Проф. Пламен Гацов е един от най-известните кардиолози в България. Той завършва медицина във ВМИ – гр. Плевен. Специалист е по вътрешни болести  и кардиология. През 2005 г. защитава степен „доктор по медицина“, а от 2007 г. е доцент по медицина.

През 2015 г. защитава научната степен „Доктор на науките”, а от 2017 г. е избран за професор към МУ – Плевен. 

Специализирал е в Гърция (изследователска стипендия на Европейското кардиологично дружество за 1997 г.), Япония (стипендия на института „Кинки“, гр. Осака) и САЩ (по програмата на МЗ за развитие на инвазивната кардиология в България).

Има повече от 200 научни публикации в български и чужди списания, доклади на български и международни конгреси. Награден с медал за заслуги от Европейската асоциация по сърдечна недостатъчност.

От 1987 до 1990 г. работи като ординатор в Общинска болница гр. Г. Оряховица.
От началото на 1990 г. до началото на 2010 г. работи в Националната Кардиологично Болница, като асистент, старши асистент, главен асистент и доцент.

От 2010 до 2015 г. е бил началник на Клиниката по кардиология на УБ "Лозенец". От 2015 до 2021 г. е бил последователно зам.-началник и началник на Клиниката по кардиология на Втора МБАЛ, София.

Професор към Медицински университет - Плевен. Понастоящем е в Аджъбадем Сити Клиник Болница Токуда, София.

Разговаряме с проф. Гацов за пандемията от коронавирус, как тази извънредна обстановка се отразява на пациентите, кои са най-често срещаните сърдечно-съдови заболявания. Ето как отговори той на въпросите ни:

- Живеем повече от 2 години в пандемия. Как това се отрази върху здравето на българина и в частност на сърцето. Много хора отлагат операции, профилактични прегледи?

- Нищо добро за съжаление не се случи и не се случва с пациентите, които са сърдечно болни, както и с всички хора. Това, което лично мен най-много ме притеснява, е, че пациентите със сърдечно-съдови заболявания, които са основният контингент, които най-често посещават болница, са хоспитализирани и за съжаление, умиращи от тези заболявания, всъщност са в някаква степен неглижирани, изтласкани в страни, поради общата тенденция да се обръща внимание основно на ковид – лечението на ковид, пациентите с ковид, въобще всичко свързано с вируса.

-  На 10 януари стана ясно и че се спират плановият прием и операции в София във връзка с увеличената заболяемост.

- Това се случва вече многократно и става дума не само за операциите, защото медицината не е само хирургия. За съжаление това се случва с всички останали планови дейности. Понеже аз съм кардиолог и ще взема отношение в този аспект, случва се включително и за пациентите, които имат кардиологични проблеми.

В никакъв случаи не може да се смята, че ако само най-спешните случаи приемаме в болниците, които вече нямат друг избор, ние сме си свършили добре работата. Напротив – профилактиката, плановите консултации, плановите прегледи, плановите изследвания на тези хора и предписване на лечение са изключително важни. И тази липса на лечение фактически уврежда и ощетява много пациентите.

Изказванията на някои от хората, които имат отношение към организацията на антиковидната борба в България, че понеже сме осигурили спешната терапия на тези пациенти, ние сме ги защитили, абсолютно не почиват на истината и самите хора, които ги произнасят тези неща не си вярват.

Още повече, че и Спешната помощ в кардиологията също страда в момента. Държа много да се подчертае, че прекалено много легла и специализирани отделения, които всъщност са предназначени да лекуват кардиологичноболни, неврологично болни, нефрологични болни, включително и хирургични звена, са превърнати в ковид отделения.

Това в някаква степен подпомага лечението на болните с ковид, но в много голяма степен уврежда и нарушава дейността на останалите специалности, които са не по-малко важни.

