Възможна ли е климатична катастрофа в обозримо бъдеще? Ще се повторят ли катаклизми като Потопа и можем ли да говорим за цикличност при тези явления. "Труд" разговаря с метеоролога Петър Янков за заплахите, които дебнат човечеството в областта на климата. Той ги сравнява с пандемията от COVID-19. Но, спокойно - септември и октомври също ще стават за море у нас...

- Г-н Янков, нещо ни стана доста горещо напоследък. Нека да видим какво казва науката - може ли да се говори за климатични катастрофи. Бихте ли дали примери от по-далечно или по-близко минало?
- Нека разгледаме сериозните климатични катастрофи на бързи обороти и причините за тях. Най-близката климатична катастрофа е била преди около 7000 години.

Цикличната промяна на наклона на оста на въртене на Земята е най-силната причина за рязка промяна на климата на Земята. На всеки 40 000 години според геолозите и геофизичните изследвания има цикличност с чувствителна промяна на наклона на земната ос на въртене. Изследванията и археологическите факти водят до извода за станал потоп преди 5000 години от Новата ера.

Значи легендата за Ноевия ковчег има своето историческо потвърждение. Археолози са открили и следи от този потоп в Южна Америка. След потопа древните общества и култури се преместват на север и така се населява районът на днешно Мексико.

След оттеглянето на водата се образуват големи водни басейни, например Каспийско море. Започва затопляне и плодородните полета на днешна Сахара изсъхват и цивилизациите след 3000-2000 г. преди новата ера започват да се съсредоточават около река Нил и в днешна Южна Европа.

- Какъв е изводът от тази цикличност?
- Изводът е, че на човечеството му остават около 33 000 години до нов потоп. Дотогава човешките общества ще са завладели нови планети, ще са усвоили дълбините и богатствата на световния океан с надежда да се справят интелигентно с жестоките природни условия, които ги очакват.

Но да обърнем внимание на една причина за по-близки в геологичен времеви аспект климатични резки промени- повсеместна вулканична дейност. Приблизително от началото на 1700 г. в Нашата ера започва застудяване под влияние на изригване на серия от вулкани от Япония, от Европа и от Южна Америка. Част от тези изригвания е последното продължително изригване на Фуджи през 1707 г.

Тези изригвания от историческите справки продължават около 18 месеца и през лятото вали сняг, променят се разположенията на морски течения. От 1850 година започва постепенно затопляне, което продължава и до днес.

- Докога ще продължава това затопляне?
- По астрономически причини - слънчевата активност според мнението на астрономите ще продължава да е ниска, което предвещава постепенно захлаждане след 2150-2200 г. В този период по геологически причини част от Източна Африка се очаква да се отцепи от сушата и да се образува остров, който ще промени и океанските течения.

Може да се обобщи, че от 2200 г. по астрономически и геоложки причини може да се очаква постепенно захлаждане. Сега според големите климатични центрове се намираме в апогея на периода на глобалното затопляне.

- Човешката дейност как влияе на тези процеси?
- През Средновековието населението на Земята е било най-много около 1 милиард, сега е почти 8 милиарда, а през 2100 г. ще достигне над 10 милиарда. Човешката дейност е включена сериозно в унищожаването на природата и допълнително допринася за затоплянето, което се наблюдава.

В решаването на проблемите с изхранването се унищожават горите, което е сериозен фактор в затоплянето и засушаването в световен план. Увеличението на населението носи съпътстващи проблеми, като най-важният е изхранването.

При всички революции винаги има и проблем с изхранването. Според демографите повишаването на населението трябва да се спира чрез повишаване на образованието, в страните с образовано население се наблюдава намаляване на раждаемостта. Замърсяването на въздуха се оказва сериозен проблем особено в микроклимата на големите населени места.

- Как се отразява глобалното затопляне на Балканите?
- От кухнята на времето, в която съм непрекъснато като майстор готвач, (позволете ми да се пошегувам, нещата са толкова сериозни, че освен да го обърнем на шега, друго не можем - цитат на доц. Стригачев - мой преподавател по ядрена физика), а и от изследванията и публикациите на безкрайно уважаван от мен проф. Веско Александров (един от най-големите капацитети по отношение на изменението на климата и засушаването у нас, в България и на Балканите), мога да кажа, че се засилват условията за проливни валежи, които повишават условията за рязко повишаване нивата на реките и за наводнения.

Има резки температурни промени- периоди на захлаждане и рязко затопляне и условия за засушаване. Амплитудите на температурите през зимата в екстремно отношение са от минус 30 до плюс 44 градуса и на Балканите затоплянето се отразява в по-топли и меки зими и по-хладни с повече валежи лета.

С повишението на температурите се постига по-бързо негативно влияние, по отношение на засушаване, намаляване на водните ресурси.

- Как да противодействаме на тази тенденция?
- Проблемите, които човечеството трябва да решава ускорено, са:
- нови сигурни източници на енергия,
- решаване на изхранването, производство на храни,
 - опазване на околната среда. Секретариатът на ООН за изменението на климата подкрепя страните при идентифицирането и управлението на климатичните рискове чрез формулирането и прилагането на националните планове за адаптация (НПД).

- Какво означава това за България?
- Моето мнение е, че България има уникалните шансове поради специфичните особености да строи изкуствени големи водоеми, с които да се решават продоволствената и водната сигурност, да се регулира отокът на реките и да се предотвратяват наводнения при проливни валежи, като тези ситуации зачестяват и нашите съседи дават мило и драго това да се случи.

