На 15 януари в Чирпан, в програмата на традиционните Януарски яворови дни и по повод 146-тата годишнина от рождението на поета, ще бъде показан най-новия филм на режисьора Илия Костов: "Интимно за кръга "Мисъл".

Илия Костов е роден през 1954 г. в Сливен. Завършва българска филология във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий. Творец с утвърдено име в киното. Негови филми са носители на много наши и международни награди.

Последният: „Пътуващо кино“ е cелектиран за участие на Евразийския кинофестивал в Москва, в Сеул, Маями и Киев и печели наградите: за най-добра комедия на Пети карибски международен филмов фестивал в Исла де Маргаритая, наградата на Община Варна и Почетен диплом на Борис Луканов на "Любовта е лудост".

Предишните: „Слънчево“ /Специална награда на журито, отново на Международния филмов фестивал "Любовта е лудост", награда за най-добър режисьор в Букурещ, /„Време за жени“/, отличен за най-добър сценарий на годишните награди на Изпълнителна агенция "Национален филмов център", /„Асистентът", „Трака- трак“/, награда за най-добър сценарий от Съюза на българските филмови дейци/, "Ако можеш, забрави“, „Мадам Бовари от Сливен“ /Специална награда на журито на „ПРИ ФУТУРА”, Берлин/, спечелиха българските зрители.

- Г-н Костов, известен сте като автор на любими игрални филми. Но не по-малко отличавани са и творбите ви и в документалното кино. Благодарение на тях българите научиха повече за такива значими личности от славното ни минало като: Константин Величков, Добри Желязков-Фабрикаджията, Добри Чинтулов, създателите на „Българското книжовно дружество“ /днес БАН/, пионерът на родното кино Васил Гендов, цирковата династия „Балкански“, а сега и за д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров, обединили се някога в кръга „Мисъл". За тяхното творчество е казано много. Като изключим Яворов и донякъде Пенчо Славейков обаче, личният живот на останалите си остава неизучен. Това ли ви привлече към тази тема?

- Винаги може да се открият нови факти, както за творчеството на Яворов, и за останалите, така и за обществената им дейност, и за интимния им живот.

Кръгът "Мисъл"

Кръстьо Кръстев в по-ранните години от живота си

Кръстьо Кръстев със съпругата си

Яворов и Лора Каравелова

Пенчо Славейков и Мара Белчева

П.Ю.Тодоров със съпругата си Райна

- Да се ровиш в нечий интимен живот винаги е привлекателно за публиката?

- Всъщност, далеч съм бил от мисълта да търся някаква пикантерия в тези открития. Режисьорът и сценаристът би трябвало да гледа на тези мъже като на обикновени хора, разпънати от собствените си мечти, страхове, амбиции и желания. Само така той може постигне един обективен, страничен от насадените клишета, поглед.

Всеки един от тях е оставил дълбок отпечатък върху нашия политически и културен живот в един определен отрязък от родната и европейска история. В този контекст трябва да се разглеждат, както техните обществени, политически и културни нагласи, така и интимните им схващания за любовта, жената, жертвата, компромиси...

- Как според вас би оценил възприятията и действията им в интимната сфера днешният зрител?

- От днешна гледна точка някои техни постъпки биха звучали, странно, дори неадекватно… Но точно затова е и гледната точка: както да  осмисли историите им, така и възприемането им от зрителя. Страхувам се, че само по-малка, специализирана или изкушена от темата публика ще се опита да разбера, да се впечатли, ако щете, даже и да хареса филма. Имам определено виждане за документалния филм, като вид кино.

- И какво в него е по-различно от общоприетото?

- Първо: категорично се разграничавам от научно-популярното кино, в което доминира научно-образователния подход със стриктно спазване на фактологията.

Второ: публицистичните телевизионни предавания, така фриволно наречени от авторите им, и рекламите, филми, са нищо повече от журналистически жанрове, което е съвсем друга стилистична, художествена и концептуална среда. Документалният разказ, особено когато става дума за значими исторически събития, или личности, трябва да постигне, банално казано - общественозначим ефект. Иначе какъв е смисъла!?