Статистиката например за 2020 г. сочи, че починалите със сърдечно-съдови заболявания като причина са 71 000 души, докато починалите от ковид са 8555. Така че трябва този баланс да бъде поставен там, където му е мястото, за да не бъдат ощетявани болните с кардиологични проблеми, както и останалите от други специалности.

- Тук ще спомена идеята за „чисти“ болници, която така и не се осъществи.

- Практически не може да се осъществи, тъй като това е въздушно-капкова инфекция, която се пренася много лесно. Дори вие да изследвате всички пациенти, както става, преди постъпване в болница за ковид, пак може да се получат случаи - да влязат пациенти, които носят този вирус, те да се разболеят вътре и да го предадат. 

- А какво е решението тогава?

- Решението не е просто и не е еднозначно. Има нещо, което можеше да се направи и може да се направи, все още не е късно. В началото ние нямахме избор освен да превърнем съществуващите вече клиники и отделения в ковид, за да поемат първата вълна на случаи.

Оттам нататък има бездействие в рамките на тези 2 години в това да не се създадат специализирани болници, които да се занимават с този проблем, особено когато има нова вълна, т.е. да поемат удара. В една София може да бъде създадена нова болница, която да бъде новопостроена или да бъде във вече съществуващи болнични сгради, но не и за сметка на разрушаване на действащи специализирани клиники.

- Ако вземем пример Китай, където построиха болница за броени дни...

- Да, това беше изключително впечатляващо. В една съседна Сърбия има 3 такива болници, които са създадени и оборудвани, направени и окомплектовани със съответния персонал за лечение на пациенти с ковид. Аз съм убеден, че ще има достатъчно много желаещи – млади специалисти и опитни специалисти, хора със специалност и среден медицински персонал, които биха искали да работят на такова добре оборудвано място, което да поемат този тип грижи.

- Тук идва проблемът с персонала, защото предполагам, все още има доста лекари, които се страхуват да работят с ковид. Както в началото на пандемията, когато хора, които напускаха работата си.

- Съгласен съм, такива лица има. И сега има лекари, които не искат да работят в ковид среда, но има много лекари, които са съгласни, които вече са свикнали да работят тази дейност. Включително млади колеги, скоро завършили, които имат ентусиазма да работят това нещо. Те биха попълнили една такава болница. Би било интересно от гледна точка на един млад лекар, който иска да натрупа опит в една по-трудна обстановка.

- Вероятно става въпрос и за лекари, които и познават вируса по-добре вече, като са се сблъсквали с него по-често от първо лице?

- Точно така, не може страхът да бъде толкова причина. По-скоро бездействието в тези 2 години, че не се направи тази стъпка. И не говоря само за София. Такива болници биха могли да бъдат изградени и в Пловдив, и във Варна, и в Русе, т.е. да бъде осигурена някаква верига от такива заведения, не за сметка на вече съществуващите, които работят и ние без тях не можем. 

Без кардиологични клиники не можем, без ортопедични, без нервологични. Няма защо да се чудим, че смъртността на българите е толкова висока, тя далеч не е само от болните с ковид. Имаше много интересно изследване, което бе публикувано на сайта на Центъра за защита на правата в здравеопазването някъде в края на юни миналата година, в което бе направен анализ тези 16 600 души, които са починали "в повече" през 2020-та година, отколкото 2019, каква е била причината.

Половината 8855 човека са починали от ковид. Още 8000 "в плюс", спрямо предишната година, са починали: 2000 от други респираторни инфекции и 6000 основно от сърдечни и съдови заболявания. Те са загинали от липсата на здравна грижа за тях. Ще видим какви са данните за миналата година, те още не са готови, но аз предполагам, че ще бъдат още по-фрапантни.

- Нека ви върна към вашата специалност. Самият ковид какво отражение има върху сърцето? Нали се говори за последици като тромбози. Хората най-вече от това се страхуват.

