Проф. Пламен Киров, ръководител на катедрата по Конституционноправни науки в ЮФ, коментира пред epicenter.bg как стоят нещата от конституционна гледна точка при едни евентуални избори 2 в 1 в страната.


- Проф. Киров, президентът Радев проведе среща с ЦИК, на която бяха обсъдени технологичните възможности за избори 2 в 1, финансови аспекти, рискове. Как стоят нещата от конституционна гледна точка? Има ли избор за датата държавният глава?

- От гледна точка точка на фактологията и на случилото се в рамките на процедурата по чл. 99 от Конституцията като че ли възможностите напълно са изчерпани. Варианти не останаха.

Срещата с ЦИК беше безсмислена. Комисията прилага закона      такъв, какъвто е. Време за изменение в закона няма. Изборният кодекс не може да бъде пипан. Нещата отиват към провеждане на избори две в едно, тоест на съчетаване на парламентарните и с някой от двата тура на президентските избори дотолкова, доколкото датите на вота за държавен глава са определени от Народното събрание – 14 и 21 ноември, ако се наложи балотаж.
 
Имахме трети опит за съставяне на правителство, който приключи, забележете, на 7 септември в 17 часа, когато вече беше късно президентът да издаде указ за разпускане на парламента и насрочване на избори за 7 ноември.

Остават две дати – 14 и 21 ноември. Трудно ми е да си представя как президентът ще разтегне нещата така, че да ги докара до втората дата на фона на това, което народните представители ни демонстрират в парламента по повод гласуването на измененията в бюджета. Мисля, че колкото по-бързо президентът разпусне този парламент, толкова по-голяма услуга на нацията ще направи.
 
Единственият вариант, който сякаш остава, е 14 ноември. Тоест, първият тур на президентските избори да бъде съчетан с парламентарните с всички произтичащи от това опасности – политически, организационно-технически, юридически.

- Кои са юридическите опасности?

- Може да се окаже, че няма достатъчно машини за провеждане на избори „две в едно“. ЦИК казват, че трябват допълнително 2000 машини, но дали са точно 2000 или са 3000, 4000? Преди време се пошегувах пред една медия, че не е лошо България да купи фирмата Smartmatic, за да произвежда машини само за нас, така ще ни излезе и по-евтино. В шегата си като че ли се оказах прав.
 
ЦИК твърди, че няма проблем да организира вот две в едно, но въпросът не е дали може или не може, макар че бодряшкият тон, с който говореше с президента ме притеснява. Още повече, че съставът не е попълнен, има вакантно място в ЦИК. Лицето, което ще бъде назначено, трябва с летящ старт да се включи в работата на Комисията.

Нещата не опират до организация от страна на ЦИК и до нейния административен капацитет и опит. Основният въпрос е как ще се справят избирателите. Тук нещата могат да бъдат драматични и да доведат до правни последици, които да породят спорове за легитимността на избора.

- Може ли от конституционна гледна точка президентът да бави разпускането на 46-ото Народно събрание и да се отиде до втората възможна дата – 21 ноември?

- Три са факторите, които определят датата. Това е двумесечният конституционен срок, в който президентът трябва да се вмести. На следващо място са сроковете в самия Изборен кодекс и на трето място – неделният ден. Президентът трябва едновременно да удовлетвори и трите изисквания. Това означава, че след като парламентът в трите си последователни опита не е успял да формира правителство, трябва да бъде разпуснат и да бъдат произведени предсрочни парламентарни избори, като държавният глава назначава и служебно правителство.

- Колко дълго може президентът да тупа топката с някакви мотиви – да се приемат, например, важни закони ?

- Вижте, президентът не може да възпитава Народното събрание кога да приема и то какви закони да приема! Под никакъв претекст той не може да бави изпълнението на своите конституционни правомощия, произтичащи от член 99 от основния закон. Никакви фактори и аргументи от политическо естество не могат да позволят на президента да бави разпускането на парламента и насрочването на нови избори.
 
Струва ми се, че ако се избере 21 ноември, това означава, че докъм 15-17-19-21 септември държавният глава трябва, както казвате, да тупа топката. Тоест, да бави извършването на действие, което му е предписано от Конституцията. Тогава той излиза от идеята за разумния срок. Не може да изисква от парламента никакви действия и да поставя условия пред депутатите за неговото разпускане и определяне на дата за извънредните избори. Ако го направи, това ще е нарушение на Конституцията.