Разбира се, трябва да се намери решение с проблема за опазване на околната среда. В България трябва да се развива атомната енергетика. Науката се развива и всичко това трябва да става при повишена сигурност. Това е бъдещето в енергетиката. Още Менделеев е казал, че да се гори нефт е все едно да се гори злато. Атомната енергетика ще се развива стремглаво в световен план.

Тези политици, които прилагат политически решения и спират изграждането на атомни енергийни мощности, според мен са национални предатели. България трябва да има централата „Белене“, с Русия ли, със САЩ ли, с Япония ли, с Китай ли, но трябва да се действа.

- Ще споделите ли мнение за специфичния микроклимат и за замърсяването на София.
- София е разположена на дъното на един котел, образно казано. Това се отразява при чертането на синоптичните карти и София се изключва като точка, внасяща смущения в изчертаването. Това разположение предизвиква образуване особено често през декември и януари на задържащи атмосферни слоеве - температурни инверсии, които повишават замърсеността на въздуха.

Средно през декември има такива 5 случая, максималният брой дни с инверсии, според статистиката, е от порядъка на 18 дни. Това не означава, че в София като цяло въздухът е замърсен. София е единствената европейска столица, толкова близо до висока планина Витоша. Буквално за 30-40 мин. път през юли можете да докоснете сняг в снежните преспи над Алеко, по пътя за Черни връх.

Витоша създава ежедневна планинско - долинна циркулация, която поддържа въздуха чист, разбира се, с изключение на дните с инверсии, които се случват най-често през декември и януари. Не може да се прилагат спортните празници и практики в такива дни, както по време на социализма, трудовите колективи, учениците да се изнасят високо в планината.

Връщане назад няма и трябват нови решения. Построяването на метрото е една положителна страна в намаляването на замърсеността в столицата.

Газификацията на всички квартали и или разширяването на топлофикацията ще създаде условия за премахване на обгазяването и отоплението с твърдо гориво. Издаването на сертификати за чисти автомобили трябва да се въведе за целия град.

Много често ми се случва в чертите на града да пътувам след товарни камиони, бълващи дим и сажди, минаващи покрай полицейските патрули, които пък се правят на разсеяни - сиреч трябва да се повиши и гражданската отговорност. При такива случаи учениците могат да минават на онлайн обучение, да се насърчава и използване на обществения екологичен транспорт и др.

- В заключение, какви изводи трябва да си направи всеки разумен и образован човек?
- Дълго обмислях споделянето на тези мисли. Сега ги споделям с вас, след лекцията на демографа г-н Бърдаров и разговорите с моята съпруга Симона Симеонова, която работи в областта на икономическата география - регионалното развитие. Трябва да се действа и науката дава ясни сигнали, че няма време, защото климатичният ковид е при нас.

Вие виждате как един вирус преобърна нашия свят, с климатичните проблеми е същото. Нека всички да си направят съответните изводи и променят гражданската си отговорност, с грозната статистика за малките все още възможности на нашето общество, което по постижения се равнява на природните случайности.

Нека не забравяме, че всяка минута умира един човек на Земята от глад и ежедневната дажба вода на човек в някои райони от Африка е една супена лъжица. Както и, че всяка минута някъде по света има силна гръмотевична буря с проливни валежи и градушки, които нарушават обществения живот в съответния район.

- Да се върнем в България - септември ще бъде ли подходящ за море - ще бъде ли летен, за сметка на юни, който беше студен?
- Хубавото време, което се очертава през август с валежни периоди за по 3-4 дни около 10-13 август и 17-20 август, когато ще има захлаждане, като цяло ще продължава.

През септември отново се очакват температури, близки до нормите и по-сухо време, с по-малко валежи. Цялото Средиземноморие, включително Балканите и нашето Черноморие, ще бъдат обхванати от по-сухи въздушни маси. Така че времето ще бъде подходящо за море, но също така и в началото на октомври. Циганско лято ще имаме.

- Какво е личното ви мнение за температурите и разпространението на коронавируса?
- Не може да се прави паралел с жегите сега, но като цяло лошото време е предпоставка хората, които са на море, да оставят плажа и да ходят по забележителности. Наблюдава по-голямо струпване на хора, заведенията също се пълнят, което допринася според мен за по-бързото разпространение. Така влияе времето по нашето Черноморие.

Заразяването става по-лесно. Косвена е връзката, но времето влияе и на обществения живот. С валежите и бурите вероятно се предизвиква по-бързото разпространение на вируса. Но той си има и собствен живот. Един път като се отключи тази бърза зараза, тя трудно престава.

- Какъв е вашият съвет за работа и свободно време в жегите?
- 33 градуса е границата за горещо време по нашите географски ширини. Над тази температура се ограничават тежките превози, защото асфалтовите настилки омекват. Ограничава се и въздушният транспорт. В това отношение всички, които пътуват, трябва да правят повече почивки. На една ръка разстояние да имат вода и да правят по-кратки преходи с автомобилите си.

Да се пие айрян, да се носят широки дрехи, а необходим аксесоар е шапката. При това горещо време повече от 30 минути не се препоръчва да си изложен на слънце. Това особено важи за малките деца, с което трябва да се съобразяват майките. Рано сутрин да се разхождат и големите горещини около 16-17 ч да се избягват. Сега сме по лятно часово време и 17 ч. реално е 16, когато е най-силно слънцето.