- Безспорно имат основание да се страхуват. Сериозната ковид инфекция е тежко възпаление, ръка за ръка върви с повишена съсирваемост на кръвта, тромбообразуване и опасността от белодробни емболии, периферни емболии на съдовете, включително и на сърцето. Има установени проучвания с хистологични изследвания, че микротромби, които задръстват малките съдове, могат да предизвикат тежко увреждане на сърцето.

Това е тип миокардит, който след това може да премине в тежка сърдечна недостатъчност и пациентът да загине. Така че едната страната на нещата - самият ковид засяга белите дробове основно, но засяга и сърцето в доста тежки, не толкова чести, Слава Богу, но има такива случаи, включително с тежки миокардити, включително с развитие на сърдечна недостатъчност, белодробна емболия и т.н.

- Като казвате миокардит, нали точно него го споменават като страничен ефект на някои от ваксините срещу ковид?

- Безспорно. Това е един от най-опасните странични ефекти на ваксинирането и в крайна сметка, въпреки че самата болест може да предизвика миокардит, оказва се, че и ваксинирането може да го предизвика. Той може да бъде в различна степен тежък, но все пак това е факт. При масово ваксиниране това не е проблем, който трябва да се подценява.

- Тогава Вашият съвет какъв е, хората, които се притесняват, че могат да получат миокардит при ваксинация, как да се опазят?

- Моят съвет е следният: Един човек, който има сърдечно-съдови патологии, преди да си направи ваксинирането, нека да се консултира с кардиолога си, за да може той да му разясни всички ползи, всички евентуални вреди от една такава манипулация. Има пациенти, които са на антикоагуланти, както тези с изкуствени клапи и протези, на тях не би трябвало да се правят мускулни инжекции, друг е въпросът дали е правилно да се слага подкожно една ваксина, която по принцип трябва да се прави вътремускулно. Това е един неясен въпрос.

Един човек, който има проблем със сърцето, преди да си направи ваксина и преди да направи каквото и да е друго, което има съществено значение към неговото здраве, трябва се консултира с кардиолога си. Какво означава това - не е редно да бъдете ваксинирани извън болнично заведение, например на пазара.

- А зелените коридори в мола, метрото...

- Да, защото самият пациент може да не е на ясно с това до каква степен е плюс или минус да се ваксинира. Той трябва да знае, че трябва да се консултира първо със специалист, преди да го предприеме. Така че това говорене – има пунктове отворени, вървете и се ваксинирайте, за мен е страшно.

- Има частни случаи, при които трябва да се обърне по-голямо внимание.

- Категорично и за съжаление трябва да кажа, че никой не събира активно дали имат странични ефекти ваксинираните. Не става въпрос за пасивно, т.е. вие да се обадите в РЗИ и да кажете: "Аз имам това и това странично действие от тази ваксина", а активно, т.е. хората да бъдат проследявани какво се случва с тях от медицинския персонал след ваксинирането. Такова нещо аз не знам да се прави. Това означава, че е възможно да изпускаме много нежелани реакции.

- Може би се разчита на съвестта на пациентите.

- Аз съм съгласен, има съвестни хора, които искат и могат да го направят, но си представете един много възрастен човек, който дори не е на ясно с интернет, не може да намери как да стигне до РЗИ или другаде, за да съобщи какво се е случило с него след ваксинирането. Той дори да бъде съвестен, не може да го направи.

- Като споменахме статистиката на смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания, има ли статистика кои заболявания са довели най-често до летален изход?

- Най-честата причина е сърдечната недостатъчност, тя е причина за около 90 000 хоспитализации на година. Такава е статистиката на НЗОК като един не малък пациент от това са пациенти, които когато имат наистина тежка сърдечна недостатъчност в рамките на 3 години загиват до 50% от тях. Това са хора, които са боледували дълго време и са достигнали до този етап. Разбира се, миокардните инфаркти също, те са няколко хиляди - 4-5 000 на година, както и други заболявания като ритъмни нарушения, клапанни заболявания, които могат да доведат по-бързо до летален край.

- А може ли българинът сам да си помогне за здравето на сърцето – профилактични прегледи, упражнения, храна?

