След като 48-ото Народно събрание не успя да излъчи кабинет, България е изправена пред нови предсрочни избори. БЛИЦ се свърза с лидера на "Български възход" Стефан Янев за коментар по няколко горещи теми - актуалната политическа обстановка в страната, идващите избори, войната в Украйна и ескалацията в напрегнатите отношения между България и Северна Македония. 

Ето какво каза той пред медията ни: 

- Г-н Янев, защо 48-ото Народно събрание не успя за възпроизведе управляващ кабинет? 
- Въпросът "защо" стои пред всички нас. Предполагам, че всеки си го задава и стои пред всички нас, които бяхме членове на този парламент. Може и да чуете различни отговори. Аз ще ви кажа моето мнение. Според мен причината е, че политическите партии, политическите сили от парламента, не намериха правилният тон за диалог. 

Ако си спомним как започна Народното събрание, ако си спомним първо знака с избор на председател на Народното събрание, което продължи със спрян часовник три дни и е не помня вече колко поред гласувания, този конфротационен тон, зададен в началото на 48-ото НС до голяма степен беше отражение на цялото това политическо противопоставяне, на което сме свидетели в последните две години.

И като такова начало, бурно и с много нападки и лепене на етикети, много трудно се създаде възможност за диалог - това, за което апелирахме от първия ден ние, като "Български възход" и което мисля, че заслужава да се отбележи, че този тон, който дадохме, все пак към края на парламента се смири, намери се тонът за по-малко лични и междупартийни нападки и започна да се търси все пак някакъв диалог.

В крайна сметка, резултатите от така наречените "тематични коалиции" по различни теми, но не и по най-важната тема за бъдещето на България, демонстрира, че в основата е липсата на диалог. 

- При толкова много начертани червени линии от партиите, имаше ли реален шанс за такъв? Много социолози и политолози също не чертаеха оптимистична прогноза. 
- Политолозите и социолозите дават анализа си на база на реалностите и когато наистина тонът е прекалено остър, когато се замеряме с компромати и говорим през червени линии и през какво не бихме направили заедно, не ни остават време и възможност да говорим по теми, които най-общо да съберем и да видим какво бихме могли да направим заедно. 

Това е в основата - с червени линии и с копаене на червени ровове няма как да търсим диалога, защото в него е това, което наричаме "мостове". Мостове трябва да има.

Нека да сме от различната страна на даден проблем, но трябва да има мост, защото част от истинската демокрация е уважаването на мнението на другия, приемането или неприемането на неговите аргументи, но неприемането на неговите аргументи трябва да става с други аргументи, а не с клишета, свързани с червените линии или казано на друг език - "ами защото аз така реших". 

- Бяха зародени очаквания, че президентът Радев ще даде третия мандат на "Български възход". Вие дори изявихте готовност за водене на разговори с всички политически партии. В крайна сметка, мандатът отиде при БСП. Как ще коментирате този ход на президента? 
- Това са факти, но това е въпрос към президента и аз каквото съм имал да кажа по темата съм го направил. Аз не мога да коментирам такива въпроси. Бяхме готови, имахме план, но мандатът не дойде при нас и не мога да коментирам защо това не се случи. Някой така е решил, в случая - президентът. 

- А какви са отношенията Ви с президента Радев в момента? 
- Нормални. С всеки един човек в тази страна, който познавам, поддържам диалог и имаме отношения, както и с него сме работили през годините. Нормални са отношенията ни. 

- Какви са очакванията Ви за идващите предсрочни парламентарни избори и как оценявате шансовете за съставяне на кабинет след тях? 
- Очакванията са за една относителна тежка кампания, защото хората са обезверени. Хората губят вярата, че ние сме в състояние да направим това, от което те се интересуват, че сме в състояние да водим разумен диалог, да намираме методи и инструменти за взаимодействане в името на хората. И тези, които гласуват, и тези, които не гласуват.

Когато изборът мине и партиите и народните представители са в Народно събрание, те представляват целия български народ. Не техните гласоподаватели, а целия български народ.

Част от червените линии и конфронтационното говорене, на които бяхме свидетели в 48-ото НС беше базирано на конструкцията. "Ние на нашите избиратели така, ние на нашите избиратели така" - извинете, но ние сме представители на целия български народ, не само на нашите избиратели. 

- Вие бяхте единствената партия в последния парламент, която не постави червени линии за водене на разговори. С кого ще влезете в диалог и този път ще начертаете ли такива и Вие, ако влезе в следващия парламент? 
- Ще влезем със сигурност. Не този път. И предния път сме казвали, че имаме една червена линия и тя е начертана около националните интереси на България. Това, което е в интерес на страната и на бъдещето й, развитието й, е нашето верую и нашата ценностна система, така че ние ще я отстояваме и ще правим възможното да разговаряме с всички, които искат да разговарят с нас. 

- Като бивш военен министър и експерт в областта, как ще коментирате хода на войната в Украйна? Ще има ли положителна развръзка скоро, каква е прогнозата Ви? 
- Всяка война има край. Въпросът е, че темата за войната няма как да не ни вълнува, защото е достатъчно близо до нашите граници и малко или много е важна за всеки един български гражданин, най-вече от гледна точка на това България да не бъде въвлечена във военния конфликт. 

От друга страна, кога ще свърши войната е един труден за прогнозиране въпрос. Не мога да кажа дата, месец или година, но искам да кажа следното - всяка война в определен момент свършва.

Обикновено свършва с примирие, което може да прерасне в мирен договор, но сме свидетели в човешката история, че има войни, които са завършили с примирие и то продължава дълги години, без да е сключен мирен договор. Най-важното е наистина войната да спре, да има мир, да спрат кръвопролитията и разрушенията, да спрат страданията на хората. 

Мисля, че усилията ни като държава и дипломация, усилията ни трябва да бъдат насочени в тази посока. 

- Как ще коментирате ескалацията и напрежението в отношенията между България и Република Северна Македония? Какъв е изходът от тази ситуация?  
- Не мисля, че трябва да има ескалация между двете държави. Разбира се, не може да останем с чувството на добри християни и да кажем, че тук като се е случил инцидент, брутална разправа с един гражданин на Република Северна Македония, който открито обявява своя български произход, не трябва да остане незабелязана и нереагирана. 

В същото време не бива и да разпалваме допълнителна вражда на базата на това, че пак е необходим диалог. Така ще бъдат решени тези проблеми, които по най-добър начин защитават правата на гражданите на Македония, които искат да не загубят корените си и да се чувстват еднакво добре като граждани на която и да е било от двете държави.

С цялото си съзнание и уважение към това, че трябва да правим необходимото за тези хора, трябва да го правим по разумен и дипломатичен начин, без да позволяваме ескалация на държавно ниво. Ескалацията и възможността за такава в самото общество в Република Северна Македония, както и да е разделено то и както и да избират хората да самоопределят себе си, не бива да се подклажда и отвън. 

Тук е въпрос на дипломация и силно отстояване на нашата позиция, както и твърдост в политиката, за да не се позволява ескалация на негативната риторика. Едновременно с това трябва да запазим добрите си съседски отношения, да развиваме възможностите си. Хората трябва да се чувстват спокойни в двете държави и да се развиваме икономически и с по-добри връзки и взаимоотношения между гражданите. 

Интервю на Никол ИВАНОВА, БЛИЦ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук