Той се казва Тодор и е само 12 клас, но неговата история е необикновена, може би защото и хобито му е необикновено. Всичко започнало през пролетта на 2015 година, но днес Тодор има колекция от 1302 снимки на цар Борис Трети. БЛИЦ се свърза с него, за да ни разкаже защо е избрал това занимание, какво му дава то и какви са бъдещите му планове за фотографиите.

Казвам се Тодор Борисов, ученик от 12 клас в паралелка "История" на Националната Априловска гимназия.

Интересът ми към Н.В.Цар Борис Трети се зароди преди около 2 години. Разбрах за историята между прабаба ми и Негово Величество Царя, случила се на 6 май /Гергьовден/ 1938 г. в Борисовата градина. Прабаба ми Димитрина и нейната майка Донка били разпънали голяма дървена летва, по която всеки столичанин или гост на София е можел да удари с чук малко дървено топче срещу заплащане. Това е било вид панаирна игра, чрез която по празници двете ми баби са изкарвали дребни пари.

Изведнъж пред двете ми баби се изправил симпатичен конник на средна възраст, с мустаци, бяла униформа, отрупана с медали. Слязъл от коня си и попитал дали може да удари и той топчето. Ударил съвсем леко и извадил от джоба си 100 лева, които дал на баба Донка. Старата жена се стъписала, защото нямала толкова ресто, за да му върне, а той само се усмихнал и им казал да не се притесняват, след което му целунали ръка. Мъжът се качил на своя кон и тръгнал напред, а след него вървяла и цялата българска войска, струпана в столицата за ежегодния гергьовденски парад.

Тогава прапрабаба ми Донка попитала дъщеря си Димитрина - "Знаеш ли кой беше този чичо?" "Кой?" - отвърнало момичето. "Това беше нашият цар Борис" - казала Донка Шипкалиева. В момента, в който Царят се качва на коня си Балкан е направена снимка, с която моите баби много са се гордеели. За съжаление снимката е изгубена в голямото Габровско наводнение от 1991 година. Тази семейна история ме провокира да започна с колекционирането на снимки, на които е фотографиран цар Борис Трети.

Започнах на 5 април 2015 година, създадох дигитална папка със снимки, като до този момент в колекцията ми има точно 1 302 (хиляда триста и две) снимки на Цар Борис III, всяка една различна и уникална, без две повтарящи се.

През лятото на 2016 година Симеон Сакскобургготски - синът на Борис Трети, разбра за мен и ме покани в Двореца Врана. Срещата във Врана се състоя на 23 август 2016 година и мина чудесно, след което Симеон Втори ми прати подаръци и писмо. Тази година през януари месец получих писмо и подарък - семейна снимка от Америка, пратено ми от възрастната Княгиня Мария Луиза - първото дете на Борис Трети.

Подел съм инициатива по оцветяване (дигитално) на царски фотографии. В моята колекция има и снимки, които никой не е виждал - например последната обща снимка на цар Борис с неговото семейство, снимките на Царя с Елин Пелин са при мен, имам и цял архив от срещите на Царя с Хитлер, а също и как управлява влак, как посещава изложби, как разговаря със селяните, как ръководи военни паради, имам го на снимка като бебе.


Последната "народна"снимка на Н.В.Цар Борис III от 1 август 1943 година при пещерата Житолюб.

  
Портретът-подарък, който Тодор е получил от цар Симеон II 

Ето какво още разказа Тодор за хобито си и бъдещите си планове пред БЛИЦ:

- Имате ли любима фотография измежду тези над 1300 фотоса в колекцията ви? А освен изгубената семейна снимка, има ли друга, която искате да притежавате, а нямате?
- За любима фотография не се сещам – снимките, представящи образа на Н.В. Цар Борис III имат своя история и всеки един момент, запечатал лика на нашия достоен Владетел, оставя спомена за него жив. Има обаче една фотография, която винаги ме кара да се замисля. Тя е направена през 1942 година в Скопие. На нея насъбралото се множество приветства усмихнатия Цар Борис III, съпругата му Йоанна и брат му – Княз Кирил Преславски. Пред Царя е застанал баща, държащ в ръцете си своето дете, което целува ръката на българския държавен глава. За мен тази стара снимка е символ на идеала за национално обединение или с други думи - Мизия, Тракия и Македония заедно. Тя трябва да влезе в учебниците, за да знаят и помнят децата от Вардар, че преди да станат македонци са били преди всичко българи.
Имам интерес към една изчезнала снимка от 1936 година, когато Царят е на посещение в Кърджали. Посреща го местна краеведка, чиято рокля била направена от съшити тютюневи листа –символ на Източните Родопи. Тази любопитна фотография би била идеално допълнение към колекцията ми.

- Срещате ли подкрепа в семейството и приятелите ви, как гледат на заниманието ви?
- По-скоро гледат на събирането на царски снимки като чудато хоби. Когато се запознавам с нови хора и им споделя за тази си страст винаги ставам свидетел на една и съща реакция – голяма усмивка, придружена с широко отворени от изненада очи. Изненадата става още по-голяма, когато разберат броя на събраните до момента фотографии.

- Казвате, че имате снимки, които никой не е виждал, обмисляли ли сте да направите изложба с тях?
- Идеята за изложба се зароди още през лятото на 2016 година. Бях поканен във „Врана“, за да обсъдим идеята за съвместна изложба в царския дворец. В бъдеще със сигурност ще включа непоказваните до момента архивни снимки на Цар Борис III и неговото семейство, защото нетрадиционното и различното оставят най-голям спомен сред посетителите на подобни мероприятия.

- Какво ви направи най-голямо впечатление при посещението ви в двореца Врана?
- Съхраняването на историята. Когато влязох в Двореца погледът ми бе прикован от светлия портрет на Н.В.Цар Фердинанд, вляво от входа, както и останалите картини - на престолонаследника Борис, Княз Търновски, българската конница, семейните фотографии, разположени в изискана рамка… Спомням си, че имаше уникални бюстове на Техни Величества Цар Борис III и Царица Йоанна. Може би преди 1943 година Врана е излъчвала уюта на семейното царско огнище, но днес по-скоро прилича на музей. С голямо удоволствие мога да кажа, че паркът около Двореца е чудесен. Особено впечатление ми направи Езерото с лилиите, създадено от чеха В.Краус.

- Относно инициативата ви за дигитално оцветяване на царските фотографии получили ли сте помощ от някоя институция, или някой човек?
- От институция – не, но бих искал да благодаря на историка Янко Гочев, който ми помага с информация за цветовете на ордени, медали и униформи, запечатани върху фотографии, които оцветявам. Така вече оцветените снимки стават много по-реалистични и исторически достоверни, а резултатът е впечатляващ. Близки и познати ме насърчават към едно бъдещо дело – изложба само на оцветени царски снимки.

- Предлагали ли са ви да закупят колекцията?
- Не, никога. Ако ми предложат няма и да се замисля – ще откажа на момента. Родова и историческа памет не се продава. Именно поради това смятам, че след една евентуална бъдеща изложба бих могъл да даря част от събраните фотографии на различни музеи из страната, които ще ги оценят и запазят за бъдещите поколения.

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