- Може, разбира се. Здравето на пациента е отговорност колкото на здравеопазването, толкова и на самия пациент. Това са двете страни на един и същи процес. Пациентът трябва да се грижи за своето здраве, в това отношение българските пациенти бяха свикнали, и все още са свикнали, разбира се не всички, да търсят помощ.

Проблемът е, че с този двугодишен период на ковид пандемия и в България достъпът до специалисти е в някаква степен възпрепятстван по обективни и не съвсем причини. Ние се гордеехме с изключителната достъпност до здравеопазване.

В други държави, които са икономически по-развити – западните държави – достъпността до медицинска грижа е трудна. В България вие може да стигнете до професор в съответната област в рамките на 24 часа и да бъдете прегледан. Надявам се това нещо да се запази.

- Надяваме се да излезем от пандемията.

- Това ще стане с общи усилия и здрав разум – кое е важно, кое е по-малко важно и как да балансираме не толкова важни неща, защото в крайна сметка нашата грижа е всички хора да бъдат здрави.

- Ковид ли е най-голямото предизвикателство в кариерата ви, има ли друг фрапиращ или труден случай, който помните?

- Кариерата ми е била много интересна. На мен ми е било много интересно да се занимавам с това, което правя. Но за първи път за 34 години и повече, откакто съм лекар, виждам толкова променен стил на медицина и не толкова на медицина, колкото на здравеопазване и то едностранчиво променен, т.е. залитане в една определена посока. В консервативна област, каквато е медицината, никакви резки промени не са добри. Те трябва да бъдат внимателно преценени и чак тогава направени.

- Медицината безспорно се развива. В момента много нашумява информацията за лекарства срещу ковид. Как те биха повлияли върху сърцето – за един ваксиниран пациент, за един неваксиниран, т.е. кой би бил по-добрият вариант: Да се поеме рискът човек да се разболее и да вземе лекарство, или да се ваксинира? В бъдеще тази дилема вероятно ще стои пред доста хора?

- Тази дилема и сега стои. Аз вярвам във ваксините по принцип, че хората могат да бъдат предпазвани. Въпросът е в това, че всяко едно лечение трябва да бъде доказано, че е достатъчно сигурно. В медицината малките стъпки на сигурност са по-важни, отколкото големите несигурни стъпки.

Не искам да попреча на някой, който е решил да се ваксинира с тези антиковид ваксини, които са най-различни. Но преди да са завършени тези големите рандомизирани, плацебоконтрулирани, многоцентрови, средногодишни проучвания от 3-4 години, които в момента текат, не може да кажем със сигурност колко те предпазват, колко вредят. В този аспект на мен лично ми е много трудно в момента да кажа на хората: да, ваксинирайте се, или не, с този препарат.

Всеки може да чете, да вярва на когото прецени като специалист. Аз не съм специалист в областта на имунологията, но като лекар знам, че едно нещо трябва да бъде доказано. За да може да бъде доказано, то трябва действително да има съответните проучвания, които са достатъчно сигурни, достатъчно дълго проверени, и особено когато става въпрос за деца, където нещата са още по-деликатни, където перспективата на едно вмешателство е едно много сериозно нещо и не трябва да бъде подценявано.

Що се отнася до лечението, аз смятам, че много лекарства прошумяха в пространството, след което бяха отречени. Те също трябва да бъдат проверени.

- Може би подобно нещо се случва и с новите лекарства против ковид?

- Естествено. Хората искат да вярват, да има някакво лекарство, нещо да ги предпази и в това си желание да намерят това нещо, което се съчетава с не винаги чистите помисли на хора, които произвеждат най-различни медикаменти, може да се достигне до грешки.

- Пандемията умори хората, искат да се върнат към нормалното, или вече това е новото нормално?

- Не смятам, че това е новото нормално, смятам, че ще отзвучи. Това е ненормална ситуация и по какъв начин ще излезем от нея ще видим.

Интервю на Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