Серията операции срещу "недосегаеми" в близкото минало бизнесмени доказват, че държавата в лицето на контролните органи прави всичко възможно, за да си прибере заграбеното имущество. Мнозина, обаче твърдят, че действията на държавните органи са разчистване на сметки. БЛИЦ потърси истината от първо лице от председателя на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Ето как той отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.
- Г-н Георгиев,  има ли „недосегаеми“ бизнесмени за ръководената от Вас комисия?
Недосегаеми бизнесмени има дотолкова доколкото можем да проверяваме единствено лица, на които са повдигнати обвинения от прокуратурата.
 
Недосегаеми няма, ако съответните лица са привлечени към наказателна отговорност.
 
По линия на борбата срещу корупцията нашата комисия не проверява бизнесмени, а само лица, които заемат висши държавни длъжности.
 

- Запорирала ли е КПКОНПИ имущество във връзка с разследванията срещу Миню Стайков и Арабаджиеви?
Има запорирано имущество спрямо семейство Арабаджиеви от страна на прокуратурата, а не от КПКОНПИ.
 
Ние ще запорираме допълнително имущество, защото прокуратурата може да запорира имущество само на физически лица, докато нашата комисия има право да запорира имущество и на юридически лица, но едва когато се установи дали има несъответвие в имуществото на проверяваните лица и свързаните с тях фирми. Но ако се установи, че не е налице несъответствие, тогава няма да запорираме.
 
При нас този процес на запориране е по-бавен от прокуратурата, която заедно с НАП имат право да правят т.нар. предварителни запори. Идеята е по този начин да се обезпечи наказанието, като се наложат глоба и конфискация.
 
В конкретният случай с Арабаджиеви прокуратурата е направила запор и е наложила обезпечителни мерки.
 
Ние ще направим анализ на имуществото на Арабаджиеви за последните 10 години и ако установим несъответвие, ще наложим запори.
 

- Как ще отговорите на твърденията, че вашата комисия и прокуратурата са разчиствали сметки по случаите с Арабаджиеви и Стайков?
- Още по времето, когато бях прокурор съм имал много случаи, в които обвиняеми лица са ме атакували. Разбираемо е, че срещу някой, който стане обвиняем и след това бъде предаден на съд няма да каже, че е невинен.
 
Ситуацията много наподобява и на случаите, които проверява нашата комисия. Някои от проверяваните имат защитна теза, която се опитват да прокарат. Няма как някой да дойде и да каже: „аз имам незаконно имущество“ или „аз извърших престъпление“.
 
Зад всеки един случай, по който сме направили запориране и сме внесли в съда стоят многобройни документи, придружени от солидно доказателства.
 
- Как гледате на атаката срещу Вас и Комисията от страна на „Капитал“ и техния издател Иво Прокопиев?
Честно казано аз не съм знаел за всички медии, които притежава Прокопиев. И това за мен няма абсолютно никакво значение.
 
Ние проверяваме документи и доказателства.
 
По този конкретен случай мога да Ви кажа, че наложените от нас мерки бяха обжалвани, но бяха потвърдени и от първата, и от втората съдебни инстанции.


И докато първата съдебна инстанция налага незабавно обезпечителните мерки, то втората анализира доказателствата, за да се произнесе дали те са основателни или не.
 
В този случай имаме произнасяне от съда, в което той признава, че събраните от нас доказателства са достатъчни, за да обосноват единственият възможен на този етап извод, че имуществото на Прокопиев е незаконно придобито.
 
Сега предстои един голям и дълъг съдебен процес, в който той ще може да предостави доказателства за законността на неговите доходи и ако успее да ги докаже, то имуществото му няма да бъде отнето. Но ако не успее да докаже произхода на имуществото си, то ще му бъде отнето.
 
- КПКОНПИ наложи запор за над 2.2 млрд. лева на банкера беглец Цветан Василев и свързани с него фирми и предприятия. Смятате ли, че в обозримо бъдеще държавата ще може да си върне поне част от заграбените активи?
Знаете ли, тук е моментът да кажа една новина – има съдебен процес, в който КПКОНПИ е подпомагаща страна на синдиците на КТБ.
 