Мисля, че няма да го направи, защото това ще бъде използвано в предизборната кампания, а президентът не е политически самоубиец.

- Има и друг нюанс – няма как отсега да сме сигурни, че ще има втори тур на президентските избори, така че датата 21 ноември да съвпадне с парламентарните и да спестим финансови средства или да е по-лесно гласуването.

- Пестенето на средствата е мит. Нищо не се пести! Но да се постигне объркване на избирателя – това може.

- На по-ранен етап президентът бе резервиран към избори две в едно, твърдеше, че съчетанието би довело до конституционни проблеми. Има ли наистина конституционни проблеми при вот 2 в 1?

- Ако доведем нещата до крайна хипотеза, защо да правим само избори две в едно? Може три в едно, даже четири в едно. Тогава най-много средства ще спестим!

В Конституцията е предвидено, че мандатите на органите, които осъществяват държавната власт, не съвпадат по време. Разделението на властите има и темпорален аспект. Ако имаме една доминираща сила и всички избори ги проведем на една и съща дата, а не ги разместим във времето, тогава какво разделение на властите ще имаме?! Изборите не трябва да съвпадат.

Това беше теза на президента Плевнелиев, който я експлоатираше без да я разбира. Той много неща не разбираше и показа по недвусмислен начин, че бе най-слабият президент в новата ни история.

- Прави ли ви впечатление, че все по-често някой сезира Конституционния съд. Защо така? Белег на политическа нестабилност, на криза?

- Няма лошо да бъде питан Конституционният съд. Това е единственият орган, който може да дава задължително тълкуване на конституционните текстове. Тогава, когато Конституцията се чете без да се разбира, а когато се разбира, се бяга от нейното прилагане като дух и като текст, се прехвърля топката на Конституционния съд. Има тълкувания  по въпроси, за които в теорията няма големи различия, разминавания и спорове.

Но понякога се тръгва от конкретен казус, като целта е да се наложи такова тълкуване, което отговаря на интересите на политическите играчи. Затова често наглед елементарни текстове се отправят към КС с надеждата, че Съдът ще даде предимство на една теза през друга, така че да бъде извлечен политически дивидент.

- В какъв срок КС следва да се произнесе по казуса с двойното гражданство на министър Кирил Петков? Появиха се реплики, че то се бави, а безспорно е важно.

- КС не е чрезвичаен съд да гледа по бърза процедура конституционни казуси. Не е толкова лесно да бъде решен казусът, който споменахте. КС трябва да се справи със законодателна уредба на чужда държава, за да разбере дали е достатъчно някой да направи волеизявление, че не желае да бъде гражданин на една държава и от това да настъпят правни последици. Съдът трябва да се запознае още с канадския закон, да получи автентичен текст на този закон, да бъде направен официален превод, едва тогава да бъде разгледан казуса с оглед на правната уредба на Канада, да се запознае с фактологията кога е подадено искането за отказ, какъв е отговорът, кога е предоставен отговорът, какво е съдържанието на този отговор. Защото в случая имаме едно известие от канадската страна, че има писмо, което стои в посолството на Канада в Букурещ, само че никой не иска да отиде да го вземе.

Нещата не са прости, но съм убеден, че КС ще се произнесе във възможния срок, като казусът бъде решен съобразно Конституцията и закона.

- Президентът не може да бъде в ръководството на партия, но може да бъде член на партия или коалиция. Виждате ли проблем, ако се изявява той е партиен строител или подкрепя дадена партия?

- Няма проблем, стига да не влиза в конституционната несъвместимост да участва в ръководството на политическа партия. Да не забравяме високо произнесеното признание на президента Петър Стоянов „Аз съм седесар!“

Българският президент не е департизиран и деполитизиран, но не може да е член на ръководен орган на партия.

Президентът може да осъществява действие с оглед на организиране или създаване на предпоставки за нов политически субект, но не това е ролята на държавния глава. Ако той така е схваща, рано или късно ще получи съответната оценка от българското общество и от избирателите.