Има и друг подход, в който се търси пикантерията или профанирането, за да бъде интересно и режисьорът да получи допълнителна тръпка като егозадоволяване. В елемента на демитологизация, също има някакъв съвременен, политически, конформистки и не винаги коректен подход.

- Явно говорите за някаква тънка червена линия, която не трябва да се пристъпва?

- Не давам рецепти. Само казвам своята гледна точка. Въпросът в интимната биографичност на четиримата е да се постигне чувството във всички аспекти на човешкия живот: Когато обичаш, когато предаваш, когато правиш героична постъпка, а тя се оказва погрешна, когато живееш със собствените си разбирания за живота изобщо.

И няма никакво съмнение, че като всеки жив човек, те са правили компромиси, грешки, но както казваше свети Августин - „Много повече сълзи са пролети за сбъднати мечти, отколкото за несбъднати…“.

- Филмът ви е готов. Доволен ли сте от резултата?

- В момента имам около десет часа работен материал, от който трябваше  да реализираме филм от един час. Сами разбирате, че това е много трудна задача, особено когато материалът дълбоко влезе в съзнанието ти. Човек става част от тези истории и не може обективно да прецени кое да остави и кое да отстрани от повествованието.

Това също е въпрос на мярка и винаги тя е конкретна за всеки творец, независимо какви претенции има към собствената си компетентност, киноматографичност, морал…

- Във филма ви има доста възстановки. Актьори пресъздават образите на героите ви. Кое наложи това?

- Отдалечеността на епохата и липсата на автентични фотоси, документи, артефакти. Не обичам документален филм само от интервюта на специалисти. Така се правят публицистични предавания, които носят повече научна компетентност, отколкото чувствена документалност. Предимството е, че по този начин всичко става много по-лесно и евтино.

Представете си 7-8 професори, които говорят по 3-4 минути и ето, че половината филм е готов. Бързо, лесно и компетентно, с дати, факти…, но според мен се губи другото, което се прави и по-трудно, и по-скъпо! Това също е въпрос на разбиране, а защо не и на лична художествена хигиена.

В момента около 80-90% от документалната ни продукция се прави, за да се забележи режисьорът. Затова и темите са почти винаги или политически коректни, или с екзотични събития и герои. Резултатът е: Филми, които минават по фестивали и с това приключва тяхната обществена значимост. Друг е въпросът, че показът на документално кино у нас е просто изгубена кауза.

Може би само БНТ, от време на време предоставя екрана си на документалистите. Но факта, че на последната сесия на обществената телевизия липсва дори и една позиция за документален филм, говори, че и те са се заразили от болестта на комерсиалните ТВ.

Според закона телевизиите са длъжни да произвеждат национална филмова продукция. Според нашенското тълкование това значи: само сериали и сурогати на разни формати, чието качество резонира, както в общото културно ниво на нацията, така и в нивото на нашето образование.

Страхувам се, че трудно ще влезем в културния и образователен „Шенген“, следващото столетие, каквото и да приказват политиците. Изпуснахме питомното, за да гоним дивото. Ликвидираха се традиции, опит и тенденции в обществената културна среда, заради елементарни, политически коректни, идеологеми.

Каквото и да говорим за четиримата от „Кръга Мисъл“, можем да кажем само, че в живота си са преживели възходи и падения, но никога и с нищо не са предали България! Това в днешно време, също може да звучи анахронично! Единственото успокоение е, че след столетие, да речем, лекотата, с която някои популярни индивиди днес предават интересите на България, също ще звучи анахронично!

А лично аз ще се опитам съвсем скромно да констатирам това в следващия филм, върху който вече работя: „Смърт за автора, живот за героя“. Едва ли трябва да пояснявам, че става дума за Щастливеца и неговия герой.

Исак Гозес

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук