В края на миналия месец проф. Андрей Пантев навърши 83 години. Признавам, за мен той е не само голям учен и ерудит, но и един от най-мъдрите българи, които познавам. 

И не само защото е член-академик на Световната академия “Платон”. И не само защото произхожда от учителско семейство - двамата му родители са учители, а и той самият е вече трето поколение учител. Дори не защото Андрей Пантев е автор на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски; около 40 книги, съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.

А защото всяка негова дума е казана на място. И мисля, че са малко онези, които ще дръзнат да го оспорят. А разговорът с него е истинско удоволствие.

- Макар и с малко закъснение, честит рожден ден, професоре! Да ви попитам на тази достолепна възраст полагате ли някакви особени грижи за душата и тялото си?

- Към тялото, освен като хигиена, съм напълно безразличен. Имаме делови отношения - то не ме подвежда, аз не го глезя. 
Душевният пир за мен е по-значим и осезаем, отколкото всички видове естетически, кулинарни и плътски наслади
Да знаеш, че можеш да си позволиш да кажеш на някой, че е мръсник, това е също душевен пир. Да знаеш, че можеш да откажеш на съблазнителна оферта, знаейки какво се крие зад нея, това е също глезене на душата.

Да гледаш с пренебрежение, често пъти и с презрение как се пъчат разни новопокръстени демократи и експерти и да не им обръщаш внимание, да не се впрягаш, защото гневът е негативно отношение (значи взимаш някого много насериозно), това също е душевен лукс. Така че много трудно е да си представи човек собствената си значимост без една особено интимна същност, а именно душевните преживявания.

Може да не си поет, но можеш да бъдеш поетичен. Душевността не е само мрак, слушане на Апасионатата и вглъбяване в тайните на Вселената. 

Духът е да имаш усещане за значимост и жизненост, въпреки скверното ти вече тяло
Това според мен е идеята. В крайна сметка ние не знаем какво е било тялото на Исус Христос, въпреки че цялата англосаксонска литература го представя като някакъв строен хубавеляк със зелени очи и къдрава руса коса, което е било абсурд, разбира се.

- А останаха ли ви изкушения, от които не бихте искали да се откажете?

- Изкушението да пия поне половин час кафе сутрин и да се подготвям за деня. Изкушението да пия със съвсем незначителни като позиция и постове приятели, изкушението да се разхождам на пазара във Видин с кебапче в ръка. И най-голямото изкушение - да говоря това, което мисля

- Бохем, ерудит, чешит с нестихващо чувство за хумор, но най-вече истински българин, от тези, които остават все по-малко. Пуши лула и не е равнодушен към нежната половина от света. Какво още не знаем за проф. Андрей Пантев?

- Ако трябва да бъда много индискретен, мога да призная, че съм неуверен, уязвим човек, стеснителен дори. Но бързам веднага да добавя, че според мен всеки интелигентен човек, който знае достатъчно за света и за собствените си възможности, би трябвало да бъде учтив, неуверен и раним, уязвим човек. Усещането за някаква парадна сила винаги ме е карало да мисля, че нейният носител има нещо подозрително в себе си. Истинският човек не бива да забравя, че знае много малко от този свят. Колкото по-дълбоко проникваме във Вселената, толкова повече разбираме колко малко знаем за нея. А всеки човек е вселена. 

- Казвали сте ми, че старостта е един хубав период, така ли мислите все още?

- Да, и е жалко, че трае сравнително кратко. За разлика от младостта, която е по-дълга. Но не бива да мислим за годините, защото е угнетяващо. 

- Нека това е като съвет за нашите читатели и въобще за хората над 55.

- По-скоро като пожелание! Да не мислят колко чаши са изпили, защото и без да са изпили тези чаши, всичко е предопределено. Да обичат и да знаят, че са обичани! Мисълта, че някой мисли за теб, мисълта, че ти се тревожиш за него, е по-важна от всякакви хранителни, кулинарни и дори медицински съвети за по-добър и по-дълъг живот. 

Валентина ИВАНОВА