеси пряко в съотношението на политическите сили на страна, общество или континент.
Кралицата бе нещо като примерен учебник за успешно управление, въпреки че и тя преживя лични драми, изпитания, огорчения, които успя да надделее. В някои моменти, например след смъртта на принцеса Даяна, имаше леко враждебни отношения, които кралицата много бързо парира и успя да запази името си на много спокоен, усмихнат, добронамерен, скромен, но достолепен монарх.
Неслучайно поданиците декларират, че я обичат - тя беше силен контраст на онова омерзение, което будеха някои политици, включително в Англия. Тя беше своеобразен стълб, ориентир на това как трябва да се държи един помазан от съдбата, генетично привилегирован човек, за да се превърне в символ на цяла страна.
- Показва ли това дълго емоционално прощаване с кралицата, че британската монархия е жива? Има ли бъдеще тя?
- Вероятно да. Наистина англичаните са изпитали в миналото немалко съмнения по отношение на монархията.
Имали са и негодни крале, полулуди, както и такива, които са се опитвали да се намесят в политиката.
Имало е републикански идеи и проекти дори. Републикански нагласи са заложени в чартисткото движение, за кратко Англия се нарича протекторат - по времето на Оливър Кромуел. А и нека да не забравяме, че
имаше шест опита за атентат срещу другата много популярна британска кралица - Виктория.
При Елизабет Втора няма такива сериозни сътресения. Имало е леко отдръпване от горещите симпатии, които тя будеше, но никога сериозни призиви да се ограничи или ликвидира състоянието на Англия като конституционна монархия.
Покойната кралица стабилизира състоянието на монархията и днес никой не може сериозно да твърди, че кралската институция е излишна за стабилитета, самочувствието, традициите на страната.
- Няма ли обаче след смъртта на кралицата да се активират центробежните сили в Шотландия, в отвъдморските територии?
- Не можем да подценяваме и тази възможност. Истина е, че през управлението на кралицата Шотландия беше на косъм да се откъсне от Общността. Стабилитет още не означава вечност. Новият крал генетично носи скромност и ще следва балансиращата линия на майка си.
Поне в началото на управлението на Чарлз Трети инерцията е толкова силна, че едва ли може да бъде променена към нещо различно.
- Нужна ли е изобщо монархическата институция в днешния модерен свят?
- Имало е случаи, включително в английската история, когато монархията не е играла благородна, позитивна роля. Всъщност монархията е най-старата институция в човешката история, но промяната е неизменна част от човешкото развитие. Не можем да държим само на традицията, когато говорим за държавно строителство в съвременните условия.
- С Елизабет Втора си отива силен лидер. Колко дълбока е кризата на лидерството в модерния свят, в който липсват визионери?
- Обожанието към Елизабет Втора се дължи и на това, че в момента са много малко ръководните личности с принципи, обаяние, последователност.
Факт е безличието в състава на световния политически елит, на който фон още по-ярко изпъкват достойнствата на британската кралица.
- Но и силните лидери не са безгрешни - неразумен ход от страна на Владимир Путин ли беше войната в Украйна?
- Да не забравяме, че за избухването на една война виновник никога не е само едната страна. Има диалог за войната във Виетнам между американския писател Джон Стайнбек и руския поет Евгени Евтушенко, който упреква колегата си за възторга към американските герои и призовава:
Да заклеймим и двете войни - и моята, и вашата!
Когато има кръвопролитни сблъсъци, винаги трябва да се търси причината, довела до тях. А и войните са част от човешката история, те няма да изчезнат. Мечтите на поети и философи, че ще настъпи вечна обич, вечна правда на света, са несъвместими с човешката природа. Злото и доброто в човешката история се движат заедно.
Основното е да ставаме малко по-добри. Това е и посланието на кралица Елизабет Втора. Нима тя не е знаела, че и в Англия има бедност, несправедливост, насилие, атентати?! Но с личното си поведение тя казваше: Щом аз мога да надмогна лошото, защо да не можете и вие?!
- Имаме ли шанс ние да се сдобием със силен лидер, с български Орбан?
- С всеки изминал ден капките ми надежда за това изтичат. Много хора у нас се пробваха да направят нещо, но донесоха само разочарования. Всеки, който се експонираше и беше приет като спасител или поне реформатор, досега не е завършил с успех. Не виждам нито нови спасители, нито дори реформатори. Оказва се, че всеки, който предлага нещо ново, уж друго решение, се оказва познатото старо. И ние сме мъчително неудовлетворени.
Основен мотив на западните сили срещу създаването на българската държава след Освобождението е бил, че не можем да се управляваме.
Доказахме, че чудесно можем - създаваме министерства, пощи, армия, училища, дипломация. За съжаление, сега, след толкова години опит, се оказа, че не можем да държим собствения ключ на дома си в собствения си джоб. И вечно изтъкваме други да одобрят това, което сме осъществили.
За съжаление, у нас се възпроизвеждат лицемерието, корупцията отпреди 32 години.
И най-тъжното е, че много хора продължават да вярват на провалени в последните три десетилетия експерименти.
- Какъв е верният път напред?
- Не го виждам. При това световният ред е изчерпан в този си вид. Виждаме насилие, войни, неравенства, потисничество, богатите богатеят, бедните обедняват.
Ще настъпи друг световен ред - при всички случаи ще е многополюсен - хората са създадени равни, така поне пише в християнството.
Сериозните революционни сътресения не са ставали в най-бедните, а в сравнително богати страни, в които доминира социалната пропаст. Модерните свръхтехнологии още не раждат справедливост.
Андрей Пантев е професор по история, дългогодишен преподавател в Софийския университет. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС. Депутат в три последователни парламента. Носител на наградата „Голям Платонов Нобел на века" за 2002 г. на Световната академия „Платон". Автор на 40 книги и над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски език.
Последвайте ни
Родовата чест, СЕМЕЙНОТО достойнство са коренът на Достойната Елизабет Втора, която го съхрани със справедливост, дори болезнена за слабите звена в него! Кой ще възроди потъпканите от десетилетия, Българска родова чест и Българско семейно достойнство, гн Пантев?
Гжа Ели Попова,хиляди поздравления за брилянтния коментар върху интервюто с проф.Пантев.
Гжа Ели Попова,хиляди поздравления за брилянтния коментар върху интервюто с проф.Пантев.