В този съдебен процес, който е пред приключване, се касае за сумата от 125 млн. евро, която представлява имущество с произход фалиралата КТБ. Там ние имаме наложени обезпечителни мерки. Те касаят също така и няколко дружества.
 
Съдът е обявил, че ще се произнесе по това дело. И ако това се случи, е възможно съвсем скоро 125 млн. евро да се върнат в държавната хазна.
 
Това ще е първият ефект от нашата работа и работата на синдиците във връзка със събиране на парите, които са изчезнали от КТБ.
 

За останалата част от сумата до 2.2 млрд. лева борбата в съда продължава. Факт е обаче, че в момента това дело е спряно, защото съдията реши да отправи преюдициално питане до Европейския съд.
 
Докато Европейският съд не отговори на запитването делото ще остане „на трупчета“.
 
Разбира се съдът има възможност да поиска и становището на КПКОНПИ по този случай, но до момента не го е направил.

- Смятате ли, че действията на съдията по делото са принципни или имат за цел да разпънат чадър над Цветан Василев?
- Не искам да коментирам решението на съдията независимо, че КПКОНПИ е страна в този процес.
 
Единствено ще си позволя да кажа, че тези действия са странни. Казвам го, защото повече от година след внесеното от нас искане, съдът изведнъж решава да отправи преюдициално запитване до Европейския съд.
 
Запитването касае дали това дело противоречи на една директива, която изобщо не касае гражданската конфискация, а разширената конфискация.
 
Основание за моето твърдение ми дават приетата от Министерският съвет позиция на държавата, както и позицията на синдиците на КТБ. Двете позиции съвпадат с позицията на КПКОНПИ, че въпросната директива изобщо не е съотносима към гражданската конфискация.
 
Друго основание да твърдя, че за мен преюдициалното запитване е неправилно, е позицията и на много други държави, в които има гражданска конфискация. Това са Великобритания, Ирландия, Словения, Словакия, Германия и Испания.
 
Много от тези държави изразиха огромно учудване, защото ако съдът се произнесе, че има нещо общо между повдигнато обвинение и отнемане на имущество, то тогава трябва да се преобърне практиката в повечето европейски държави и те да нямат гражданска конфискация.
 
От миналата година Германия въведе гражданска конфискация, което означава, че много от държавите вървят в тази посока.
 
Ако съдът се произнесе в различна посока, а именно, че трябва да се търси връзка между престъпната дейност и отнетото имущество, тогава ще се обърне тенденцията към, която върви цяла Европа. Не виждам, обаче как може да се случи подобно нещо.
 
Още веднъж искам да кажа, че отправеното преюдициално запитване е неправилно!
 
- Кога ръководената от Вас комисия ще запорира имущество на наркобосове начело с Митьо Очите?
- Комисията вече е отнела имоти на Митьо Очите. В това число е и имот в Несебър, който вече е предоставен за ползване от Агенцията по вписвания.

С оглед на новите повдигнати обвинения срещу Митьо Очите той ще бъде проверен отново. Проверката ще касае нов период и ако по време на нея се докаже, че той неправомерно е придобивал имоти, те също ще бъдат отнети в полза на държавата.
 

- Ще предприеме ли ръководената от Вас комисия действия срещу други известни лица освен Арабджеви, Стайков и Бирмите, които попаднат под ударите на закона?
- Да, категорично.
 
Когато се повдигнат обвинения срещу лица със значително имущество, ние работим с приоритет, защото държавата има възможност да сложи ръка върху него, ако по време на проверката се установи, че е незаконно.
 
Но същевременно искам да кажа, че работим и по случаи, в които става ясно, че хората имат съвсем законни доходи.
 
Проверявахме лице, което шофира „Ферари“. В хода на проверката се оказа, че доходите му са законни и с тях той може да си купи не едно, а няколко такива автомобила.
 
КПКОНПИ отнема имущество само от тези лица, които имат незаконно придобито имущество. Не е престъпление да имаш пари и да си богат. Но ако дадено имущество е придобито по нечестен начин, то ще бъде отнето в полза на държавата.
 
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!